Тревожност, депресия, замайване

  • 6 932
  • 26
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 7
Здравейте, случвало ми се е и преди но при посещение на невролог пиене на деанксит горе долу ми минаваше.. но този път ефект няма.
Та сега отново
от известно време съм почти постоянно замаяна, става ми студено, боли ме главата, изпитвам тревожност, страх, трудно заспивам вечер, сякаш съм депресирана, все си мисля че нещо ще ми стане.
Ходих пак на невролог пих лекарства, дори Ксанакс 0.25 по половин сутрин и обед.. но не минава, невроложката ми предложи престой в болница, но ме е страх че там ще се депресирам още повече. Ходих и на 1 психиатър, не ми се стори много читав обаче, изписа ми АД който обаче не съм започнала да пия.
Дали да не пробвам психолог?
Има ли някой минал през това за да ме насочи към някой вид специалист.

# 1
  • Мнения: 345
Здравей, ако липсва медицинска обосновка, състоянията които изпитваш са на психична основа. Съветвам те да се обърнеш към лицензиран психотерапевт, който е член на БАП — Българска асоциация по психотерапия. Депресията и тревожността са овладяеми състояния, най—важното е ти сама да имаш желание да си помогнеш. Психотерапията е метод, който може да ти помогне да се справиш с проблема. С терапевтите нещата стоят по следния начин: от първостепенна важност е той да ти допадне като човек и да те предразполага да споделяш. Това е ключов елемент в процеса на терапията. Ако има съпротиви, които поради някаква причина се появяват и пречат на комуникацията, значи това не е твоят човек. Това можеш да си усетиш само ти. Аз мога да те насоча към конкретен човек, но не зная дали ще си допаднете. Търси и като намериш човека, смело напред.

# 2
  • Мнения: 7
Да и аз мисля че са на психична основа, даже мисля че знам и от къде тръгна този така наречен проблем. Искам.. много искам да си помогна и да се чувствам по-добре. Пишете ми този човек, ще заручим и пробваме.

# 3
  • Мнения: 345
Лекарите, при които сте ходили, не са ли ви насочвали към психотерапевт?

# 4
  • Мнения: 7
Не. Единственото предложение от невролога беше за болница, но ме е страх да не се депресирам още повече там. Без детето, без мъжа ми, не мисля че ще се справя там сама.

# 5
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076

от известно време съм почти постоянно замаяна, става ми студено, боли ме главата, изпитвам тревожност, страх, трудно заспивам вечер, сякаш съм депресирана, все си мисля че нещо ще ми стане.


изследвай си щитовидната жлеза, но всички показатели (касата поема май само TSH)  Peace

# 6
  • Мнения: 7
Изследвахме я когато започна всичко. И не само нея, доста неща и всичко беше в норма.

# 7
  • Мнения: 1 918
Изследвахме я когато започна всичко. И не само нея, доста неща и всичко беше в норма.
А Б12 изследва ли?

# 8
  • Мнения: 7
Изследвахме я когато започна всичко. И не само нея, доста неща и всичко беше в норма.
А Б12 изследва ли?

Честно казано за б12 не си спомням

# 9
  • Мнения: 345
Странно е, че лекарите тотално изключват по въпроса за психичното здраве и леченито чрез нефармакологични методи. Пълен абсурд е, че хора с овладяеми състояния биват тъпкани с антидепресанти, много често неоснователно, и привикват с години. Липсва информация, лекарите си мълчат, не информират пациентите за възможните решения. Много е лошо това, но докато в България психотерапията не се включи в системата на здравеопазването, ще продължава тази порочна лоша практика. Фармакология може да се назначи успоредно с психотерапия, което е най—добрият метод, но самостоятелно те връзва едва ли не доживот и отказването има куп странични ефекти и дори засилва състоянията. В много от случаите въобще не се стига до лекарства. Просто хората трябва да бъдат информирани.

# 10
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Цитат на: FBID100000330001861 link=topic=1088876.msg38082848#msg38082848
Честно казано за б12 не си спомням
[/quote

ако са ти правили пълна кръвна картина, липса на вит.Б12 се хваща по уголементите еритроцити. забравих какво е съкращението за това в изследването, но прио всеки случай е над нормата newsm78

# 11
  • Мнения: 7
Цитат на: FBID100000330001861 link=topic=1088876.msg38082848#msg38082848
Честно казано за б12 не си спомням
[/quote

ако са ти правили пълна кръвна картина, липса на вит.Б12 се хваща по уголементите еритроцити. забравих какво е съкращението за това в изследването, но прио всеки случай е над нормата newsm78
Правихме ПКК да. Уж тогава всичко беше в норма.

