Заглавие на новата тема 
- Публикувана: 28 дек. 2018, 21:27 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2019, 20:27 ч.
Януари води за ръчичка втората чертичка!
Моите близки пък са много съобразителни. Най-близките ми приятелки... половината са такива, защото са били в същата ситуация, а другата половина, ежегодно ми слушат мрънкането. На нито една картичка, не ми пожелават скорошно забременяване, което ми прави добро впечатление, защото виждат болката ми и не ми го натрапват. Това ми е много важно и осъзнавам, че тези хора виждат през какво минавам и се опитват да са деликатни. Аз, като се върна назад, като се сетя как на всяка една, която не можеше да забременее и пишех пожелания за бебета, се чувствам тъпо и неловко. Не съм осъзнавала, колко грешно и болезнено е било за тях.
Когато непознати ме питат или казвам, че не ми е време още, или казвам, че не става- както ми дойда на момента. И гледайте реакции и сконфузени погледи. Не го приемам толкова навътре. Повече се натъжавам, когато виждам, че аз съм последната без дете. Всяка новина за бременност ме шокира, дори не мога да го крия вече. А и не се опитвам. Най-мъчителният период, е когато ми съобщят и след това- бременността, след което се радвам на децата и нямам проблем. Плача, изпдам в отчаяние, всяка такава новина ме наранява. Защо аз съм по-различна, с какво по-малко съм заслужила да имам дете без проблеми, какво толкова съгреших, защо, как, къде, когаааа... безброй въпроси, депресия, сълзи. Партньор, който се чуди, как да ме успокоява. Много е тежко, много. И някак не мога да изляза от този омагьосан кръг. Миналата седмица се карах с мъжа си, защото си ми каза истината- “не се радваш на чуждото щастие, тогава как очакваш да ти се случват хубави неща? Бъди щастлива за другите хора, защото това са хубави новини и някой ден Господ ще те възнагради със същото. Нима не исаш тези момичета да се радват на твоите хубави новини някой ден? Защото съм сигурен, че всиЧки те, ще бъдат много ентосиазирани, когато им кажеш. Какво общо имаш с живота на другите? Защо постоянно се сравняваш и се опитваш да бъдеш, като тях? И твоето време ще дойде, бъди търпелива...” Свали ме на земята за пореден път, разплках се, знаех, че всичко, което казва е вярно, но това не ми помага да бъда по-търпелива, по- неемоционална, по-добра. Чувствам се лош човек, който не заслужава това щастие, защото ненавистта и отчаянието са ме превзели. Дължи се на това, че съм напълно безсилна и че не получавам това, за което мечтая толкова силно, че няма думи и чувства, с които да го опиша. Мечта, която ми се струва нереалистична и невъзможна, защото не Заслужавам, защото може би не съм толкова специална. За мен само специалноте хора, богопомазаните хора, имат деца. За мен това е награда от Бог и който го е получил, трябва да благодари всеки ден.
Когато непознати ме питат или казвам, че не ми е време още, или казвам, че не става- както ми дойда на момента. И гледайте реакции и сконфузени погледи. Не го приемам толкова навътре. Повече се натъжавам, когато виждам, че аз съм последната без дете. Всяка новина за бременност ме шокира, дори не мога да го крия вече. А и не се опитвам. Най-мъчителният период, е когато ми съобщят и след това- бременността, след което се радвам на децата и нямам проблем. Плача, изпдам в отчаяние, всяка такава новина ме наранява. Защо аз съм по-различна, с какво по-малко съм заслужила да имам дете без проблеми, какво толкова съгреших, защо, как, къде, когаааа... безброй въпроси, депресия, сълзи. Партньор, който се чуди, как да ме успокоява. Много е тежко, много. И някак не мога да изляза от този омагьосан кръг. Миналата седмица се карах с мъжа си, защото си ми каза истината- “не се радваш на чуждото щастие, тогава как очакваш да ти се случват хубави неща? Бъди щастлива за другите хора, защото това са хубави новини и някой ден Господ ще те възнагради със същото. Нима не исаш тези момичета да се радват на твоите хубави новини някой ден? Защото съм сигурен, че всиЧки те, ще бъдат много ентосиазирани, когато им кажеш. Какво общо имаш с живота на другите? Защо постоянно се сравняваш и се опитваш да бъдеш, като тях? И твоето време ще дойде, бъди търпелива...” Свали ме на земята за пореден път, разплках се, знаех, че всичко, което казва е вярно, но това не ми помага да бъда по-търпелива, по- неемоционална, по-добра. Чувствам се лош човек, който не заслужава това щастие, защото ненавистта и отчаянието са ме превзели. Дължи се на това, че съм напълно безсилна и че не получавам това, за което мечтая толкова силно, че няма думи и чувства, с които да го опиша. Мечта, която ми се струва нереалистична и невъзможна, защото не Заслужавам, защото може би не съм толкова специална. За мен само специалноте хора, богопомазаните хора, имат деца. За мен това е награда от Бог и който го е получил, трябва да благодари всеки ден.
Моите близки пък са много съобразителни. Най-близките ми приятелки... половината са такива, защото са били в същата ситуация, а другата половина, ежегодно ми слушат мрънкането. На нито една картичка, не ми пожелават скорошно забременяване, което ми прави добро впечатление, защото виждат болката ми и не ми го натрапват. Това ми е много важно и осъзнавам, че тези хора виждат през какво минавам и се опитват да са деликатни. Аз, като се върна назад, като се сетя как на всяка една, която не можеше да забременее и пишех пожелания за бебета, се чувствам тъпо и неловко. Не съм осъзнавала, колко грешно и болезнено е било за тях.
Когато непознати ме питат или казвам, че не ми е време още, или казвам, че не става- както ми дойда на момента. И гледайте реакции и сконфузени погледи. Не го приемам толкова навътре. Повече се натъжавам, когато виждам, че аз съм последната без дете. Всяка новина за бременност ме шокира, дори не мога да го крия вече. А и не се опитвам. Най-мъчителният период, е когато ми съобщят и след това- бременността, след което се радвам на децата и нямам проблем. Плача, изпдам в отчаяние, всяка такава новина ме наранява. Защо аз съм по-различна, с какво по-малко съм заслужила да имам дете без проблеми, какво толкова съгреших, защо, как, къде, когаааа... безброй въпроси, депресия, сълзи. Партньор, който се чуди, как да ме успокоява. Много е тежко, много. И някак не мога да изляза от този омагьосан кръг. Миналата седмица се карах с мъжа си, защото си ми каза истината- “не се радваш на чуждото щастие, тогава как очакваш да ти се случват хубави неща? Бъди щастлива за другите хора, защото това са хубави новини и някой ден Господ ще те възнагради със същото. Нима не исаш тези момичета да се радват на твоите хубави новини някой ден? Защото съм сигурен, че всиЧки те, ще бъдат много ентосиазирани, когато им кажеш. Какво общо имаш с живота на другите? Защо постоянно се сравняваш и се опитваш да бъдеш, като тях? И твоето време ще дойде, бъди търпелива...” Свали ме на земята за пореден път, разплках се, знаех, че всичко, което казва е вярно, но това не ми помага да бъда по-търпелива, по- неемоционална, по-добра. Чувствам се лош човек, който не заслужава това щастие, защото ненавистта и отчаянието са ме превзели. Дължи се на това, че съм напълно безсилна и че не получавам това, за което мечтая толкова силно, че няма думи и чувства, с които да го опиша. Мечта, която ми се струва нереалистична и невъзможна, защото не Заслужавам, защото може би не съм толкова специална. За мен само специалноте хора, богопомазаните хора, имат деца. За мен това е награда от Бог и който го е получил, трябва да благодари всеки ден.
Когато непознати ме питат или казвам, че не ми е време още, или казвам, че не става- както ми дойда на момента. И гледайте реакции и сконфузени погледи. Не го приемам толкова навътре. Повече се натъжавам, когато виждам, че аз съм последната без дете. Всяка новина за бременност ме шокира, дори не мога да го крия вече. А и не се опитвам. Най-мъчителният период, е когато ми съобщят и след това- бременността, след което се радвам на децата и нямам проблем. Плача, изпдам в отчаяние, всяка такава новина ме наранява. Защо аз съм по-различна, с какво по-малко съм заслужила да имам дете без проблеми, какво толкова съгреших, защо, как, къде, когаааа... безброй въпроси, депресия, сълзи. Партньор, който се чуди, как да ме успокоява. Много е тежко, много. И някак не мога да изляза от този омагьосан кръг. Миналата седмица се карах с мъжа си, защото си ми каза истината- “не се радваш на чуждото щастие, тогава как очакваш да ти се случват хубави неща? Бъди щастлива за другите хора, защото това са хубави новини и някой ден Господ ще те възнагради със същото. Нима не исаш тези момичета да се радват на твоите хубави новини някой ден? Защото съм сигурен, че всиЧки те, ще бъдат много ентосиазирани, когато им кажеш. Какво общо имаш с живота на другите? Защо постоянно се сравняваш и се опитваш да бъдеш, като тях? И твоето време ще дойде, бъди търпелива...” Свали ме на земята за пореден път, разплках се, знаех, че всичко, което казва е вярно, но това не ми помага да бъда по-търпелива, по- неемоционална, по-добра. Чувствам се лош човек, който не заслужава това щастие, защото ненавистта и отчаянието са ме превзели. Дължи се на това, че съм напълно безсилна и че не получавам това, за което мечтая толкова силно, че няма думи и чувства, с които да го опиша. Мечта, която ми се струва нереалистична и невъзможна, защото не Заслужавам, защото може би не съм толкова специална. За мен само специалноте хора, богопомазаните хора, имат деца. За мен това е награда от Бог и който го е получил, трябва да благодари всеки ден.
