Национална стратегия за детето- стъпка към цивилизована Европа или български вариант на Барневерн

Аз лично спирам да подписвам каквото и да било, защото съм сигурна, че са ни получили съгласието на първата родителска с някой общ стандартен формуляр.

Що ли си мисля, че "насилието", което интересува службите няма да е редовият шамар, ами "насилие" в случаите на опити за самоопределяне. Тоест да му кажеш - не, не си в тяло с грешния пол, просто си тиква зелена и те стяга шапката от пубертета, налягай си парцалите и ще се оправиш. И това ще е насилие и ще ни четат лекции.

Темата за европейските ,,ценности,, и модерното,,възпитание,, на децата не е от вчера.
Ето тук има доста материал.
https://www.bg-mamma.com/?topic=716125.285

Реакцията на просветния министър: Не е проблем, спуснаха ни я "отгоре", дори не сме я превеждали ние.
https://faktor.bg/bg/articles/ministar-valchev-za-skandalnata-an … atsiya-na-detsata

Но ако има проблем, МОН било готово да поиска от ЕК изваждане на този въпрос от анкетата.
http://bnr.bg/horizont/post/101084437/mon-e-gotovo-da-poiska-ek- … orceFullVersion=1

Все още не схващам какво общо има информацията за пола с иновативното дигитално обучение?

Какво е общото между  дигитализацията и пола?
http://boristanouscheff.blog.bg/lichni-dnevnici/2019/02/21/.1646639
Борис Танушев
“Третият“ пол
Какво е общото между  дигитализацията и пола? Ако не си мизогин, андрогин или хомофоб, за да доказваш  превъзходството на собствената си полова принадлежност в интелектуалните занимания – нищо.  Не така мисли обаче Европейската комисия, която оценява дигиталните умения на ученици и учители у нас чрез анкета част от програмата SELFIE (самооценка на ефективното обучение чрез насърчаване на използването на иновативни образователни технологии),  в която участниците трябва да попълнят накрая и половата си принадлежност, като в графата фигурират освен опциите за момиче и момче и тези за “друго“ и “предпочитам да не казвам“. 

Не се наемам да гадая за всички измерения  на подбудите на еврократите да  съешат  пол и цифровизация,  но няма как да не направи впечатление, че след  Истанбулската конвенция, това е поредният опит (“жанровите“ НПО-та също действат в тази посока) в дневния ред на обществото да се вкара през прозореца (ако правите връзка с този на Овертон, няма да сбъркате)  джендър постулатите за полиморфността на половете (“жанровото“ им разнообразие според К. Я.).  Разнообразие  пробутано  в пакет с  нямащи нищо общо други програми, както някога продаваха сп. “Паралели“ в комплект с в-к “Работническо дело“.

Помня как се присмиваха (когато не ги обиждаха директно на фашисти или дебили) “прогресивните“ представители на т.н. умнокрасиви на опонентите на ИК, за това, че на последните им се привиждал някакъв трети пол в конвенцията въпреки, че на никой от сериозните ѝ критици, и през ум не му е минавало да оборва химери. В крайна сметка, ценностните и правните ѝ  несъответствия бяха много добре посочени от Конституционния съд.

Да, но май ще се окаже, че самите промотори на джендър идеологията са живеели с мисълта за някакъв трети пол. Разбира се, тук “трети“ е обобщено, категориално обозначение за  всеки един от 29-те пола (с мъжкия и женския те са общо 31 според официалната, на града Ню Йорк,  класификация).  Всеки от тях се води за различна gender identity – тоест, това са 31 конструкции, инвенции, на базата,  на които се изгражда и съответната социална роля. Идеологемата на това разбиране е,  че полът не е основан в природа, а в инвенция.  Така, че когато говорим за мъжки или женски пол с терминологията на джендърската идеология, разбираме не биологични такива а социални.

Следователно,  когато критиците на критиците на ИК са се подигравали за “третия пол“ изхождайки от предпоставката, че противниците им са разбирали под това някакъв трети биологичен, те самите са ставали за присмех, защото ако мъжкият и женският пол са само 2 от 31 конструкции, то всяка една от оставащите 29 може да бъде разглеждана като трета спрямо първите две.  Ако ли пък допуснем, че са смятали, че 31 различни социални роли са се базирали единствено върху двата биологически пола, то може сериозно да поставим под въпрос интелектуалното ниво, на което те са усвоявали “учението“ за флуидността на половете.

В нашия език, когато искаме да обозначим едно определено множество от същия порядък извън конкретно дефинирана/и  единица/и използваме термина “други“.  Затова, когато той се появи в една анкетна карта заедно с конкретно посочена полова принадлежност, не може  да се тълкува другояче освен като пол извън  посочените, тоест, като трета възможност за пол   (една от оставащите 29). Ерго, от най-високо място – самата Европейска комисия – ни се съобщава, че те смятат, че съществуват и други полове извън посочените два и не само го твърдят, но и под най-различни предлози ни го навират този пол. Може само да си пожелаем, че навирането ще си остане фигуративно, но за целта ще трябва много да внимаване за кого гласуваме на европейските избори.

За третия пол не знам, но не знам дали сте видели тази новина https://dnes.dir.bg/krimi/osinovitelka-se-otkaza-ot-dete-sled-se … t-priemen-roditel
Мен лично ме потресоха няколко неща в нея, дори не знам откъде да почна
Дано журналистите са преувеличили
Мисля, ч епрекрасно илюстрира проблемите в системата и защо хората се страхуват

Горкото дете! Що за безумна причина да разсиновиш дете! Та след преживяното в приемното семейство точно има нужда от стабилност и любов. Достатъчно голямо е, за да е убедено, че никой не го иска и не го обича. Как с връзки и шуробаджанащина се прикрива престъпление в България.

Драмата на детето е безспорна
Но ако се абстрахираш от нея и погледнеш картинката- социални служби и т.н. , просто е страшно описаното. А пък някои новини от чужбина показват, че това не е изолирано нашенско явление.
Има защо хората да ги е страх. Има непоправими неща.

Как се прикрива, щом четем за него?
Но иначе си права - именно нежеланието да се разширява полето за всевъзможни злоупотреби е между основните причини за протестите срещу стратегията.

Но иначе да дадем повече правомощия на социалните служби да ни отнемат децата и да ги дават в приемни семейства, нали?

В домовете сексуалните посегателства са повече и никой не отнема деца от семействата им с презумцията да ги дава на педофили.Повечето педофили не можете да ги разпознаете в обществото и не е трудно да се допусне грешка.

Съгласна съм, че не могат да бъдат разпознати.

Но тогава идва въпросът, доколко бруталната намеса на държавата в семейството носи нещо добро.

Не са ли прави хората да се съмняват в системата?

В домовете са/бяха деца, които нямат друг избор.
Това не може да се каже за децата от семейства като тези на Цветелина Оланд примерно

И какво стана сега - нещо тия приемните семейства с "чичо Гошо"" май не са много читави и проверени, а? Или съм твърде семпла за да разбирам тия работи?