Присъдата единствено дете

  • 7 578
  • 83
  •   1
Отговори
6 ян. 2019, 18:32 ч.
  • Мнения: 513
Здравейте!

Аз съм единственото дете на родителите си и това все повече започва да ми тежи. Винаги са ми изглеждали абсурдни "печалбите" от това да си нямаш нито брат, нито сестра, които някои хора класифицират като "повече внимание, повече подаръци" и прочие. Родителите ми вече са възрастни, родили са ме на 40години, а аз съм в двадесетте. Те също са единствени деца и съответно това ме лишава и от братовчеди.. Всички мои приятели имат сестри/братя и това винаги се усеща, особено по празниците. Винаги съм искала да не съм самичка, а да имам брат или сестра. Страхувам се и от факта, че когато майка и татко си отидат, аз ще остана съвсем сама - едно е да имат брат или сестра, с които да сте близки, друго е чисто сам. Имам близки приятелки, с които често се шегуваме, че сме като сестри, но всички добре знаем, че това съвсем не е същото. Често пъти за жалост някои приятелства приключват поради различия, препирни и прочие, докато когато имаш кръвна връзка с някого, това просто ви задължава да сте в добри отношения и дори да се карате, пак сами се сближавате, защото имате кръвна връзка.. Знам, че доста братя и сестри се карат и отдалечават завинаги, но сякаш това са единици, на които така им се е стекъл животът, докато повечето си държат на близката семейна връзка на всяка цена, не е ли така?

Моля ви от сърце, споделете вашето мнение и личен опит по въпроса, те ще ми бъдат много полезни и важни, защото се чувствам сама, тъжна и някак празна.. 😢

Последна редакция: нд, 06 яну 2019, 18:45 от barabanche

# 1 6 ян. 2019, 18:34 ч.
  • Мнения: X
Дори да имаш брат/сестра не се знае дали ще сте в тези отношения, които си представяш. Такива неща виждам пред себе си, че се замислям дали да имам второ дете.

# 2 6 ян. 2019, 18:34 ч.
  • Мнения: 35 971
кръвната връзка не задължава никого да бъде с друг в добри отношения
братовчеди имаш ли?

# 3 6 ян. 2019, 18:43 ч.
  • София
  • Мнения: 28 605
Цитат на: barabanche в нд, 06 яну 2019, 18:32
Скрит текст:
Здравейте!

Аз съм единственото дете на родителите си и това все повече започва да ми тежи. Винаги са ми изглеждали абсурдни "печалбите" от това да си нямаш нито брат, нито сестра, които някои хора класифицират като "повече внимание, повече подаръци" и прочие. Родителите ми вече са възрастни, родили са ме на 40години, а аз съм в двадесетте. Те също са единствени деца и съответно това ме лишава и от братовчеди.. Всички мои приятели имат сестри/братя и това винаги се усеща, особено по празниците. Винаги съм искала да не съм самичка, а да имам брат или сестра. Страхувам се и от факта, че когато майка и татко си отидат, аз ще остана съвсем сама - едно е да имат брат или сестра, с които да сте близки, друго е чисто самичък. Имам приятелки, с които често се шегуваме, че сме като сестри, но всички добре знаем, че това съвсем не е същото. Често пъти за жалост приятелствата приключват поради различия, препирни и прочие, докато когато имаш кръвна връзка с някого, това просто ви задължава да сте в добри отношения и дори да се карате, пак сами се сближавате, защото имате кръвна връзка.. Знам, че доста братя и сестри се карат и отдалечават завинаги, но сякаш това са единици, на които така им се е стекъл животът, докато повечето си държат на близката семейна връзка на всяка цена, не е ли така?

Моля ви от сърце, споделете вашето мнение и личен опит по въпроса, те ще ми бъдат много полезни и важни, защото се чувствам сама, тъжна и някак празна.. 😢
Близката кръвна връзка въобще не те задължава да си близък с някого. Аз, например, никога не съм била близка с брат ми. Обаче имам двама изключителни близки приятели още от детските си години.
Освен това ми се струва, че си търсиш повод да обвиняваш за нещо родителите си. Ако ти не можеш да подбереш и поддържаш приятелства, вината за това не е на родителите ти, а твоя.

# 4 6 ян. 2019, 18:45 ч.
  • Мнения: X
Аз съм едно дете. Майка ми е едно дете. Баща ми е едно дете. Така че и братовчеди нямам много-много. Какво да ти кажа? Израснала съм по този начин и за мен това е съвсем нормално. Имам обаче две деца и това ми е също абсолютно нормално. В крайна сметка, роднините не можем да си изберем, но приятелите можем. Наблегни на това. Така или иначе, не можеш да промениш факта, че си единствено дете.

# 5 6 ян. 2019, 18:45 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 619
Болднатото не е вярно.

# 6 6 ян. 2019, 18:45 ч.
  • Мнения: 7 295
Това не можеш да го промениш, евентуално можеш да решиш за себе си да имаш повече деца, когато му дойде времето. Познавам супер много хора, които не се разбират със сестрите/ братята си.

# 7 6 ян. 2019, 18:55 ч.
  • Мнения: 2 622
Няма как да съжаляваш за нещо, което реално никога не си имала и няма да разбереш какво е. Кръвните роднини не винаги са близки, даже напротив. Единият ми първи братовчед не съм виждала и чувала от години. С другият братовчед общуваме предимно по фейса - формалните поздрави по празниците. На тях не бих разчитала в случай на житейска криза. Просто не сме близки. Сестра и брат имам също... какво да кажа - всеки си е на къщата, всеки с неговите проблеми. Със сестра ми сме по близки, но тя пък живеем на 200 км една от друга и няма как да си помагаме в ежедневието.
Така, че не страдай за нещо, което няма как да знаеш какво би било. Единственото, което можеш да направиш е да имаш повече от едно дете,но не смятам,че това би запълнило твоята празнота от факта,че си сама.

# 8 6 ян. 2019, 19:01 ч.
  • Мнения: 18 571
Развивай се, омъжи се, роди три деца  и готово.Така направиха едни сами деца.Не са ревали че са сами.

# 9 6 ян. 2019, 19:04 ч.
  • Мнения: 4 611
Голяма част от хората с братя и сестри, които познавам, реално не са в добри отношения помежду си. Включително майка ми с нейните сестри, баба ми с нейните братя... Аз нямам братя и сестри, имам братовчеди, но и с тях не сме близки. Може би биха ми помогнали ако съм в беда, но като цяло не мисля, че бих им потърсила помощта. Не разбирам защо страдаш за нещо, което не можеш да промениш.

