Публикувана: 28 дек. 2018, 13:31 ч.
Последно мнение: 20 март 2019, 22:31 ч.

Не мога да свикна с бебето...

7 934
37
1

# 30 1 ян. 2019, 23:11 ч.

Мнения: 3 114

силно съм впечатлена, че толкова млад мъж е поел напълно отговорността за семейството си.
ако питаш мен един живот за нищо не стига. все ще има нещо пропуснато, нещо неизживяно. ако си ходила по купони и с приятели, нямаш семейство и кариера. ако имаш кариера, може да нямаш купони и семейство и т.н. винаги нещо няма да ти достига, но като поотрасне бебето опитай да намериш баланс и всичко ще са нареди.

# 31 2 ян. 2019, 04:13 ч.

Мнения: 3 439

Здравей, Тереза! Нашата госпожица е почти на шест месеца. На мен на 32 ми се живее още, ти какво говориш Joy

Още осъзнавам, че съм майка. Доскоро не можех изречение да сглобя, имах чувството, че си бях загубила мозъка по време и след бременността. Към 5-6 месец вече започнах да се нормализирам. А беба след третия месец стана супер интересна. Започва да си открива ръце, крака и да опознава света през устата си Joy

А как се хили с глас ако знаеш Simple Smile

С времето се очовечават и все повече забравяш какво е било преди и вече нямаш онова желание да идеш до родилното да си я върнеш с рекламация Joy

Зъбите къртят (буквално), а си мислиш, че коликите били страшни Joy

След 2-3 месец се преборих и с безсънието. Това, което най-много ме плашеше (да не се наспивам), излезе най-лесното. Обичам я безумно, но си усещам годинките. За това съжалявам само - защо не срещнах мъжа си пет години по-рано Simple Smile

Нищо де, живот и здраве, ще напреднем с децата на бързи обороти и ще напълним къщата с детски смях Simple Smile

Децата са най-големият купон и най-голямото кариерно израстване. Когато един ден го разбереш, ще си сигурна, че си постъпила правилно. А дотогава се радвай на малкото пищящо същество, което те гледа с обожание Heart Eyes

# 32 2 ян. 2019, 15:10 ч.

София
Мнения: 5 615

За мен е следродилна депресия. Не всички стават майки в истинския смисъл на думата веднага след като родят. На някой жени, също като при теб, им отнема време докато свикнат с идеята, че реално животът никога няма да е същият.
Да, няма да излизаш всяка вечер.
Да, ще виждаш снимки на приятелите ти, които купонясват петък вечер, докато ти сменяваш памперси.
Да, ще ти се иска просто да се затвориш в банята и да не чуваш и виждаш никого.
Нормално е. Не се страхувай от чувствата си и споделяй. Ако не с приятелка или мъжа ти, то с психолог, който ще ти помогне да се съвземеш от стреса покрай бременността, раждането и отглеждането.
Ще ти кажа и друга гледна точка.
Ще се вълнуваш всеки ден.
От първото обръщане на детето.
От първия му смях с глас.
От първото зъбче.
Ще се разплачеш от радост, когато видиш първите стъпки.
Опитай се да приемеш детенцето ти като част от теб. Прегръщай, целувай. После я остави на бабата и излез за час. Подишай въздух, купи си шоколад. Всичко минава, важното е да имаш увереност в себе си и подкрепа от близките.
Майчинството е както отговорност и трудност, така и безмерна любов и щастие. И това ти го казвам като майка на син на 15месеца. Забременях планувано и родих на 22г. Бях четвърти курс студентка, загубих дядо ми докато бях бременна, издържах следродилна депресия, преминах успешно през две тежки сесии в университета, почина баба ми, взех три държавни изпита с много добри и отлични оценки и всичко това докато се справях с цедене на кърма на 3ч, гледане на бебе и справяне с домакинството.
Всичко минава, бъди силна. И можеш да ми пишеш на лично, ако имаш нужда Simple Smile

# 33 11 ян. 2019, 11:44 ч.

София
Мнения: 6 249

Приеми нещата от добрата страна - дъщеричката ти като порастне ще има млада майка, с което, бъди сигурна, ще се гордее! Първия си син го родих на 25, третият на 35, ами има си разлика. На 25 по-лесно понасях недоспиването, дори и май не ми пречеше толкова. Но на 35 (той пък и като бебе беше най-будещия ме, нон стоп ставах нощем) - ами тежи си. Не, че не съм го искала, напротив, третият беше най-чакан, но 10г разлика се усещат. Вярно, с мъжа ми сме си говорили, на 35-36 си по-търпелив и улегнал, имаш опит, но то пък, ако първото го родиш на 30+ пак нямаш опит като родител. Simple Smile

Доколкото разбирам имаш помощ в къщи - делегирай задачки и грижи, за да можеш да си почиваш и най-вече да се радваш на бебето си. Не превръщай майчинството само в пране и чистене. А след 2г ще сте си все така млади, бебето ще се е очовечило, ще можете и да пътувате, излизате и каквото ти липсва в момента.

# 34 18 март 2019, 12:59 ч.

Мнения: 1 842

Цитат на: Тереза Рангелова в пт, 28 дек 2018, 13:31

Здравейте мили майки, ще ви споделя нещо, което се страхувам да споделя, с който и да е човек, който познавам. Когато бях на 19 се запознах с един мъж, с който по негова инициатива се оженихме на 21г. Аз се съгласих, защото го обичам много и за мен е все едно дали сме женени или не просто ни смятах за много млади, каквито сме и сега, но след като се оженихме всичко си остана по старо му и не съжалихме за постъпката си. А и родителите ми нямат брак и може би от там смятам брака за не толкова нужен. Но след около половин година той започна да иска и дете, за което аз изобщо не мислех поне докато не стана на 30год. Но пак се съгласих да имаме и такова, защото виждам колко ме обича и самата идея, че той поиска пръв дете, което по принцип е нетипично ме накара и аз да искам и сега година и малко след това имаме момиченце на 2 месеца. Но аз не мога да свикна с грижите за нея, обвинявам се, че се съгласих на тази стъпка толкова необмислено. Всички майки, които срещам по улицата са толкова щастливи, че са родители, а аз в къщи плача, че станах майка толкова рано.... Не мога да свикна с това недоспиване, с плача и които е постоянно с притеснението дали всичко е на ред с нея, с отговорността, която ще е за цял живот. Как да се справя с тези терзания, какво да направя, че да се успокоя и да приема факта, че вече няма да бъде като едно време. Мъжа ми приема факта, че е баща и се грижи за нас много добре, баба му е в къщи постоянно и както и преди така и сега, продължаваме да излизаме заедно. А аз не знам защо така приемам нещата, може би е някаква следродилна депресия, която продължава много дълго.

Здравей, не е рано да бъдеш майка на 21г. преди са създавали деца именно на такава възраст и не са се чувствали млади или стари за това нещо. Жалко, че се чувстваш зле от толкова прекрасно нещо като детето. Ако обичаш нещо, някой не може да ти тежи че си го създала не ми се вярва да не обичаш детето си то е част от теб. Само не разбирам, кой ти е насадил тази мисъл че трябва да родиш на 30г.?
Бих казала, че колкото си по-възрастна толкова по-трудно би гледала дете, защото ще искаш спокойствие и ще си амортизиран вече психически. Прекрасна възраст за дете е 21г. дано и ти си го почувствала така, защото виждам че темата е стара. Simple Smile

# 35 20 март 2019, 16:46 ч.

Мнения: 88

Здравейте, няколко месеца по-късно вече напълно свикнах, че съм майка и дори не искам да си спомням за стреса, който изживях по времето, когато писах темата. Много ми помогнаха съветите и куража, който ми вдъхнахте. По цял ден съм с малката и вече от доста време се грижим за нея само аз и мъжа ми, това доста ми помогна на мен лично за периода на осъзнаване. Навсякъде е с нас и за момента не я даваме на никой Grinning

Бяхте прави за всичко.. с времето всичко се оправя и си идва на мястото.

# 36 20 март 2019, 17:23 ч.

Мнения: 1 527

Цитат на: Тереза Рангелова в ср, 20 мар 2019, 16:46

Бяхте прави за всичко.. с времето всичко се оправя и си идва на мястото.

Ех, че хубава новина Heart Eyes

Радвам се, че вече сте добре и освен грижите започвате да изпитвате огромната радост на майчинството. Бъдете много щастлива и все пак .... давайте малката от време на време да Ви я погледат.Добре е да отделяте време за себе си и за любимия човек. Знаете защо Heart

# 37 20 март 2019, 22:31 ч.

Мнения: 4 611

Много се радвам за теб, все по-хубаво ще става! Живи и здрави да сте Heart

Препоръчани теми

Наддаване на бебето

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Рев в количката

Хемороид при бебе

Причина:

Причина: