Как детето да не стане глезено?

Нединка, с домашните и аз се сблъсквам с проблем. В момента е в предучилищна и от септември е в първи клас. Работи с логопед ежедневно и има постоянно домашни. Точно снощи имахме сценка, защото не прави разлика между И и Н и го накарах да напише половин страница с думата "нинджа", та стана драма. Накрая го прилъгах с това, че ако си ги напише бързо, ще му помогна с вечерята, за да остане време да четем книжка.
Търговията е за всяко едно нещо - дали да се нахрани сам или да му помогна, дали да събере играчките сам или с помощ, дали да гледа тв или не, дали да пусна Youtube или не, дали ще четем/купим книжка или не. Също давам метална паричка (стотинка/левче), която събира в един стар портфейл и периодично харчи по собствено желание, стига да се впише в събраното. Общо взето "морковите" ми са помощ за нещо си, филмче, книжка или паричка, според ситуацията.

Тръшкането не е нито отнтемпрамент, нито от възпитание. Не се получава и от разглезване. То просто е период от развитието на детето. Ще видиш. Не знам защо, и аз си мислех, че децата се раждат "готови". Не са. Те си се развиват, понякога много странно.
Не трябва да му угаждаш винаги.
Но също така причината за тръшкането може да е съвсем различна от повода.
Уморих се, утре ще пиша.

Не знам какво се случва, но ми прави впечатление, че напоследък майките, все повече и повече се отдалечават от децата си. Самостоятелни стаи от ден първи, бейбифони, монитори, какво да правя, за да не го разглезвам? Спането заедно било перверзия, пък да внимаваме с целувките?!
Децата имат нужда от любов и внимание, от разбиране и денонощни грижи, спрямо собствените нужди.
Нито една книга и нито един автор или психолог не познават детето ти по- добре от теб.
Децата се разглезват, когато заменим вниманието с нови играчки и устройства.

Мерси, Милинка. Значи ти награждаваш, когато детето направи нещо, а аз наказвам, когато не го направи. С награждаването също съм си го мислела, но се опасявам, че бързо ще се научи, че за всяко нещо, което направи, му се дължи награда. Моят вече втора година бърка буквите b/d при четене, но много бързо схваща нещата, които са в негов интерес. Това не е упрек към метода ти, а разсъждение от моя страна.

И като ми каже някой, че колкото по-голямо става детето, толкова по-лесно става, се чудя в нашия телевизор ли е проблемът или просто някои си приказват ей така, за спорта. Категорично твърдя, че докъм три години на мен ми беше много по-лесно, отколкото сега.

ПРи мен обратното – сега ми е много по-лесно. Синът ми е първокласник. Но въобще не се занимавам с домашните му – обяснила съм му, че ако не научи нещо, остава за негова сметка.

По отношение на наградния фонд изминахме дълъг път. В началото и аз се опитвах да действам със санкции, но просто при моят син не работи. Той още повече се заинатява, истерясва и удряме на камък. Заради това въведох системата на поощрения. В началото наистина имаше момент, когато започна да счита, че му се дължи награда. Постепенно стигна до разбирането, че награда се получава тогава, когато аз изрично съм казала, че ако направи еди кое си, ще получи обещаното. За определен период преди монетите имахме точкова система - на едно табло рисувах точки, отнемах точки, но явно му дойде твърде абстрактно и се дезинтересира. За момента това, което го кефи е, че може сам да избира какво ще си купи или пък да си "заработва" допълнително, ако иска нещо. Сега е на фаза камиони Bruder, мечтае си за една цистерна. И сам пита какво може да работи, ако може да му дам нещо допълнително, за да събере по-бързо сумата. Същевременно започна да схваща и значението "нямам пари", защото като по-малък имаше навика да се тръшка за играчки. Беше се стигнало до това, защото живеехме в чужбина, когато се върнехме всеки, който дойдеше да ни види, носеше и подарък за детето и той го прие за даденост. Периодично сменям системата, напасвам я съгласно израстването и моментите нагласи.
За домашните, писането и пр. учебни дейности, помагаме, защото от години работи с логопед. Проговори късно, имаше проблеми, забавяния, така че се старая да го насърчавам и да не се демотивира. Дали съм права, времето ще покаже. И аз се уча в крачка.

Моята теория е, че за да не стане едно дете глезено, то не трябва да правите компромис с принципите си. Защото, определението "глезено" е субективно, според разбиранията на даден човек. Ако сам си определиш детето, че е такова, то значи си му позволил да прекрачи твоите граници на приемливост.