# 12
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
само като насока ти го пиша: има нови изследвания, според които паразити, като борелиите например, могат да предизвикат психосоматични и неврологични симптоматики, които не се повлияват с класическа терапия (антидепресанти). това са някакви нови изследвания, малко лекари са наясно и предписват здраво антидепресанти и като не действат, предписват по-силни.

също пробвай сама някакъв самотерапия или в група: арт терапия, градинарство, нещо из природата, нещо с ръцете да правиш... гледай на това занимание като на скъпоценен подарък, който правиш само и единствено за себе си, без да имаш очаквания, че нещо ще се случи.
просо отдели време за себе си. може да е 1 час на седмица, може да са 3-4 пъти по 30мин. на седмица, просто си открадни време за теб само.

# 13
  • Мнения: 1 782
Изследвай витамин Д и витамин Б12. По ПКК няма да се види нищо, ако има дефицити (поне при мен ПКК беше ОК).
За психотерапия - подкрепям с две ръце!

# 14
  • Мнения: 256
Здравейте на всички. За първи път пиша тук, в тази тема, но както казват, винаги има първи път. Аз съм мъж, на 37, и всичко започна преди няколко месеца с главозамайване от изправяне, придружено със задух. Имам си много проблеми, и все трудно разрешими, причинени от "доброжелатели" които преди години решиха че могат да съсипят "енергийно" два невинни живота. Стресът е повече от убийствен! Но пред две-три седмици, получих нещо като паник атака в маршрутката, и едвам слезнах и се прибрах. Няколко дни след това ми стана лошо, зверско задушаване, треперене, пулс 120, и кръвно 220, почти целия ден бях така. Минаха дни, но ме можах да стана и отида на невролог, дори едвам до тоалетна ставах да отида, главата отзад, "отнасяне"краката, и задух, кошмар...Чак след втората седмица успя да дойде невролог в къщи, и ми предписа Есобел, с Лексотан. Не съм го пил все още, взимам само Лексотан, по четвърт, и по половин. На моменти съм малко по ок, но не мога да отида никъде, стигам до някъде, и краката ми омекват, главата ми се отнася, нещо ми става, и до там....най обикновенно малко след входната врата. На какво Ви прилича всичко това ? Много съм притеснен, какво ми дойде до главата от този нечовешки стрес...Благодаря!

# 15
  • Мнения: 345
Здравейте на всички. За първи път пиша тук, в тази тема, но както казват, винаги има първи път. Аз съм мъж, на 37, и всичко започна преди няколко месеца с главозамайване от изправяне, придружено със задух. Имам си много проблеми, и все трудно разрешими, причинени от "доброжелатели" които преди години решиха че могат да съсипят "енергийно" два невинни живота. Стресът е повече от убийствен! Но пред две-три седмици, получих нещо като паник атака в маршрутката, и едвам слезнах и се прибрах. Няколко дни след това ми стана лошо, зверско задушаване, треперене, пулс 120, и кръвно 220, почти целия ден бях така. Минаха дни, но ме можах да стана и отида на невролог, дори едвам до тоалетна ставах да отида, главата отзад, "отнасяне"краката, и задух, кошмар...Чак след втората седмица успя да дойде невролог в къщи, и ми предписа Есобел, с Лексотан. Не съм го пил все още, взимам само Лексотан, по четвърт, и по половин. На моменти съм малко по ок, но не мога да отида никъде, стигам до някъде, и краката ми омекват, главата ми се отнася, нещо ми става, и до там....най обикновенно малко след входната врата. На какво Ви прилича всичко това ? Много съм притеснен, какво ми дойде до главата от този нечовешки стрес...Благодаря!

Паническо разтройство. Лекува се с психотерапия. Четете темата.

# 16
  • Мнения: 31
Не мога да се справя със страховете и депресията. Постоянно си внушавам симптоми и постоянно уж нещо ме боли. Сега съм се вторачила в гърдите ми заради някакъв дискомфорт

# 17
  • Мнения: 3 229
Здравейте на всички. За първи път пиша тук, в тази тема, но както казват, винаги има първи път. Аз съм мъж, на 37, и всичко започна преди няколко месеца с главозамайване от изправяне, придружено със задух. Имам си много проблеми, и все трудно разрешими, причинени от "доброжелатели" които преди години решиха че могат да съсипят "енергийно" два невинни живота. Стресът е повече от убийствен! Но пред две-три седмици, получих нещо като паник атака в маршрутката, и едвам слезнах и се прибрах. Няколко дни след това ми стана лошо, зверско задушаване, треперене, пулс 120, и кръвно 220, почти целия ден бях така. Минаха дни, но ме можах да стана и отида на невролог, дори едвам до тоалетна ставах да отида, главата отзад, "отнасяне"краката, и задух, кошмар...Чак след втората седмица успя да дойде невролог в къщи, и ми предписа Есобел, с Лексотан. Не съм го пил все още, взимам само Лексотан, по четвърт, и по половин. На моменти съм малко по ок, но не мога да отида никъде, стигам до някъде, и краката ми омекват, главата ми се отнася, нещо ми става, и до там....най обикновенно малко след входната врата. На какво Ви прилича всичко това ? Много съм притеснен, какво ми дойде до главата от този нечовешки стрес...Благодаря!

Паническо разтройство. Лекува се с психотерапия. Четете темата.

Извинете, но не само с психотерапия. Известно време се пият медикаменти. Оставете невролозите, работата е за психиатър. Нищо страшно, надявам се, просто имате нужда от малко помощ. Най-често паническото разстройство идва внезапно и пост фактум, доста след преживения стрес. Ако попаднете на добър психиатър, ще си върнете спокойствието.
Също така движение, гимнастика, работа, хоби и т. н. Не отлагайте!

# 18
  • Мнения: 345
Здравейте на всички. За първи път пиша тук, в тази тема, но както казват, винаги има първи път. Аз съм мъж, на 37, и всичко започна преди няколко месеца с главозамайване от изправяне, придружено със задух. Имам си много проблеми, и все трудно разрешими, причинени от "доброжелатели" които преди години решиха че могат да съсипят "енергийно" два невинни живота. Стресът е повече от убийствен! Но пред две-три седмици, получих нещо като паник атака в маршрутката, и едвам слезнах и се прибрах. Няколко дни след това ми стана лошо, зверско задушаване, треперене, пулс 120, и кръвно 220, почти целия ден бях така. Минаха дни, но ме можах да стана и отида на невролог, дори едвам до тоалетна ставах да отида, главата отзад, "отнасяне"краката, и задух, кошмар...Чак след втората седмица успя да дойде невролог в къщи, и ми предписа Есобел, с Лексотан. Не съм го пил все още, взимам само Лексотан, по четвърт, и по половин. На моменти съм малко по ок, но не мога да отида никъде, стигам до някъде, и краката ми омекват, главата ми се отнася, нещо ми става, и до там....най обикновенно малко след входната врата. На какво Ви прилича всичко това ? Много съм притеснен, какво ми дойде до главата от този нечовешки стрес...Благодаря!

Паническо разтройство. Лекува се с психотерапия. Четете темата.

Извинете, но не само с психотерапия. Известно време се пият медикаменти. Оставете невролозите, работата е за психиатър. Нищо страшно, надявам се, просто имате нужда от малко помощ. Най-често паническото разстройство идва внезапно и пост фактум, доста след преживения стрес. Ако попаднете на добър психиатър, ще си върнете спокойствието.
Също така движение, гимнастика, работа, хоби и т. н. Не отлагайте!

Психотерапията може да бъде съчетана с медикаментозно лечение, но само ако терапевтът прецени, че това е необходимо.

Вие лекар ли сте?

Защото аз съм психолог.

Вероятно ако сте лекар, значи сте против психитерапията. Това е традиционната позиция на медиците по въпроса.

Към човека, отправил запитването:
Ако толкова държите да пиете лекарства — отивайте направо при психиатър, но знайте, че вълшебни хапчета няма... Грешно заучени механизми не се оправят с лекарства.

# 19
  • Мнения: 3 229
emkaemka1
съжалявам, навярно не съм се изразила ясно.
Не съм лекар и не съм срещу психотерапията. Работа с психолог подкрепям, но психологът не изписва рецепти.
Имах предвид, че освен всичко останало, което се препоръчва, най-вероятно ще се наложи и да пие лекарства.

jomi, не губете време, обърнете се към добър психиатър. Успех!

# 20
  • Мнения: 256
Благодаря на всички Ви, за мненията и подкрепата! Започнах Есобел, както ми предписа невролога с Лексотан, вече трети ден, има много леки проблясъци, но като цяло пак съм си вътре, и не излизам. Нямам страх, а просто поседя ли малко навън, краката ми омекват а отзад малкия мозък "отнася". Лошото е че не мога да отида на никакъв лекар така, нито да си направя прегледи или изследвания. Не знам какво да правя, а днес почти не съм ставал от следобеда, зверско главоболие, и напрежение.

# 21
  • Мнения: 3 229
Благодаря на всички Ви, за мненията и подкрепата! Започнах Есобел, както ми предписа невролога с Лексотан, вече трети ден, има много леки проблясъци, но като цяло пак съм си вътре, и не излизам. Нямам страх, а просто поседя ли малко навън, краката ми омекват а отзад малкия мозък "отнася". Лошото е че не мога да отида на никакъв лекар така, нито да си направя прегледи или изследвания. Не знам какво да правя, а днес почти не съм ставал от следобеда, зверско главоболие, и напрежение.

Ако излизате с придружител, не сте ли по-спокоен?

# 22
  • Мнения: 256
Благодаря на всички Ви, за мненията и подкрепата! Започнах Есобел, както ми предписа невролога с Лексотан, вече трети ден, има много леки проблясъци, но като цяло пак съм си вътре, и не излизам. Нямам страх, а просто поседя ли малко навън, краката ми омекват а отзад малкия мозък "отнася". Лошото е че не мога да отида на никакъв лекар така, нито да си направя прегледи или изследвания. Не знам какво да правя, а днес почти не съм ставал от следобеда, зверско главоболие, и напрежение.

Ако излизате с придружител, не сте ли по-спокоен?

Не, без значение е, дори предпочитам сам.

# 23
  • Мнения: 345
emkaemka1
съжалявам, навярно не съм се изразила ясно.
Не съм лекар и не съм срещу психотерапията. Работа с психолог подкрепям, но психологът не изписва рецепти.
Имах предвид, че освен всичко останало, което се препоръчва, най-вероятно ще се наложи и да пие лекарства.

jomi, не губете време, обърнете се към добър психиатър. Успех!

Психотерапевт и психолог са две различни неща. Разликата е в това, че психологът притежава бакалавър или магистър по съответната наука, но това не го прави психотерапевт. Поради огромното разнообразие от школи по психотерапия с основоположници различни имена в психологията, с които няма да ви занимавам, всяка терапевтична школа има изисквания за обучение, квалифициране и супервизиране на своите кадри. Психологът сам по себе си не може да практикува психотерапия, защото не е преминал съответната квалификация за това. Психотерапевтът, преминал квалификация, се занимава с личностни разтройства и неврози, като се стреми да използва ресурсите на личността в стремежа към постигане на психично равновесие. В повечето случаи дори не се налага да се приемат медикаменти, защото човек има способността да се изцери със своите собствени сили и воля. Не е добре човек да се “праща” директно на психиатър, защото не се знае какъв е случая. Антидепресантите не са панацея! Отказването от антидепресанти, антипсихотици и т. н. е труден процес, след който симптомите могат да се завърнат с двойна сила, ако човекът не е обучен преди това как да ги контролира. Най—често това се получава. Добрите психотерапевти работят заедно с психиатри, ако се наложи да се приемат медикаменти. Но само те, сами по себе си, без психотерапия са една игра със здравето и психиката, които могат да доведат до необратими последствия.

# 24
  • Мнения: 256
emkaemka1
съжалявам, навярно не съм се изразила ясно.
Не съм лекар и не съм срещу психотерапията. Работа с психолог подкрепям, но психологът не изписва рецепти.
Имах предвид, че освен всичко останало, което се препоръчва, най-вероятно ще се наложи и да пие лекарства.

jomi, не губете време, обърнете се към добър психиатър. Успех!

Психотерапевт и психолог са две различни неща. Разликата е в това, че психологът притежава бакалавър или магистър по съответната наука, но това не го прави психотерапевт. Поради огромното разнообразие от школи по психотерапия с основоположници различни имена в психологията, с които няма да ви занимавам, всяка терапевтична школа има изисквания за обучение, квалифициране и супервизиране на своите кадри. Психологът сам по себе си не може да практикува психотерапия, защото не е преминал съответната квалификация за това. Психотерапевтът, преминал квалификация, се занимава с личностни разтройства и неврози, като се стреми да използва ресурсите на личността в стремежа към постигане на психично равновесие. В повечето случаи дори не се налага да се приемат медикаменти, защото човек има способността да се изцери със своите собствени сили и воля. Не е добре човек да се “праща” директно на психиатър, защото не се знае какъв е случая. Антидепресантите не са панацея! Отказването от антидепресанти, антипсихотици и т. н. е труден процес, след който симптомите могат да се завърнат с двойна сила, ако човекът не е обучен преди това как да ги контролира. Най—често това се получава. Добрите психотерапевти работят заедно с психиатри, ако се наложи да се приемат медикаменти. Но само те, сами по себе си, без психотерапия са една игра със здравето и психиката, които могат да доведат до необратими последствия.

И в интерес на истината, какво бихте ме посъветвали да сторя, при положение че не мога да излизам навън, някакви идеи? Благодаря.

# 25
  • Мнения: 52
Здравейте ! Преди година също бях с такива оплаквания като : замайване ( не можех да работя , да стана ) , безсъние , чувство за вина , сърцебиене,  чувство че ще умра , страшно главоболие най- вече в областта на слепоочието,  и най - вече тревожност  това беше ужасно . Отидох на невролог там ми изписаха деаксит приспивателни,  успокоителни , пиех ги на ден по 2 пъти  нямаше ефект   започнах да чета из интернет за това и ми стана ясно че всичко е в главата на човек  , прочетох как при сърцебиене получаваш паник атака и не умирам  , докато усетих че започвам да получавам   си казвах няма да умреш това не е инфаркт ... преди да си легна си казвах утре ще е по добър ден давах си надежда  , не мислех за глупости отделях си проблемите  и мислех за хубави неща само И така започнах лека полека и да заспивам ... излизай , пътувай,  чети книги , забавлявай се .

# 26
  • Мнения: 345
emkaemka1
съжалявам, навярно не съм се изразила ясно.
Не съм лекар и не съм срещу психотерапията. Работа с психолог подкрепям, но психологът не изписва рецепти.
Имах предвид, че освен всичко останало, което се препоръчва, най-вероятно ще се наложи и да пие лекарства.

jomi, не губете време, обърнете се към добър психиатър. Успех!

Психотерапевт и психолог са две различни неща. Разликата е в това, че психологът притежава бакалавър или магистър по съответната наука, но това не го прави психотерапевт. Поради огромното разнообразие от школи по психотерапия с основоположници различни имена в психологията, с които няма да ви занимавам, всяка терапевтична школа има изисквания за обучение, квалифициране и супервизиране на своите кадри. Психологът сам по себе си не може да практикува психотерапия, защото не е преминал съответната квалификация за това. Психотерапевтът, преминал квалификация, се занимава с личностни разтройства и неврози, като се стреми да използва ресурсите на личността в стремежа към постигане на психично равновесие. В повечето случаи дори не се налага да се приемат медикаменти, защото човек има способността да се изцери със своите собствени сили и воля. Не е добре човек да се “праща” директно на психиатър, защото не се знае какъв е случая. Антидепресантите не са панацея! Отказването от антидепресанти, антипсихотици и т. н. е труден процес, след който симптомите могат да се завърнат с двойна сила, ако човекът не е обучен преди това как да ги контролира. Най—често това се получава. Добрите психотерапевти работят заедно с психиатри, ако се наложи да се приемат медикаменти. Но само те, сами по себе си, без психотерапия са една игра със здравето и психиката, които могат да доведат до необратими последствия.

И в интерес на истината, какво бихте ме посъветвали да сторя, при положение че не мога да излизам навън, някакви идеи? Благодаря.

Трябва да потърсите психотерапевтична помощ... Ако трябва, помолете някой ваш близък, приятел или колега да потърси вместо вас специалист и да ви запази час. Отново ще кажа, че е желателно терапевтът да е член на БАП като гаранция за неговата квалификация. Обикновено положителен ефект оказва когнитивно—поведенческата терапия, но това не трябва да ви ограничава в търсенето. Просто е най—разпространена, но все пак е нещо, с което можете да започнете. Вашия близък може да разговаря с терапевта, ако е толкова спешно състоянието, не би имало проблем да ви посети и вкъщи, ако се наложи. Но с хапчета няма да си решите проблема генерално, ако на това се надявате. Могат да ви назначат медикаментозно лечение, но по обща преценка на психотерпевт и психиатър след оглед на състоянието ви.

Общи условия

Активация на акаунт