Въпросът ми е провокиран от следната история: МОя приятелка, когато е била на 13-14г. случайно е чула как майка й казва колко много обича баща й, че дори го обича повече от децата си. Не се замислих, когато ми го разказа, тогава нямах дете, но от няколко дни си мисля за това и реших да ви попитам как е при вас. Майка й е имала неуспешни бременности и въпреки лекарската забрана, е решила да има второ дете /това е приятелката ми/. Рядко се разделят със съпруга й за повече от 1-2 нощи, навсякъде са заедно и това след почти 30 години брак. Аз не бих могла да кажа, че обичам мъжа си повече, обичам ги и двамата. Как мислите вие?
- Публикувана: 26 юни 2006, 22:16 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2006, 10:38 ч.
Кого обичате повече?
Не мога да ги сравнявам,защото ги обичам по различен начин.Мисля,че мъж се обича по по различен начин,отколкото детето ти
Разбира се, че е така! Че аз и кучето си обичам, обичам и сладолед. Може ли изобщо да се сравнява обичане?! Сори, ама доста странно виждане за обичта и обичането ми се открива тук...
[Сори, ама доста странно виждане за обичта и обичането ми се открива тук...
Мисля, че е нормално да обичаш повече детето си! А мъжа ми много го обичам, но е по различно! 
Сега не мога да сравнявам обичта към детето с тази към мъжа,но когато бях бременна и веднага след раждането си мислех,че никога няма да заобичам Ваньо така както обичам баща му.Изпитах майчини чувства малко след раждането и имам чувството,че стават все по-силни с всеки изминал ден.
Ако ще сравняваме - обичам дъщеря си много по-силно.
И аз.
Таткото го обичам по съвсем различен начин.
За детето ти трепери цял живот сърцето, а с''голямата'' любов свикваш и става не чак толкова голяма 
За мен любовта към таткото е егоистична, тя е преди всичко подчинена на сексуалния нагон. Обаче, любовта към детето е безусловна. Тя е всеотдайна, пожертвувателна, силна и непресъхваща. Аз мисля, че това е любовта в собствения си пълен смисъл 
[Сори, ама доста странно виждане за обичта и обичането ми се открива тук...
Сега не мога да сравнявам обичта към детето с тази към мъжа,но когато бях бременна и веднага след раждането си мислех,че никога няма да заобичам Ваньо така както обичам баща му.Изпитах майчини чувства малко след раждането и имам чувството,че стават все по-силни с всеки изминал ден.
Не мисля, че двете неща са съпоставими, затова не мога да отговоря.
Когато обичам, обичам без условия и сравнения
То, обичането е толкова хубаво нещо, че няма смисъл да го разваляме с такива приказки
Няма как да се сравнят по "качество", но "количеството" при всички случаи е равно
Не бих разделила и степенувала "обичам". Обичам ги безумно, и 2мата, по-различен начин.
Разбира се бих ошамарила мъж ми зарад детето, но това не значи, че не го обичам.
Разбира се бих ошамарила мъж ми зарад детето, но това не значи, че не го обичам.
Абсолютно!
Обичам много неща на този свят! Но не бих могла да избера измежду децата си и мъжа си!
И тримата са ми много скъпи - обичам ги безкрайно !!!
Страхувам се,че съм първата, но аз аз обичам повече мъжа си.
Даже като прочетох и си помислих първо, че децата ми никога не трябва да го чуят както твоята приятелка.
Даже като прочетох и си помислих първо, че децата ми никога не трябва да го чуят както твоята приятелка.
Естествено, няма да допусна евентуалното ми бъдещо дете да чуе това.
Обичам и мъжа ми и детето, но по различен начин.
децата си обичам най-много на този свят,повече от живота си.наскоро се замислих бих ли дала сърцето си,за да живее някое от децата ми и някак естествено в мен се роди отговорът-обичам децата си повече от собствения си живот.да ме прости господ,че говоря така,но е вярно!и мъжа си обичам,но за него не бих дала живота си.погледнете на нещата по този начин и ще разберете кого обичате повече,макар,че такива сравнения са излишни и глупави.
децата си обичам най-много на този свят,повече от живота си.наскоро се замислих бих ли дала сърцето си,за да живее някое от децата ми и някак естествено в мен се роди отговорът-обичам децата си повече от собствения си живот.да ме прости господ,че говоря така,но е вярно!и мъжа си обичам,но за него не бих дала живота си.погледнете на нещата по този начин и ще разберете кого обичате повече,макар,че такива сравнения са излишни и глупави.
Мисля, че е нормално да обичаш повече детето си! А мъжа ми много го обичам, но е по различно!
Отговорът още повече. 
Най-много обичам децата си- те са част от мен и винаги ще бъдат.