# 10 6 ян. 2019, 19:13 ч.
  • Мнения: 9 865
Аз пък имам добри примери за братя и сестри в добри отношения. Баща ми имаше трима братя, вече са само двама, и си се подкрепят много в живота. Дядо ми са били 5 братя и 1 сестра, голяма рода, подкрепяха се много, още има връзки между братовчедите, вече за нас и нашите деца са се поразпаднали. Майка ми има сестра и също са в добри отношения. Аз имам сестра и ми е най-голямата радост да се съберем, живее в чужбина и се виждаме 1-2 пъти в годината. Така че не са само лоши примерите, има и хубави.
Та, да, за мен е хубаво да имаш брат/сестра, но ако нямаш не е краят на света. И никой няма вина, родителите са взели своето решение или може би са нямали възможност, не можеш да ги виниш за това. Приятелите също могат да бъдат силна подкрепа, освен това, близките и добри приятели, ако човек има такива, са именно "семейството", което сами си избираме, дори да няма братя и сестри.

Не е повод за житейска криза, нито за тъга, това са неща, които не са под Ваш контрол и да ги мислите, няма как да ги решите.
Ако имате такова желание, създайте свое семейство, с 2, с 3 деца, колкото искате, колкото дойдат, да сте живи и здрави, ще Ви се изпълни празнотата, според мен.
(Прозвучах като някаква баба накрая, ама това е искреното ми мнение).

Последна редакция: нд, 06 яну 2019, 19:19 от Бона

# 11 6 ян. 2019, 19:23 ч.
  • Мнения: 4 577
Хубаво е човек да има брат/сестра, с които да се подкрепят и поддържат, но като няма, е безсмислено да се вторачва. Аз съм едно дете, бившият ми съпруг не си е проговарял с брат си от години, детето ми също ще е без братя и сестри. Роднинската връзка невинаги остава силна. Като имаш твое семейство и приятели, тези неща намаляват като значение.

# 12 6 ян. 2019, 19:39 ч.
  • Мнения: 2 622
Да, разбира се,че има задружни фамилии, които се подкрепят и си помагат във всякакви моменти. Но само по себе си наличието на братя и сестри не гарантира сплотеност.

# 13 6 ян. 2019, 21:30 ч.
  • Мнения: 423
Недей да съжаляваш за нещо, което никога не си имала. Аз съм много близка с брат си. Но от всички познати само ние сме в такива отношения. Баща ми има две сестри и един брат. Е, както могат да се карат кръвни роднини, май никой друг не може. Нямат очи да се видят. Кръвната връзка не обрича на добри отношения. Имам и братовчеди, повечето от които са из други страни. Нито се виждаме, нито се чуваме, а като деца бяхме близки. Аз не съжалявам за това.

# 14 6 ян. 2019, 21:38 ч.
  • Мнения: 3 732
Няма никаква гаранция, че братя и сестри ще са близки помежду си. Зависи от родители, възпитание и още куп неща.

Щом това ти тежи, роди си две - три деца за да може те да имат това което на теб ти липсва.

# 15 6 ян. 2019, 21:40 ч.
  • Down south
  • Мнения: 7 687
Цитат
когато имаш кръвна връзка с някого, това просто ви задължава да сте в добри отношения и дори да се карате, пак сами се сближавате, защото имате кръвна връзка..
Акцентирам на това, на което явно обръщаш най-много внимание.
Според мен, това не е вярно.

Имам доведена сестра, практически нямаме кръвна връзка, но сме изключително близки.
Имам други роднини, с които имам кръвна връзка, но и на теория, и на практика, няма никаква връзка. Никаква.
За протокола, аз също имам само една дъщеря.

Недей да съдиш родителите си и да съжаляваш за нещо, което не може да се промени.
Концентрирай се върху своя живот, впоследствие създаването на свое семейство и пр.

# 16 6 ян. 2019, 21:41 ч.
  • София
  • Мнения: 10 586
Аз съм единствено дете.
С братовчед ми сме на едно съобщение във вайбър за празниците.
Няма какво да направиш. Не можеш да си направиш роднини.
Може да си намериш мъж, с който да си народите 4-5 дечица. А той ако има повечко братя и сестри, ще е весело.

# 17 6 ян. 2019, 21:50 ч.
  • Мнения: 7 925
Със сестра ми сме близки. Заклехме се още преди години никога да не позволяваме на парични причини да ни скарат. Това беше след като видяхме цялото алчно лице на сестрата на майка ни. Засега не сме се скарали, не мисля, че и в бъдеще ще се случи. Но... Например мъжът на сестра ми е постоянно прецакван от брат си. Покрай мен почти всички са в недобри отношения с братята и сестрите си. Най-добрата ми приятелка научи, че ще става леля някъде месец преди сестра ѝ да роди. Приятелят ми е в чудесни отношения със сестра си, но той няма какво да дели с нея и за нищо не е настоявал. А ние със сестра ми делихме и ще делим в бъдеще имоти, които всъщност най-често са ябълката на раздора. Всъщност бг мамма ме накара да се замисля, някъде четох постове по тази тема - и тогава схванах, че моите близки отношения със сестра ми са по-скоро изключение.

# 18 6 ян. 2019, 21:55 ч.
  • Мнения: 4 611
О, да. Имотните въпроси много сериозно развалят отношенията. Баба ми дълги години беше много близка с брат си, постоянно си помагаха и много се обичаха... докато не се скараха за наследствената им къща. Не знам подробности, но главно това беше причината за срива в отношенията им. Последно го видя ден преди да почине. Просто беше много обидена и разочарована от него, пък тя не слага лесно кръст на взаимоотношения с близки хора.

# 19 6 ян. 2019, 22:31 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: barabanche в нд, 06 яну 2019, 18:32
когато имаш кръвна връзка с някого, това просто ви задължава да сте в добри отношения и дори да се карате, пак сами се сближавате, защото имате кръвна връзка.. Знам, че доста братя и сестри се карат и отдалечават завинаги, но сякаш това са единици, на които така им се е стекъл животът, докато повечето си държат на близката семейна връзка на всяка цена, не е ли така?
Знаете прекрасно, че не са единици и че нищо не може да задължи човека да е в добри отношения дори с най-близките си кръвни роднини. Дори да са в добри отношения, често пътят ги разделя пространствено, а когато хората са далеч физически, е много трудно да поддържат приятелска/братска/сестринска връзка и да разчитат един на друг за помощ, дори и за простичък разговор.