Има моменти, в които приятелки ми се оплакват, колко им е трудно да си гледат децата, а аз само си мисля, как ако ще и по цяла нощ да не спя, гък няма да кажа, напротив искам да не спя от бебешки плач, а не от мъка заради това, че го нямам...
Знай, че ТИ и ВСИЧКИ тук са СПЕЦИАЛНИ, само трябва да бъдем много силни и времето ще ни го докаже!
Безкрайно благодаря на всяка една от вас! Знаех си, че ще ме разберете и няма да ме помислите за лош човек, злобарка и т.н... Аз наистина не съм такава, както казахте радвам се за другите, просто ми е мъчно за нас. И аз за съжаление изпадам в крайности и го приемам малко като съревнование, а то не трябва да е така. Всеки си има предопределено време и място за всичко, осъзнавам всичко това, но... При сестрата на ММ също е станало случайно, преди една седмица направиха 1г. откакто са заедно, тя е бременна в 4ти месец. Ние сме заедно от 7г. всичко както си му е реда, ама... Затова вярвам, че на всяка една от нас ще й дойде времето. Аз пък да не ви казвам как всички около нас знаеха вече, че съм бременна и сега онзи ден като имах рожден ден - само пожелания за лека Б, за сладко бебче и т.н.... Не съм се обяснявала на всички и само най-най-близките ми знаят какво ни се случи, та благодарях им и казвах, че за съжаление вече не съм бременна... доста тъжен рожден ден. НО и това ще мине! Трябва са сме силни и да не се предаваме, нямаме друг избор, момичета! Прегръдки😘
Здравейте ,група!От няколко месеца съпреживявам изпитанията през които минавате.И аз се моля заедно с вас всеки месец,но засега живея само с надеждата.Добре ,че сте вие иначе досега да е угаснала.Наскоро пак си пуснахме пълни изследвания-СГ,АМХ,Инхибин Б,ФСН,Пролактин,Прогестерон,ТСХ и т.н. в НОРМАНаправих и фоликулометрия-"Перфектен фоликул".Проблема е,че мен близките даже вече отдавна не ме питат за дете откакто имах Мисед в 8 седмица преди 3 години.Даже ми липсва времето в което ме питаха.Не смея и с никой да споделя.Твърде болезнено ще ми дойде тяхното неразбиране и едва ли не упрек"Ама нали имаш 1 дете,хората и това нямат!"А в същото време всеки лекар ми казва-"щом е станало веднъж,пак ще стане,само не насилвай нещата".Е как нали и търпението има граници.Така че мили момичета радвайте се ,че близките и не толкова близките ви питат работите ли по въпроса за бебе.Това означава,че ПОНЕ не са ви отписали,-все пак не сте сами в болката си!
Момичета, нещата се случват когато трябва.
Преди три години забременях, без да искам дори не знам кога. По това време бяхме с партньора ми заедно от 1 година и сме се пазили с прекъснат полов акт. Тогава с мъжа ми решихме, че бяхме на етап от живота ни в който не може да се справим с едно дете. Не съжалявам за решението си тогава, защото това беше най - правилното. Ние не бяхме сигурни във връзката ни, не желаех дете което ще живее само с единия родител и т.н.. Направих аборт, след това прегледи и всичко беше ок. Преди 4 месеца решихме, че сме сигурни един с друг и е време да увеличим семейството ни. За сега нищо не се получава и имам чувството, че той започва да си вменява чувство за вина и на него и на мен. че нещо се е повредило. Това малко ме натъжава и смятам че ме напряга. На мнение съм, че ако нямаме проблеми (за което не знам за нас, защото не сме си правили изследвания) положителната нагласа ще доведе до успех.! За това влезнах тук и ви чета.Прочетох и старите теми. След проблеми, години на опити почти всички момичета са забременели. Това ме успокоява. Това ми е подкрепа
Преди три години забременях, без да искам дори не знам кога. По това време бяхме с партньора ми заедно от 1 година и сме се пазили с прекъснат полов акт. Тогава с мъжа ми решихме, че бяхме на етап от живота ни в който не може да се справим с едно дете. Не съжалявам за решението си тогава, защото това беше най - правилното. Ние не бяхме сигурни във връзката ни, не желаех дете което ще живее само с единия родител и т.н.. Направих аборт, след това прегледи и всичко беше ок. Преди 4 месеца решихме, че сме сигурни един с друг и е време да увеличим семейството ни. За сега нищо не се получава и имам чувството, че той започва да си вменява чувство за вина и на него и на мен. че нещо се е повредило. Това малко ме натъжава и смятам че ме напряга. На мнение съм, че ако нямаме проблеми (за което не знам за нас, защото не сме си правили изследвания) положителната нагласа ще доведе до успех.! За това влезнах тук и ви чета.Прочетох и старите теми. След проблеми, години на опити почти всички момичета са забременели. Това ме успокоява. Това ми е подкрепа
Как сме се събрали обаче в тази тема
Напомняме малко на раздел Проблемно забременяване, но нищо де , тук сме, ще се подкрепяме 😘
Момичета искам да кажа и да си правите изследвания. Аз ако съм имала мисед или А, и не става 5-6 месеца веднага бих направила една цветна снимка, едни хормони, АМХ. И други има елементарни изследвания- само отиваш до лабораторията и всичко става ясно. Да не говорим, че една спремограма на мъжа не коства нищо. Ако има някакъв проблем, може да се преодолее бързо и по-рано, вместо да се надяваме всеки месец. Например едно високо ТСХ или пролактин, което е силно проблемно за зачеване, може лесно да се коригира и всичко да е наред.