След това е майка ми- кръвта вода не става.
После идва ред на мъжа до мен (сегашния или друг)- той е заменяем. Утре може да го удари гръм и да се влюби в друга. Може и на мен да се случи... Хората се събират и разделят.
Правя голяма разлика между майчин инстинкт и сексуален нагон (той е в основата на всяка връзка, иначе можеше да се обвързваме и с хора от нашия пол
).
След това е майка ми- кръвта вода не става.
После идва ред на мъжа до мен (сегашния или друг)- той е заменяем. Утре може да го удари гръм и да се влюби в друга. Може и на мен да се случи... Хората се събират и разделят.
Правя голяма разлика между майчин инстинкт и сексуален нагон (той е в основата на всяка връзка, иначе можеше да се обвързваме и с хора от нашия пол
). децата си обичам най-много на този свят,повече от живота си.наскоро се замислих бих ли дала сърцето си,за да живее някое от децата ми и някак естествено в мен се роди отговорът-обичам децата си повече от собствения си живот.да ме прости господ,че говоря така,но е вярно!и мъжа си обичам,но за него не бих дала живота си.погледнете на нещата по този начин и ще разберете кого обичате повече,макар,че такива сравнения са излишни и глупави.
Подкрепям това мнение
Според мен това са несравними неща- обичта към мъжа си и тази към децата!
Много ясно
Имах една колежка,която казваше така:
-Обичам детето и съпруга си,но мъжът ми ще ми направи още деца,ама детето не.Само заради това обичам съпруга си повече.
Незнам направо думи нямам.
-Обичам детето и съпруга си,но мъжът ми ще ми направи още деца,ама детето не.Само заради това обичам съпруга си повече.
Незнам направо думи нямам.
Според мен това са несравними неща- обичта към мъжа си и тази към децата!
Както и тази към родителите и братя или сестри..
Обичта ми към децата, към мъж ми, към родителите ми, към брат ми и т.н си е своеобразна и не мога да я сравнявам по никакъв начин.
А Що се отнася до подобни твърдения:
Подкрепям РЕНИ.
Да го кажем така: мога да си представя живота си без мъжа си, но без детето си - не. Мисля, че това дава яснота. Повторете моето упражнение и ще видите отговора си.
Да го кажем така: мога да си представя живота си без мъжа си, но без детето си - не. Мисля, че това дава яснота. Повторете моето упражнение и ще видите отговора си.
Най-много обичам децата си- те са част от мен и винаги ще бъдат.
След това е майка ми- кръвта вода не става.
После идва ред на мъжа до мен (сегашния или друг)- той е заменяем. Утре може да го удари гръм и да се влюби в друга. Може и на мен да се случи... Хората се събират и разделят....
След това е майка ми- кръвта вода не става.
После идва ред на мъжа до мен (сегашния или друг)- той е заменяем. Утре може да го удари гръм и да се влюби в друга. Може и на мен да се случи... Хората се събират и разделят....
Дали мъжете ви са нясно с този факт и дали са Щастливи от това?! Може би е редно да им го споделите. Все пак 4овек се събира с другия, за да гради семейство заедно, а не само, за да си направи бебе...или не
denise, ние бяхме 9 год. заедно преди да се появи бебето- то беше естествено продължение на любовта ни. Много го обичам, но това е само любов- тя търпи неизбежни промени с годините. В един момент дори и да не го искаме- може да угасне. Към децата ми чувството е друго- инстинкт, това е нещо вродено. Независимо как се държат децата ми с мен, аз ще ги обичам винаги повече от живота си... Сега нядавам се съм малко по-ясна.
И моят мъж също би избрал децата пред мен.
И моят мъж също би избрал децата пред мен.
denise, ние бяхме 9 год. заедно преди да се появи бебето- то беше естествено продължение на любовта ни. Много го обичам, но това е само любов- тя търпи неизбежни промени с годините. В един момент дори и да не го искаме- може да угасне. Към децата ми чувството е друго- инстинкт, това е нещо вродено. Независимо как се държат децата ми с мен, аз ще ги обичам винаги повече от живота си... Сега нядавам се съм малко по-ясна.........................
Това е друго неЩо, така съм съгласна
denise, ние бяхме 9 год. заедно преди да се появи бебето- то беше естествено продължение на любовта ни. Много го обичам, но това е само любов- тя търпи неизбежни промени с годините. В един момент дори и да не го искаме- може да угасне. Към децата ми чувството е друго- инстинкт, това е нещо вродено. Независимо как се държат децата ми с мен, аз ще ги обичам винаги повече от живота си... Сега нядавам се съм малко по-ясна.
И моят мъж също би избрал децата пред мен.