Как да се предпазиш от това - ми много просто. Не трябва да се впечатляваш, че изпада в истерия като чуе думата НЕ. Щом е НЕ, значи е НЕ и никога не трябва да става ДА, или ОК но само един път, или само за 5 минути. НЕ е НЕ и точка.

Никога не награждавам за свършени задължения. Не използвам наградите като начин да я накарам да направи нещо. Не я лъжа също така.

И моят син за сега е много отговорен към учението и домашните. Но аз заслуга за това нямам, детето е такова, любопитно. Единственото, което е получил от мен е много внимание до 3 годишна възраст и занимателни игри.

Аз не бих сложила черен печат на думата „глезене”. Обичам да си глезя децата, естествено с мярка и според ситуацията. Не обичам тръшканици и лиготии, след определена възраст съм безкомпромисна. Правя отстъпки на двегодишното, ценя си битките.

[quote author=милинка
За домашните, писането и пр. учебни дейности, помагаме, защото от години работи с логопед. Проговори късно, имаше проблеми, забавяния, така че се старая да го насърчавам и да не се демотивира. Дали съм права, времето ще покаже. И аз се уча в крачка.
[/quote]

И аз помагам с домашните по ред причини, свързани и с детето, и с домашните. Това не ми тежи, проблем ми е неговото нежелание. Детето иска да играе и това е. Ние също минахме през две години и половина работа с логопед и четири години работа с кинезитерапевт по психомоторика. Сега обаче ни предстои преглед при невролог (по препоръка на педиатъра) и ново обследване (преди три години правихме) - да видим дали ще открием ключа от палатката.

Напълно съгласна съм с deskatta. С компромисите съм го пробвала и вече съм си научила урока. Детето също.

Пожелавам ви успех и ще продължавам да следя темата. Интересна е.

+1000
Да си призная, като бях бременна не съм чела кой знае какви книги, бях си взела една за бременност, ей така да се разведрявам. Четенето на книги за възпитание е ок, но едно дете не се развива по учебник. Да вземеш от там някоя идейка, може ама до там. Купих си само на Додсън “Изкуството да бъдеш родител”. Има съвети как да помогнем да детето да преодолее кошмарите, други страхове; препоръката му да не се слага детето на гърне преди да направи 2г., аз лично не съм я следвала, при дъщерята засега се получават нещата на този “фронт”.
Както са ти препоръчали другите майчета, карай стъпка по стъпка: раждане, кърмене ако искаш. Аз съм малко поддръжник да се следва ествествения ход на събитията и човек да не си прави предварителни планове отрано, че някои така изпадат в депресии като видят каква са я мислили, пък тя каква стана. Детето само ще си покаже какъв темперамент е, какъв подход ще е най-удачен към него. Моят съвет е - не слушай какво ти говорят външни хора как трябва да си възпитаваш детето.

Не съм съгласна.
Майката също е личност. Тази гига привързаност, кърмене до 1 клас, спане заедно „докато то реши” превръща и децата и родителите в нефункционални личности. Децата се гледат с любов и търпение, а не с идеята да са вечно с нас.
По темата, тръшкането до 3 год възраст е етап. И майка Тереза да го гледа в манастир, пак ще има рев, защото иска на двора, а не в стаята, например.
Ако е разглезена принцеса/принц на 6 е друга тема, писали са вече.

Vicky Taylor имаше предвид нещо друго. Има време едно дете да е самостоятелно. А пък и какво значи самостоятелност? Да спи само и да се успокоява само на няколко месеца? Не мисля. И ако едно дете не отговаря на критерии за самостоятелност на някой, то това прави ли го обречен на провал възрастен? Съмнявам се. Майка ми спеше много често на съседното легло в моята детска стая, докато се роди брат ми, аз бях на 6. Ами не се има за несамостоятелна по никакъв начин. Виж, брат ми е доста по-различен от мен, както казва баба ми “вари го, печи го, генът си казва думата”.
Аз пък си мисля, че има много хора, които ги е страх детето да не им наруши спокойствието, сакън, че вече няма да могат да излизат вечер и да спят по минимум 8ч на ден. Драма голяма.

Моето дете е на 3 години. Има си периодите на инат и тръшкане, но като цяло е доста разбран. Много полезна ми беше книгата а д-р Харви Карп " Най-щастливото дете". В нея той обяснява с прости думи защо малките деца се тръшкат и инатят и сякаш все ни правят напук. Дава и някои практични съвети как да се справим с това поведение. При нас те работят.

Наскоро ми попадна и това, с което също съм много съгласна:

Само вметка :никак не е задължително децата да се тръшкат, да мрънкат, да се налагат и т. н. Моите синове например, никога не са се тръшкали, за нищо.

Някой да е казал, че е задължително?