Тревожност, депресия, замайване

  • 6 898
  • 26
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 345
Здравейте на всички. За първи път пиша тук, в тази тема, но както казват, винаги има първи път. Аз съм мъж, на 37, и всичко започна преди няколко месеца с главозамайване от изправяне, придружено със задух. Имам си много проблеми, и все трудно разрешими, причинени от "доброжелатели" които преди години решиха че могат да съсипят "енергийно" два невинни живота. Стресът е повече от убийствен! Но пред две-три седмици, получих нещо като паник атака в маршрутката, и едвам слезнах и се прибрах. Няколко дни след това ми стана лошо, зверско задушаване, треперене, пулс 120, и кръвно 220, почти целия ден бях така. Минаха дни, но ме можах да стана и отида на невролог, дори едвам до тоалетна ставах да отида, главата отзад, "отнасяне"краката, и задух, кошмар...Чак след втората седмица успя да дойде невролог в къщи, и ми предписа Есобел, с Лексотан. Не съм го пил все още, взимам само Лексотан, по четвърт, и по половин. На моменти съм малко по ок, но не мога да отида никъде, стигам до някъде, и краката ми омекват, главата ми се отнася, нещо ми става, и до там....най обикновенно малко след входната врата. На какво Ви прилича всичко това ? Много съм притеснен, какво ми дойде до главата от този нечовешки стрес...Благодаря!

Паническо разтройство. Лекува се с психотерапия. Четете темата.

# 16
  • Мнения: 31
Не мога да се справя със страховете и депресията. Постоянно си внушавам симптоми и постоянно уж нещо ме боли. Сега съм се вторачила в гърдите ми заради някакъв дискомфорт

# 17
  • Мнения: 3 216
Здравейте на всички. За първи път пиша тук, в тази тема, но както казват, винаги има първи път. Аз съм мъж, на 37, и всичко започна преди няколко месеца с главозамайване от изправяне, придружено със задух. Имам си много проблеми, и все трудно разрешими, причинени от "доброжелатели" които преди години решиха че могат да съсипят "енергийно" два невинни живота. Стресът е повече от убийствен! Но пред две-три седмици, получих нещо като паник атака в маршрутката, и едвам слезнах и се прибрах. Няколко дни след това ми стана лошо, зверско задушаване, треперене, пулс 120, и кръвно 220, почти целия ден бях така. Минаха дни, но ме можах да стана и отида на невролог, дори едвам до тоалетна ставах да отида, главата отзад, "отнасяне"краката, и задух, кошмар...Чак след втората седмица успя да дойде невролог в къщи, и ми предписа Есобел, с Лексотан. Не съм го пил все още, взимам само Лексотан, по четвърт, и по половин. На моменти съм малко по ок, но не мога да отида никъде, стигам до някъде, и краката ми омекват, главата ми се отнася, нещо ми става, и до там....най обикновенно малко след входната врата. На какво Ви прилича всичко това ? Много съм притеснен, какво ми дойде до главата от този нечовешки стрес...Благодаря!

Паническо разтройство. Лекува се с психотерапия. Четете темата.

Извинете, но не само с психотерапия. Известно време се пият медикаменти. Оставете невролозите, работата е за психиатър. Нищо страшно, надявам се, просто имате нужда от малко помощ. Най-често паническото разстройство идва внезапно и пост фактум, доста след преживения стрес. Ако попаднете на добър психиатър, ще си върнете спокойствието.
Също така движение, гимнастика, работа, хоби и т. н. Не отлагайте!

# 18
  • Мнения: 345
Здравейте на всички. За първи път пиша тук, в тази тема, но както казват, винаги има първи път. Аз съм мъж, на 37, и всичко започна преди няколко месеца с главозамайване от изправяне, придружено със задух. Имам си много проблеми, и все трудно разрешими, причинени от "доброжелатели" които преди години решиха че могат да съсипят "енергийно" два невинни живота. Стресът е повече от убийствен! Но пред две-три седмици, получих нещо като паник атака в маршрутката, и едвам слезнах и се прибрах. Няколко дни след това ми стана лошо, зверско задушаване, треперене, пулс 120, и кръвно 220, почти целия ден бях така. Минаха дни, но ме можах да стана и отида на невролог, дори едвам до тоалетна ставах да отида, главата отзад, "отнасяне"краката, и задух, кошмар...Чак след втората седмица успя да дойде невролог в къщи, и ми предписа Есобел, с Лексотан. Не съм го пил все още, взимам само Лексотан, по четвърт, и по половин. На моменти съм малко по ок, но не мога да отида никъде, стигам до някъде, и краката ми омекват, главата ми се отнася, нещо ми става, и до там....най обикновенно малко след входната врата. На какво Ви прилича всичко това ? Много съм притеснен, какво ми дойде до главата от този нечовешки стрес...Благодаря!

Паническо разтройство. Лекува се с психотерапия. Четете темата.

