Случи ми се нещо странно XIX

Оф, последните две страници....голямо съвпадение, направо супер.

Да ви разкажа нещо странно за мен поне от днес. Мойта дъщеря има приятелче, момче на 5 годинки. Ходят заедно на предучилищна и се виждам с майка му почти всеки ден. От миналата седмица насам, малкият я разпитвал (майка си) за смъртта и всичко свързано с нея. Направо бил обсебен от темата, при положения че не е имало никога смърт близо до него, или събитие, което да го е провокирало. Те дори телевизор нямат вкъщи, да кажеш нещо да е гледал. И тази сутрин, внезапно, починало кучето им. Без да е било болно, нито пък особено старо. Самата майка беше в шок. Първо, за горкото животно, защото никой не го е очаквал, и второ, за съвпадението, ако е съвпадение. Та си мисля, че малките деца наистина усещат повече от нас.

Те не само че усещат, отворени им са всички канали на възприятие и астрала и всичко. С това си обяснявам защо много малки деца като ме видят почват да ми гукат и да ме харесват. А имам позната, която само да ги гушне и те се скъсват от рев.

Четохте ли тази статия, за заснетия дух

Gabonka, според мен също е странно това съвпадение и едва ли е просто съвпадение. Всъщност след като прочетох поста ти си дадох сметка, че нещо подобно се случи и при нас преди 1-2 седмици. Дъщеря ми (също 5-годишна) в един момент започна много да говори на тема смърт и гробища. По принцип са й обяснявани вече нещата, защото преди 2 години почина един съсед - старец, с когото детето имаше невероятно мили и трогателни отношения. След това не се е случвало да има подчертан интерес към тези въпроси. Но сега пак започна. В началото на миналата седмица внезапно почина дъщерята на въпросния старец, която също живееше в отсрещния апартамент. След нейната смърт детето спря да задава въпроси. Странно ми се вижда това, че детето твърди, че не помни въпросната жена, а в действителност я познава добре, защото жената се радваше на дъщеря ми, закачаше се с нея, говореха си как детето ще й отиде на гости някой път когато тя направи сладкиш. На нейната възраст не мисля, че може за няколко седмици, през които не е виждала жената да я забрави при налични сравнително интензивни контакти преди това.


Ужас! Щях да откача от страх, ако знам, че има такова нещо вкъщи. Едва ли бих живяла в тази къща докато си намеря нова. По-скоро бих отишла под наем някъде.
Но си мисля, че би било по-добре да повикат някой, който се занимава с духове и да опитат да изгонят този дух от дома си. После нека  продават къщата, ако искат, но не разбирам защо трябва да причиняват на други хора това, което те изживяват в момента.

Не мисля, че това е дух. И както пишат в коментарите това нещо хвърля сянка. Може би не им се живее там и се чудят как да продадат апартамента.

Едва ли ще им е по-лесно да го продадат, ако пуснат лъжливи слухове, че жилището се обитава от дух.

Pandachina, синът ми за един-два месеца "забрави" бившият ми приятел, които беше спал доста пъти в нас. Ако са разсеяни, за мен си е нормално да забравят някого.
Иначе и той има сега интерес към смъртта (на 6 е), казваше ми че не иска да умирам, докато е малък, че ще му е мъчно за мен и тн.

пълно е с ъндърграунд в Щатите и всякакви луди и сектанти, които се кланят на тъмните сили. Това определено не е дух, за мен.

Фейк, също като сайта, който го е публикувал.

Напоследък имам някакви предчувствия,малко ме плашат,з-то се случват твърде бързо след като съм го помислила...Преди 2дена бях за кръвни,имам хубави вени и никога не ми се е случвало да ми спукат вена,е,случи се,леко ме боцна,нищо не усетих,но миг преди това ми се появи тази мисъл и все едно я видях,вечерта се сетих да махна лепенката и видях синката,а днес е още по-огромна синьо-зелена-лилава...Сънувах,че майка ми е на лекар и има ангина,звъня и сутринта и тя едвам говори от болки в гърлото...

Снощи докато приспивах детето с периферията видях сянка над леглото в ъгъла, бяла сянка кръгла. Беше тъмно в стаята и коридора и щорите бяха деъпнати, затова изключвам светлина от вън. Погледнах встрани и пак към ъгъла, все още си беше там, детето и то се загледа. Станах и светнах , след 1минутка пак изгасих и легнах, сянката вече я нямаше. Стана ми странно, защото от известно време сина ми се събъжда посреднощ и започва да гледа към стената и да плаче, както и сочи на там. За първи път обаче видях нещо , което честно казано ме стресна. На 3годинки е и е по-чувствителен , та до скоро си мислех, че сънува и се стряска, но тази сянка все още я мисля.

Току-що ставам, прочетох те и настръхнах.
Възможно ли е да е отражение от нещо, огледало има ли?

Не, няма огледала в стаята, няма от къде да се отрази , попринцип винаги го приспивам на светнала лампа в коридора, но снощи забравих да я включа и не ми се ставаше . Най -странното е, че колкото и пъти да погледнех си стоеше, на 30тина сантиметра над леглото, даже и с телефона осветявах , защото мислех , че е игра на зрението, но си стоеше..А и той също се загледа..
Само след светването на лампата изчезна. Случвали са ми се странни неща, но това ми остави кофти чувство. А и сина ми от известно време вкъщи е много кисел и събуди ли се вечер започва да сочи и да говори нещо,все едно бръщолеви, точно в тези моменти нищичко не му разбирам, и прави движения сякаш да се предпази и го е страх,  много е неприятно. Взех тамян да прекадя колкото и да не вярвах в тези “ритуали...

Такава бяла сянка и моето дете реши, че е видяло вчера, докато беше сам вкъщи за кратко. То обаче каза, че било нещо като лист хартия, който "прелетял" през спалнята. После реши, че е само въображаемо нещото.