Лошите думи

Ако е повлияно от други деца в групата, помислете за вариант да го преместите в друга група, но първо съберете мнения от родители или учители, за да не стане "от трън, та на глог".

Моят син така обиди един човек на улицата /вероятно без да иска/, когато беше на около 5 г., при което му се скарах много, наказах го за седмица. Като ми мина ядосването, му обясних кротко, че така не се говори на хората, трябва да се казват само мили и хубави неща, а, ако наистина има нещо неприятно, което иска да сподели за някого, да ми го каже на ухо.
Дори и да чува лоша дума, не я повтаря, но той вече е почти на 8 г. , по-голям е.

За децата в градината - обясни му, че това, че другите са невъзпитани, не означава и той да бъде такъв. Нека си говорят, той да не гледа от тях.
Едва ли ще стане от първия път, но, като повтаряш n на брой пъти, вероятно ще му влезе нещо в главата.

Като прочета мнения преместете го в друга група ми става ясно, че някои хора пишат само да си начешат езиците. Нито е толкова лесно да си преместиш детето, нито пък си сигурен в другата група какво става. Абсолютно същото е във всяка група няколко деца с по- богат речник, от които другите попиват като гъба. Моите наблюдения са от племеника ми, и няколко приятелки, които са госпожи в градина. Единствения вариянт е да се говори на детето, че това не е правелно и да му се обяснява много.

Местенето не е вариант. Навсякъде има и невъзпитани, и агресивни, и грубияни. Трябва детето да се научи да се справя с всяка ситуация. Това става чрез много говорене, понякога и наказания. 

Тъкмо си мислех и аз да пускам такава тема, само че моя не е на 6, ами току-що навърши 4. Научил от градината "пишка мръсна", "тъпак" и "пикльо". Въобще не знае какво значат думите, но ги повтаря докато играе или докато се храни. Дразнещо е. Вкъщи такива думи не употребяваме, освен "глупак" и "будала".

Моят като донесе "дума" първо питам знае ли какво значи.След това от кой я е чул и да пита този,който ги говори какво значат тези думи.
Обяснявам думата,той да прецени редно ли е да я ползва.
Винаги наблягам на това,че думите и фразите ,които говори трябва да знае какво всъщност са.

Мен ми се струваше рано на 4 години да научава глупости. Пишете вашите деца на колко години са.

Моят е 1клас,но от градината  реално не носеше думи.Инаха един Антон той ги ръсеше тук таме

Да не е Антон, който сега е в нашия клас.?!?   

И ние имахме такава звезда в ДГ. От него цялата група научиха на 3-4 г. да ръсят "дупеее, хаххахах, пишораааа, хахахах, акооооо, хахахахха"

Може,един дребен такъв.

Като нищо да е същият.....

Добре, сега, да питам тогава... На родителска среща повдигали ли сте такъв въпрос? Госпожите нещо трябва ли да правят по въпроса?

На мен ми е ясно, че дете, което говори в детската градина глупости, ги е чуло в семейството си (употребяват се периодично тези думи вкъщи и с пейоративен замисъл).

Класната отбелязва,че много обидни думи говорят,но те се виждат и с по горните класове и от там чуват.
Като се обясни,детето ще разбере с вренето и ще си отсее речника.

Бях питала неофициално госпожата, т.е. не на родителска, а като вземам детето. Тя ми каза, че работят с детето, постоянно му се прави забележка, наказва се, но няма ефект. То това дете така си откара до последно. Само се молех да не е в нашия клас после.

Е, как така ще се наказва от госпожите? Не трябва ли родителите да си наказват децата вкъщи? 
Ролята на наказателен орган трябва да се играе от родителите, а не от учителките.

Е, ти какво точно наказание си представяш?!? Бой с пръчки?!?

Наказанието в ДГ беше, че непослушните деца стоят на последната маса примерно.

Именно.
При нас сядаха на стол.
Кел файда ,че ще го накажеш след 5 часа вкъщи,то вече е забравило за какво иде реч.

Говорене,говорене тояа му е майката.

Абсолютно невъзможно е да го преместя. И не бих. Едва ни приеха в градина, близо до вкъщи е, нямам оплаквания към учителките. Според госпожата, говорено е с майката на детето, което използва тези думи, но тя се отнасяла спокойно към това, не правела забележки. В крайна сметка проблемът не е нито градината, нито другото дете, нито майката, дразнители ще има. Аз не мога да се справя с моето дете, може би трябва да го събирам с някое спокойно момиченце/момченце с терапевтична цела да играят заедно и което няма такъв речник. Кога започват да се осъзнават? С големия ми син не съм имала никакви такива проблеми. Като в небрано лозе съм.