И моят мъж също би избрал децата пред мен.
много добре казано 
Обичам и мъжа ми, и дъщеря ми, но по различен начин. Не мога да сравнявам кой обичам повече.
Като видя такива отговори и ми става едно хубаво и ведро
Мисля, 4е така е редно 
Защо ограничавате отношението към мъжа до вас само до "нагона", той само донор на генетичен материал ли е? За мен съпругът ми е другарче, любовник, приятелка , скривалище. Не бих могла да дам определение какво са децата ми за мен 
!И не искам да сравнявам чувствата, това ги омаловажава.
Не мисля, че двете неща са съпоставими, затова не мога да отговоря.
Обичам мъжът си повече от всичко на света
това е !!!
това е !!!
Ето нещо по темата.Любовта има много аспекти,те ясно се разграничават, но са неделими части от едно цяло.С времето тя търпи промяна, но хубаво би било тя да е градивна.Тя е като пъзел и ако някоя част липсва картината не е пълна и следователно за нищо не става или просто трябва да се поправи.
Момичета, един призив от мен, може ли? НИКОГА не вярвайте, ако ви кажат ,че с времето ще престанете да обичате мъжете си.Това може да го каже само човек, който не познава любовта в цялата и прелест и пълнота.Обикновено се приема за ЛЮБОВ само страстта и когато тя поутихне- край
.Упс, голяма грешка! 
Умните хора отдавна са открили топлата вода, нека да се понаучим от тях, а?
Гърците доста добре са го формулирали.Те си имат дума за всичките 5 вида любов:
- АГАПЕ, е безусловната любов,неегоцентрична,която дава и продължава да дава,без да очаква нещо в замяна.Това е любов на делата , а не на емоциите(родители-деца)
- ФИЛЕО, изпълнена със нежни чувства и обич към възлюбения, но винаги очакваща отзивчивост.Това е любовта на другарството, приятелството,споделянето и общуването ( родители-деца)
-СТОРГЕ- удобно, уютно , улегнало взаимоотношение.Това е любовта на взаимното доверие и усещане за принадлежност(семейна обич ; родители-деца)
) 
- ЕРОС-преливаща от романтика.Означава романтичност,страст, сантименталност.Тя е в самото начало и е като възторг, унес,удоволствие,силна, сладка и страхотна, защото е всепроникваща.Тя иска обещание ,че ще продължи завинаги ,но сама не може да го изпълни.
- ЕПИТУМИЯ- силно желание понякога добро(любовното преживяване м/у съпрузите), а понякога лошо(похот).Тя е един вид индикатор за здравината на брака.Ако има някакво напрежение във живота ни то обикновено рефлектира в секса.Или, ако няма полова близост, това би повлияло на цялостното ни общуване.
Това не са мои умотворения , но силно вярвам в тях. За всекиго си има място в сърце, което може да обича.
Момичета, един призив от мен, може ли? НИКОГА не вярвайте, ако ви кажат ,че с времето ще престанете да обичате мъжете си.Това може да го каже само човек, който не познава любовта в цялата и прелест и пълнота.Обикновено се приема за ЛЮБОВ само страстта и когато тя поутихне- край
.Упс, голяма грешка! Умните хора отдавна са открили топлата вода, нека да се понаучим от тях, а?Гърците доста добре са го формулирали.Те си имат дума за всичките 5 вида любов:
- АГАПЕ, е безусловната любов,неегоцентрична,която дава и продължава да дава,без да очаква нещо в замяна.Това е любов на делата , а не на емоциите(родители-деца)
- ФИЛЕО, изпълнена със нежни чувства и обич към възлюбения, но винаги очакваща отзивчивост.Това е любовта на другарството, приятелството,споделянето и общуването ( родители-деца)
-СТОРГЕ- удобно, уютно , улегнало взаимоотношение.Това е любовта на взаимното доверие и усещане за принадлежност(семейна обич ; родители-деца)
) - ЕРОС-преливаща от романтика.Означава романтичност,страст, сантименталност.Тя е в самото начало и е като възторг, унес,удоволствие,силна, сладка и страхотна, защото е всепроникваща.Тя иска обещание ,че ще продължи завинаги ,но сама не може да го изпълни.
- ЕПИТУМИЯ- силно желание понякога добро(любовното преживяване м/у съпрузите), а понякога лошо(похот).Тя е един вид индикатор за здравината на брака.Ако има някакво напрежение във живота ни то обикновено рефлектира в секса.Или, ако няма полова близост, това би повлияло на цялостното ни общуване.
Това не са мои умотворения , но силно вярвам в тях. За всекиго си има място в сърце, което може да обича.
Обичам мъжът си повече от всичко на света
това е !!!
това е !!!