Извинете, но не само с психотерапия. Известно време се пият медикаменти. Оставете невролозите, работата е за психиатър. Нищо страшно, надявам се, просто имате нужда от малко помощ. Най-често паническото разстройство идва внезапно и пост фактум, доста след преживения стрес. Ако попаднете на добър психиатър, ще си върнете спокойствието.
Също така движение, гимнастика, работа, хоби и т. н. Не отлагайте!

Психотерапията може да бъде съчетана с медикаментозно лечение, но само ако терапевтът прецени, че това е необходимо.

Вие лекар ли сте?

Защото аз съм психолог.

Вероятно ако сте лекар, значи сте против психитерапията. Това е традиционната позиция на медиците по въпроса.

Към човека, отправил запитването:
Ако толкова държите да пиете лекарства — отивайте направо при психиатър, но знайте, че вълшебни хапчета няма... Грешно заучени механизми не се оправят с лекарства.

# 19
  • Мнения: 3 216
emkaemka1
съжалявам, навярно не съм се изразила ясно.
Не съм лекар и не съм срещу психотерапията. Работа с психолог подкрепям, но психологът не изписва рецепти.
Имах предвид, че освен всичко останало, което се препоръчва, най-вероятно ще се наложи и да пие лекарства.

jomi, не губете време, обърнете се към добър психиатър. Успех!

# 20
  • Мнения: 253
Благодаря на всички Ви, за мненията и подкрепата! Започнах Есобел, както ми предписа невролога с Лексотан, вече трети ден, има много леки проблясъци, но като цяло пак съм си вътре, и не излизам. Нямам страх, а просто поседя ли малко навън, краката ми омекват а отзад малкия мозък "отнася". Лошото е че не мога да отида на никакъв лекар така, нито да си направя прегледи или изследвания. Не знам какво да правя, а днес почти не съм ставал от следобеда, зверско главоболие, и напрежение.

# 21
  • Мнения: 3 216
Благодаря на всички Ви, за мненията и подкрепата! Започнах Есобел, както ми предписа невролога с Лексотан, вече трети ден, има много леки проблясъци, но като цяло пак съм си вътре, и не излизам. Нямам страх, а просто поседя ли малко навън, краката ми омекват а отзад малкия мозък "отнася". Лошото е че не мога да отида на никакъв лекар така, нито да си направя прегледи или изследвания. Не знам какво да правя, а днес почти не съм ставал от следобеда, зверско главоболие, и напрежение.

Ако излизате с придружител, не сте ли по-спокоен?

# 22
  • Мнения: 253
Благодаря на всички Ви, за мненията и подкрепата! Започнах Есобел, както ми предписа невролога с Лексотан, вече трети ден, има много леки проблясъци, но като цяло пак съм си вътре, и не излизам. Нямам страх, а просто поседя ли малко навън, краката ми омекват а отзад малкия мозък "отнася". Лошото е че не мога да отида на никакъв лекар така, нито да си направя прегледи или изследвания. Не знам какво да правя, а днес почти не съм ставал от следобеда, зверско главоболие, и напрежение.

Ако излизате с придружител, не сте ли по-спокоен?

Не, без значение е, дори предпочитам сам.

# 23
  • Мнения: 345
emkaemka1
съжалявам, навярно не съм се изразила ясно.
Не съм лекар и не съм срещу психотерапията. Работа с психолог подкрепям, но психологът не изписва рецепти.
Имах предвид, че освен всичко останало, което се препоръчва, най-вероятно ще се наложи и да пие лекарства.

jomi, не губете време, обърнете се към добър психиатър. Успех!

Психотерапевт и психолог са две различни неща. Разликата е в това, че психологът притежава бакалавър или магистър по съответната наука, но това не го прави психотерапевт. Поради огромното разнообразие от школи по психотерапия с основоположници различни имена в психологията, с които няма да ви занимавам, всяка терапевтична школа има изисквания за обучение, квалифициране и супервизиране на своите кадри. Психологът сам по себе си не може да практикува психотерапия, защото не е преминал съответната квалификация за това. Психотерапевтът, преминал квалификация, се занимава с личностни разтройства и неврози, като се стреми да използва ресурсите на личността в стремежа към постигане на психично равновесие. В повечето случаи дори не се налага да се приемат медикаменти, защото човек има способността да се изцери със своите собствени сили и воля. Не е добре човек да се “праща” директно на психиатър, защото не се знае какъв е случая. Антидепресантите не са панацея! Отказването от антидепресанти, антипсихотици и т. н. е труден процес, след който симптомите могат да се завърнат с двойна сила, ако човекът не е обучен преди това как да ги контролира. Най—често това се получава. Добрите психотерапевти работят заедно с психиатри, ако се наложи да се приемат медикаменти. Но само те, сами по себе си, без психотерапия са една игра със здравето и психиката, които могат да доведат до необратими последствия.

# 24
  • Мнения: 253
emkaemka1
съжалявам, навярно не съм се изразила ясно.
Не съм лекар и не съм срещу психотерапията. Работа с психолог подкрепям, но психологът не изписва рецепти.
Имах предвид, че освен всичко останало, което се препоръчва, най-вероятно ще се наложи и да пие лекарства.

jomi, не губете време, обърнете се към добър психиатър. Успех!

Психотерапевт и психолог са две различни неща. Разликата е в това, че психологът притежава бакалавър или магистър по съответната наука, но това не го прави психотерапевт. Поради огромното разнообразие от школи по психотерапия с основоположници различни имена в психологията, с които няма да ви занимавам, всяка терапевтична школа има изисквания за обучение, квалифициране и супервизиране на своите кадри. Психологът сам по себе си не може да практикува психотерапия, защото не е преминал съответната квалификация за това. Психотерапевтът, преминал квалификация, се занимава с личностни разтройства и неврози, като се стреми да използва ресурсите на личността в стремежа към постигане на психично равновесие. В повечето случаи дори не се налага да се приемат медикаменти, защото човек има способността да се изцери със своите собствени сили и воля. Не е добре човек да се “праща” директно на психиатър, защото не се знае какъв е случая. Антидепресантите не са панацея! Отказването от антидепресанти, антипсихотици и т. н. е труден процес, след който симптомите могат да се завърнат с двойна сила, ако човекът не е обучен преди това как да ги контролира. Най—често това се получава. Добрите психотерапевти работят заедно с психиатри, ако се наложи да се приемат медикаменти. Но само те, сами по себе си, без психотерапия са една игра със здравето и психиката, които могат да доведат до необратими последствия.

И в интерес на истината, какво бихте ме посъветвали да сторя, при положение че не мога да излизам навън, някакви идеи? Благодаря.

# 25
  • Мнения: 52
Здравейте ! Преди година също бях с такива оплаквания като : замайване ( не можех да работя , да стана ) , безсъние , чувство за вина , сърцебиене,  чувство че ще умра , страшно главоболие най- вече в областта на слепоочието,  и най - вече тревожност  това беше ужасно . Отидох на невролог там ми изписаха деаксит приспивателни,  успокоителни , пиех ги на ден по 2 пъти  нямаше ефект   започнах да чета из интернет за това и ми стана ясно че всичко е в главата на човек  , прочетох как при сърцебиене получаваш паник атака и не умирам  , докато усетих че започвам да получавам   си казвах няма да умреш това не е инфаркт ... преди да си легна си казвах утре ще е по добър ден давах си надежда  , не мислех за глупости отделях си проблемите  и мислех за хубави неща само И така започнах лека полека и да заспивам ... излизай , пътувай,  чети книги , забавлявай се .

# 26
  • Мнения: 345
emkaemka1
съжалявам, навярно не съм се изразила ясно.
Не съм лекар и не съм срещу психотерапията. Работа с психолог подкрепям, но психологът не изписва рецепти.
Имах предвид, че освен всичко останало, което се препоръчва, най-вероятно ще се наложи и да пие лекарства.

jomi, не губете време, обърнете се към добър психиатър. Успех!

Психотерапевт и психолог са две различни неща. Разликата е в това, че психологът притежава бакалавър или магистър по съответната наука, но това не го прави психотерапевт. Поради огромното разнообразие от школи по психотерапия с основоположници различни имена в психологията, с които няма да ви занимавам, всяка терапевтична школа има изисквания за обучение, квалифициране и супервизиране на своите кадри. Психологът сам по себе си не може да практикува психотерапия, защото не е преминал съответната квалификация за това. Психотерапевтът, преминал квалификация, се занимава с личностни разтройства и неврози, като се стреми да използва ресурсите на личността в стремежа към постигане на психично равновесие. В повечето случаи дори не се налага да се приемат медикаменти, защото човек има способността да се изцери със своите собствени сили и воля. Не е добре човек да се “праща” директно на психиатър, защото не се знае какъв е случая. Антидепресантите не са панацея! Отказването от антидепресанти, антипсихотици и т. н. е труден процес, след който симптомите могат да се завърнат с двойна сила, ако човекът не е обучен преди това как да ги контролира. Най—често това се получава. Добрите психотерапевти работят заедно с психиатри, ако се наложи да се приемат медикаменти. Но само те, сами по себе си, без психотерапия са една игра със здравето и психиката, които могат да доведат до необратими последствия.

И в интерес на истината, какво бихте ме посъветвали да сторя, при положение че не мога да излизам навън, някакви идеи? Благодаря.

Трябва да потърсите психотерапевтична помощ... Ако трябва, помолете някой ваш близък, приятел или колега да потърси вместо вас специалист и да ви запази час. Отново ще кажа, че е желателно терапевтът да е член на БАП като гаранция за неговата квалификация. Обикновено положителен ефект оказва когнитивно—поведенческата терапия, но това не трябва да ви ограничава в търсенето. Просто е най—разпространена, но все пак е нещо, с което можете да започнете. Вашия близък може да разговаря с терапевта, ако е толкова спешно състоянието, не би имало проблем да ви посети и вкъщи, ако се наложи. Но с хапчета няма да си решите проблема генерално, ако на това се надявате. Могат да ви назначат медикаментозно лечение, но по обща преценка на психотерпевт и психиатър след оглед на състоянието ви.

Общи условия

Активация на акаунт