Моето раждане в Англия

  • 8 582
  • 83
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 8
Родих първото си дете тук, за второто се колебая. Всички бяха много внимателни с мен през цялата ми бременност. Получих необходимите грижи. Имах проблем през бременността и лежах в болницата -- инфекция на пикочните пътища, от която вдигнах много висока температура. Благодарение на NHS си имам детенце Simple Smile Но със малко зор. Като настъпи моментът на раждане се измъчих доста. Не успяха да ми намерят вена, доста пъти опитваха. Понеже бяха минали вече 2 дни от изтичането на водите ми, бяха решили да ми сложат система с окситоцин, до която не стигнахме, защото трябваше да реша дали да ми направят секцио или да се опитват още със системата. Тяхното мнение беше да се мъча още и да родя естествено. Моето не съвпадаше с тяхното. Направиха ми секцио по спешност, тъй като разкритието не напредваше. Нямаше усложнения след раждането, изписаха ме на 4тия ден.
С втората ми бременност не потръгнаха добре нещата. Ходих до спешното, понеже прокървих (плюс съсиреци) в 7г.с. За съжаление беше през нощта и нямаше как да ми се направи скан, тъй като Early Pregnancy Unit бил затворен. Взеха ми урина само и ми дадоха парацетамол... Казаха ми, че най-вероятно е спонтанен аборт. На сутринта ми се обадиха да отида за скан, бях страшно притеснена, въпреки че кървенето беше спряло и нямах болки. Отново бяха мили с мен, опитаха се да ме успокоят. За мое най-голямо учудване видяха бебето! Потвърдиха наличието на пулс и ми казаха, че всъщност кървенето не засяга бебето, с него всичко е наред. Последва още един скан, след 2 седмици.
Бих казала, че съм повече доволна, отколкото недоволна. Никога до сега не съм се чувствала по някакъв начин дискриминирана. Владеенето на английски не ми е чак толкова добро, оправям се някак, но това никога не е било проблем при медицински прегледи.

# 76
  • Мнения: 190
Скрит текст:
Не знам дали съм готова да разкажа как мина моето раждане, защото все още съм под емоция, тъй като не е минало достатъчно време, но ще опитам.
Забременях в Англия. Тук всичко е доста по-различно, първият видеозон а.к.а скан е около 12 г.с.
На прегледа всичко мина добре, бебчето беше добре, очакваше се и бременността ми да бъде лека.
Вторият скан беше около 20 г.с - фетална морфология. Изледванията бяха добри, а с тях и прекрасната новина - момиченце!
В Англия, когато бременността ти се развива нормално имаш право само на 2 скана, т.е в 20-та седмица аз вече бях минала последния си преглед. Това доста ме притесни, при положения, че знам как протичат нещата в България.
Около 27 г.с отидохме на частен преглед 4Д, всичко беше добре с бебето.
И така, бременеех си, имах леки неразположения от рода на гадене, повръщане, но до там, както се казва - перфектна бременност.
Една сутрин, може би защото съм малко по притеснителна, ми се стори, че не усещам толкова често бебето.
Звъннахме в триажа, това е мястото, където всяка бременна може да звъни за всякакви въпроси след 16 г.с. Обяснихме им и те ни извикаха за преглед.
Чуха тоновете на бебето, казаха, че всичко е перфектно и бебето си шава.
Така продължих да си бееменея.
Всеки месец посещавах мидуайф, която ми мереше кръвното, взимаше ми урина и слушаше тонвете.
Пак се случи да не усещам толкова често бебето, ситуацията се повтори, звъннахме, след това отидохме и всичко беше наред.
Отдавам го на това, че ми е първа бременност, бях притеснена, че не ходя на видеозон всяка седмица и си мислих, че при най-малкото веднага трябва да бягам в болницата.
Случи се и 3-ти път, видяхме бебенцето на видеозон, тоновете бяха добри, всичко беше наред. На тръгване една докторка от индийски произход ни спря, за да ми каже, че трябва да остана в болницата, за да ми предизвикат раждане.
Попитахме има ли проблем, все още не съм минала термина дори, остават 2 дена?! Тя отговори, че няма проблем, всичко е точно, но трябвало да се предизвика раждане, защото наближава. Категорично отказах да остана там, но тя настоя на другия ден да отидем.
Бях уплашена, нали уж всичко е ОК, защо ще ми предизвикват раждане?
На следващия ден ни приеха в болница. Сложиха ми нещо, което трябваше да стои 12 часа, за да ми започнат контракции. Не подейства!
На другият ден ми сложиха някакъв гел, нямаше и 1 час и контракциите започнаха.
Попитах защо беше нужно, а те ми обясниха, че такава е процедурата, след като 3 пъти съм посещавала Триаж, това означавало, че явно имам някакъв проблем, щом не усещам бебето.
Отвърнах им, че аз дори не съм сигурна, че не съм го усещала и нали затова идвам на лекар, но те си знаеха тяхното и казваха, че това е най-добрият вариант.
Контракциите ми започнаха на 5 Мин, бяха много болезнени, едва издържах, дадоха ми някакво успокоително, което ми подейства за 2 часа. През час-два идваше мидуайф, който ме слагаше на колани за тоновете, мереше ми кръвното и температурата, казаха ми, че тъй като са докато заети, ще трябва да почакам до утре поне, за да родя.
Някак си изкарах нощта с адски болки.
На другия ден едва издържах вече, имах разкритие 4 см и към 5 ч следобяд ме преместиха в родилно.
Болките ставаха непоносими. Исках епидурална упойка. Крещях, едва издържах. Спукаха ми водите, а аз бях на Предела на силите си. След 5 часа мъки най-накрая ми сложиха упойката.
Тогава нещата вече бяха поносими. Разкритието ми беше 10 см, но ми казаха, че са доста заети и ще изчакат 2 часа, за да може бебето хубаво да слезе надолу.
Около 4 часа сутринта започнаха и напъните. Беше ужасно, напъвах няколко часа, нямах сили, молех се да направят нещо, защото не издържам, а бебето не излизаше. Дадоха ми да дишам райски газ, който не ми облекчаваше болката, само ме правеше агресивна. От моят приятел знам, че съм почнала да буйствам, удряла съм и съм крещяла, наложило се е да ме упоят, за да ме вкарат в операционната. Събудих се и чух приятелят ми да казва “напъни само един път, ще извадят бебето с форцепс”. Толкова много се уплаших, не знаех къде съм и какво се случва, виждах само едни огромни лампи над мен. Напънах един път и бебето излезе.
В 8.17 часа сутринта родих една прекрасна госпожица  - 3.595 кг
Приятелят ми беше неотлъчно до мен през цялото време.
Оказа се, че след намесата на форцепса съм загубила 2 л кръв.
Сложиха ме веднага на системи, преливаха ми кръв, пиех една шепа хапчета, бях с катетър. Не можех да си гледам бебенцето. Таткото пое всички грижи.
По-късно разбрах, че бебето е нямало как да излезе без помощ, тъй като главичката му е била на една страна.
Не разбирах само защо ме мъчеха толкова много, защо беше нужно?!
Малко след това върнах лентата назад и много неща ми станаха ясни.
Когато отидох последния път в Триаж, всички дуднеха колко са бизи. Аз бях “перфектната родилка” - отивам им на крака, два дена преди термин - чудесно! Ще й предизвикаме раждане, няма какво да я чакаме да дойде изненадващо по никое време, имаме достатъчно бременни, ще ни спести много.
Чувствам се ужасно, всеки ден плача, не мога да се отърся от преживяното.
Никога не ме е било страх от раждането, имах лека бременност, исках да родя във вана, а те направиха този момент кошмарен. Не знам дали някога ще мога да го забравя, измъчиха ме нечовешки, все още не мога да се  възстановя и физически и психически.
Знам, че най-важното е, че детето ми е живо и здраво и аз благодаря на Бог, но споменът от преживяното няма да забравя.
С това писание исках само да кажа, че и тук в Англия нещата не са розови, даже понякога са зловещи.
Иначе обслужването, храната, стаите, всичко беше на високо ниво, като на хотел, но това няма как да компенсира и частица от преживяното
Здравей. И аз родих в Англия. Бременноста ми мина без никакви проблеми. Като дойде времето за раждне се обадихме и казах, че водите са изтекли и имам контракции , но понеже е 1-во бебе казаха да чакам в къщи. Отговорихме, че има сняг (пп не се случва) 😁 и трябва да тръгнем.
След няколко часа имах 8 см.разкритие. Изчакахме още малко и влязох в родилното.
След около 5ч. повечето от които напъвах и се чудех защооо не излиза главния др.дойде и ми предложи няколко варианта.
Първият беше форцепс и при мен. Съгласих се ест. Точно когато ми слагаха упойката, дойде една контркция.. 😩 Бях като нова след упойката, макар че не усещах нищо от кръста надолу. Бях тоолкова щастлива и даже започнах да приказвам с докторите наоколо.
Не е излязло, защото е тръгнало с ръцете напред..😩😩 Това добре, но как не го забеязаха/разбраха след толкова напъни... Може би щях да си спестя хемороида или поне нямаше да бъде с такъв размер.
Когато виждат, че часове наред нищо не се случва, защо не предприемат нещо? ММ ми каза, че съм станала много синя. Е нормално. Въобще не се страхувах от раждането, дори когато водите изтекоха и влязох да се къпя.
След полунощ започна едно неразположение и така до 3ч.
И родих в 15:55 😩
Около 16 часа беше..
Сега искам второ, ноооо след това трудно раждане не знам как ще стане.
По едно време ми бяха сложили кабели отдолу, за да му чуват сърцето.
Имах 1 шев, от тях най - много се страхувах.
Ражднията ни си приличат..  
Разбирам те отлично.

И забравих да кажа, че след раждането не помнех нищичко.
Не бях с всичкия си, забравях много и им го казах, поисках витамини или каквото трябва, но нищо.
Страх ме беше, че мога да забравя да заключа вратата, да изгася котлона.
И бебето като беше на около 8 м.се записах на Ш.курс.
Нищо не можех да запомня, а пък пп паметта ми беше много добра, даже имах фотографска памет.
Купих си мултивитамини и се надявам да помагат с нещо.
Минаха почти 14 м. от раждането, но акъла ми не е точно както преди. 😐

Последна редакция: ср, 23 мар 2022, 10:18 от AnMary

# 77
  • Мнения: 96
Не знам дали съм готова да разкажа как мина моето раждане, защото все още съм под емоция, тъй като не е минало достатъчно време, но ще опитам.
Забременях в Англия. Тук всичко е доста по-различно, първият видеозон а.к.а скан е около 12 г.с.
На прегледа всичко мина добре, бебчето беше добре, очакваше се и бременността ми да бъде лека.
Вторият скан беше около 20 г.с - фетална морфология. Изледванията бяха добри, а с тях и прекрасната новина - момиченце!
В Англия, когато бременността ти се развива нормално имаш право само на 2 скана, т.е в 20-та седмица аз вече бях минала последния си преглед. Това доста ме притесни, при положения, че знам как протичат нещата в България.
Около 27 г.с отидохме на частен преглед 4Д, всичко беше добре с бебето.
И така, бременеех си, имах леки неразположения от рода на гадене, повръщане, но до там, както се казва - перфектна бременност.
Една сутрин, може би защото съм малко по притеснителна, ми се стори, че не усещам толкова често бебето.
Звъннахме в триажа, това е мястото, където всяка бременна може да звъни за всякакви въпроси след 16 г.с. Обяснихме им и те ни извикаха за преглед.
Чуха тоновете на бебето, казаха, че всичко е перфектно и бебето си шава.
Така продължих да си бееменея.
Всеки месец посещавах мидуайф, която ми мереше кръвното, взимаше ми урина и слушаше тонвете.
Пак се случи да не усещам толкова често бебето, ситуацията се повтори, звъннахме, след това отидохме и всичко беше наред.
Отдавам го на това, че ми е първа бременност, бях притеснена, че не ходя на видеозон всяка седмица и си мислих, че при най-малкото веднага трябва да бягам в болницата.
Случи се и 3-ти път, видяхме бебенцето на видеозон, тоновете бяха добри, всичко беше наред. На тръгване една докторка от индийски произход ни спря, за да ми каже, че трябва да остана в болницата, за да ми предизвикат раждане.
Попитахме има ли проблем, все още не съм минала термина дори, остават 2 дена?! Тя отговори, че няма проблем, всичко е точно, но трябвало да се предизвика раждане, защото наближава. Категорично отказах да остана там, но тя настоя на другия ден да отидем.
Бях уплашена, нали уж всичко е ОК, защо ще ми предизвикват раждане?
На следващия ден ни приеха в болница. Сложиха ми нещо, което трябваше да стои 12 часа, за да ми започнат контракции. Не подейства!
На другият ден ми сложиха някакъв гел, нямаше и 1 час и контракциите започнаха.
Попитах защо беше нужно, а те ми обясниха, че такава е процедурата, след като 3 пъти съм посещавала Триаж, това означавало, че явно имам някакъв проблем, щом не усещам бебето.
Отвърнах им, че аз дори не съм сигурна, че не съм го усещала и нали затова идвам на лекар, но те си знаеха тяхното и казваха, че това е най-добрият вариант.
Контракциите ми започнаха на 5 Мин, бяха много болезнени, едва издържах, дадоха ми някакво успокоително, което ми подейства за 2 часа. През час-два идваше мидуайф, който ме слагаше на колани за тоновете, мереше ми кръвното и температурата, казаха ми, че тъй като са докато заети, ще трябва да почакам до утре поне, за да родя.
Някак си изкарах нощта с адски болки.
На другия ден едва издържах вече, имах разкритие 4 см и към 5 ч следобяд ме преместиха в родилно.
Болките ставаха непоносими. Исках епидурална упойка. Крещях, едва издържах. Спукаха ми водите, а аз бях на Предела на силите си. След 5 часа мъки най-накрая ми сложиха упойката.
Тогава нещата вече бяха поносими. Разкритието ми беше 10 см, но ми казаха, че са доста заети и ще изчакат 2 часа, за да може бебето хубаво да слезе надолу.
Около 4 часа сутринта започнаха и напъните. Беше ужасно, напъвах няколко часа, нямах сили, молех се да направят нещо, защото не издържам, а бебето не излизаше. Дадоха ми да дишам райски газ, който не ми облекчаваше болката, само ме правеше агресивна. От моят приятел знам, че съм почнала да буйствам, удряла съм и съм крещяла, наложило се е да ме упоят, за да ме вкарат в операционната. Събудих се и чух приятелят ми да казва “напъни само един път, ще извадят бебето с форцепс”. Толкова много се уплаших, не знаех къде съм и какво се случва, виждах само едни огромни лампи над мен. Напънах един път и бебето излезе.
В 8.17 часа сутринта родих една прекрасна госпожица  - 3.595 кг
Приятелят ми беше неотлъчно до мен през цялото време.
Оказа се, че след намесата на форцепса съм загубила 2 л кръв.
Сложиха ме веднага на системи, преливаха ми кръв, пиех една шепа хапчета, бях с катетър. Не можех да си гледам бебенцето. Таткото пое всички грижи.
По-късно разбрах, че бебето е нямало как да излезе без помощ, тъй като главичката му е била на една страна.
Не разбирах само защо ме мъчеха толкова много, защо беше нужно?!
Малко след това върнах лентата назад и много неща ми станаха ясни.
Когато отидох последния път в Триаж, всички дуднеха колко са бизи. Аз бях “перфектната родилка” - отивам им на крака, два дена преди термин - чудесно! Ще й предизвикаме раждане, няма какво да я чакаме да дойде изненадващо по никое време, имаме достатъчно бременни, ще ни спести много.
Чувствам се ужасно, всеки ден плача, не мога да се отърся от преживяното.
Никога не ме е било страх от раждането, имах лека бременност, исках да родя във вана, а те направиха този момент кошмарен. Не знам дали някога ще мога да го забравя, измъчиха ме нечовешки, все още не мога да се  възстановя и физически и психически.
Знам, че най-важното е, че детето ми е живо и здраво и аз благодаря на Бог, но споменът от преживяното няма да забравя.
С това писание исках само да кажа, че и тук в Англия нещата не са розови, даже понякога са зловещи.
Иначе обслужването, храната, стаите, всичко беше на високо ниво, като на хотел, но това няма как да компенсира и частица от преживяното


Абсолютно същия сценарии вече две години от време на време като се сетя се ужасявам..Една от сестрите отишла докато аз съм в операционата и казала на мъжа ми : Спасихме я искате ли чай ..

# 78
  • Мнения: X
То в бг си е още по-страшно. В скъпо платена частна клиника в София мъжът ми чул, докато раждам, лелите от неонатологията да викат по мой адрес -напъвай ма, то с викане не става. Той ме чакаше пред вратата а те отвън възмутени, че ме боли.
Иначе по темата. Онзи ден чета за някаква в UK родила в тоалетната на болница без да знае, че е бременна. И тъкмо си викам, че нещо малоумно звучи. А тя жената била няколко пъти на лекар с оплаквания от повишено тегло и задух. Направо се втрещих какви са тия лекари там.

# 79
  • Мнения: 4 839
И аз онзи ден четох за жена, която искала да направи медикаментозен аборт, като мислела, че е в 12та седмица. Приели я в болницата и й дали хапчетата, родила в 30та седмица и за съжаление бебчето не оцеляло. Как пък никой не й направи един ехограф като са я приели, можело е да се избегне тази трагедия.

# 80
  • Мнения: 7 898
Честно казано съмнявам се да е било точно така. Обикновено правят ехограф.

# 81
  • Мнения: X
Е нз, четох за това и на английски. Правили са тестове, които били отрицателни. Ехограф излиза да не е правен. Аз се потресох, че е отишла до тоалетната и тъкмо е щяла да пусне водата и видяла малка ръчичка. Настръхвам направо. Било е полу умряло, обаче го спасили.

# 82
  • Мнения: 7 898
Абсурд при отрицателен тест да и дадат хапче.

# 83
  • Мнения: 1 923
Ако е стигнала до болница, няма как да не е направен скан и изобщо, фантасмагории. Медицински се прави до 24та седмица, у дома. Не знам по каква причина е била в болница, но абсурд да не са установили бременност.

Общи условия

Активация на акаунт