Срам ме е че живея в такава мафиотска държава

Опитвам се да обясня, че ако не се прави нищо, няма никакъв шанс да променим ситуацията. За изборите повече няма да пиша, не виждам защо да не се гласува. Обясних какви са възможностите, все пак има такива. Никой не ги обори, но се повтаря, както развалените грамофонни плочи едно време, една фраза - няма смисъл да се гласува, все едно. Ами кое има смисъл? Темата с изборите я приключвам.
Референдум - да, но е трудно да се организира. 200 000 подписа не се събират така лесно. Слави опита, даже и с цялата мощ на общонациналния ефир, и популярността на шоуто, и пак не стана. Много ги е страх от гласа на народа. Повече на Слави няма да му дадат да направи подобен ход. Не виждам как може да стане.
Личност, даже и да се яви такава, не виждам как ще ни измъкне от блатото. Една личност, както и една птичка, пролет не прави. Трябва организация, трябват почтенни, квалифицирани хора с визия, откъде ще дойдат?  Слави се опита да прави някакъв кастинг на хора, които искат да променят ситуацията, може и да бяха честни и с добри намерения, ама не видях да са компетентни да управляват държавата. Не е толкова просто.
Този последния протест, на който бях,  където полицаите се нокаутираха сами, беше иницииран от една фейсбук група, аз пуснах преди линка, която е за референдуми и против партиите. Доста беше слаб като организация, и хаотичен, приказаваха се и доста глупости, но няма как, всеки можеше да се упражнява. Повечето бяха възрастни хора. Не знам защо се бяха уплашили толкова властите, полицаите на място бяха повече от протестиращите, и пак накрая стана мазано. Абсолютно ненужно беше употребата на газа. Имаше мнение по БТВ, че просто полицията прави тренинг за евентуални по-сериозни протести. Защото наистина беше абсолютно ненужно да се прилагат подобни средства срещу един рехав и явно незастрашаващ ги протест.
Ходя понякога на протести, но като гледам народа в София наистина, не се трогват, явно всички са щастливи под мъдрото мутренско ръководство в мутрархия, или мутраландия, както щеш го наречи. Е, кофти е, че политиците са тотални корумпЕта, и че ни продават държавата за жълти стотинки, ама кво да си разваляме кефа.
Та това е, това сме ние, изборите нямат смисъл, и за протести ни мързи. То и Левски вероятно в някъв момент се е усетил, че няма смисъл да се жертва за този апатичен и пасивен народ, когато е написал НАРОДЕ??? Жалко за жертвата му наистина, да бяхме си останали в Турция, доста по-истинска държава е. Не заслужаваме свободата.Та явно ни е добре и в мутренската държава.
Сърби, румънци, гърци, всичките ни балкански съседи са активни граждани, протестират, защитават идеи, какво да си приказваме?

Аз не съм Левски и не ми дреме за овчедушното стадо.
Проблемът ми е,че се чувствам лично отговорна,за това,че възрастните(поколението преди нас)умира в мизерия,без лекарска грижа,малтретирано и беззащитно..За това,че синът ми ще трябва да живее в държавата наследена от нас и да плаща за моето овчедушие..
С две думи,какво наследихме от дедите си и какво ще завещаем на
децата си?

Добре де... като се говори толкова за протести, да кажа и аз нещо за тях.
Имам някакво странно усещане, че хората се срамуват да ходят по протести. Дали защото знаят, че веднага ще изскочат камери и вечерта ще се видят в централната емисия новини... Просто си разсъждавам. Не че нещо, но понякога човек иска да протестира, но иска тази част от личния му живот да бъде наистина лична. А не на другата сутрин да е тема на сутрешното кафе на колегите му. Може да искам да се боря срещу застрояването на черноморския бряг примерно. Но да не искам това да е ясно в работата ми. Примерно защото работя в строителна фирма (измислям си ситуацията) и на тоя етап нямам опция къде другаде да си вадя хляба.

Телевизиите се хранят с всевъзможни неща, заснети по улиците. Един протест винаги се отразява в новините. Но зависи и как. Защото може да бъде омаловажен, осмян или дори нарочен за престъпление. За справка Миролюба Бенатова, която преди много години в Куклен обяви протестиращите хора за гамени, съсипващи имуществото на Цар Киро!!!  Имам чувството, че хората вече са много предпазливи именно и заради това. Времената, когато мало и голямо ходеше на протести без мисъл в главата си, а просто повлечени от стадния инстинкт, свършиха приблизително когато трябваше да бъде свалено правителството на Жан Виденов. Оттогава големи маси хора не са се събирали. Кой преосмислил години по-късно участието си в подобни мероприятия, кой защото е постигнал относително спокойствие. Не иска да го загуби. Причини много.

И още един аспект, над който си струва да се помисли. За толкова години протести имаше за какво ли не. Понякога за истински важни неща, понякога просто щото на някой му щукнало да иде на жълтите павета и да си начеше мерака да приказва. За справка - протестиращи срещу новогодишната елха, подарена от Руското посолство. Протести за какво ли не. Всевъзможни митингчета и протестчета. Против ГМО, против ваксините, против лифтовете някъде.... Не че няма основание, но нека си го кажем направо - думата "Протест" се изхаби, обезличи, окарикатури. Винаги се появява и подставено лице, което да "насочи" недоволството на събралите се в желаната посока. Не се съмнявайте в това. Обикновено са екзалтирани птици, които никой не познава до момента. Но пък гласовити.

Как очаквате сега някой да излезе на протест? Ще излязат хората само при буквална заплаха. Цените на тока, апартаментите на Цвъки, цените на горивата.... колкото и да са важни, все още са нещо извън семейството. Мисля, че българинът ще отиде отново масово на протести само ако нещо го заплашва пряко и буквално или при буквална физическа заплаха за съществуването на държавата като граници. Дотогава ще си трае.

айде сега протести
времето вече е хубаво, ще поизлезнем на кафенце на Витошка тоя уикенд, след някоя и друга седмица почват дългите уикенди в Гърция

кво да си губи времето с протести българинът?

На това му се вика оскотяване. Ако не е застрашен директно - няма никаква реакция. Също както зверовете в природата се борят и оцеляват по единично, така и българите се мъчат да се спасяват по единично, затова накрая всичките са бити на равна нога от по-силните.
За мен народ означава съвкупност от хора, живеещи на една територия, обединени от общо минало и история, с една обща цел. В България обществото е много разединено, всеки гледа да прецака другия в името на личното благоденствие, а малка група от хора успяват да се възползват от това разединение и непрекъснато го подклаждат.
 

Макар да отива в сферата на конспирацията, аз също си мисля, че целенасочено и много фино ни манипулират.

Никак не е конспирация. И никак не е фино. Сценарият винаги е сходен с подобни даже в други държави.

Аз не се сърдя на хората,че са оскотели

То и да се сърдиш, все тая.
Въпросът е кого устройва оскотял народ и дали вече нещо може да се направи, за да се спре и обърне процеса?
На този етап не виждам нито желание, нито начин да стане.
Колкото по- ниско е нивото на образование и колкото повече неграмотни има, толкова по- надолу в тинята затъваме.
 

Аз лично не му казвам оскотяване на това по-горе. Това е пасивност, мекушавост, овчедушие, примиренчество.
Да не съдим хората прекалено свирепо. За мен лично оскотяване е друго.

...когато запонеш да свикваш с "развлекателни" предавания като "Семейни войни" и водещи като Цветомир Иванов, Румен Луканов. Че даже си склонен да отидеш в предаването срещу смешен хонорар.
... когато не чувстваш, че телевизиите те използват за евтина сензация и споделяш интимните си скандали в "Съдебен спор", оплювайки свекървата, съседа...
... когато включиш телевизора и задържиш на тези програми вниманието си повече от секунда с оправданието "само да видя"...
... когато пазаруваш на децата си костюмчета за Хелуин с миролюбова олигофренска усмивка и оправдание "Ами те са деца, забавляват се".
... когато учиш детето си да държи тон на учителката, защото я намираш за глупава.
... когато го учиш на примиренчество, за да има шестица.
... когато оставяш възрастния си родител в едно учереждение наречено "хоспис".
... когато спираш сам да търсиш информация и приемаш "Господари на ефира", Карбовски, вечерните новини или Нешънъл Джиографик за последна инстанция.
... когато наричаш работодателя си "шефе" с угодническа усмивка.
... когато не се сещаш да помогнеш на човек с тежка чанта на улицата.

... когато... Има толкова много "когато". Да не бъркаме нещата, а? Да не хвърляме прекалено тежък камък, окачествявайки като скотско неумението, нежеланието, ненагласата на хората да ходят по протести. Не казвам, че е дреболия. Напротив. Но "скотски" аз наричам други неща. И все пак не забравям да си напомня, че ни докараха до тях. То никак не е трудно. Вкарваш народа в абсолютна бедност, бомбардираш го с инфлации и съобщения за фалит на държавата през 5 минути от медиите. И ето ти ги готови роби след максимум година.

Оскотяване означава ожесточаване, озверяване, жестокост.
Няма смисъл да се смесват понятия с цел да звучи гръмко изказването. Обезверяването не е оскотяване. И никой няма право да съди хората, особено тези, които са направили избор на база лично преживяно и доста натрупан опит. Някои са направили повече, отколколкото други са изприказвали приказки.
Който иска да реализира определено поведение - да го направи. Не всеки е длъжен да споделя вижданията на останалите. На редица хори дори закон забранява да участват в някои начинания.
Леко с гръмките фрази. Те само шум правят, а не допринасят ползи.

Оправдание винаги може да намерим за пасивността си. По-лесно е да наблюдаваш, понякога да се възмущаваш, за собствено успокоение, защото не виждаш изход. Да търсиш изход, да изразиш позиция е трудно, понякога може и да е опасно. Не всеки би искал да рискува, и това е разбираемо. Имаме близки, имаме отговорности за други хора.
Все пак, не мисля че нещата у нас са стигнали толкова навътре. Да, може да те видят на протеста. Но има други хора, които го водят, говорят, публикуват. Очевидно, те са които се изложени на по-сериозен риск. Това, че си излязъл и си защитил някоя кауза с присъствието си, не би трябвало да плаши хората. Според мен е повече инертност. Да го правят другите. Защо да си нарушавам спокойствието.
Като става дума за заплати, повечето излизат. Не ги е страх, защото явно положението е зле. И са всички, надяват се тогава да няма последствия. Или като началниците кажат, защото ще си изгубим работата - за справка, строителните фирми, като се поиска проверка на качеството на пътищата, изкараха работниците си на протест с тежката си техника.
Това, което ни се прилага като общество, е известно от хилядолетия. Хляб и зрелища. И демагогия. Манипулация на информацията. В това явно нашите управляващи са си научили добре урока.  И то за съжаление работи. Малко по малко, едно по едно, се ограничават и отнемат правата на хората. Така не се усеща много. Е, голяма работа, едно законче изменили да си подредят далаверите. Е, голяма работа, едно нарушение на закона.  Но резултатът постепенно е наистина катастрофален. Казват, че жабата, ако я пуснеш в тенджерата, и нагряваш постепенно водата, няма да се усети да изскочи, и ще се свари. Може би такъв е ефекта на това, което се случва тук.
Не знам как да го наречем, оскотяване може и да е силна дума, но е вярно че нивото постепенно пада по-ниско. На образование, на компетентност, на почтеност, на съпричастност, на човещина. Не че няма примери за обратното, но всеки вижда, че това се случва. Всеки разбира се, индивидуално може да прави, каквото смята че е добро. Но нещо трябва да правим и като общество. Не са много възможностите. Протестите са едно средство. И те замират. Превръщаме се в едно зомбирано общество. 

Не се знае кой рискува повече. Защото, както опитът показва, често водачите на протестите са вътрешни хора на кукловоди зад сцената.

Не е инертност. Не знам къде живееш, но има региони, в които наистина няма работа. Или има предимно такава на поточна линия. Сети се какво значи там да си загубиш работата. Не искам да навлизам в анализи на икономиката ни. Но мога.

Не е вярно, и за заплати не смеят хората нищичко да кажат. Не смеят. И аз не смея. Мрънкам, ходя понякога да си прося увеличение, което не получавам. След което се прибирам в стаята си с подвита опашка. Защото съм мишка, да. И защото нямам много опции в града. Въпреки, че е вторият по големина.

Когато началниците подстрекават протест... не го намесвай това в темата, защото е еманация на наглия работодател.
Напомня малко на шофьорите, които излязоха да подкрепят плана Макрон. Щото искали и те като бели хора да спят на чисти чаршафи. Така ли, байновци? На бели чаршафи значи. Хубаво ама докога? Заблудени хорица, задействани с един бутон. Бутона на елементарните човешки необходимости за достоен живот. Никой не седна да им обясни, че макар и сенчест, транспортният бизнес ще бъде погълнат от чужди компании не след дълго. И тогава да, ще спят на чисти чаршафи, ама дома. Защото ще са безработни. Простете - всички знаем колко несвенлив е чуждият работодател когато реши да съкращава щата наполовина.

Много место, по-често, не е оправдание, а осъзнаване за безсмислието на подхода.
Който иска да рипа - никой на никого не пречи.
Човек живее, пораства, често помъдрява и провижда  че на 100 рипащи и 200 вярващи един печели и то лично за себе си. Че това му е била и изначалната цел.

Не може да се обобщава така, не са всички протести организирани от хора на кукловодите. Все пак, без организатор не може, нали?
Вярно е, има огромна разлика. София не е България. Особено в малките градове, там си тотално зависим. Феодализъм. Разбирам всеки, който не иска да рискува хляба си.
Но като излезат всички, изглежда действа принципа, че не могат всички да ни уволнят. Последният протест беше на медицинските сестри. Не ми се струва, че се опасяваха да си загубят работата. Може би защото наистина са много кът. Излизаха учители, полицаи, и кой ли не. И имаше ефект. 
Не знам кои шофьори са излезли да подкрепят Макрон. Нещо пропускам явно. Днес шефовете им ги организираха даже с чартърен полет и с коли да ходят в Брюксел да протестират. Шофьорите много добре разбират, че ще си загубят работата, ако планът Макрон мине. С мизерните си осигуровки върху големи командировъчни. Но това е реалността в България. За това сме конкурентноспособни. Защото нашите работодатели им плащат български заплати и осигуровки. За труд, който е много скъп навсякъде. Е, дават им нещо повече на ръка, т.е. командировка, така че са доволни. Ама на стари години, ще вземат пак мизерните пенсии. Ако стигнат до това, с този тежък, нездравословен и опасен труд. Даже и да приемат плана Макрон, ще може да се обжалва в Съда на ЕС. И там ще падне, защото основата на Европейския съюз е свободното движение на хора, стоки, капитали, услуги. Но съдебната процедура отнема време, и междувременно бизнеса ще фалира. И ще остави на улицата хиляди хора. Но докато тук продължават да плащат мизерни заплати, няма как да задържат хората.