Война с "речта на омразата" или цензура?

Аз го разбирам по различен начин. Премахнати са 100% от съобщенията, съдържащи реч на омразата, за които е било сигнализирано. Различно от негативни мнения, различно от премахване на 100% от съобщенията, за които има сигнал. Имаме 2 условия, които трябва да са изпълнени едновременно: 1) съобщение с език на омразата и 2) сигнал за това съобщение.

Въобще 100% е смешен и недостижим процент, някой от старата школа се е престарал в доклада си, преизпълнил е плана, както се казва. Неясно ми е какво означава българско интернет пространство и как задължават сайтовете да премахват едно или друго. По мои наблюдения даже се премахва прекалено малко по определени сайтове. Начела съм се на отвратителни неща.

Изключително сериозен е проблемът. Студената война се завърна с нова сила и се води с нови методи. Един от тези методи е коментирането под статии. Има достатъчно статии от разследващи журналисти за хибридната война и за специални служби, които се занимават точно с продуцирането на мнения с цел разклащане на чужди държави. Преди няколко дни гръмна лек скандал с това:

https://www.ploshtadslaveikov.com/imperiyata-na-trolovete-pravos … voboden-demokrat/

Един от тези платени тролове по погрешка пейстнал инструкциите си. Този начин на оказване на влияние върху общественото мнение и политиката става ежедневно и в огромни размери. Тук във форума също.

Темата за цензурата и свободата на словото е безкрайна. Счита се, че някои теми и мнения са толкова отровни за обществото, че се налага пропагандиращите ги да бъдат цензурирани. Класически пример е проповядването на фашистки идеи.

Забележи, че средното за ЕС е 70 на сто. Едва ли оставят постове, за които е сигнализирано и наистина съдържат реч на омразата.

-----------
Такъв случай с инструкции за коментари имаше преди три години и в Дневник, но с обратния политически знак.

"Последният доклад показва, че България, Кипър и Гърция са премахнали всички онлайн съобщения, за които е било докладвано. Средно в целия ЕС се премахва над 70 процента от незаконното съдържание с реч на омразата."

Всъщност бих искала да видя този доклад в оригинал или поне някаква по-смислена статия. Първо в заглавието пише "в социалните мрежи" и са изброени ФБ, Туитър и т.н. Честно казано не знам по какъв начин се премахват съобщения във ФБ от самите държави. Винаги съм си мислела, че този контрол се осъществява от самия сайт, т.е. например някой във ФБ преценява поста, за който има сигнал. Така пише и в статията (може би) - че Кодексът е подписан между държави и големите ИТ дружества. Как на практика се осъществява този контрол не е ясно.

Подавала съм сигнали във ФБ за разголени снимки на 10-12 годишни момиченца и съм получавала отговор "ами не виждаме нищо нередно". Как се прави преценка за текст, примерно мнения за избиване на цигани или нещо такова? Кой решава, как решава, къде е този човек, въобще човек ли е или (най-вероятно) е алгоритъм? Ако съм българка в Германия и пиша с език на омразата коментари във ФБ на български, но и на немски, в кое пространство съм?

Ако контролът се осъществява от ИТ дружествата, процентът може би се влияе от размера на съответното държавно пространство. По-лесно се поддържа пространство с по-малко или по-малко активни потребители.

Погледни тук - https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/code_of_conduct_factsheet_7_web.pdf
чев момента храня детето.
Едва ли всички постове, за които има доклад, се преглеждат от човек - напоследък четох за такива куриози, че просто няма как да ги е махнал човек.

Доколкото схващам, това е някакво упражнение доколко си съдействат ИТ/държави и се тества доколко ИТ фирмите си изпълняват задълженията по Кодекса. Премахнали са 85% от съобщенията, съдържащи призиви за насилие и убийства (останалите 15% явно си стоят). България е сигнализирала за 101 случая чрез органа за този тест, ИТ са взели мерки във всичките 101, та станало 100%. Това ли е? Компоти и компютри...