Родителите Ви не са толкова стари, 60 години си е супер възраст, да са живи и здрави, и с акъла си още много десетилетия!

На възраст сте, на която повечето момичета се замислят за партньор, а не за брат/сестра Simple Smile Малко необичайно е това. Като хлътнете по някое момче ще забравите за терзанията си мисля. Близки приятели реално могат да са много по-силен гръб отколкото брат/сестра - единствено от човека зависи какви отношения ще си изгради с братята и сестрите си, така че ако имате добри приятелки спокойно можете да изградите такива отношения, каквито и малко сестри имат.

# 20 6 ян. 2019, 22:40 ч.
  • Мнения: 479
Това, че имаш кръвна връзка с някога далеч не означава на 100 процента, че този човек ще е до теб, ще те подкрепя и изобщо ще сте толкова близки колкото си представяш. Понякога братята и сестрите са толкова различни, че чак не се понасят да не говорим да са дупе и гащи както се казва. А в този напрегнат живот вече всеки мисли за себе си, особено след като създаде семейство и рядко остават близки помежду си, дори и да са били. Когато създадеш семейство ще го разбереш. Аз нямам също брат или сестра. Имам братовчед, с който в тинвйджърските години бяхме найстина много близки, само че сега вече не е така, да не сме с карани, можем да разчитаме един на друг, но не е същото. Така, че не се измъчван от това, че нямаш брат или сестра. Създай си стабилни приятелства, поддържай ги, създай семсйство с 2,3 деца и няма изобщо да усетиш липсата на брат или сестра и никога няма да бъдеш сама. А и бъдещия ти мъж може да има сестра, с която да си ставните близки или пък брат и съответно с неговата жена. Така че от тук нататък от теб зависи да си намериш сродни души в живота и да ги държиш близо до себе си. ☺️

# 21 6 ян. 2019, 22:44 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Много, адски много ми липсва брат или сестра. Сама съм. Разбирам те отлично! И ние бяхме/сме голямо семейство, но майка ми просто не е могла, заради заболяване да има повече деца. Не я обвинявам, но ми е мъчно.

Разбирам те, гадно е!

# 22 6 ян. 2019, 23:10 ч.
  • София
  • Мнения: 8 348
Не се карам със сестра си, просто не сме близки. И не мисля, че някога ще бъдем. Тя е последния чавек, с който ще споделя нещо.
С първите си братовчеди не поддържам връзка от години, не си струва нервите.
Толкова по въпроса за семейството.

# 23 7 ян. 2019, 00:50 ч.
  • Мнения: 46 526
Всяка твоя тема е някаква драма. Имам чувството, че само седиш и мислиш какво ново да си намериш и да се измъчваш с него.
Просто трябва да се спреш и да започнеш да виждаш положителните неща в живота, та ако ще да е това как вали сняг, как мирише на кафе и т.н.

Единствено дете съм, никога не ми е било проблем. Близка съм с първите си братовчеди повече, отколкото някои хора с братята и сестрите си. В отлични отношения съм и с всичките си други роднини, така че винаги имам хора около себе си.
Детето ми също е единствено дете, когато е с първите си братовчедки през лятото е много щастлива, но като си иде всеки в дома и казва - Хубаво ми е като ми е така тихо и спокойно Simple Smile

В живота си съм виждала повече братя и сестри в лоши отношения, отколкото такива в добри, така че и 5 деца да бяхте, гаранция нямаше да има, че ще се разбирате.
Въобще не се връзвам на клишето, че кръвта вода не става, на 40 г. съм, достатъчно примери съм видяла, че понякога точно чужд човек ще ти подаде ръка в труден момент, а не от родата.

Бъди добра с хората около теб, роднини, приятели, съседи, колеги, познати и ще видиш, че няма да си сама.

# 24 7 ян. 2019, 02:30 ч.
  • Мнения: 1 121
Жената е привилегировано същество. Ако иска мъж за приятел и роднина в едно, може да си го роди. Авторката да не се ослушва, ами да ги докара 4-5 и няма да е сама.

# 25 7 ян. 2019, 06:14 ч.
  • Мнения: 3 345
Чак пък присъда? Хахаха... никога не съм съжалявала за това, че съм единствено дете. И дръж се - знаеш ли защо останах единствено дете? Майка ми и баща ми не бяха в добри отношения с братята си та... да. Какво да ти кажа? Факта, че с някой си кръвен роднина изобщо не значи, че ще се разбираш с него.  С братовчедите си също не се разбирам кой знае колко - пройдохи са, които освен за пари и услуги за друго не ме търсят. За сметка на това виждам добрия пример у семейството на приятеля ми. Надявам се да имаме поне 2 деца, защото знам какво е да израснеш сам без другарче (но това пак казвам не значи, че децата ще се разбират). Мисли по-ведро. Simple Smile

# 26 7 ян. 2019, 07:43 ч.
  • Мнения: 1 224
Не съжалявам,че съм сама.

# 27 7 ян. 2019, 08:31 ч.
  • Мнения: 452
Аз имам брат от първия брак на баща ми. Все едно го нямам. Баща ми отдавна е покойник, а отношенията с брат ми никакви ги няма. Така че не виждам какви са притесненията ти. Майка ми е сама в друг град.
Имам братовчеди колкото щеш. Но и те отдавна са поели по пътя си, въпреки че ако имам нужда от тях винаги ще се отзоват, за разлика от брат ми. Единият ми братовчед е в САЩ, другият е в друг град.

# 28 7 ян. 2019, 12:35 ч.
  • Мнения: 2 751
Такива циркове си спретват баш най-близки роднини, че страх да те хване...

Винаги ми е било изключително невъзпитана реакцията на неодобрение от отсрещната страна, при споменаване, че нямам брат или сестра. Един вид задължително тия едничките са по презумпция егоисти или нещо не им е наред.