Като седне на последната маса и стол какво ще стане? Ще спре да говори ли? И аз мисля, че в родителите, които приемат "спокойно" проблема, е проблемът.

Ripple  , правят го, защото им е интересно. Особено, както при нас това дете - всяка изречена простотия беше придружена от смях. И на децата им е интересно, смеят се, повторят глупостите и така. При нас говорихме, говорихме, както ние, така и учителките, лека-полека отшумя. Въпросното дете обаче си е такова. То и към майка си използва подобни изрази. 

Ставаше въпрос за друга група, не за преместване в друга детска градина.
Но явно при вас групата е само една.

Е, нали искате социализация? Ето ви социализация на практика. Не може да превъзпитате цялото общество или да имате претенции всички да са носители на брилянтен речник.
Не можете да премахнете децата или възрастните, които използват „лоши“ думи. Ако не е това дете сега, ще е някое друго утре. Но можете да научите децата си защо не бива да ги повтарят или поне да преценяват къде и пред кого могат или не могат да ги казват.
Всички знаем „лоши“думи, ама не всички ги използваме на всеослушание, нали? Ето, на това научете децата. С много говорене и личен пример, друг начин няма.

Моят син рядко говори лоши думи. Като го чуя, казвам му, че това е обидно и че никой не обича да бъде наричан така, след което темата е приключена. Понякога повтаря само, за да види реакцията ми. Като види, че не реагирам, спира и повече не казва.

Но специално за езика искам друго да споделя, което ми е направило впечатление покрай детето ми. Живеем в чужбина, синът ми е роден тук, разбира и говори в различна степен четири езика, като българският му е най-слаб. Или поне аз така си мисля. Факт е обаче, че той употребява на български думи, които няма къде да чуе в непосредственото си обкръжение. Например ‘ти си голяма драка’ - български чува у дома, когато говорим със семейството или с приятели, както и в българското училище и когато сме на ваканция в България (веднъж годишно). Филми на български не гледа, книги на български много рядко. Та мисълта ми е, че схващането ‘дете говори лоши думи, защото в семейството така говорят’ според мен е погрешно в доста случаи. Децата живеят в някакво общество, пътуват в градския транспорт, влизат в магазини, гледат телевизия, виждат скандали (не непременно у дома) и какво ли още не. Дори да не реагира в съответния момент, детето запечатва някои неща и в един момент започва да употребява разни думи, които е чуло случайно някъде си. Освен това децата правят разни неща, които не са видели у дома. Синът ми например си бърка в носа и си яде сополите и си чупи ноктите. Мислите ли, че някой у дома прави тези неща?! И говорим, и говорим, и сме се карали, и съм заплашвала, и съм наказвала, особено за ноктите, че стига до кръв, ами няма резултат и това е!

Хич не е рано дете на 4 години да говори подобни думи и даже да псува. Моят син е на 2 и ако имаше да чуе подобни щуротии, щеше веднага да ги вкара в речника си - много е приказлив и папагалски настроен.

По темата. Големият ми син е на 6 и по принцип не е от попиващите деца, дори и да е чувал нецензурни думи, не го е показал. Но онзи ден ми изръси - ебати. Обясних му, че такива думи не звучат добре от устата на дете и не е добре да ги повтаря. Той каза думата, още 1-2 пъти, защото се обърка, но ме разбра и определено се стараеше да не я повтаря. Та, както каза някой говорене му е майката. Определено не бих местила детето в друга група, в крайна сметка, за мен това е несериозна причина. Даже си мисля, че е добре децата да знаят т.нар. "мръсни" думи и да са наясно, че не е ок, ако ги използват не където трябва - примерно в училище.

Гризането на нокти е съвсем различно занимание от псуването, аз не бих ги слагала в един разговор. Там нещата не се оправят само с разговори, казвам го със съжаление, защото и моето дете си гризе ноктите.

Обидни думи и псувни не говори моята дъщеря на 5,5г., но постоянно повтаря - дупе, хахахахаха, чурка, ха-ха-ха-ха, повръщано, последно бабишкера-чуркишкера (не адресирано към човек, а просто така, във въздуха) - ха-ха-ха. В градината никога не говори така, само вкъщи и за радост не пред чужди хора, освен ако не се събере с друго дете, което е на тази вълна и започват заедно пред родителите. Безкрайно много сме говорили. Тя казва, че разбира, но че много ѝ се говорят глупости и жално пита - никога ли няма да мога да говоря глупости?! Така до следващия път.

Почти сигурно е, че го говорят в градината. Някое дава тон и всичките се хилотят…...

