Кои филми са оставили най-голям белег върху вас?

Гледам ужаси и после не спя и ги мисля много време , не знам дали се брои , защото не са филми , които са ме впечатлили с нещо или са много смислени , но пък дълго време ми остават в съзнанието разни сцени , чудя се как ли бих постъпила аз и всякакви глупости.
По - глупавото е , че продължавам да гледам такива филми.

mvladimirova27, ще кажеш ли кои филми точно си гледала?

Аз зяпам Живите мъртви и се кефя на всичките сезони. Като свърша последния почвам пак от първия.

За мен ужаси беше Беднякът милионер, много ме натовари психически и не го догледах. До ден днешен го помня и понякога го сънувам. Много беше гаден.

На мен Беднякът милионер ми е от най-любимитe филми.

Ооо, толкова са много, че който и да напиша сигурно ще искам да го махна и да сложа друг. Такива класации винаги са ме тормозили много, защото ми е много трудно да избирам и сортирам изначално.

Но може би изниква в съзнанието ми STAW WARS в който се влюбих като малък с цялата магия в себе си и която ми повлия тогава. Аз не бях виждал дотогава кино, какво остава за такъв огромен и шарен свят. После го гледах сигурно 100 пъти. Повече, къде 100. Като излезе на касетки беше нещо страшно. С приятели от квартала се събирахме и гледахме ли гледахме. Имаше и картички на СТАР УОРС, които се раздаваха по стрелбищата и с тях сваляхме момичетата. Който имаше най-много картички беше най-якия в квартала и мацките се лепяха за него.  Беше такава мания, която никога повече не съм виждал около който и да е филм. Та покрай тази сага заобичах киното и още от дете си гледах премиерите на кино и така до ден днешен. На това му казвам аз повлияване, защото ако не бях ходил да го гледам (макар че то имаше такъв наплив от желаещи, че баба ми я уредиха с билети под масата с връзки за да се доберем, защото се чакаше с дни за свободна дата) точно в определен момент от моя живот може би сега нямаше да съм такъв заклет фен на филмите и сериалите. Кой знае... Та този филм ми повлия не само за това, но ми повлия и като човек + възпитанието от родителите си и книгите на Карл Май и Майн Рид.

Мога да добавя и Извънземното, защото отново имаше мания и тогава всички ние бихме рискували животите си ако можехме да помогнем на подобно извънземно в беда (хипотетично).

А иначе филма на който най-много съм плакал и ми е повлиял изключително емоционално бе Смело сърце на Мел Гибсън. Гледах го в Дом на Киното, залата пръщеше по шевовете и до ден днешен не съм виждал толкова огромно изразходвано количество на носни кърпички на килограм от населението. 
Всичко ме грабна още от самото начало. Музиката, визията, историята и т.н. и т.н.

Ще ти кажа , има голяма вероятност да си ги гледала , не са стари филми.
Гледала съм
- Заклинанието
- 2те части на Анабел , втората в киното
- 3 или 4 части от ,,The grudge,, (те са повече , но не съм гледала всичките)
- 2те части на ,,The ring,,
- Не гасете светлината - в киното (остава спомен за филма , когато се загаси светлината🤔)
И още много други , на които не помня заглавията , защото просто търся по жанр , намирам и гледам.

Да отбележа , това че за мен са страшни , не значи , че са такива , има хора които могат да ги гледат съвсем спокойно и нищо да не ги стресне.

Отлежали във времето и непроменени с него, мен най ме докоснаха Mr. Nobody и 1,000 Times Good Night.

Пиша ги по хронологичен ред, защото не бих се наела да ги "класирам" по въздействие.

Зорба Гъркът,
Извънземното,
Циганско време,
Глутница кучета,
Американски прелести,
Невероятната съдба на Амели Пулен.

Има и други, ма да спрем засега

Няколко филма и от мен:

Апокалипсис сега/Apocalypse Now (1979)

Линията на смъртта/Flatliners (1990)

21 грама/21 Grams (2003)

The Bucket List (2007)

И още филми има, които са ме разтърсвали, но за тези се сетих на първо четене.

Първият филм, който ми изниква в съзнанието е "Пианистът". Много е тежък, но аз заглавия на филми не помня, освен, ако не ме грабнат, а този ме грабна. Бях все още почти дете когато го гледах и може би това беше един от първите случаи, в които си дадох ясна сметка каква щастливка съм, защото не ми се е налагало да преживявам война ( и не само, но тогава за войната се замислих). Дадох си сметка колко е важно човек да се бори.

"Мемоарите на една гейша" също ме завладя от първия път, а след това няколко пъти прочетох и книгата. Не мога да обясна защо толкова силно ми въздейства. Може би ми допадна метаморфозата на главната героиня.

Ще включа в списъка и един сериал - "Д-р Куин лечителката". Обожавам този филм, но не знам защо. Бях дете когато го даваха за пръв път по телевизията. После през годините съм го гледала в интернет. Дори от известно време гледам отново всички сезони през един сайт за онлайн гледане на филми, но от няколко седмици го махнаха, не знам защо и ми е тъпичко като не мога да продължа да гледам.

Има още, но сега това се сещам.

Ето списък с някои от филмите, които са ме белязали:
- "8 мм" - този филм до ден днешен ме кара да се чувствам ужасно, че живея в свят изпълнен с толкова насилие и гнусотии. Проституцията, наркотиците и побоищата са само върхът на айсберга.
- "Мулен руж" - значи, по принцип ненавиждам мюзикъли, но този ме докосна много. Не знам защо, но съм го гледала поне 5-6 пъти и винаги ми въздейства.
- "Списъкът на Шиндлер" - тук няма какво да се обяснявам. Мисля, че е ясно. Тежък, много тежък филм
- "Човекът слон" - това беше първият филм, на който съм плакала много. И първият, върху който съм мислила дълго време. Определено изигра роля за виждането ми за света и хората
- "Американски прелести" - също брилянтен филм, който те кара да се замислиш

Филмът, който най-много ме е разтърсил, е много стар, казва се "Кой ще обича децата ми". За семейство с десет деца, бащата беше алкохолик, а майката разбра, че е болна от рак. Намери дом и семейства на всичките си деца, ревах почти през цялото време. Сцените, когато се разделяше с децата си, бяха покъртителни.
Други филми, които са ми въздействали са "Джон Кю", "Снайперистката" (не съм сигурна точно така ли се казваше, за една руска снайперистка през Втората световна), "Списъкът на Шиндлер", "Крадецът на книги", "Предай нататък". Поне за тези се сещам в момента.

Ужасно силно и адски близо - за едно деветгодишно момче, чийто баща загива в Световния търговски център на 11.09.2001
Интерстелар - всеки път го гледам с интерес
Флюк - много плача на този филм, разказва се мъж, който след катастрофа се преражда в куче
Южнячки
Скрити числа