Относно готините алкохолици

Познавам, да.
С уточнението, че сме били просто познати, но за този човек наистина нищо лошо не мога да кажа, освен, че беше алкохолик. Сега, не мога и да седна да се превъзнасям колко прекрасен е бил. Ако ми беше в къщата, най-вероятно щях да имам друго мнение за него.

Естествено, че познавам готини алкохолици. В романите е пълно с такива.

Не
Иначе познавам лично алкохолици. Някои ги познавах, починаха вече.
 Отстрани е лесно да им се кефиш, ако не са ти в дома.

Предполагам, че такъв тип хора са много готини, душата на компанията. Но е трудно да имаш такъв съпруг или близък. За приятел - защо не?

Преди да затворят и тази тема /макар и да не мисля, че трябва, но нещо ме съмнява, че ще се случи/, да отговоря - да, познавам хубави хора, които обаче имат тази слабост. Зависи обаче от фазата на алкохолизма при тях. Прекрасни чак не са, но симпатяги, с чувство за хумор, да. Рано или късно обаче алкохолът винаги уврежда нервната система и със задълбочаване на проблема това става видно - забавяне на реакциите, неадекватни такива, грешки в мисленето, проблеми с волевите моменти - все по-сериозни и по-сериозни стават отклоненията с напредването на болестта. Абе като се преминат първите 1-2 фази, алкохолизмът прави от  иначе симпатичния човек една развалина. Без значение дали и колко е известен, колко е бил умен, добър, талантлив и т.н. Много хора е погубила тази зависимост. У нас се пренебрегва направо престъпно, а тя е един огромен проблем за обществото ни.
Защото у нас се пие много и се гледа с пренебрежение на последиците от това. Което е огромна грешка.
...
Суперлативите винаги са ми били точно толкова неадекватни, колкото очернянето. Не само в този случай. Всички сме хора, за мен, лично, няма по-ценни и по-малко ценни.

Съпругът на една приятелка беше алкохолик, почина преди няколко години, млад на 50 и нещо. Тя все казва колко добричък бил, колко много я слушал, но редовно му изневеряваше. Парите вкъщи ги носеше тя, той работеше някаква там работа и "си гледа чашката" по нейните думи. Децата му от него подкрепа и помощ не видяха, постигнаха много, но сами. Имам още един-двама познати такива, и те умряха млади. Та колкото и да е готин, алкохоликът си е алкохолик и с такъв никак не е лесно да се живее.

познавам, да.

Ами познавам един-двама. Единият е готин до един момент на пиенето, после зацикля. 1000 пъти съм се чудила на жена му как го търпи. Може би защото работи много. От друга страна, го наблюдавам като научен експеримент, интересно ми е кога точно ще рухне. А дъщеря му вече не може да го понася.

Аз познавам само пропаднали алкохолици. Не виждам нищо готино в тях.
За актьора не мога да кажа нищо, гледала съм го само по телевизията от време на време и в оня сериал от преди 30 години.

Всяка зависимост е ужасна, особено за семейството на зависимия. Не познавам готини алкохолици, имах съсед такъв, редовно сме го прибирали, паднал зимата на снега и спи...грозна картина. Иван Ласкин го харесвах, като актьор и от интервютата му, не го познавам лично.

Не познавам такива. Както казаха и по-назад, те вероятно са приказливи и интересни в компания, но да не са ти в къщата.
Виждала съм пияни хора /и мъже, и жени/ - грозна работа.

Както се казва, алкохолът и токът на никой не прощават. Не знам колко трябва да пие човек, за да си увреди толкова органите. Вероятно по много....

И все пак - Лека му пръст на Ласкин и сила на семейството му. 

Не.

Избягвам хората, които се напиват. Не обичам алкохола, не обичам пиячите.
Иначе имаме един приятел, който се напива редовно, но никога като е у нас.

Ето какво е казва днес, във Фейсбук, друг известен пияч, Калин Терзийски:
"ЗА ПИЕНЕТО
От пиене се умира, това е ясно. Пиенето на алкохол обаче е едно от малкото достъпни за всички средства за премахване на ужаса от живота и постоянното чувство за безсмислие, които мнозинството понасят, просто защото нямат достатъчно голям размах на душите, за да ги осъзнаят. Да си позволят да осъзнаят. Артистите умират от пиене. Често - най-добрите. А някои и остават живи, поне засега. Аз останах жив. Случайно. Благодаря, Господи! Иван Ласкин умря. Господ да го прости. Мнозина страхливци цъкат с език и някак не смеят открито да изхрачат злобата си срещу него и неговото пиене. Защото освен всичко друго, тия, които не пият (благоприличните, нормални хора), са и суеверни страхливци. Те обаче не си дават сметка за ужаса, за борбата, за страданието, за смелостта. Които ги има в живота на тия, които не живеят нормалния, сух, трезв и фалшив живот. Ще кажа като алкохолик - алкохолизма Не е бич за другите, за тия, около пиещия, или ако е и за тях, то за тях е несравнимо малък. Защото за пиещите тяхното пиене е повече от чудовищно наказание. Едва ли има нещо на света, толкова коварно, ужасно и мъчително като това - да пиеш и да не можеш да спреш. Защо? Защо не можеш да спреш? Защото си станал - по един болезнен и уж ненормален начин - именно Нормален човек. Оголен, като нерв, гол и одран...и осъзнат - осъзнаващ колко всъщност ужасен, кошмарен и безсмислен е животът. И си отказал да го живееш без упойка. Вероятно има непиещи, които са също така смели - осъзнали и те това, което са осъзнали пиещите...всъщност - не става въпрос и за осъзнаване...става въпрос може би за това, което Хайдегер нарича "наличност" - да видиш Нещата в тяхната "наличност" - не като подръчни и полезни вещи, а оголени от смисъл, празни, никакви, ужасяващи, нелепи. Тия, ако има такива, които виждат Голият обяд (по Бъроуз), които виждат живота оголен, страшен, неозначаващ нищо и ясен и пак не пият - те са някакви чутовни титани. Обаче аз не се сещам за такива.
Та за тия, които цъкат с езици и не си позволяват даже да плюят, от суеверен страх, по умрелия артист, ще кажа: Майната ви! Живеете в заслепение, не смеете да видите света и живота. В истинския им вид. Такива, каквито са. Ако ги видите - не ще пиете, ами ще заревете и завиете от ужас и няма да има по страшен от вашия вой. Слепци.
Бог да прости всички живеещи оголени, одрани, открити и осъзнати, ужасени, пиещи, за да забравят, че са живи. Бродягите на Дхарма. Бог да прости Керуак, Фицджералд, Буковски, Хемингуей, Лотрек, Лермонтов, Висоцки, Ласкин и други."

Според неговите думи, наистина излиза, че алкохолиците са най-готините хора на света. Ние, които не пием постоянно, сме просто слепци и не виждаме какво страшно нещо е живота, толкова страшно, че без алкохол не можем да го понесем...