"Реч на омразата" е удобен претекст за цензуриране на всичко, което не е удобно и изгодно на определени кръгове и институции, разполагащи с много пари и власт.  По същия начин се използват и "нацизъм", "ксенофобия", "антисемитизъм", "крайно дясно" и др. В Дир.ника например редовно се трият постове, пускат се целенасочено еднотипни и тенденциозни материали - хеле на тема "стамбулска конфекция"..  В последните няколко години видяхме и в псевдо демократичния Запад как се действа срещу недоволните от миграционната политика, съсипваща Европа. 

Веднъж докладвах във Фейсбук коментар на непознат на мен човек, съдържащ заплахи за насилие – сексуално и физическо (не към мен, към женската аудитория като цяло и по-конкретно тази от българския етнос). Много грозно изказване беше.
Получих отговор, че не виждат нищо нередно.
Специално проверих – да не би пък постът да е изтрит или редактиран. Не, там си стоеше в пълния си блясък.
Повече не съм докладвала нищо, но пък редовно срещам оплаквания за хора и страници, които с нищо не нарушават правилата. Просто се е намерил някой, който да ги докладва – завистник, конкуренция или др. подобни – и готово.

Класика е това във ФБ с "не намерихме нищо нередно". Подавала съм сигнал за страница, на която се разменят голи снимки на малолетни, или пък страници, посветени изцяло на подигравки и онлайн тормоз към конкретна личност - и нищо. Затова съм изненадана от резултата от мониторинга. Стоят си извратениите, които за някои хора са "свобода на словото". Свободата да обиждаш, да отправяш заплахи с убийства, с изнасилване и т.н., скрит на сигурно някъде зад екрана. Докато на мушка е някой различен от нас, се вдига вой за цензура, но ако обидят или заплашат нас или групата ни - олеле мале, защо не взимат мерки? Няма угодия.

Аз съм "За" свободата на словото. Кой ще решава и бъде обективен дали коментар или мнение е "омразна реч" или просто на четящият не му харесва?
Много лесно и удобно започнаха да лепят етикети като "расисти", "нацисти" и какво ли не, на хора, които демонстрират здрав разум и не са готови да оставят държавите и градовете си да бъдат жертви на анархия и всякакви други прояви от 16ти век.

В коментарите в новинарски сайтове е пълно с такива гнусни изказвания по статии, свързани с поредната убита жена. Оставят ги, сякаш са поздрави за добър ден. В същото време ако напишеш, че не си съгласен примерно с мигрантската политика, или с други подобни, в доста сайтове много бързо се трие. Накрая се получава така, че истинският език на омразата и всякаквата дискриминация не е проблем, а такъв е мнение, което изразява позиция по даден въпрос, без да съдържа никакви гнусотии и обиди. Политика, какво да ги правиш. Само не разбирам що си въобразяват, че хората са тъпи, та не виждат и не разбират какво се случва.

Реч на омразата може да има широко тълкуване и именно там е проблемът.Като с новата конвенция за насилие над деца-как се определя кое точно е реч на омраза?И тук има предпоставки за злоупотреба.

Предполагам, че просто е имало малко сигнали. Ако има 2 сигнала и 2-та са основателни и постовете са премахнати... това са си 100%.

Преди много години,семейството ми слушаше "Свободна Европа" тайно.Често го заглушаваха.Тогава това беше езика на омразата(към БКП,СССР),после стана езикът на демокрацята.Сега вече сме наясно,че е бил нечий език,но на кого и с какви цели,е сложно да се каже.
Кой е този,който ще определи какво ще мисля?И с какво е повече от мен,че да преценява?За мен "езикът на омразата" има друго измерение:това на унизителните заплати,скъпия ток,лошото лечение,спешната емиграция...
Всеки има право да изкаже мнението си и да срещне съмишленици.
И точно страха от обединяване на хората около обща идея плаши елита,който днес е по-нагъл и безроден от всякога.Решението:"език на омразата".Всеки срещу всеки,та докато се следим,докладваме и вкарваме в обяснителен режим,да сме под контрол.Разделиха ни на отбори,едните ги нарекоха расисти,други-нацисти,и всякакви -цисти.Като че ли като ни заплашат,ще започнем да харесваме групи от хора,които нямат нищо човешко.
"Езикът на омразата" е новият затвор.Помнете ми думата,че един ден КГБ,Гестапо и ДС,ще ни се видят селски деца обичливи пред настъпващото.И това е само началото,опипва се почвата за тотален контрол над всичко,що мърда.Голяма работа,ще кажем,че трили постове.После ще почнат да трият идентичности и животи.

"Езикът на омразата" отдавна се санкционира с доста повече от триене на постове в страни като Швеция и Германия. Наказанията варират от глоби и уволнения до ефективни присъди. Провиненията са обикновено съобщаване на факти относно престъпления или типично поведение на представители на MENA - нови или вече настанили се удобно.
Никой не е отишъл да цензурира техните социални мрежи, в които те си разменят закани към неверниците как ще ги избият и изколят.

http://glasove.com/categories/skandalyt/news/majka-be-arestuvana … ena-myzh-v-tuityr
  За смях ли е, за плач ли е?

Това си е чиста диктатура на ЕС.Спомням си статиите за шведски пенсионери с ниски доходи глобени със сериозни суми.Един дядо написал за арабин изнасилил и убил млада жена,че такива хора не трябва да живеят м/у тях,а да бъдат връщани в страните им.Каква ''реч на омраза'' е това?!После като ревнат някои,че без ЕС сме заникъде,ще умрем от глад и пр.С него 'щото сме цъфнали и вързали.Съвсем друго си е подлизурко немски журналист да нарича източногерманците:''Долна измет на нашето общество.''

Против съм и за мен това е цензура - всеки трябва да има право на изразяване. Хората са различни и е нормално да имат различно виждане относно една и съща ситуация, а интернет е просто още едно пространство за изразяване. Утре ще ми забранят да говоря на улицата, с колеги и приятели... Не съм длъжна да харесвам всички, не съм агресивна с поведение или вербално, но държа да мога да изразя позицията си.

Старият проблем с двойните стандарти. Дори тук в този форум е пълно с тях.

Една съфорумничка се оплака, че приятелят и я бил стиснал силно за ръцете (за болка не се спомена) и десетки мами скочиха да я надъхват да го зарязва, че бил "насилник", без да се интересуват от подробности.
От друга страна се намира за нормално да се "подгрее памперса" на детето, някой "здравословен шамар" и подобни оправдани изблици на насилие. Да не говорим, че да зашлевиш мъж се води емоционален изблик, а не насилие. Позицията, която не ни харесва се докладва като хейт.

Подобно беше и с моята тема за "Робството/владичеството", където многократно привържанички на "робството" ме обвиняваха, че пропагандирам за "присъствие" (обратната крайност) и обявяваха темата за антибългарска.

Абе много е лесно да репотруваш нещо с което не си съгласен за хейт.

Точно тази аналогия е изумително нелепа. Не знам каква е българската дефиниция, отличаваща насилие от дисциплинарна мярка, но родителят има правото и задължението да възпитава детето, за да го направи пълноценен член на обществото. Та затова наистина е хубаво, ако държавата ще се меси да даде точни дефиниции за разликата и приемливостта на плясването, заплахата и т.н.

Обаче аналогичният ангажимент, съществуващ между двама възрастни, носещи пълна отговорност за своите постъпки ми се губи.

Може би оттам и двойния стандарт.

Земонти, да не би да изнервяш жена ти толкова, че да ядеш шамари от нея?

За това, че е хубаво понятията да се размиват, за да е по-лесно да се подменят и по-удобно да се борави с тях? Съгласна съм.

Когато обществото почне прекалено да еволюира се появяват сума ти нови правила, които да защитават хората от самите тях си. Започва се с уж логични неща като скоростни ограничения и забрана на твърдите наркотици, но преди да се усетиш ти определят каква храна да ядеш и дали си способен да възпитаваш децата си.

Според мен тук не става дума за еволюция в прогресивна посока, а по-скоро за регрес - от марксистко-ленински тип.

Може би и zemonti има това предвид и има някаква логика-  когато обществото започне прекалено да еволюира, може би се задействат някакви механизми за регрес, които да го върнат назад, и после пак пак да тръгне спиралата.
Това е спам, естествено, за което се извинявам - но фалшивата аналогия ме подразни.

Това не е ново. Далеч преди мигрантите и т.н. по германските онлайн медии можеше да се коментира. В доста големи онлайн медии политиката беше винаги, когато новината е такава, че евентуално би могла да предизвика политически некоректни писания, коментарите да се изключват превантивно. Не че пишеш и някой те преценява и банва, а просто не можеш да пишеш, независимо "за" или "против". От какво ли са се страхували (преди мигрантската криза)?

Или се докладват само съобщения, които наистина трябва да се трият, защото са в нарушение на някакъв закон и от там идват 100%, или се трие всичко докладвано без да се проверява и от там да идват 100%. Аз залагам парите ми на втория вариант.

За съжаление неудобните мнения се премахват не само в социални мрежи, но и в този форум например. Има цензура и това е. Свобода на изразяването е утопия и непостижим идеал, когато играят дребни политически интрижки.

Аз нещо не мога да й хвана логиката на цензурата конкретно в този форум. Не знам кои са "неудобните" мнения, но мисля, че има доста крайни мнения и отдясно, и отляво, и според определена кауза, които си стоят съвсем спокойно. Спокойно си стоят мнения с обидни квалификации и мнения, встрани от темите /ако това е спам/.  Тритите мнения ми се струват толкова разнопосочни като възгледи, че по-скоро ги отдавам на докладване с правилна мотивация на искането за изтриване.

СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА И ЧУДОВИЩАТА


автор: koshava


 Имало едно време една прекрасна страна, с усмихнати трудови хора и много деца.Хората живееха спокойно, без да са бедни, без да са богати, с поглед към бъдещето.
И един малък проблем – нямаха свободата, която искаха – да говорят, да ходят в чужбина, да развиват частния бизнес. Един ден златната рибка дойде при тях и им каза, че ще им изпълни пожеланията, ще могат да ходят където си поискат, да правят бизнес, да говорят каквото си поискат….но си има цена. Всички се съгласиха да я платят. За свободата… мислеха.
И ето, чудесата започнаха да се случват: чудото хората да говорят каквото си искат, но златната рибка като цена взе това, че никой не ги чуваше, взе медиите, взе образованието и културата. Остана само голяма говорилня, в която никой не чува другия, а правителството не чува народа. Частният бизнес тръгна, но за тези, които имаха връзките и парите. Останалите съвсем по капиталистически затънаха в блатото на кредити и фалити.
 Хората гледаха чудесата как цветущи и печеливши заводи за няколко години се превръщат в руини за скрап, а работниците отиват на трудовата борса, гледаха как цели села и градове се обезлюдяват, гледаха как България става страната на неограничените възможности, стига да нямаш чест, достойнство и морал. Виждаха как цървули се издигат от нищото на пиедестал, как хората в анцузи командват хората в костюми, а професорите ровят в боклука за храна, как се продават заводи за един лев, а чужденци идваха да ни направят колония и роби, които на безценица да се трудят за тях.
Чудесата не свършват, чудовищата също. Животът в страната се превърна в хорър филм без край. Желанията се изпълниха, цената се плати, а на територията се разпореждат чудовищата. И пак ни трябва чудо, и да внимаваме този път от кого го искаме и каква ще бъде цената.
Елена Гунчева, Фейсбук

Пак пропаганда, всеки ден и час, хаха,
комунизмът свърши,  не защото е дошла рибка, а защото фалира за пореден път, финално и окончателно,
какво спокойно живеене, когато властта не те информира какво се случва- как е икономиката, как са тежките метали във въздуха, как е радиацията, как е бюджета ....
Пак се потопихте в мечти и фантазии ....

Де да беше...

Ква пропаганда?
Ако бях постнала есе на тема "смисълът на демокрация",пак ли щеше да го обявиш  за "пропаганда"?


Не знам кой за кво мечтае,но моите мечти надхвърлят политическите установки и честно казано,5 пари не давам как живее стадото..Моята кошница съм я оплела и нито стар режим,нито нов,успяха да ми попречат.
Но пък имам правото на носталгия.Носталгия към спокойствието което излъчваха хората тогава ..


Но хайде,да не ме обвините пак,че пропагандирам  за старите времена..

Демокрация

Бавно вървяха робите един след друг и всеки носеше шлифован камък. Четири редици, всяка една километър и половина широка – от каменоделците до местото, където почваше строителството на града-крепост, - бяха охранявани от стражници. На всеки десет роби се падаше по един въоръжен воин-надзирател. Встрани от вървящите роби, на върха на една тринадесетметрова ръкотворна планина от шлифовани камъни, седеше Кратий – един от върховните жреци. Вече четири месеца той мълчаливо наблюдаваше какво става. Никой не го отвличаше, никой не смееше даже с поглед да прекъсне неговите размисли. Робите и стражите възприемаха изкуствената планина с трон на върха като неизменна част от пейзажа. И на човека, ту седящ неподвижно на трона, ту разхождащ се по площадката на върха на това възвишение, вече никой не обръщаше внимание. Кратий си бе поставил задачата да преустрои държавата - поне за хиляда години да укрепи жреческата власт, подчинавяйки й всички хора по Земята, като направи всички, включително и държавните глави, роби на жреците.

***
Един ден Кратий слезе долу, оставяйки на трона свой двойник. Жрецът смени дрехата си, свали перуката и заповяда на началника на стражата да го оковат във вериги като прост роб и да го включат в една от редиците - до един млад и силен роб, който се казваше Нард.
Вглеждайки се в лицата на робите, Кратий забеляза, че погледът на този младеж бе изпитателен и оценяващ, а не блуждаещ и отчужден, както у мнозина. Лицето на Нард бе ту съсредоточено-замислено, ту развълнувано. "Значи, той мъти някакъв план" – разбра жрецът, но искаше да се увери доколко точно е преценил.
Два дни Кратий наблюдав? Нард, мълчаливо мъкнейки камъни; седеше с него по време на ядене и спеше до него на наровете. На третата нощ, веднага след командата "Спете!", Кратий се обърна към младия роб и шепнешком, с мъка и отчаяние, каза, сякаш на себе си: "Майка му стара, така ли ще го влачим до края на живота?!"
Жрецът видя как младият роб трепна и моментално се обърна към жреца – очите му блестяха! Те святкаха даже при мъжделивия зрак на светилниците в голямата барака.
- Това няма да продължава вечно! Аз премислям един план. И ти, старче, можeш да вземеш участие - прошепна младият роб.
Какъв план? – равнодушно и с въздишка попита жрецът?
Нард разгорещено и уверено почна да обяснява:
- И ти, старче, както и аз, съвсем скоро ще бъдем свободни хора, а не роби. Сметни само: на всеки десет роба се пада по един стражник. И за петнайсет робини, които ни готвят и шият дрехи, отговаря само един. Ако в уговорен час всички се нахвърлим върху стражата, ще я победим! Нека са въоръжени, а ние оковани. Ние сме по десет на един, пък и от веригите става оръжие за предпазване от меча. Разоръжаваме всички пазачи, връзваме ги - и им взимаме оръжието!
- Ех, момко... - пак въздъхна Кратий и отново вяло рече: - Твоят план е недомислен: тия, близките стражници, дето са до нас, може и да разоръжиш, но скоро господарят ще прати нови - сигурно цяла армия - и ще убие въстаналите роби.
- Аз и за това съм помислил, старче. Трябва да се избере такова време, когато няма да има армия. И това време настава: всички виждаме, че армията я готвят за поход. Готвят провизии за три месеца. Значи, след три месеца армията ще бъде където трябва и ще влезе в бой. В сраженията тя ще отслабне, но ще победи, пленявайки много нови роби. За тях вече се правят нови бараки. Ние трябва да почнем да разоръжаваме стражата веднага след като армията на нашия владетел влезе в сражение с другата армия. На вестотосците ще им трябва месец, за да занесат съобщението за нуждата от незабавно връщане. Отслабналата армия ще се връща поне три месеца. За четири месеца ще успеем да се подготвим за срещата – ще бъдем не по-малко от войниците в армията. Пленените роби ще поискат да бъдат с нас, когато видят какво е станало. Всичко съм го предвидил точно, старче.
- Да, момко, ти с тоя план и замисъл наистина ще можеш да разоръжиш стражата и да удържиш победа над армията – отговори жрецът вече насърчително и добави: - Но какво после ще правят робите и какво ще стане с господарите, надзирателите и армията?
- Виж, за това не съм мислил много. Засега ми идва едно на ум само едно: всички, които са били роби, ще станат свободни; а всички, които днес не са роби, ще станат роби – сякаш мислейки на глас и не съвсем уверено каза Нард.
- А жреците? Кажи ми, млади човече, към робите или към неробите ще причислиш жреците, когато победиш?
- Жреците? – За това въобще не съм мислил. Но сега си мисля: нека жреците си останат жреци. Тях ги слушат и робите, и владетелите. Въпреки че често е трудно да ги разбереш, те са безвредни. Нека си разказват за боговете, пък нашия живот ние по-добре знаем как да го живеем...
- Като по-добро, това е хубаво(?) (Как лушче – это хорошо) - отговори жрецът и се престори, че ужасно много му се спи.
Но Кратий не можа да заспи през цялата нощ. "Разбира се – мислеше си той, - най-лесното е да съобщя за заговора на владетеля и да хване юношата-роб – явно той е главният подстрекател. Но това няма да реши проблема. Робите винаги ще имат желание да се освободят от робство. Ще се явяват все нови водачи, ще се разработват нови планове, а щом е така, главната заплаха за държавата винаги ще иде отвътре".
Пред Кратий стоеше фундаментална задача: да разработи план за поробването на целия свят. Той разбираше: да се постигне тази цел само с физическо насилие не е възможно. Трябва психологическо манипулиране на всеки човек, на цели народи! Човешката мисъл трябва да се трансформира - да се внуши на всеки, че робството не е най-висшето благо. Трябва да се задейства саморазвиваща се програма, която да дезориентира цели народи в пространството, времето и понятията! Но най-главното е в адекватното възприемане на действителността.
Мисълта на Кратий работеше все по-бързо и по-бързо, той престана да усеща тялото си и тежките окови на ръцете и краката. И внезапно, като лумнала мълния, идеята се роди! Още неясна и необяснима, но вече осезаема и изгаряща въображението със своята мащабност. Изведнъж Кратий се видя като едновластен господар на света.
Жрецът лежеше на нара, окован във вериги. И се възхищаваше от себе си: "Утре сутринта, когато подкарат робите на работа, аз ще направя условния знак и началникът на охраната ще се разпореди да ме изкарат от робската редица, да ми свалят оковите. Ще детайлизирам програмата, ще кажа няколко думи – и светът ще почне да се променя! Само няколко думи – и целият свят ще ми се подчини: на мене, на моята мисъл. Бог наистина е дал на човека сила, на която няма равна във вселената. Тази сила е човешката мисъл. Тя ражда слово и променя хода на историята.
Страшно много ми проработи късметът – точно сега робите готвят план за въстание. Този план е обмислен и явно може да им донесе положителен резултат, макар и временен. Но аз, само с няколко фрази, ще поробя навеки не само тях, внуците им и правнуците им, но ще превърна в роби и всички земни владетели за хиляди години напред!"
На сутринта, по знак на Кратий, началникът на охраната свали оковите му. Още на другия ден, на наблюдателната му площадка бяха извикани останалите петима жреци и самият фараон. Пред събралите се, Кратий започна своята реч:
- Това, което ще чуете сега, не бива да бъде записано или преразказано от никого. Наоколо ни няма стени и затова никой друг, освен вас, няма да чуе думите ми. Аз измислих начин за превръщане на всички хора, живеещи на земята, как да станат роби на нашия фараон. Да се направи това с многочислени войски и изнурителни войни е невъзможно. Но аз ще го сторя само с няколко изречения! Ще минат само два дни след произнасянето им – и вие ще видите с очите си как светът ще почне да се променя. Вижте: долу дълги върволици оковани във вериги роби носят по един камък. Охраняват ги много войници. Колкото повече роби, толкова по-добре за държавата – така сме мислили винаги. Но колкото повече са робите, толкова повече се налага да се опасяваме от бунт. Постоянно усилваме охраната. Принудени сме добре да храним робите си, инак не могат да извършват тежката физическа работа. Въпреки това, те са лениви и склонни към бунт. Гледайте ги как бавно се мъкнат, а измързеливилата се стража не подгонва с камшиците и не бие даже здравите и силни роби. Охоо, чуйте ме, обаче: те ще ми припнат къде къде по-бързо! И то без никаква стража. Надзирателите също ще станат роби. Ето как може да стане това: нека още днеска глашатаите разнесат указ от фараона, в който ще бъде казано: " От утре сутринта на всички роби се дава пълна свобода. За всеки камък, доставен в града, свободният човек ще получи по една монета. Монетите могат да се обменят за храна, дрехи, жилище, дворец в града или за целия град. Отсега вие сте свободни хора!"
Когато жреците осъзнаха казаното от Кратий, един от тях – най-възрастният – каза:
Ти си демон, Кратий! Замисленото от теб ще зарази с демонизъм всички земни народи.
- Нека да съм демон. И нека замисленото от мен хората да го наричат в бъдеше "демокрация"...

* * *
На залез слънце указът бе оповестен пред робите. Те бяха напълно изумени и почти всички не спаха през цялата нощ, представяйки си новия , "щастлив" живот.
На следващата сутрин жреците и фараонът пак се качиха на площадката на изкуствения хълм. Картината, която видяха очите им, надминаваше всяко въображение! Хиляди хора – довчерашни роби – в надпревара мъкнеха същите камъни, както и преди. Плувнали в пот, мнозина носеха по два камъка! Други, които имаха по един, тичаха, вдигайки прах след себе си. Някои надзиратели също мъкнеха камъни. Хората, въобразили си че са свободни, понеже са им снели оковите, се напъваха до пръсване да получат колкото повече от мечтаните монети, за да могат да си уредят щастлив живот...
Кратий прекара още няколко месеца на своята площадка, доволно наблюдавайки ставащото долу. А измененията бяха колосални! Част от робите се обединиха в малки групи, измайсториха колички, и - като ги натоварваха догоре с камъни и обляни в пот -почваха да ги бутат.
"Те още много приспособления ще наизмайсторят... – с удоволствие си мислеше Кратий. – Ето, вече и вътрешни услуги възникнаха: разносители на вода и храна. Част от робите ядат без да спират, не желаейки да губят време да ходят до бараките за обяд и разплащайки се със снабдителите чрез получените монети. Гледай ти – даже лекари изникнаха сред тях: помагат на пострадалите направо в движение - също за монети!.. И регулировчици на движението си избраха... Скоро ще си изберат и началници, съдии... Нека си избират – нали си мислят, че са свободни, а нещата си останаха същите: мъкнат камъни..."

Така и продължават да тичат несретниците през хилядолетията – прашни, потънали в пот, мъкнейки тежките си камъни... И до днес потомците на същите роби са също роби и продължават безсмисления си бяг....

Демек да мъкнеш камъни при надзиратели, които ги мързи да бият с камшиците е по-добре от да мъкнеш камъни без надзиратели?
Ми хубу... що си мисля, че все мъкнеш камъни?
А "установка" е русизъм за "съоръжение", така че ако авторът ползва думи за тежест пред незнаещите,  олеква.

Не.Демек,надзиратели винаги е имало и винаги ще има..
И кой не скача е червен..
Толкоз за разликите между синия и червения цвят..

Но,има и вариант,за този който си е оплел кошницата качествено,други да му мъкнат камъните..



 Демон Кратий е притча на В.Мегре,и не вярвам да му пука особено за издигането в очите на слепите..  

Също така е русизъм за "основно положение" и доколкото думата е влязла трайно в българския език, не знам защо с употребата й някой трябва да "олеква".
http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0% … 0%B2%D0%BA%D0%B0/

Права си Vapor, аз я знам единствено от техническата литература от едно време .
Личи си кой, какво е чел и какво не е чел  
Oбаче за "навлязла трайно" никак не съм съгласна. Такива русизми трябва да изчезнат, както разни "чрезвичайно", "немедлено" и т.н., които си стоят из книгите (много ясно, че никой нормален човек няма да пренаписва).

Не съм филолог, но мисля, че и в българският, като всеки език има различни думи - при нас да кажем, русизми, църковнославянски /които може да звучат като русизми, но не са/, турцизми, сега масово англицизми. Вероятно без прекаляване всички са уместни /въпреки, че сега има една тенденция половината думи да са английски с някое и друго българско окончание/. Които остаряват, си изчезват от само себе си и идват нови - не че "трябва".