Не съм писала, но ви четях, особено последните дни и ви благодаря за красотата и мъдростта по повод филма на Берг и Енгин.
В темата на Енгин има един пост за Берг, който и според мен я хваща цялата и по същество - хем дама, хем дете, на което са разрешили да си купи всичко в една сладкарница. А аз се сетих за Йовковата Рада от "Шибил" - "Каква чудновата бърканица от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!"
От последния превод на Варна ме впечатли Енгин. Много е умен! И комуникира по един особен начин - слуша внимателно, хваща думата, която концентрира смисъла на изказването и ... чакаш да продължи... Нищо подобно, той те изненадва с невероятен поглед върху "припомнянето", "това да се предадеш на съдбата"... Разногледа ме направи.
Още веднъж благодаря!