Здравейте мили майки, ще ви споделя нещо, което се страхувам да споделя, с който и да е човек, който познавам. Когато бях на 19 се запознах с един мъж, с който по негова инициатива се оженихме на 21г. Аз се съгласих, защото го обичам много и за мен е все едно дали сме женени или не просто ни смятах за много млади, каквито сме и сега, но след като се оженихме всичко си остана по старо му и не съжалихме за постъпката си. А и родителите ми нямат брак и може би от там смятам брака за не толкова нужен. Но след около половин година той започна да иска и дете, за което аз изобщо не мислех поне докато не стана на 30год. Но пак се съгласих да имаме и такова, защото виждам колко ме обича и самата идея, че той поиска пръв дете, което по принцип е нетипично ме накара и аз да искам и сега година и малко след това имаме момиченце на 2 месеца. Но аз не мога да свикна с грижите за нея, обвинявам се, че се съгласих на тази стъпка толкова необмислено. Всички майки, които срещам по улицата са толкова щастливи, че са родители, а аз в къщи плача, че станах майка толкова рано.... Не мога да свикна с това недоспиване, с плача и които е постоянно с притеснението дали всичко е на ред с нея, с отговорността, която ще е за цял живот. Как да се справя с тези терзания, какво да направя, че да се успокоя и да приема факта, че вече няма да бъде като едно време. Мъжа ми приема факта, че е баща и се грижи за нас много добре, баба му е в къщи постоянно и както и преди така и сега, продължаваме да излизаме заедно. А аз не знам защо така приемам нещата, може би е някаква следродилна депресия, която продължава много дълго.
- Публикувана: 28 дек. 2018, 13:31 ч.
- Последно мнение: 20 март 2019, 22:31 ч.
Не мога да свикна с бебето...
Ще се наредят нещата,и аз първите месеци бях така,а имах подкрепата и помощта на мъжа мини родителите ми. Просто първите месеци може да са много трудни, недоспиването прави нещата да изглеждат още по-критични. Не се тревожи,с времето ще свикнеш с детето и ще го обичаш така,както не можеш да си го представиш дори в момента. А и то расте, грижите една по една отпадат или стават по-леки. Гледай да спиш , когато детето спи,къщна работа и т.н. въобще не приоритизирай,това на мен ми помогна много! Стискам зъби приеми,че първите месеци,ако не и до 7-8 сънят е малко,не разполагаш с лични време (освен ако няма кой да те отмени). Още един съвет,ако таткото или някой друг гледа детето за по-дълго,спортувай! Звучи парадоксално,ни мен това много ме зарежда и енергизира.
Успех, всичко ще си дойде на мястото.
Успех, всичко ще си дойде на мястото.
Гледай в перспектива - като станеш на 30, детето ти ще е на 9, приятна млада госпожица. И ще си кажеш - боже, благодаря, че сега не съм с пеленаче. Все някога всяка жена я минава тая гадост. Дори и щастливите майчета са недоспали или изнервени. Гледай си живота, почивай си, не го мисли много, ще имаш време за всичко. Но да, до 3г. ще е много трудно, до 5г. трудно, след това олеква и имаш едно изгледано.
Е да, на 21 животът на доста хора е пътувания, учене, интересни неща...ама както казах -няма измъкване, ако искаш дете, си минаваш през гадостта и това е, то не пита колко дипломи, стаж и навъртени пътувания имаш, пак се буди, не му пука майка му на 21 ли е или на 35+. Така че споко, и това ще мине.
А иначе ако се усещаш притисната от майчинството - изясни си отношенията с мъжа си. Предполагам е по-голям от теб. Питай го кога и как ще се развиваш/учиш/работиш, да не ти натряска още едно бебе догодина и да се видиш у чудо. Едно бебе все ще изгледаш, ама внимавай да не те подчини тотално - мисли оттук нататък как ще се развиваш. Ще учиш ли? Каква професия искаш?
Е да, на 21 животът на доста хора е пътувания, учене, интересни неща...ама както казах -няма измъкване, ако искаш дете, си минаваш през гадостта и това е, то не пита колко дипломи, стаж и навъртени пътувания имаш, пак се буди, не му пука майка му на 21 ли е или на 35+. Така че споко, и това ще мине.
А иначе ако се усещаш притисната от майчинството - изясни си отношенията с мъжа си. Предполагам е по-голям от теб. Питай го кога и как ще се развиваш/учиш/работиш, да не ти натряска още едно бебе догодина и да се видиш у чудо. Едно бебе все ще изгледаш, ама внимавай да не те подчини тотално - мисли оттук нататък как ще се развиваш. Ще учиш ли? Каква професия искаш?
Със сигурност е следродилна депресия. Хубаво е, че си готова да говориш за това. Кураж, момиче 
Ако имаш възможност да посетиш психолог, ще е чудесно.
И нещо лично: един ден ще бъдеш много щастлива, че си родила млада, обещавам ти
Аз съм на 46 г., родих дъщерите си на 21 и на 26 години и към момента съм все още млада, здрава и силна, с две прекрасни приятелки - най-добрата компания за всички женски нещица, за които се сещаш... Докато растяха, бяха най-добрият ми стимул и вдъхновение да се развивам и майчинството не само не попречи на професионалната ми реализация, ами всъщност доста я форсира.
Много, много съм щастлива от някога "необмисленото" си решение да стана майка толкова млада, в толкова несигурно във финансов и всякакъв друг смисъл време. Някои неща се усещат повече със сърцето, не с ума...