# 29 7 ян. 2019, 12:39 ч.
  • Мнения: 12 076
Барабанче, родителите ми са от семейства с три деца. Баща ми и неговите брат и сестра имат по едно дете, едната ми братовчедка роди второ по медицински причини, другата остана с едно дете. От ст.ана на майка ми двете ми лели имат по две деца и по 4 внучета. Въпреки че не са в един град и рядко се събираме винаги съм гледала как майка и лелите ми се подкрепят и обичат, как братовчедките ми се подкрепят и ми е тежало това, че и аз съм единствено дете на възрастни родители. Да, имам братовчедки, ако ги помоля за помощ ще ми помогнат, но всяка си има семейството, сестрата, племенниците..
 Аз и моите деца сме след това. Не мога да им се сърдя, нормално е. Баща ми и неговите брат и сестра винаги са поддържали формални и дистанцирани отношения, които съвсем прекъснаха след смъртта им. А са с много малка разлика и са израснали заедно. Това винаги ми е било странно, но явно идва от родителите: На мама гимназиста. На мама студента", единствената дъщеря и третото дете "работната пчеличка на мама", но чувстващо се използвано, недооценено и излишно.
Точно заради това, че и до ден днешен ми липсва брат/сестра реших, че при никакви обстоятелства няма да остана с едно дете. И осинових две. Не е лесно, но поне знам, че те един ден няма да са сами. И ги уча винаги да са един до друг е да си помагат - човек с партньор и приятел се разделя, но брат и сестра са до гроб. И въпреки, ме нямат кръвна връзка имат емоционална такава.
И аз като теб се страхувах от този момент, в който родителите ми ще си отидат и ще остана сама. Е, татко почина преди 17-18 години, майка е още жива и дори ми помага с децата. И знам, че когато моментът дойде няма да съм сама, защото имам децата си.

# 30 7 ян. 2019, 14:11 ч.
  • София
  • Мнения: 7 993
Не откривам драма във факти, които не мога да променя.

# 31 7 ян. 2019, 15:58 ч.
  • Мнения: X
Никога не ми е тежало, че нямам братя или сестри. Свидетел съм на невероятни дразги и омраза между братя и сестри, каквито между приятели едва ли биха могли да съществуват. Имам силна връзка с най-близките ми приятели и те са ми напълно достатъчни и знам, че винаги, когато имам нужда от тях, ще са до мен, както и обратното.

# 32 8 ян. 2019, 09:45 ч.
  • Мнения: 2 050
Ще напиша от личен опит. Единствено дете съм и майка ми ме отгледа сама, татко почина рано. Винаги съм си мислила, че щеше да бъде хубаво да имам брат или сестра. Но пък не ми тежи чак толкова. Не съм била глезена, напротив.
Съпругът ми има сестра с която от години не си говорят. Много пъти ми е споделял, че се е чувствал цял живот пренебрегнат от родителите си. И се питам защо тези хора правят по две деца след като насочват цялото си внимание към едното, а другото се спасява само. Отделен е въпроса, че в известен смисъл правят услуга на детето си, защото то бързо започва да се справя в живота. Другото  е все в тежест на някой, тъй като е свикнало да лежи на гърбовете на другите.

# 33 8 ян. 2019, 11:21 ч.
  • Мнения: X
Не се притеснявай предварително какво би се случило ако нещо си, при положение, че нищо не можеш да промениш. Аз съм в била в ситуацията на реализираните твои страхове - без братя и сестри, без майка и баща, мобилизирала съм се и съм се оправила без патерици.
Мисли за своето си семейство. За това, което ти ще създадеш. Там е по-важно нещата да са ОК.

# 34 8 ян. 2019, 11:27 ч.
  • Мнения: 39 334
Присъда? Айде глупости.
Присъда е неизлечима болест, присъда е да загубиш някой близък.

# 35 8 ян. 2019, 11:55 ч.
  • Мнения: X
Хм, в моето семейство нещата стоят така.
По линия на баща ми родът е сплотен, след като се скарат, се сдобряват и си продължават връзката. Там хората са общителни, не злопаметни, имат много приятели. Т.е. доброто разбирателство между хората в рода е свързано и с добро разбирателство с външни хора.
От родата на майка ми обратното - скарани помежду си, но майка ми освен с тях, е скарана и с приятелките си, т.е. вече няма такива. Саможива си е като човек. Няма род, няма приятелства.
Наистина, отношенията между  братя и сестри учат на толерантност, търпимост, компромиси, опрощение, което прехвърляш върху отношенията с приятелите си. Но можеш да го изградиш и без да имаш братя и сестри, стига да си усетила, че ти е слабо място и трябва да работиш върху това.

# 36 8 ян. 2019, 12:03 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 696
Изобщо не е задължително като са роднини да се разбират. Нагледала съм се на роднински циркове. Ние с брат ми сме много близки, но от това, което виждам около мен, по- скоро сме изключение. Излязат ли ситуации с пари и имоти, томахавките се отравят и стой та гледай.

# 37 8 ян. 2019, 12:28 ч.
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 242
И аз съм едно дете. Имам много братовчеди, но не се чуваме от години. Само за една братовчедка ми е мъчно, че не се виждаме.
Моите момичета често се дърлят, но се подкрепят и обичат по някакъв странен начин. Не  са близки, не си споделят почти нищо.

# 38 8 ян. 2019, 13:24 ч.
  • София
  • Мнения: 23 097
Аз съм единствено дете и никога не съм страдала от този факт. Но аз съм си егоист и не обичам да деля - и чувства и материално, така че е разбираемо.

# 39 9 ян. 2019, 19:07 ч.
  • Мнения: 3 122
За мен пък е присъда също. Имам прекрасни братя и сестри, и когато бях само с едно дете нямах търпение да дойде и второто, защото знаех колко е хубаво да не си сам. Освен това синът ми непрекъснато мрънкаше за брат/сестра. Сега когато родителите ни са стари и болни, поделяме грижите за тях. Не поравно, но поделяме. Аз сама нямаше да се справя нито физически, нито психически.

# 40 9 ян. 2019, 19:53 ч.
  • Мнения: 7 581
Нямам брат или сестра ,но не ми е тежало . Имам страхотни приятелки , което кампенсира доста.
Гледай по-добре какво ИМАШ ,а не какво нямаш, най-малкото няма какво дя промениш.

# 41 9 ян. 2019, 22:30 ч.
  • Мнения: 46 526
Цитат на: Издислав в ср, 09 яну 2019, 19:07
... Сега когато родителите ни са стари и болни, поделяме грижите за тях. Не поравно, но поделяме. Аз сама нямаше да се справя нито физически, нито психически.
Имам няколко възрастни хора пред мен, част от децата им са в чужбина, други в друг град и професиите или други причини им не позволяват да ги вземат при тях. Плащат на човек, който се грижи за тях. Те самите не са се виждали от години...
Така че говориш за частен случай, не нещо, което е масово, нито зависи от броя на децата.

# 42 9 ян. 2019, 22:39 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Аз вече оценявам, че съм сама след множество панаири, които съм гледала между роднини и братя и сестри, както и между двама братя и две сестри. И наличието на н-брой деца не гарантира, че няма да останеш сам накрая както го е казала Не се сърди човече.

# 43 9 ян. 2019, 22:44 ч.
  • Мнения: 12 076
Да си единствено дете не е лесно. Целият ресурс е съсредоточен върху теб, но също така и всички очаквания и амбиции са свързани единствено и само с теб. И нямаш право на грешка, за да не разочароваш родителите си, които са вложили всичко в теб. Това е тежък товар за детските рамене.
Не е задължително единственото дете да се чувства зле от този факт или самотно, но да, някои хора се чувстваме така.

# 44 10 ян. 2019, 00:33 ч.
  • Мнения: 786
Аз съм едно дете, родителите ми са разделени. С майка ми съм като най-добра приятелка, обичам я повече от всичко (заедно с бебчето което очаквам и мм). С баща ми не поддържам никаква комуникация от близо 9 години и изобщо не ми тежи. Майка ми има сестра, която е омъжена, но няма деца, та а съм една на мама, баба, леля чичо. На баща ми страната не ги слагам изобщо, въпреки, че и за тях съм една баща ми има и брат, който дори никога не се е женил.
Тежало ми е, че някой ден ще съм сама. Вече от година съм семейна и единственото, което ми тежи е, че живея в съседна държава, майка ми идва всеки месец при нас, нооо...все пак е сама. Това много ми тежи и за в бъдеще плановете ни са тя да дойде при нас.
За бъдещето не знам какво ще правя с толкова роднини, на които искрено искам да съм от полза и наблизо...
Мила авторке, многото/малкото роднини не са гаранция за добри отношения! Да си само дете не е лесно, но смятам, че ще намерите сили. Често хора не от семейството стават дори по-близки от “близките”
Успех!

# 45 10 ян. 2019, 07:37 ч.
  • Мнения: 3 439
Пусни си „Съдебен спор” да видиш делбата има ли почва у нас. След едно бебе може и друга песен да запееш Simple Smile Като мъжа ми - той вече се колебае Joy
А беше върл привърженик на три броя деца (като мен). Живот и здраве, никой не го пита Grinning
Животът наистина е хубав като се наслаждаваш на кафето, на цъфналите люляци, а тоя сняг направо ме кара да подскачам Simple Smile
Не е хубаво да обвиняваме родителите си за такива работи. Не знаеш какво им е било. Явно късно са се срещнали. Как да обвиняваме съдбата? И не е ли по-добре едно дете, но в здраво семейство? Не бих си причинила съзнателно деца без читав мъж.

# 46 10 ян. 2019, 16:59 ч.
  • Мнения: 5 234
Кофти е, че се чувстваш зле от нещо, което не можеш да промениш. Според мен е време да приемеш факта и някой ден като си планираш децата, може ще го имаш предвид.

# 47 11 ян. 2019, 08:35 ч.
  • Мнения: 5 059
И аз съм в твоето положение.
Обаче като се отдалеча от емоциите си и погледна нещата малко по-реално,виждам,че положението не е съвсем толкова розово , колкото изглежда Wink
Не са единици братята и сестрите,които не могат да се понасят,напротив ,доста често се получава така.
Повече неща за делене,общ живот,проблеми....
Аз,като само дете винаги съм си представяла картинката така-да имаш брат или сестра е все едно да си нон стоп заедно и свързан с най-добрия си приятел-супер!Да,ама не.Много често братята и сестрите като деца се бият и ненавиждат,пречат си,не желаят да си прекарват времето с другия и тн.А след това пък животът съвсем ги бута в различни посоки.Правилото,че винаги сте "свързани" изобщо не е вярно.
Ще дам няколко примера от обкръжението ми-в блока имаме комшии,мъжът е алкохолик,живее със сестра си и племенничката си.След безброй опити да му помогнат ,го гонят от дома.Човекът спи по улиците ,в изоставени коли,в храсти,в мазета и градинки .Преди 5 дена дойде полиция да търси семейството му-намерили го умрял.
А има 2 сестри и 1 брат и си е отишъл сам,на улицата,като куче.
Друг пример-възрастен мъж,на инвалидна количка.Има 4 деца и сестра,а го гледа снаха му.Всички други са го оставили и изобщо не се интересуват от него.От толкова кръвна връзка,единственото човешко отношение получава от съвсем чужд на семейството човек.
Друг пример-колежка на майка ми,има брат с който не са си говорили вече над 20 години,а живеят в съседство. Изпокарват се за имоти и се намразват.След 20 години и вече на възраст 60-70 години,мисля,че надали някога ще се оправят Simple Smile
Друг пример-брата на свекървата.Този човек не съм го виждала никога.Не си общуват,заради жена му...така казват.Дори при смъртта на майка им,той не беше до свекито ,не и даде никаква подкрепа,напротив , напрегна и натъжи я още повече , като стана разправия за парите покрай погребението.
Така че,не мисли,че кръвната връзка прави човека Човек и би го задържала при теб.
И изобщо не са единични случаите на братя и сестри,които не могат да се гледат.
И аз съм се замисляла,че ще остана сама.Но трябва да осъзнаем,че ние сме си сами от самото раждане...Ще си намериш мъж,ще създадеш семейство,няма да си съвсем сама Wink

# 48 11 ян. 2019, 09:54 ч.
  • Мнения: 5 234
Наистина се чудя къде ги намирате такива многобройни примери за лоши отношения между братя и сестри. Според мен основно е въпрос на възпитание и личен пример на родителите и близките какви трябва да са човешките отношения (кое е редно и нормално) ; възпитание в духа на човешките ценности, говорене и показване в практиката, че са хората са по-важни от имотите и парите.

# 49 11 ян. 2019, 10:01 ч.
  • София
  • Мнения: 8 348
Ами, не, не е до възпитание.
До стечение на обстоятелства е.

Когато имаш семейство и деца, имаш и изгадена идея за това, което ти сеполага, нормално е даси отстояваш мнението. Какво, единия да каже, ма не, не искам, айде влачи и щеса си приятели пак доживот. Ми не, няма.

Със сестра ми имаме различно светоусещане, различна представа за живота, абе не си приличаме в нищо.
А те са и сноби, та допълнително им развалям стила, ако излизам с тях.
Щото може да взимам по-голяма заплата от сестра ми, ама тя работи в гъзарска фирма пък аз.... на мръсно и тъпо място. Мда.
Даже и да не се изпокараме за имоти, няма да сме близки и приятелки никога.

# 50 11 ян. 2019, 10:05 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: possessed в пт, 11 яну 2019, 10:01
Ами, не, не е до възпитание.
До стечение на обстоятелства е.

Скрит текст:
Когато имаш семейство и деца, имаш и изгадена идея за това, което ти сеполага, нормално е даси отстояваш мнението. Какво, единия да каже, ма не, не искам, айде влачи и щеса си приятели пак доживот. Ми не, няма.

Със сестра ми имаме различно светоусещане, различна представа за живота, абе не си приличаме в нищо.
А те са и сноби, та допълнително им развалям стила, ако излизам с тях.
Щото може да взимам по-голяма заплата от сестра ми, ама тя работи в гъзарска фирма пък аз.... на мръсно и тъпо място. Мда.
Даже и да не се изпокараме за имоти, няма да сме близки и приятелки никога.


Абсолютно.Много са малко случаите на супер хармонични отношения между братя и сестри.Повечето дори още в тинейджърска възраст почват с:"не,ти няма да излизаш с мен,пречиш ми".
Кръвта няма значение,всичко е до човек и характер.Точно както с приятелите-с някои се спогаждаш,с други не.

# 51 11 ян. 2019, 11:26 ч.
  • Мнения: 5 234
Няма такива приятели, с които човек да е делил толкова голяма част от детството си, семейни преживявания, светоусещане,..

# 52 11 ян. 2019, 11:28 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: Fifiana в пт, 11 яну 2019, 11:26
Няма такива приятели, с които човек да е делил толкова голяма част от детството си, семейни преживявания, светоусещане,..

Така е,безспорно.Това е безценно.Но определено не е гаранция,че и след това-като възрастни,ще делите всичко и този човек ще е до теб изобщо.

# 53 11 ян. 2019, 11:44 ч.
  • Мнения: 3 439
Просто малко пресоли манджата Wink
Колкото и да нямаме нищо общо с брат ми като характер и мироглед, ни свързва една кръв, но и огромна обич. Пък нека да сме се били до откат като малки Simple Smile
Аз съм за големите семейства с много деца, но понякога изборите ги прави животът, затова и се опитвам да не съдя останалите семейства с едно или без деца.

# 54 11 ян. 2019, 11:46 ч.
  • Мнения: 5 234
Даже е по-вероятно да не се живее врата до врата, но духовната връзка си остава.
А първите братовчеди и племенниците как се обичат, едва ли има нужда да обяснявам.

# 55 11 ян. 2019, 11:49 ч.
  • Мнения: X
Мисля, че е редно всички с хармонични отношения и силна духовна връзка с братята и сестрите си да наминат и да се разпишат в темата.

# 56 11 ян. 2019, 11:53 ч.
  • Мнения: 5 234
По-добре това, отколкото да се преразказват дочути случаи или тв предавания като Съдебен спор. Wink

# 57 11 ян. 2019, 12:00 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Fifiana в пт, 11 яну 2019, 11:53
По-добре това, отколкото да се преразказват дочути случаи или тв предавания като Съдебен спор. Wink
Защо? Ти лично засеганата ли се почувства? В тема, в която се коментират притесненията на млада жена, че няма никакъв шанс да изгради хармонични оношения и силна духовна връзка с брат или сестра?

# 58 11 ян. 2019, 12:10 ч.
  • Мнения: 1 332
Цитат на: Жаве в пт, 11 яну 2019, 11:49
Мисля, че е редно всички с хармонични отношения и силна духовна връзка с братята и сестрите си да наминат и да се разпишат в темата.
С удоволствие. Имам прекрасен брат, с когото винаги сме се подкрепяли и помагали. Обожавам неговите деца, а той  - моите.
Повечето от познатите ми, които са две сестри, имат също изключително много общи неща - споделят си, помагат си,  гледат си децата заедно. Друго е, когато знаеш, че винаги ще си имаш някой, който е готов да те изслуша, подкрепи, да ти е опора.

# 59 11 ян. 2019, 12:14 ч.
  • Мнения: 5 059
Ако визираш случаите,които аз дадох като пример-това са съвсем реални случки от обкръжението ми.Мога да дам още примери,но тези са най-фрапиращи.
Не мисля,че кръвната връзка освен това е водеща,а по-скоро хората,с които си израснал.

# 60 11 ян. 2019, 12:24 ч.
  • Мнения: 3 439
Няма как да направиш сравнение обаче.

# 61 11 ян. 2019, 12:47 ч.
  • Мнения: 5 234
Цитат на: Жаве в пт, 11 яну 2019, 12:00
Цитат на: Fifiana в пт, 11 яну 2019, 11:53
По-добре това, отколкото да се преразказват дочути случаи или тв предавания като Съдебен спор. Wink
Защо? Ти лично засеганата ли се почувства? В тема, в която се коментират притесненията на млада жена, че няма никакъв шанс да изгради хармонични оношения и силна духовна връзка с брат или сестра?
Не, няма от какво да се почувствам засегната в случая. Просто ми се стори странно да се изкарват като масови и преобладаващи влошените междубратски отношения.
А според теб има ли как авторката "да изгради хармонични отношения и силна духовна връзка с брат или сестра"?
Според мен с родни братя и сестри очевидно няма как. Но страданието й е факт и аз лично се надавям да намери начин да преодолее тази липса по друг начин. Не считам, че ще й помагат обобщенията колко е гадно да имаш брарт/сестра и че това масово води до кавги, съдебни дела, делба на имоти и др. гадории.

# 62 11 ян. 2019, 18:54 ч.
  • София
  • Мнения: 8 348
Но няма да и навреди да разбере, че неоправдано идеализира семейните връзки.

Изобщо, излишното страдане по неща, които си мислиш че ти липсват води до излишно психическо натоварване, но не и до запълване на липсите.

# 63 11 ян. 2019, 18:58 ч.
  • Мнения: 2 039
Едно дете не е присъда.Когато не си имал брат или сестро,няма как да ти липсва,защото не знаеш какво е да имаш.Авторката явно има някаква захаросана представа за братско сестринските отношения,която обикновено не отговаря на действителността.
Може  би и липсва общуване и близки хора,които трябва да потърси сред приятелите си.

# 64 12 ян. 2019, 12:04 ч.
  • София
  • Мнения: 925
Здравей. Аз също съм единствено дете, дори отгледано само от майка си. Не само, че нямам братя и сестри, нямам и баща. Разбирам те  много добре как се чувстваш, но в никакъв случай не приемай това като присъда, защото не е. Общувай с хората повече и си намери приятелки, с които да споделяш, които да ти бъдат като сестри. Аз имам две-три такива, пред които мога да излея душата си, както и те тяхната. Споделяме си, даваме си съвети, подкрепяме се. След още няколко години ще си свиеш гнездо, ще имаш деца. Аз като се омъжих си знаех, че с едно дете няма да остана, съпругът ми също искаше две, така че ето ме сега - омъжена, с две прекрасни деца, с добри приятели. Разбира се, че винаги съм се питала какво ли щеше да бъде, ако имах брат или сестра, но за добро или зло нямам. Просто си живей живота, който ти е отреден и не мисли, че някога ще останеш сама. Ще се влюбиш, ще създадеш семейство и то ще бъде центърът на вселената ти. Прегръщам те силно! Two Hearts Hug

# 65 12 ян. 2019, 12:27 ч.
  • Мнения: 2 600
Авторката май изобщо не се сеща, че много често децата не са равни в очите на родителите си. И майка ми и баща ми са по-малко предпочитаното дете. Не са се оплаквали особено, но отстрани добре се вижда, колко неравно се отнасяха бабите и дядовците. Доста неща съм видяла през годините, нищо че съм била дете.
Иначе да допълня черните истории - в къщата до нас миналия век единият брат убил с пушка другия пред семейството направо. Причината  - убитият брат бил любимецът на родителите и постоянно пребивал от бой другия.
Не знаеш, ако беше имала брат/сестра, дали той/тя нямаше да е любимец и да ти вземе всичко - не само материалното, но и привързаността на родителите.

# 66 14 ян. 2019, 15:15 ч.
  • София
  • Мнения: 925
Цитат на: sinergon2 в сб, 12 яну 2019, 12:27
Авторката май изобщо не се сеща, че много често децата не са равни в очите на родителите си. И майка ми и баща ми са по-малко предпочитаното дете. Не са се оплаквали особено, но отстрани добре се вижда, колко неравно се отнасяха бабите и дядовците. Доста неща съм видяла през годините, нищо че съм била дете.
Иначе да допълня черните истории - в къщата до нас миналия век единият брат убил с пушка другия пред семейството направо. Причината  - убитият брат бил любимецът на родителите и постоянно пребивал от бой другия.
Не знаеш, ако беше имала брат/сестра, дали той/тя нямаше да е любимец и да ти вземе всичко - не само материалното, но и привързаността на родителите.

Ето това пък не мога да проумея. Аз също имам две деца и НИКОГА, подчертавам, не мога и да си помисля да имам предпочитания. Обичам ги безумно и двамата и гледам всичко по равно да им давам, дори когато им се карам и ги наказвам, гледам да не е само единия наказан. Те също помежду си са много привързани и както се скарат или сбият, само след миг отново се търсят, за да си играят. Не мога да ги деля, нито да имам предпочитания.  И не мога да разбера родителите, които имат "любимо" дете. Нима другото, по-малко любимото, не е също тяхна плът и кръв? Майката не го е раждала?

# 67 14 ян. 2019, 15:27 ч.
  • Мнения: 7 295
Родителите винаги имат предпочитано дете, обикновено по- неуспялото... независимо какво казват.

# 68 14 ян. 2019, 15:49 ч.
  • София
  • Мнения: 8 348
Те и нашите разправят, че се държат еднакво и с двете ни, ама само така си мислят.

# 69 14 ян. 2019, 18:24 ч.
  • София
  • Мнения: 925
Не знам. Както казах по-горе, аз самата съм единствено дете и не мога да кажа от моя гледна точка как стои въпросът с любими и нелюбими деца. Само се надявам един ден моите като пораснат никога да не си мислят, че съм обичала единия от тях за сметка на другия.  Засега са малки и в интерес на истината все още не съм чувала въпроса "Ти кой обичаш повече".Надявам се и двамата да са разбрали, че ги обичам поравно и любовта ми към тях не може да се раздели.

# 70 14 ян. 2019, 20:02 ч.
  • Мнения: 1 332
Цитат на: FrauDanna в пн, 14 яну 2019, 15:27
Родителите винаги имат предпочитано дете, обикновено по- неуспялото... независимо какво казват.
Това не означава, че е предпочитано, а че просто има нужда от повече помощ и подкрепа. Както и когато едното дете е болно или с някакъв проблем. Аз също се отнасям според възможностите на всеки поотделно. Ако на единия му е трудна математиката, например, го хваля когато изкара 5. Другия, обаче, ако е изкарал 5 от мързел, а е могъл 6, го мъмря. И те си знаят. По принцип очакванията трябва да бъдат съобразени с качествата и възможностите на отделните деца.

# 71 14 ян. 2019, 20:15 ч.
  • Мнения: 18 571
Като бяха малки моите  магарета , че са такива вече над 40 ,сме ги пробвали към кого са ,едното прегръщаше мен ,другото баща си като имитираме кавга.Може да съм споменала това на брат си и сега след десетилетия да вземе козелът му дърт да каже на единия ,че съм обичала брат му повече. Не знам какво има предвид ,предполагам горното.И толкова му трябва  да ме попита и изкара из нерви.
Наблюдавам близнаците на сина си и тях- наистина по равно за сега е всичко.Казах на едното че е слънчице и гледам другото застана до мен и очаква да кажа и на него ,дотолкова еднакво ги третират.Чудя се дали ще продължи това, едва ли ,защото нататък имат различни   изисквания,момче и момиче са , но признавам, че е особено трудно да е всичко по равно-похвали , внимание ,то за храна и дрехи е ясно.
И наблюдавам тук как няма един толериран, а все недоволни и ощетени.Силната личност и оправен тип не търсят  одобрение ,подкрепа , помощ,те са справят сами и не чакат от друг, дори родител.Грижите и помощта са до време-докато започнат да работят.Дори да има  залитане към някого ,като мине време  нататък разбираме защо е било така.Гадното е за  глезения ,че остава осакатен  да не моеж сам да се справя, а чака.

# 72 14 ян. 2019, 20:33 ч.
  • Мнения: 7 295
Leonie, те децата не остават все в училищна възраст. Тогава родителите са млади, справедливи, контролират се. Говоря за после. Старая се да разбирам, но все пак понякога ми става болно.

# 73 16 ян. 2019, 01:40 ч.
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Цитат на: barabanche в нд, 06 яну 2019, 18:32
Моля ви от сърце, споделете вашето мнение и личен опит по въпроса, те ще ми бъдат много полезни и важни, защото се чувствам сама, тъжна и някак празна.. 😢
Имаш проблем, и смяташ че някой друг (наличието му или липсата му) ще ти го реши. Не става така - само когато си стъпиш на краката сама, и поемеш живота си като зрял човек, тези "проблеми" ще спрат да са проблеми. Търсиш някой да ти оправя настроенията, и да ти запълва и осмисля живота, което е добре да обмислиш като подход и нагласа... Rolling Eyes

# 74 16 ян. 2019, 10:59 ч.
  • Мнения: X
Прочетох само първата и последната страница, надявам се да не се повторя с някого от 3те средни, но... случаите, в които просто не си говорите, са добри. Подозираш ли на колко хора им "висят" такива кръвни братя и сестри на вратовете, та дори им съсипват животите? Зависимости, кредити, болни или просто лекомислени. Например моята сестра е по-голяма със 7 години, но аз и оправям бакиите от малка, че тя е с акъл на пиле. Мина през най-лошата зависимост, после премина към по-слаби неща, направи си дете и сега си е алкохолик. Познай кой ще го гледа това дете ако, недай си Боже, нещо се случи с нея... Да не ти говоря колко травми ми е докарала тази жена с малоумното си поведение. Дефакто и аз съм 1 дете, само дето имам едно бреме да ми тежи на съвестта и да се чувствам отговорна за него.
Та... внимавай с идеализиранията. Естествено, че има редица сплотени братя и сестри, ама пък се замисли колко абнормални отношения има изброени нагоре, сигурно е станало 50 на 50 шанс да улучиш читавото.
Извлечи дивидентите от това, че си само дете (има много такива) и не го мисли като голяма загуба, защото хората са го казали: Не знаеш какво печелиш, когато губиш.

# 75 29 ян. 2019, 14:12 ч.
  • Мнения: X
Мисля че разбирам какво и липсва на авторката.Имам по голям брат с който станахме близки чак след смъртта на майка ни.И все пак че беше далеко се чувахме и си споделяхме,той се грижеше финансово за мен първите години тогава.Преди това като всички тийнове се карахме и дразнехме и си правехме номера,но когато сме имали нужда сме си помагали макар и с мрънкане.Сега не ми говори от 2 месеца и ми е толкова празно,всеки ден му звъня и пиша,но той отказва да говорим за проблемите му,заравя си главата в пясъка и какво чака не знам.Знам че няма как да промениш нищо,млада си,приятели и познати ще минават и заминават в живота ти,не търси опора и подкрепа в тях,родителите ти все още са живи не ги отписвай още,говори и споделяй с тях,дано те разбират и подкрепят.

# 76 30 ян. 2019, 00:42 ч.
  • Мнения: 10 610
Покрай мен масово единаците деца (момичета) си мечтаят да имат брат/сестра и ме съветват задължително да имам второ дете. Родителите им компенсират липсата им като им подаряват домашен любимец.

# 77 30 ян. 2019, 08:36 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Е това пък е върховна глупост. Да искаш да имаш повече деца, защото не си имал брат или сестра. Дете се иска, заради самото него, а не да компенсираш някакви липси.

# 78 30 ян. 2019, 11:55 ч.
  • Мнения: 18 571
Цитат на: Stronger and Happy в ср, 30 яну 2019, 08:36
Е това пък е върховна глупост. Да искаш да имаш повече деца, защото не си имал брат или сестра. Дете се иска, заради самото него, а не да компенсираш някакви липси.
Не за компенсация, а защото не са харесвали живота си сами и не искат и децата им да не си го харесват.Което е  индивидуално.

# 79 30 ян. 2019, 12:31 ч.
  • Мнения: 12 076
Лично за мен - аз съм сама и самотен родител, не исках и детето ми да е само един ден. Най-близките й роднини щяха да са втори братовчеди, разпръснати по света и у нас и всички с брат/сестра. Децата ми се чувстват добре, че си имат брат/ сестра, дори понякога казват, че искат по още един брат/ сестра, а аз ги уча да се държат един за друг, да си помагат и т.н. За сега успявам, за в бъдеще - няма какво толкова да делят, че да си струва да се карат за наследство. Ще се погрижа за това навреме.

# 80 30 ян. 2019, 13:34 ч.
  • BG
  • Мнения: 892
Добре, но каква е гаранцията, че детето ти ще е щастливо с брат или сестра? Липсите при един човек, не значи, че ще са липси и при друг. Да не говорим пък, че в днешния мобилен свят не се знае въобще дали ще останат в една държава.

# 81 30 ян. 2019, 13:50 ч.
  • Мнения: 5 234
Няма нищо страшно, ако живеят някой ден в различни държави.

# 82 30 ян. 2019, 13:55 ч.
  • Мнения: X
Ние живеем в различни континенти,виждаме се веднъж на няколко години на живо,но това по никакъв начин не е нарушило връзката и отношенията ни.Сегашният ни проблем е различен и осъзнавам,че без него живота ми щеше да е много по самотен и скучен,по големият брат е незаменим.Не знам със сестра дали щях да се разбирам толкова добре.

# 83 30 ян. 2019, 15:30 ч.
  • Мнения: 12 076
Безспорно всеки се води от това, което той мисли и чувства, от собствения си жизнен опит. Хората, които не са се чувствали добре като едно дете обикновено имат поне две. Тези, които не се разбират с брат/ сестра остават с едно, както и хора които са ОК като единствени деца. Тези, които имат хармонични отношения с брат/ сестра също не остават с едно дете, освен ако не са намесени и други фактори.
Лично моите деца създадох асилна връзка помежду си и се надявам, че ще успеят да я съхранят и в бъдеще. Аз поне на това ги уча. За сега съм успяла.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата