Здравейте, приятелят ми ме заряза след 6 годишна връзка, без да ми даде някаква адекватна причина. Раната ми е твърде прясна и не мога да се съвзема. Чудя се дали има след вас хора, наскоро преживели раздяла и как се справят в момента?
- Публикувана: 22 фев. 2019, 11:56 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2019, 20:06 ч.
Раздялата
Здравейте мили жени,мами и бъдещи и настоящи и очакващи златни и търпеливи истински мами,всичко щемине добре и ще станете мами не на 1
а на 2 минимум , желая ви го от цялото си 
......!!! Та по темата ...за раздяла... Ето ме мен няколкократен случай след борбата за бебка...след дългите години на лутане ще имаме ли или не..на Коледа 2017гсе сбъдна и моето желание...сега бебка е на 5месеца...златното малко съкровище...но на тати му дойде на нагорнище и реши да се пусне и да се върне при неговия ТАТИ и така вече 2ри месец сам сами и се борим ...няма как..заради една раздяла страдаме ние да виновниците,но и децата усещат всичко... а те нямат вина,че тати неможа да се справи със задълженията се към мен и детето ни...затова горе главата за да не ви натоварвам моята е като приказка от Братя Грим..и напред..мъже и създатели- много ,но истински Бащи и Мъже малко...!!!Понякога се налага да бъдем и двете и то в най труден период...трябва..и ще бъдем!Докъто можем и дишаме...!Аз макар и сам сама на този Свят не се предавам в името на децата си,никой няма право заради един мъж който в момента си гледа мача ,вика и пие ракия,да си промаляме живота ,и не само нашия а и на слънчицата ни които са най големият стимул в ЖИВОТА НИ!БЪДИ СИЛНА МИЛА И НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!!!УСПЕХ МОМИЧЕТА!!!
а на 2 минимум , желая ви го от цялото си ......!!! Та по темата ...за раздяла... Ето ме мен няколкократен случай след борбата за бебка...след дългите години на лутане ще имаме ли или не..на Коледа 2017гсе сбъдна и моето желание...сега бебка е на 5месеца...златното малко съкровище...но на тати му дойде на нагорнище и реши да се пусне и да се върне при неговия ТАТИ и така вече 2ри месец сам сами и се борим ...няма как..заради една раздяла страдаме ние да виновниците,но и децата усещат всичко... а те нямат вина,че тати неможа да се справи със задълженията се към мен и детето ни...затова горе главата за да не ви натоварвам моята е като приказка от Братя Грим..и напред..мъже и създатели- много ,но истински Бащи и Мъже малко...!!!Понякога се налага да бъдем и двете и то в най труден период...трябва..и ще бъдем!Докъто можем и дишаме...!Аз макар и сам сама на този Свят не се предавам в името на децата си,никой няма право заради един мъж който в момента си гледа мача ,вика и пие ракия,да си промаляме живота ,и не само нашия а и на слънчицата ни които са най големият стимул в ЖИВОТА НИ!БЪДИ СИЛНА МИЛА И НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!!!УСПЕХ МОМИЧЕТА!!! 
Всички сме преживявали раздели. В началото ти се струва, че животът е свършил, но както се казва - всяко зло за добро.
Ще срещнеш човек, с който си пасвате и след години ще се радваш на късмета си, че този те е напуснал.
Ще срещнеш човек, с който си пасвате и след години ще се радваш на късмета си, че този те е напуснал.
В началото е тежко, но ще ти мине. Запиши се на някакви странични занимания - курс по танци, готварство, аеробика...в зависимост от това какви са интересите ти. Хем ще се разсееш, хем ще намериш нови познанства.
ПС: Знам, че сега няма да ти прозвучи правилно, но след 1/2 г. се върни и го прочети - Той ти е направил услуга и тепърва те чакат хубави моменти.
ПС: Знам, че сега няма да ти прозвучи правилно, но след 1/2 г. се върни и го прочети - Той ти е направил услуга и тепърва те чакат хубави моменти.
Когато си на дъното и се чувстваш погребан, може би просто си заровен, за да изникнеш. Поникни и разцъфти!
Благодаря ви много за милите думи, просто това стана вчера, неочаквано беше и не мога да спра да плача. Змам,че връзката ни беше токсична и той ме тормозеше, но въпреки това страшно ми липсва
Желая ти щастие.
Благодаря ви много за милите думи, просто това стана вчера, неочаквано беше и не мога да спра да плача. Змам,че връзката ни беше токсична и той ме тормозеше, но въпреки това страшно ми липсва
Поплачи си, изстрадай си болката 3-4-5 дни, след това си припомни "той ме тормозеше" и се радвай, че не сте си родили 1-2 деца.
Почини си хубаво преди да започнеш нова връзка!
О, щом ти самата си даваш сметка, че връзката ви е била токсична, значи ти е направил голямо добро освобождавайки те от себе си. 6 години са доста и си свикнала с него, но ще го преодолееш. Вземи си поуките и продължи напред. Пожелавам ти връзка, която ще те прави щастлива, но преди това да се научиш да бъдеш щастлива и сама със себе си, да се обичаш и да не позволяваш да те тормозят.
по -рационални и е инициирал края на токсична връзка. Нима ти е нужна продължителна агония ? Предстоят ти нови запознанства, флиртове, любов.
За мен най-драматичните раздели ми е отнела смъртта. Не се забравя , спомени , анализи, но живота и ежедневието надделяват. Краят е ново начало.Не се изолирай, действай егоистично на този етап.Върни се към моментите преди връзката ти. Имала си приятели, интереси, мечти. Той е взел решението си, ще се адаптираш постепенно. Думите няма да те утешат лесно, но се постарай да си щастлива и пълноценна личност !!
Животът ще сервира още много хепи и драматични моменти. Щастието е в самите нас, в същността ни, останалите са само спътници и съмишленици.
:: 
Благодаря ви много за милите думи, просто това стана вчера, неочаквано беше и не мога да спра да плача. Змам,че връзката ни беше токсична и той ме тормозеше, но въпреки това страшно ми липсва
Тцтцтц....
Благодаря ви много за милите думи, просто това стана вчера, неочаквано беше и не мога да спра да плача. Змам,че връзката ни беше токсична и той ме тормозеше, но въпреки това страшно ми липсва
Като има друга, прав им път! По-добре така, отколкото да те мота и лъже...! Знам, че на думи е лесно, в действителност - не чак толкова, но, както казах, и това ще мине....
Приятелите, ако наистина са такива, ще те разберат и ще ти подадат ръка.
Запиши се на нещо допълнително - курсове някакви, ще ти помогнат с нови запознанства и разсейване.
ПС: Не се замисляй да се опитваш да си го върнеш. Ще е огромна грешка.
Приятелите, ако наистина са такива, ще те разберат и ще ти подадат ръка.
Запиши се на нещо допълнително - курсове някакви, ще ти помогнат с нови запознанства и разсейване.
ПС: Не се замисляй да се опитваш да си го върнеш. Ще е огромна грешка.
Момиче,я се стегни.
Връзката ви е била токсична,тормозел те е,а ти ревеш за него?
Защо?Ти мазохистка ли си?
Не смяташ ли,че заслужаваш добро отношение?Мъж,който да те обича,да те уважава,да те глези?
Нямаш ли самочувствие?
Къде е достойнството и себеуважението ти?
Радвай се,че си се отървала толкова лесно от този.
Не го търси,не му звъни.
Не го приемай обратно,даже да ти се моли.
И никога повече не позволявай на никого да се държи зле с теб.
Връзката ви е била токсична,тормозел те е,а ти ревеш за него?
Защо?Ти мазохистка ли си?
Не смяташ ли,че заслужаваш добро отношение?Мъж,който да те обича,да те уважава,да те глези?
Нямаш ли самочувствие?
Къде е достойнството и себеуважението ти?
Радвай се,че си се отървала толкова лесно от този.
Не го търси,не му звъни.
Не го приемай обратно,даже да ти се моли.
И никога повече не позволявай на никого да се държи зле с теб.
Разбирам съветите ви и съм съгласна с тях. Притеснява ме обаче факта, че май има замесена и друга жена (той не признава това) и това ме кара да се чувствам унизена. Другият проблема е, че покрай него загубих почти всичките си приятели и практически няма с кого да излизам.
Той ли те откъсна или ти сама се отчужди от всичките си приятели? Според мен трябва да си и благодарна на тая жена. А унизена трябва де се почувстваш, че си стояла в токсична връзка, тормозена, че и ревеш за него, и вместо ти да го разкараш сама, чакаш друга жена да я свърши тая работа.
Съгласна съм със всичко. Но ме притеснява как ще се съвзема,защото водя много изолиран живот, а всичките ми приятели са в чужбина. Оставам абсолютно сама, а това ме плаши най-много.
Аз съм на 36 години, трудно ми на тази възраст да създавам нови приятлства.И да, той ме откъсна от част от приятелите ми, другите изпозаминаха. Мисля да се запиша на някакво хоби, но още нямам желание и кураж за това
Разбирам съветите ви и съм съгласна с тях. Притеснява ме обаче факта, че май има замесена и друга жена (той не признава това) и това ме кара да се чувствам унизена. Другият проблема е, че покрай него загубих почти всичките си приятели и практически няма с кого да излизам.
Да, чувствам се буквално изгубена, без път и посока, той беше целият ми свят
Ще се съвземеш много по-лесно,когато няма кой да те тормози.
Ще усетиш свободата и спокойствието.
Този е типичен насилник.Нарочно те е откъснал от приятелите ти.
Но ти пак можеш да потърсиш някои от тях.Обади им се.
Може би не всички са забравили за теб.
Може да излезеш и с колежки,съседки,роднини някакви...
Хубаво си решила да се запишеш някъде-на курс по някакъв език,на танци....
Колкото по-бързо го направиш,толкова по-добре.
За теб е добре сега да си сред хора и да си заета с нещо.
Ще усетиш свободата и спокойствието.
Този е типичен насилник.Нарочно те е откъснал от приятелите ти.
Но ти пак можеш да потърсиш някои от тях.Обади им се.
Може би не всички са забравили за теб.
Може да излезеш и с колежки,съседки,роднини някакви...
Хубаво си решила да се запишеш някъде-на курс по някакъв език,на танци....
Колкото по-бързо го направиш,толкова по-добре.
За теб е добре сега да си сред хора и да си заета с нещо.
На подобна възраст съм и не мисля, че е по-трудно да се създават приятелства. Зависи от нагласата ти. Може да съм пропуснала, но как е положението с работата? Имаш ли, удовлетворява ли те, имаш ли там добри познанства. Дай си малко време и почни да търсиш неща, които имат смисъл за теб.
Да, знам че е така, но той настойчиво държи да сме си останели приятели
Не е в твоя полза. Не е в твой интерес въобще да продължаваш да общуваш с този човек. Няма значение той какво иска, той може да иска и да наминава за един бърз секс.
Осъзнавам го, но част от мен все още иска да го вижда. Иначе основното е,че той ми помага за разни документални неща, с които не мога да се справя и това засега ме спира да го махна от живота си завинаги. Но и тези документалистики скоро ще приключат и се надявам,че ще имам сили да спра да го виждам
Момиче, не си го причинявай това самоизмъчване. Няма ли друг, способен да ти помогне за тези документи? Скъсай всички връзки с него, изтрий го от телефона, соц. мрежи, живота си! Той те зарязва, вероятно има друга....не си го причинявай, не си струва!!! Какъвто и да е, колкото и да го обичаш! ....и това ще мине! 
Осъзнавам го, но част от мен все още иска да го вижда. Иначе основното е,че той ми помага за разни документални неща, с които не мога да се справя и това засега ме спира да го махна от живота си завинаги. Но и тези документалистики скоро ще приключат и се надявам,че ще имам сили да спра да го виждам
Разбирам съветите ви и съм съгласна с тях. Притеснява ме обаче факта, че май има замесена и друга жена (той не признава това) и това ме кара да се чувствам унизена. Другият проблема е, че покрай него загубих почти всичките си приятели и практически няма с кого да излизам.
Добре дошла в клуба! Типично действие на социопат-нарцис. И аз изгубих всичките си приятели след раздялата. Още по-страшното беше, че и жени измежду тях ми обърнаха гръб и почнаха да си излизат с него надявайки се да легнат с него (големият красавец ахаххаха). Обаче може би в момента са само метреси и нищо повече, защото той набързо се ожени, за да спрат да го приказват, че е стар ерген.
Не си изгубила нищо (освен време) радвай се, че нямате деца, а фалшивите приятели - майната им. По-добре ще си без тях. Изумява ме как точно жени могат да не бъдат опора и подкрепа в подобен момент, ами застават на страната на насилника и агресора и дружно почват да плюят "доскорошната си приятелка". Пиша в групи за взаимопомощ точно за такива като нас - е точно там едно към едно е същото - доскорошни най-добри приятелки ти обръщат гръб и почват да излизат с бившия ти който те е третирал като едно.... да не използвам епитети.
Очевидно често се случва. Радвай се, че вече не са част от живота ти. По-добре да нямаш никакви приятели, от колкото такива, които си пият кафето с човека, който те е оставил разбита на парчета.
Благодаря ти , LadyNina. Окуражи ме. Просто ми е много самотно.
Пиши ми на лични, ако това ще ти помогне. Аз също освен приятеля ми други хора в живота си нямам ( пак поради причината, че целият ми приятелски кръг остана на страната на насилника). Успех и не се предавай.
От 4 месеца сме с домашен любимец - улично коте (е, вече не е улично, де) - не съм и предполагала колко по-щастливи и весели се чувстват всички вкъщи. Имаме си чудесна темичка тук във форума, на "мамите" на котки, заповядай да ни почетеш.
С коте/куче си говориш. То може да не ти отговаря, но отлично те разбира. И показва любовта си към теб.
С коте/куче си говориш. То може да не ти отговаря, но отлично те разбира. И показва любовта си към теб.
Имам си вече коте и син си имам, но това е друга самота. Не е същото, няма кой да те прегърне, да те целуне, да ти каже,че всичко ще е наред...
Да, тази мантра за самодостатъчността, при която е едва ли не все едно дали си с партньор или не, за да си щастлив.
Подозирам, че е само мит за повечето хора.
Но дори и човек да не е щастлив, трябва да се научи да живее нормално и без пропадания сам.
Не е нужно са си самодостатъчен, за да не си зависим.
И ако първото много често е само поза, то второто със сигурност не е добро.
Не е задължително всеки да е постоянно щастлив. Важното е да функционира, особено щом има дете. А докато функционира, всеки би могъл да си намери своите ежедневни няколко щастливи минути с нещата, които има, ако се фокусира правилно върху тях, а не върху това, което му липсва. Обаче за целта трябва да открие себе си, нещата, които доставят лично удоволствие, без да зависят от никого. И да си ги доставя редовно.
Разбирам те за ситуацията, в която се намираш. Отнема време да преодолееш последиците от такава токсична връзка. За съжаление това е един омагьосан кръг, защото за да сме в такива връзки семействата ни не стават. Наричат ги дисфункционални семейства, но това са просто 'семейства' от хора, които не желаят да поемат отговорност.
И ние израстваме като жени с ужасно ниско самочувствие, мачкани, тормозени, а самотата, която винаги присъства, е по-малкото зло. И по-добре да търпим всякакво насилие, но не и самотата. Една моя позната, която търпеше цял живот изневери и грубости, като стана вдовица каза: "Криво ми е толкова, че няма кой да ме напсува' .Мисля си колко сме пропаднали като общество, че да се стига до такова мислене. За миналата година убитите жени са 32, тази година бройката расте. Тотална ескалация и някак не се вижда края на това...
И ние израстваме като жени с ужасно ниско самочувствие, мачкани, тормозени, а самотата, която винаги присъства, е по-малкото зло. И по-добре да търпим всякакво насилие, но не и самотата. Една моя позната, която търпеше цял живот изневери и грубости, като стана вдовица каза: "Криво ми е толкова, че няма кой да ме напсува' .Мисля си колко сме пропаднали като общество, че да се стига до такова мислене. За миналата година убитите жени са 32, тази година бройката расте. Тотална ескалация и някак не се вижда края на това...
Здравей.Момичетата във форума ти дават много добри съвети..."Късай" и махай всяко нещо ,което ти напомня за него..вкл. и вещи,дрехи и т.н..Те ти носят спомени,а носят ли няма лесно да се откъснеш.....Ако връзката ви е била толкова токсична,колкото казваш...ликувай.Отървала си се.Сега не го осъзнаваш, защото явно в теб има любов за даване към/на някой...и този някой в момента те е изоставил и си нещастна от това....Всеки човек има избор...И ти трябва да разбереш,не защо искаш да си с този мъж,а защо НЕ ИСКАШ.....И когато не само разбереш това,но и го приемеш вътре в себе си....душата ти ще намери покой.......И ще си щастлива и доволна,че си се отървала..А и най-важното,давай воля на емоциите ти в момента.Плачи ,тръшкай се,викай, удряй и т.н(схвана какво имам предвид),защото така разочарованието и болката ще излязат от теб и освободеното място ще се появят.....нови и по-хубави чувства, било към себе...било към човека, появил в точното време на точното място.
Много благодаря за подкрепата! С времето нещата започват да се поуталожват и вече не съм толкова отчаяна, колкото бях преди 2-3 месеца. Глупаво ми е, че на такава възраст съм сама, но гледам да не мисля за това. Осъзнавам колко много този човек е взел от мен и какво ми е причинил. Сега се чувствам свободна и с нови сили да продължа напред.