Напомняме малко на раздел Проблемно забременяване, но нищо де , тук сме, ще се подкрепяме 😘
Момичета искам да кажа и да си правите изследвания. Аз ако съм имала мисед или А, и не става 5-6 месеца веднага бих направила една цветна снимка, едни хормони, АМХ. И други има елементарни изследвания- само отиваш до лабораторията и всичко става ясно. Да не говорим, че една спремограма на мъжа не коства нищо. Ако има някакъв проблем, може да се преодолее бързо и по-рано, вместо да се надяваме всеки месец. Например едно високо ТСХ или пролактин, което е силно проблемно за зачеване, може лесно да се коригира и всичко да е наред.
Здравейте,
от доста време ви следя, но все не се осмелявах да пиша. Не съм нова във форума, но до сега не съм била в тази част на форума. На кратко за мен, казвам се Наталия (приятелите ми викат Нат на галено ). На 31 години съм, имам две прекрасни момичета, голямата ще навърши 12год. март месец, а малката 8год. през лятото. Разведена съм с баща им от няколко години. Винаги съм искала още едно детенце, от няколко месеца правим опити с ММ (нямаме брак но така го наричам), но до сега без резултат. Преди малко повече от година бях донор на яйцеклетки в клиника Щерев, след което ми трябваше повече време организма да ми се възстанови от това, което ми бяха казали. Нещата бяха наред, цикъла ми се възстанови, имах си цикъл както преди. Миналото лято забременях, но щастието ми не продължи дълго, загубих бебчето в 11г.с... Период за който не ми се говори, още го преживявам.
И аз като вас следя дните на овулация, все ме сърбят ръцете да си правя тестове преди датата на МЦ, и все търся втората чертичката, ама уви. Миналия месец цикъла ми беше малко странен, и от там идва чуденка кога трябва да (не) ми дойде този месец.. На 19 декември имах еднодневно кървене, не толкова обилно колкото ми е първия ден от цикъла, след което на 20 и 21 нито капка. На 22 вече си и дойде нормално и продължи както обикновено с 5 дни продължителност. Не знам защо се случи така. Това е общо взето за мен на кратко.
Както ви казах, следя ви от известно време и толкова се радвам на семейството, което сте създали, как се подкрепяте една друга и си давате кураж и подкрепа в трудни и в хубави моменти. Ще се радвам да ме приемете сред вас. Искрено пожелавам на всяка от вас да види така мечтаните две чертички.
от доста време ви следя, но все не се осмелявах да пиша. Не съм нова във форума, но до сега не съм била в тази част на форума. На кратко за мен, казвам се Наталия (приятелите ми викат Нат на галено
). На 31 години съм, имам две прекрасни момичета, голямата ще навърши 12год. март месец, а малката 8год. през лятото. Разведена съм с баща им от няколко години. Винаги съм искала още едно детенце, от няколко месеца правим опити с ММ (нямаме брак но така го наричам), но до сега без резултат. Преди малко повече от година бях донор на яйцеклетки в клиника Щерев, след което ми трябваше повече време организма да ми се възстанови от това, което ми бяха казали. Нещата бяха наред, цикъла ми се възстанови, имах си цикъл както преди. Миналото лято забременях, но щастието ми не продължи дълго, загубих бебчето в 11г.с... Период за който не ми се говори, още го преживявам.И аз като вас следя дните на овулация, все ме сърбят ръцете да си правя тестове преди датата на МЦ, и все търся втората чертичката, ама уви. Миналия месец цикъла ми беше малко странен, и от там идва чуденка кога трябва да (не) ми дойде този месец.. На 19 декември имах еднодневно кървене, не толкова обилно колкото ми е първия ден от цикъла, след което на 20 и 21 нито капка. На 22 вече си и дойде нормално и продължи както обикновено с 5 дни продължителност. Не знам защо се случи така. Това е общо взето за мен на кратко.
Както ви казах, следя ви от известно време и толкова се радвам на семейството, което сте създали, как се подкрепяте една друга и си давате кураж и подкрепа в трудни и в хубави моменти. Ще се радвам да ме приемете сред вас. Искрено пожелавам на всяка от вас да види така мечтаните две чертички.
Здравейте!
Чета ви от около месец и реших и аз да се запиша, тъй като намирам мненията ви за много полезни.
Аз тепърва навлизам в нещата и още са ми неясни доста неща, трудно ми е, въпреки че правим бебе от сравни кратко време.
Правим опити вече 2 месеца, този ни е третия, но като че ли и този месец няма да е, такова ми е усещането за съжаление.
Мисля си вече, че е възможно аз да имам някакъв проблем....
Той има 2 деца от бившата си, и като ми разказва колко лесно е станало, и неочаквано, и непланувано изобщо.... И ми става едно такова криво....
През септември ще правим сватба и двамата искахме дотогава да се получат нещата, но засега никакви изгледи...
Иначе аз съм на 25, той е на 32 години... Не смятам, че проблемът е възрастта, поне на този етап...
И основно се записвам, тъй като знам, че някои от вас чакат от доста време, и искам да попитам кога е редно да посетя специалист, ако нещата продължават така....
Чела съм различни мнения - след 6 месеца, след година....
При майка ми също са станали бавно нещата - 2 години, ако това има някакво значение изобщо....
В момента не следя овулацията по никакъв начин, но и като цяло ние не пропускаме ден, или ако пропуснем е чак в края на цикъла....
Чета ви от около месец и реших и аз да се запиша, тъй като намирам мненията ви за много полезни.
Аз тепърва навлизам в нещата и още са ми неясни доста неща, трудно ми е, въпреки че правим бебе от сравни кратко време.
Правим опити вече 2 месеца, този ни е третия, но като че ли и този месец няма да е, такова ми е усещането за съжаление.
Мисля си вече, че е възможно аз да имам някакъв проблем....
Той има 2 деца от бившата си, и като ми разказва колко лесно е станало, и неочаквано, и непланувано изобщо.... И ми става едно такова криво....
През септември ще правим сватба и двамата искахме дотогава да се получат нещата, но засега никакви изгледи...
Иначе аз съм на 25, той е на 32 години... Не смятам, че проблемът е възрастта, поне на този етап...
И основно се записвам, тъй като знам, че някои от вас чакат от доста време, и искам да попитам кога е редно да посетя специалист, ако нещата продължават така....
Чела съм различни мнения - след 6 месеца, след година....
При майка ми също са станали бавно нещата - 2 години, ако това има някакво значение изобщо....
В момента не следя овулацията по никакъв начин, но и като цяло ние не пропускаме ден, или ако пропуснем е чак в края на цикъла....
Споделям това с риск да се изложа пред невярващите,но смятам че всеки има право на избор. В събота ще ходя при една енергийна лечителка .Казва се Атанаска Стратева от В.Преслав.Даваха я в "Ничия земя"на 22.12.18г.Казаха ,че откривала диагнози и лекувала.Досега не съм ходила на такива места.Това е линка на предаването,ако проявявате интерес.https://www.youtube.com/watch?v=7aQCOzkgMbs.В никакъв случай не искам да натрапвам мнението си.Ако желаете ще споделя впечатленията си .Темата е много позитивна и не искам да я утежнявам.Още повече ,че ще имам база за сравнение-записала съм се за хидротубация при доктор Татяна Арабаджи от кл.Щерев за края на януари.Споделям още един линк за уебинар на тема"Мисия забременяване".Много позитивно и полезно видео според мен.Смятам,че информацията ще Ви е от полза https://www.youtube.com/watch?v=wVS1s5AvRLY
Доброоо утрооо, лелката дойде, с ден подраняване даже 
, записвам се за месец февруари за 2 черти, дай боже
За темата с приятели (забременявания) и роднини да се включа: За момента пазим тайна от всички, че правим опити, не знам, взехме това решение за да няма постоянни приказки, въпроси... За това и се записах тук, за да мога да споделям с някой нещата, които ми се въртят в главата, за което безкрайно благодаря Усещането,което изпитвате, когато разберете, че някой очаква дете и за мен е повече от нормално.
Със сестра ми имаме доста голяма разлика, причината е, че майка ми ме е чакала 6 години и точно когато се е отказала, оп, аз съм решила да се появя. Съдба. Никога не е късно и никога не трябва човек да губи надежда!
Тааа започва 3-тият месец на опитии, ЙЕЕЙ, сега мисля да си взема тестове за О., защото след тази операция явно още не се е регулирал цикъла и кой знае кога е големият ден от месеца.
, записвам се за месец февруари за 2 черти, дай боже За темата с приятели (забременявания) и роднини да се включа: За момента пазим тайна от всички, че правим опити, не знам, взехме това решение за да няма постоянни приказки, въпроси... За това и се записах тук, за да мога да споделям с някой нещата, които ми се въртят в главата, за което безкрайно благодаря
Усещането,което изпитвате, когато разберете, че някой очаква дете и за мен е повече от нормално. Със сестра ми имаме доста голяма разлика, причината е, че майка ми ме е чакала 6 години и точно когато се е отказала, оп, аз съм решила да се появя. Съдба. Никога не е късно и никога не трябва човек да губи надежда!
Тааа започва 3-тият месец на опитии, ЙЕЕЙ, сега мисля да си взема тестове за О., защото след тази операция явно още не се е регулирал цикъла и кой знае кога е големият ден от месеца.
Бях се зарекла, макар че не харесвам тази дума заради очевидните доказани изключения, но наистина си бях казала, че няма да пиша повече в темичката ни, защото влияя по-скоро с негативна краска, при все че вярата ми след последната мисис Леля е под нулата и по-добре да си мръзне самичка, отколкото да обледенява и вас... Но последните ви съобщения, момичета, така ме трогнаха...Лили ме върна към времената на “първите два”, времето преди сватбата ни, възрастовата ни разлика уж перфектна за “Делото”... Изабел, Джули и Съншайнче 00 пък тотално ме гушнаха с наистина трогващите си думи и истински истории зад тях... Готиното Рокетче, Буболеска, JLo и Попс ме усмихнаха от факта, че главата трябва да гледа нагоре и отказване няма... Просто ви благодаря, че ви има...
Малко случки от мен... След като попринцип играя в живота си ролята на медиатор, след ненужен за мен конфликт на ММ с неговото семейство, реших особено аргументирано да го защитя в позицията му, а получих изключителния соц-отговор: млада си още, когато имаш деца, ще разбереш. Та-дааам. Туше. И неловко мълчание, което в мен ще тлее дълго... Думи, като думи. След тях извинение към мен. Но нали съм в “особена ситуация”.. Заболя си ме.
Близките ми приятелки бързо ме уловиха, че съм готова за деца, защото макар дългото вече чакане на нашата си точица, всеки път, в който чуя, че някой е забременял - щастие до небето! Понякога повече от на действителната мама. Искрено ми беше приповдигнато за Слънцето, Шелия, Полинцето, Rosse, даже за Пипи Дикова и Поли Генова, представете си, а дори не ги познавам... Близка приятелка забременя преди около 8 месеца, но след като откриха проблеми с плода се наложи да предизвика нещото, за което нито тя, нито мъжа й бяха готови.. Колко страдах за тях... Не е истина.. Друга сладурана край мен се бори за детенце макар своите вече над над + 40 години и виждам, каква нечовешка сила се изисква да се справиш психически с “доброжелателите” край нас...
Аз съм от ранимите хора... Дори с ММ не ходим в един иначе страхотен ресторант от семеен тип, защото главната сервитьорка, която е иначе най-милата и разтропана жена, ВСЕКИ път ни казва, хайде скоро да те видя с коремче, хайде да увеличите вече хубавото си семейство... #времевие Каква вина има жената? Каква вина имаме ние?
Има различни реакции.. Аз избирам да игнорирам по-далечните за мен хора и да обяснявам право куме в очи ситуацията на най-близките ми. Защото все пак те са приятелите, които ние сами сме избрали. В една такава ситуация на практика става ясно, колко интелигентно подкрепят те. Единствено за бабини лек не намирам... Защото нашите баби и дядо са наистина възрастни и сме повече от наясно, колко кратък е животът и какво щастие за тях ще е да погалят малката нежничка главица... Скоро!
На преглед съм + пускане на изследвания във вторник. Не чакам МЦ в началото на Фев.. Моля ви, момичета, стискайте ми палци...♥
Малко случки от мен... След като попринцип играя в живота си ролята на медиатор, след ненужен за мен конфликт на ММ с неговото семейство, реших особено аргументирано да го защитя в позицията му, а получих изключителния соц-отговор: млада си още, когато имаш деца, ще разбереш. Та-дааам. Туше. И неловко мълчание, което в мен ще тлее дълго... Думи, като думи. След тях извинение към мен. Но нали съм в “особена ситуация”.. Заболя си ме.
Близките ми приятелки бързо ме уловиха, че съм готова за деца, защото макар дългото вече чакане на нашата си точица, всеки път, в който чуя, че някой е забременял - щастие до небето! Понякога повече от на действителната мама. Искрено ми беше приповдигнато за Слънцето, Шелия, Полинцето, Rosse, даже за Пипи Дикова и Поли Генова, представете си, а дори не ги познавам... Близка приятелка забременя преди около 8 месеца, но след като откриха проблеми с плода се наложи да предизвика нещото, за което нито тя, нито мъжа й бяха готови.. Колко страдах за тях... Не е истина.. Друга сладурана край мен се бори за детенце макар своите вече над над + 40 години и виждам, каква нечовешка сила се изисква да се справиш психически с “доброжелателите” край нас...
Аз съм от ранимите хора... Дори с ММ не ходим в един иначе страхотен ресторант от семеен тип, защото главната сервитьорка, която е иначе най-милата и разтропана жена, ВСЕКИ път ни казва, хайде скоро да те видя с коремче, хайде да увеличите вече хубавото си семейство... #времевие Каква вина има жената? Каква вина имаме ние?
Има различни реакции.. Аз избирам да игнорирам по-далечните за мен хора и да обяснявам право куме в очи ситуацията на най-близките ми. Защото все пак те са приятелите, които ние сами сме избрали. В една такава ситуация на практика става ясно, колко интелигентно подкрепят те. Единствено за бабини лек не намирам... Защото нашите баби и дядо са наистина възрастни и сме повече от наясно, колко кратък е животът и какво щастие за тях ще е да погалят малката нежничка главица... Скоро!
На преглед съм + пускане на изследвания във вторник. Не чакам МЦ в началото на Фев.. Моля ви, момичета, стискайте ми палци...♥
И аз така като вас се ядосвах на намеците за бебе,още повече че сред тях преобладаваха подозрения и дори убеждения /особено като облека 1,2 дебели фланели под грейката през зимата/,че съм бременна.Дори в работата шефката няколко пъти ме караше да и се закълна,че не съм бременна-страшно унизително.Но повярвайте ми вече никой дори не ми и намеква,от което направо се чувствам ЖИВА погребана .Така че щом ви го казват,явно вдъхвате надежда!
Здравейте, момичета,
Бих искала и аз да ви споделя по-подробно каква беше ситуацията при нас.. не съм минала през много изследвания и чак толкова подробни, както чета при повечето от вас, но тайничко си се надявах, че един ден просто ще се зарадвам..
Мале стана много дълго.. извинете ме... но не бях писала чак така подробно...
Бих искала и аз да ви споделя по-подробно каква беше ситуацията при нас.. не съм минала през много изследвания и чак толкова подробни, както чета при повечето от вас, но тайничко си се надявах, че един ден просто ще се зарадвам..
Скрит текст:
Доста четях, кое полезно, кое не до толкова, като реших да се включа при вас, вече бяха минали малко повече от 12м не пазене, но не през всички съм следила О постоянно, за да кажа, че са били неуспешни заради това.. винаги съм била едричка, никога слаба.. винаги всички казваха, че няма да мога да забременея заради килограмите, свалях, пак си ги качвах и т.н. Миналата година по това време имах много сериозни проблеми с бъбреците (голям камък) наложи се безкръвна операция, направихме я през Март миналата година, от там натаътк се почнаха едни кризи, едни възпаления, почти всеки месец си бях на антибиотик за бъбреците... въпреки това не се пазехме.. но пак не следях О... просто така малко на сляпо си действахме.. имах едно много дълго закъснение през Май, отидох на лекар, докторката, която ме гледа първо не ми назначи никакви изследвания, после ми каза, че не ми вижда левия яйчник поради дебелата ми коремна стена.. 
тръгнах си, повече не я посетих... реших лятото да си починем малко, а и пак приемах антибиотици.. докато не започна силен косопад.. много се уплаших, защото наистина се засили.. отидох на Ендокринолог, и се почна - всички полови хормони са ок, но.. кръвна захар височка, инсулин висок т.е. инсулинова резистентност.. от там и яйчниците явно не са действали правилно.. и може би липсва О... изписа ми Сиофор и диета, за да свалим захарта и инсулина.. 2 месеца по-късно закъснение на МЦ, което помислих, че е от лекарствата... след 5 дни закъснение - със страх, след всички отриц.тестове, направих отново - ярки 2 черти веднага се появиха.. и от там нататък ... до днес - първа фетална морфология - всичко е наред.. 13та седмица....
Още не мога да повярвам, защото с ММ сме от 6 години, но може би от 2 не се пазим, но... и не следя всеки месец О както казах вече... толкова много исках... толкова много чаках.. всичките ми приятелки вече са с 1 дете.. та някои и с 2... не се отказвах.. въпреки всички болежки с бъбреците и инсулиновата.. забравих и ТСХ - забременях с ТСХ 3.30 ... в момента пия ЕУтирокс и ми е вече 2.3 в 3ти месец.. така че момичета не се отказвайте...
тръгнах си, повече не я посетих... реших лятото да си починем малко, а и пак приемах антибиотици.. докато не започна силен косопад.. много се уплаших, защото наистина се засили.. отидох на Ендокринолог, и се почна - всички полови хормони са ок, но.. кръвна захар височка, инсулин висок т.е. инсулинова резистентност.. от там и яйчниците явно не са действали правилно.. и може би липсва О... изписа ми Сиофор и диета, за да свалим захарта и инсулина.. 2 месеца по-късно закъснение на МЦ, което помислих, че е от лекарствата... след 5 дни закъснение - със страх, след всички отриц.тестове, направих отново - ярки 2 черти веднага се появиха.. и от там нататък ... до днес - първа фетална морфология - всичко е наред.. 13та седмица.... Още не мога да повярвам, защото с ММ сме от 6 години, но може би от 2 не се пазим, но... и не следя всеки месец О както казах вече... толкова много исках... толкова много чаках.. всичките ми приятелки вече са с 1 дете.. та някои и с 2... не се отказвах.. въпреки всички болежки с бъбреците и инсулиновата.. забравих и ТСХ - забременях с ТСХ 3.30 ... в момента пия ЕУтирокс и ми е вече 2.3 в 3ти месец.. така че момичета не се отказвайте...
Мале стана много дълго.. извинете ме... но не бях писала чак така подробно...
Кики_кики много се радвам за теб, че след всички премеждия сте стигнали до така желания резултата! Стискам палци за една успешна и безпроблемна Б и хубав, пухкав финал! 
Izabel__ - разбирам те повече от прекрасно. Не си сама, всички си ги мислим тези неща. Животът понякога е несправедлив и някои хора, които изобщо не са на такава вълна са дарени с възможността да станат родители, а други като нас, които го искаме от цялото си сърце - трябва да почакаме. Предизвикателствата се поднасят на силните - само те могат да се справят с тях, колкото и клиширано да звучи.
Dreaming_Shopova пожелавам ти скоро да зарадваш всички с прекрасна новина, бабите и дядовците се радват безкрайно на такива вести, знам какво е, така че ще се случи! Стискам палци началото на февруари за един двучертичков тест)
E. T. няма да се отказваме, много ясно, нещата ще си дойдат на мястото! Хайде стискам палци и на теб за следващия месец, че голямо затишие май е настанало напоследък :*
Lilly_TeaRose едва ли има конкретна бройка месеца, и аз знам за около година, но по-скоро вярвам, че трябва да е, когато вие си го почувствате. Аз така направих, бяха ни дали срок, но аз реших по-рано да си пусна и хормони и ММ съответно СГ. Проблемът се оказа съвсем малък при него - недостатъчно бързи и нещата се получиха. Така че когато прецениш, че повече не ти се чака - действайте. Изследванията никога не са излишни.
jullliana и ММ често ме сваля на земята точно с 1-2 изречения, май да ти кажа имаме нужда понякога от такова нещо. Те не ги изживяват нещата като нас и гледат под различен ъгъл. Добре, че са те понякога и ни търпят, че не знам иначе какво щяхме да правим - сами и изтерясали
Dandelion и аз съм си задавала въпроса дали съм добър човек, дали това, дали онова... сигурно е нормално. Тези, при които става без никакви премеждия, наистина са късметлии и не могат да осъзнаят как се чувстваме ние. Но аз имам една теория - ще си обичаме децата още повече и няма да мрънкаме, че не сме се наспали и т.н. Стискам палци за подновените опити, дано се случи и при вас съвсем скоро
Буболеса, Sunshine_00, Хопчи, Rocket - благодаря, момичета, за подкрепата! Споделената мъка е половин мъка.
И за финал по повод постоянните подпитвания от близки и далечни - https://www.obekti.bg/chovek/6-vprosa-koito-vzpitanite-hora-ne-z … d_RcsHmQ3jVCSxUy4
Izabel__ - разбирам те повече от прекрасно. Не си сама, всички си ги мислим тези неща. Животът понякога е несправедлив и някои хора, които изобщо не са на такава вълна са дарени с възможността да станат родители, а други като нас, които го искаме от цялото си сърце - трябва да почакаме. Предизвикателствата се поднасят на силните - само те могат да се справят с тях, колкото и клиширано да звучи.
Dreaming_Shopova пожелавам ти скоро да зарадваш всички с прекрасна новина, бабите и дядовците се радват безкрайно на такива вести, знам какво е, така че ще се случи! Стискам палци началото на февруари за един двучертичков тест
)E. T. няма да се отказваме, много ясно, нещата ще си дойдат на мястото! Хайде стискам палци и на теб за следващия месец, че голямо затишие май е настанало напоследък :*
Lilly_TeaRose едва ли има конкретна бройка месеца, и аз знам за около година, но по-скоро вярвам, че трябва да е, когато вие си го почувствате. Аз така направих, бяха ни дали срок, но аз реших по-рано да си пусна и хормони и ММ съответно СГ. Проблемът се оказа съвсем малък при него - недостатъчно бързи и нещата се получиха. Така че когато прецениш, че повече не ти се чака - действайте. Изследванията никога не са излишни.
jullliana и ММ често ме сваля на земята точно с 1-2 изречения, май да ти кажа имаме нужда понякога от такова нещо. Те не ги изживяват нещата като нас и гледат под различен ъгъл. Добре, че са те понякога и ни търпят, че не знам иначе какво щяхме да правим - сами и изтерясали
Dandelion и аз съм си задавала въпроса дали съм добър човек, дали това, дали онова... сигурно е нормално. Тези, при които става без никакви премеждия, наистина са късметлии и не могат да осъзнаят как се чувстваме ние. Но аз имам една теория - ще си обичаме децата още повече и няма да мрънкаме, че не сме се наспали и т.н. Стискам палци за подновените опити, дано се случи и при вас съвсем скоро
Буболеса, Sunshine_00, Хопчи, Rocket - благодаря, момичета, за подкрепата! Споделената мъка е половин мъка.
И за финал по повод постоянните подпитвания от близки и далечни - https://www.obekti.bg/chovek/6-vprosa-koito-vzpitanite-hora-ne-z … d_RcsHmQ3jVCSxUy4