Много преекспонирате в защитата и на двете тези. Да, комбинацията на плаж, море и цикъл може да доведе до траен стерилитет и да, един Примолут може да доведе даже и до смърт след тромбоза. Ама, хайде няма нужда от подобно сатанизиране на двете ситуации (плаж и цикъл и лечение с прогестеронови препрати), които се случват на доста жени по света.
- Публикувана: 18 фев. 2019, 09:13 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2019, 08:29 ч.
Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? (Тема 4)
Аз се опитах да планирам лятната ни почивка, съобразявайки се с циклите /моят и на дъщеря ми/, но при нея е абсурд - все още е твърде нередовен, при мен обратно - пия противозачатъчни от години/по лекарско предписание и медицински причини/, и мога да кажа точно в кой ден ще ми дойде /а, и мустаци и брада нямам 
/. Драма няма - ако се случи да сме в цикъл, просто не се къпем, а иначе почиваме поне 10-на дни на море, така че все ще закачим дни без притеснения.
/. Драма няма - ако се случи да сме в цикъл, просто не се къпем, а иначе почиваме поне 10-на дни на море, така че все ще закачим дни без притеснения. Цикъл между 25-35 дни се приема за нормален.
Аз съм обяснила някъде още на 9 години, като започнах постепенно и по-отрано с енциклопедии.
Сега на 11 вече знае какво да очаква, но пак усещам притеснение от момента когато ще дойде цикъла.
Повече ме тревожи мен как ще се справи с емоционалните промени.
При нас вече много явно се усеща смяната на настроения, избухливост, неувереност, много силно влияние от чуждото мнение, демонстративно неуважение към правилата вкъщи.
Чудя се аз като родител има ли шанс да мина през този период сравнително спокойно или караниците са задължителна част от процеса и не могат да се избегнат.
Усещам се много неподготвена.
Моят пуберитет беше много личен, изживявах всички вълнения сама, и не съм имала драми с родителите си. Не съм искала да правя неразумни неща, за които да се налага те да се карат, разбирала съм и съм уважавала правилата в семейството. Ако е имало нещо, да е било по-скоро от сорта на "уффф, пак ли" - но го правя.
Сега като родител се срещам с пълно отрицание, реплики от рода на "няма да го направя", "накарай ме, ако можеш", "мразя те", "не те мразя, ти си най-добрата майка на света"
Ако имате книжки с добри съвети, давайте че ситуацията е ...
Сега на 11 вече знае какво да очаква, но пак усещам притеснение от момента когато ще дойде цикъла.
Повече ме тревожи мен как ще се справи с емоционалните промени.
При нас вече много явно се усеща смяната на настроения, избухливост, неувереност, много силно влияние от чуждото мнение, демонстративно неуважение към правилата вкъщи.
Чудя се аз като родител има ли шанс да мина през този период сравнително спокойно или караниците са задължителна част от процеса и не могат да се избегнат.
Усещам се много неподготвена.
Моят пуберитет беше много личен, изживявах всички вълнения сама, и не съм имала драми с родителите си. Не съм искала да правя неразумни неща, за които да се налага те да се карат, разбирала съм и съм уважавала правилата в семейството. Ако е имало нещо, да е било по-скоро от сорта на "уффф, пак ли" - но го правя.
Сега като родител се срещам с пълно отрицание, реплики от рода на "няма да го направя", "накарай ме, ако можеш", "мразя те", "не те мразя, ти си най-добрата майка на света"
Ако имате книжки с добри съвети, давайте че ситуацията е ...
Съвета е само за безкрайно търпение и по възможност пълно натоварване със спорт или друго занимание, което ще им изразходва излишната енергия и няма да имат сили и желание да се тръшкат и да са контра през малкото свободно време което ще им остава. Нашата докато тренираше 5 пъти седмично се търпеше, но напоследък като мина само на два пъти нещата рязко се влошиха. Какви са тези хормони-мутанти не знам, но по мое време родителите ми така и не разбраха, че минавам през пубертета по отношение на поведението ми.
Танита, всичко което си написала все едно аз съм го писала!!! Единствено че нашата е на 10 и вече и дойде. Но всички тези настроения както си ги описала е и при нас. Толкова да не съм подготвена за настроенията , че не може да бъде 😯😯 И аз такова нещо не съм имала, та камо ли на 10 години. Всеки ден мисля какво съм сгрешила във възпитанието че се случва така. Едва днес като ви прочетох се успокоих че наистина е от пубертета, щом и други се сблъскват с това.
Yahoo, и моята тренира 7 дена в седмица, и пак е същото 😢
Yahoo, и моята тренира 7 дена в седмица, и пак е същото 😢
Имах предвид тренировки със сериозно физическо натоварване според възможностите на детето. Нашата като малка едвам издържаше по 1час, а сега е вече към 3 часа дневно. След такава тренировка няма сили дори и да спори за каквото и да било. Сега сме във ваканция на друго място, няма тренировки и нещата са трагични. Поне 3-4 часа ходене пеша из града успяват да изразходят излишното, но в тази жега дори на мен вече ми идват в повече такива разходки. Ще търся и други начини.
Това за спорта съм го чувала, и все се опитвам да го въведа, и все не се получава, а времето си тече.
Моята дъщеря боледува много и винаги каквото и да е захващала се налага да се прекъсва, заради боледуване.
Единствено миналото лято, когато ходеше на спортен лагер през деня наблюдавах някакво подобрение, но пък колко глупости научи и донесе от там
dark magnolia,
И аз денонощно мисля къде сбъркахме с възпитанието, и като те чета се успокоявам, че има и други.
А и една колежка по-големи деца казва - не спирай да повтарящ - накрая ще влезе
Моята дъщеря боледува много и винаги каквото и да е захващала се налага да се прекъсва, заради боледуване.
Единствено миналото лято, когато ходеше на спортен лагер през деня наблюдавах някакво подобрение, но пък колко глупости научи и донесе от там
dark magnolia,
И аз денонощно мисля къде сбъркахме с възпитанието, и като те чета се успокоявам, че има и други.
А и една колежка по-големи деца казва - не спирай да повтарящ - накрая ще влезе
Не е дошъл цикълът още,но промените в настроението и поведението са налице.
Лошото е,че натоварването с тренировки не го влияе.
През учебно време имат 8 тренировки седмично + ежедневно кардио преди закуска вкъщи, но....вече не са и уморени,камо ли усмирени.
Сега лятото компенсираме с повече водни спортове.
Опитвам се да мисля поне,като ми се бунтуват,но не винаги ми се получава. Сигурна съм в едно- без бунт не може, дори според психолозите. Въпросът е,че ние като родители,не сме готови.
Лошото е,че натоварването с тренировки не го влияе.
През учебно време имат 8 тренировки седмично + ежедневно кардио преди закуска вкъщи, но....вече не са и уморени,камо ли усмирени.
Сега лятото компенсираме с повече водни спортове.
Опитвам се да мисля поне,като ми се бунтуват,но не винаги ми се получава. Сигурна съм в едно- без бунт не може, дори според психолозите. Въпросът е,че ние като родители,не сме готови.
Аз по отношение на тона вкъщи компромиси никога не съм правила. Настроения, хубаво, бунт - приемам, но държа да не се излиза от границите на добрия тон дори и да се случи да си го повишаваме. Случва се да хвърли някоя заядлива реплика, като извадена от разговор с приятелки, не подминавам никога. На “мразя те” бих реагирала много бурно.
Пубертетът е състояние, а не оправдание за лошо поведение. Чела съм го някъде/възможно е да е тук/ и напълно подкрепям.
Децата, независимо на каква възраст са, се пробват да видят докъде могат да стигнат. Нашата роля като родители е да им "очертаем" зоните на допустимо и недопустимо. Според собствените си разбирания и възпитание.
Децата, независимо на каква възраст са, се пробват да видят докъде могат да стигнат. Нашата роля като родители е да им "очертаем" зоните на допустимо и недопустимо. Според собствените си разбирания и възпитание.