Когато започнах работа бях толкова романтично настроена, врях от желание да променям света. След две-три години започнах да се отчайвам. Държи ме любовта към децата или по-скоро тяхната благодарност и искреност. Понякога да си преподам урока както трябва е последната ми грижа в училище. Много е жалко. Повечето ми колеги са пред пенсиониране и карат ден за ден. Младите просто не желаят да практикуват, защото не виждат смисъл.
От всичко, което написахте по темата /за което Ви благодаря, защото бяхте честна/, мога само да кажа, че разбирам ситуацията и от другата страна - вашата конкретно - и за голямо съжаление всичко това, за което говорим тук, голяма вина носи цялото общество, аз също в частност. Защото някак си позволихме закони и правилници да се пишат от хора, които не са виждали отблизо дете, не са влизали в у-ще и голямата реформа на годината е изместването на датите на матурите и формулировката на модулите. И в дъното на всичко това стоят заплатите ви, като нарицателно за целия ни скапан преход. И знам, че не казвам нищо ново, но системата трудно се променя, ако "играеш" по нейните правилата. Мисля, че така не се правят радикални промени. Системата трябва да се атакува и отвън и отвътре.