Чупенето на ноктите (моят син ги чупи, а не гризе) го споменах като пример за нещо, което един човек може да прави, без да е видял това в семейството си, защото по-горе има коментари от типа 'детето говори мръсни думи, защото ги е чуло у дома' и склонност да се обвиняват родителите, че те провокират поведението на децата си. Това е вярно, но невинаги.

А по въпроса за ноктите - наясно съм, че с говорене не става, пробвахме го, но няма начин да си замълча, като го чуя какво прави, особено в колата, където, явно от нямане какво да прави друго, започва яко стъргане и чупене. Така че ако някой има идеи как да се отърве от този гаден навик, ще съм благодарна - може и на лични, че да не спамим темата.

Да, пропуснах, че ние наистина не говорим такива неща вкъщи, аз и като дете не говорех, с голямо снизхождение гледах на деца, които го правеха. Е, дупе, чурка и ако сме споменавали в друг контекст, просто е невъзможно, а на "повръщането" изобщо не виждам кое му е смешното, на мен никак не ми е смешно. В градината тя е доста примерна, много я хвалят, а други деца може да говорят, не знам, питала съм я, според нея никой не говорел глупости, вероятно прикрива.

При децата има един противоположен рефлекс,да правят всичко,което е забранено или табу.И аз бях от тези невинни, добре обгрижвани и пазени от негативи деца.За мен беше търсено шоу да видя ругаещ чичко,пияница,пушачи или насилник.Детската градина ме ужаси и я пропуснах.Мои приятели мъже са ми споделяли, че казармата им е била почивка,в сравнение с тормоза и лоши спомени от ДГ.В първи клас,с идеална класна научих всички забранени или обидни думи,от съученици.Някои директно цитираха обидни епитети,на скандали на родителите си.Дори не осъзнаваха същността на фразата.Аз от своя страна,четейки учебниците на батко ми, просветих всички съученици относно произхода на бебетата.Разбира се идеализирано,не вулгарно.Нямаше забележки от родителите,само лек позитивен укор към мама,че интелектуаното ми развитие е за 11г дете,не за първолак.Научих се да чета още на 3,по мое желание. Родителите ми не са амбициозни,дори се опитваха да усмирят тези ранни пориви за любознателност.Когато ни упрекваха за някоя вулгарна фраза,всички хорово я повтаряхме със смях.Единствено игнорирането има ефект или показването на родителя,че е наранен или го е срам.Кое нормално дете би наранило любимита си майка? Децата от рано трябва да се запознаят с позитивите и негативите на живота.На мен лично, ми създава проблеми и сега идеализирането и добродушната наивност на всеотдаване към всички.Израснах сред хора с добродетели,от добра и хармонична среда.Но,живота ме сблъска с пълната противоположност на хора, с друг манталитет.И сега, на база опит разбрах че при някои понятието хора е оксиморон,други са лишени от елементарна хуманност, дори към близките си.Не допускам такива до личното си пространство,те не подлежат на промяна. Основните им дефицити във възпитанието не подлежат на корекция.

Сигурно прикрива. Учителката в нашата ДГ ни е комшийка и ми е казвала кое дете, какви глупости говори. А като питаме дъщеря ни, винаги отговаря - никое дете не говори лоши думи

И аз си мисля, че  с говорене и личен пример може да се оправят нещата, но още не съм се справила.
Винаги ще има някое дете в групата или в класа, което ще говори неприлично , ще се държи агресивно или вулгарно и т.н. Като неписано правило този тип поведение привлича децата, особено тези деца, които не чуват подобни думи в дома си и не виждат такова поведение от близките си. Предизвикателство е да научим своето дете, че ние не приемаме този тип поведение. Моята дъщеря е на 5 г и ме контрира с въпроса "Защо това е лошо, всички се смеят когато Х. каже/направи това?". Честно казано затруднявам се да й обясня защо е лошо. Например за обидните думи обяснявам, че с тях натъжава човека отсреща и може съответното дете вече да не иска да дружи с нея. Но за глупостите не успявам да й обясна. Казвам й, че са лоши думи, които възпитаните хора не употребяват, но тя вижда, че децата, които ги ползват в групата й са обект на популярност сред останалите деца. И тук вече идва противоречието вътре в нея: мама каза, че са лоши думи, но Х. ги употребява и всички го харесват.
За моя радост в момента единствените "лоши" думи, които си донесе от ДГ са дупе, пише, ако, пико. Ръси ги под път и над път и се смее след това. Знам обаче, че ще има още. Обяснявам. Гледам да игнорирам когато е възможно, за да не забележи, че ме впечатлява с тях и да реши още повече да ги използва.
Ще следя темата, защото и за мен е актуална.

Кажи ѝ: "Това, че Х е невъзпита/а и говори така, означава ли, че и ти трябва да се държиш като невъзпитано дете?"
При моя син тази реплика действа.....поне досега, занапред не е ясно.

Може и леко да се манипулира случая,обяснявайки на детето, че всъщност смеейки се децата се подиграват на този,с вулгарните думи.

Ами, не е задължително тези думи да се употребяват в семейството! На всички така ни е насадено, че първоизточника е семейната среда, но замислите се, че нашите деца общуват и с други хора, от които попиват.
Нали не мислите, че ние вкъщи употребаваме думата лайненце!! Да, ама нашия я казва и то особено,  когато е в компанията на по- голямата си братовчедка,  която, когато са заедно постоянно му шушне глупости в ухото и го провокира.

Избягвам да давам квалификации за чуждите деца и за хората като цяло. Още повече да правя генерални заключения от един елемент. Когато синът ми ми каже, че еди кой си бил направил същото или че имал още повече червени точки по поведение от него (основна тема през последните седмици), просто му казвам, че другите не ме интересуват и не отговарям за тях. Между другото, схемата се повтаря - едно време по същия начин разправях на майка ми, когато имам слаба оценка, че всички други имали и те слаби оценка. Реакцията на майка ми беше същата като моята сега.

Защо да не давам квалификации? Не обиждам чуждото дете, казвам факт - не е възпитано, че не се говорят такива думи.
Разбира се, може да си възпитавате детето, както смятате за правилно. 

Аз си мисля, че каквото и да се говори на детето, каквито и мерки да се предприемат, докато само не узрее за идеята, че да се говорят глупости, всъщност, не е интересно и е направо безсмислено, както и да обиждаш с грозни думи някой друг е кофти и нищо не печелиш - ще бъде все тая. За което е нужен известен житейски опит. Макар, че не спирам да се боря. Имало е моменти, в които съм решавала да зарежа, защото няма смисъл да се хабя, но по някое време не издържам, защото ме дразни и почвам пак. Много "пилене" също не е на хубаво, освен че е безрезултатно.

Моето в първи клас за три седмици успя да научи много думи вкл. среден пръст, успя и да обиди един човек. Преди това не знаеше нито една, някакви по-бебешки повтаряше и се смееше, но те не са обидни думи. Като го питам какво означават вдига рамене. В класа има дете с проблеми, но родителите не се впечатляват. Моето, а и повечето други деца се възхищават на калпазанина. Надявам се да го израсте.

Здравейте. Имам голям проблем , просто нензма какво да правя. Имам дете на 3 години.  Научил е дума (казва, че е от градината ), която със сигурност не е от мен или баща му, и вечно я повтаря като се ядосах или лигави . Другата е пак лоша , от телевизията я чу и я повтаря. Аз се ядосвам и се карам , той не чува . Незнаен какво да правя , период ли е , ще ги забрави ли или свърши вече ги е научил

Интересно му е, особено ако си забранила. Пробвай с говорене, че такива думи не се казват от възпитаните деца.

На 3-4 г. цялата група бяха прилепнали едни "дупееее - акооо - ххахахахха" от едно дете в градината. Доста зор видяхме, докато се приключи с това. Въпросното дете не се оправи до последно - простотии на килограм ръсеше, майката не ѝ дреме....

ето тук е ключа от бараката.
той казва думата и вижда реакция от твоя страна и съответно ще използва толкова често този лост, докато се научиш, че той е на по-дългия край 

Светла, в дебелите книги казват, общо взето, да се игнорира. Много е трудно за постигане, но колкото повече внимание получава като каже думата, толкова по-често и неуместно ще го прави.
Имаше един пример. Отнасяше се за по-голямо дете - към 6-7г. Като ходят на сладкарница си поръчва една и съща паста, но всеки път изяжда само глазурата и я оставя. Майката опитвала:
- да се кара;
- да обяснява защо и как това е неприемливо;
- да предлага пари и облаги, ако спре;
- да преговаря;
Общо взето всичко. Съвет на психолога от книгата беше - Игнорирайте я. Всеки път като го прави, просто не реагирайте.
Веднъж детето дори питало майката дали не вижда, че чопли глазурата. Тя казала, че вижда, но не й прави впечатление. И детето спряло.
Естествено, това е процес и сериозно изпитание на нервите, но става.

У дома наричаме половите органи с истинските им имена.
Един ден се редим на опашка пред една скара. Около нас е пълно с работници в гащиризони. И малката, около 2 и нещо годишна започва да си пее някаква мелодия с думата пенис, естествено на висок глас... А на мен, хем ми е неудобно, хем ми е смешно. Но не реагирах на момента. Оставих я да си пее и след малко спря. На път за вкъщи й обясних, че не е приеиво да пее с тази дума, защото хората се притесняват и, че думата не е лоша, а просто по-особена. И така....
Търпение!