А и щом имаш любовта и подкрепата на таткото - всичко е наред
Ако имаш възможност да посетиш психолог, ще е чудесно.И нещо лично: един ден ще бъдеш много щастлива, че си родила млада, обещавам ти
Аз съм на 46 г., родих дъщерите си на 21 и на 26 години и към момента съм все още млада, здрава и силна, с две прекрасни приятелки - най-добрата компания за всички женски нещица, за които се сещаш... Докато растяха, бяха най-добрият ми стимул и вдъхновение да се развивам и майчинството не само не попречи на професионалната ми реализация, ами всъщност доста я форсира.
Много, много съм щастлива от някога "необмисленото" си решение да стана майка толкова млада, в толкова несигурно във финансов и всякакъв друг смисъл време. Някои неща се усещат повече със сърцето, не с ума...
А и щом имаш любовта и подкрепата на таткото - всичко е наред
Бабата намесва ли ви се много в отглеждането на бебето?
Взела си вече решение, така че няма връщане назад, бебето не е кукла, която да оставиш, защото не ти се играе вече. Стискаш зъби и чакаш да порасне. Също така се зареждаш с презервативи и не се съгласяваш на секс без такъв.
Ако прецениш, че са много зле нещата, потърси помощ от специалист, не е срамно.
Взела си вече решение, така че няма връщане назад, бебето не е кукла, която да оставиш, защото не ти се играе вече. Стискаш зъби и чакаш да порасне. Също така се зареждаш с презервативи и не се съгласяваш на секс без такъв.
Ако прецениш, че са много зле нещата, потърси помощ от специалист, не е срамно.
Само два месеца са минали, след време ще свикнеш, спокойно. Някои хора просто по-трудно приемат големи промени, трябва малко повече време и ще стане.
Мен пък много ме зарадва, че мъжът ти е отговорен и грижовен към вас. Живи и здрави да сте, пък нали знаеш - всичко е временно. В някакъв момент пак ще почнете да се наспивате и да имате повече свобода. Няма да е вечно това недоспиване
Мен пък много ме зарадва, че мъжът ти е отговорен и грижовен към вас. Живи и здрави да сте, пък нали знаеш - всичко е временно. В някакъв момент пак ще почнете да се наспивате и да имате повече свобода. Няма да е вечно това недоспиване
Тереза Рангелова, напълно нормално се чувстваш, не се притеснявай!
Следродилна депресия, разбъркани хормони и не на последно място целия живот на семейството се променя. Сега за известно време всичко ще се върти около бебето. С времето всичко ще влезе в релси и ще бъде напълно естествено.
Умората е голяма. Хубаво е, ако имате баби наоколо, да се възползвате от помощта им, за да може да си почиваш.
Родих голямата си дъщеря на 22. Никога не съм съжалявала. И на мен ми е било малко трудно - особено пък като е първо дете. Преживява се. Няма нищо страшно в това да си родител. Напротив - това е най-голямото щастие.
Следродилна депресия, разбъркани хормони и не на последно място целия живот на семейството се променя. Сега за известно време всичко ще се върти около бебето. С времето всичко ще влезе в релси и ще бъде напълно естествено.
Умората е голяма. Хубаво е, ако имате баби наоколо, да се възползвате от помощта им, за да може да си почиваш.
Родих голямата си дъщеря на 22. Никога не съм съжалявала. И на мен ми е било малко трудно - особено пък като е първо дете. Преживява се. Няма нищо страшно в това да си родител. Напротив - това е най-голямото щастие.
Аз също като теб съм млада майка, бебето беше планувано и желано, но малко преди да родя започнах да се питам какъв ли ще е животът ни, как ли ще се справяме, нормални въпроси за всяка майка, чакаща първото си дете, независимо от възрастта ѝ.
Е, дъщеричката ни е на 25 дни и смея да твърдя, че се справяме доста добре. Отказахме като за начало помощ от бабите, защото искаме сами да минем през това, но при теб е страхотно, че помага баба, винаги можеш да оставиш бебенцето за 2 часа при нея и да се разсеяш с приятелка.
Не си първата, нито последната, не е нещо грешно, че така се чувстваш, не изпитвай вина. Всеки човек е различен и по различен начин приема промените в живота си.
В по-горни постове са ти го казали, хубаво е да си млада майка, ще имаш време и да му се радваш на това дете. Мама ме е родила на 38 и все повтаря как на мен само не е успяла да се радва, сестрите ми е родила на по 20 и 22. Годините неусетно минаха, тя все беше заета с работа...
Успех и горе главата!
Е, дъщеричката ни е на 25 дни и смея да твърдя, че се справяме доста добре. Отказахме като за начало помощ от бабите, защото искаме сами да минем през това, но при теб е страхотно, че помага баба, винаги можеш да оставиш бебенцето за 2 часа при нея и да се разсеяш с приятелка.
Не си първата, нито последната, не е нещо грешно, че така се чувстваш, не изпитвай вина. Всеки човек е различен и по различен начин приема промените в живота си.
В по-горни постове са ти го казали, хубаво е да си млада майка, ще имаш време и да му се радваш на това дете. Мама ме е родила на 38 и все повтаря как на мен само не е успяла да се радва, сестрите ми е родила на по 20 и 22. Годините неусетно минаха, тя все беше заета с работа...
Успех и горе главата!
Здравейте,
1. напълно възможно е да е следродилна депресия, съвсем не е "много дълго" да продължава два месеца. За да изключите или потвърдите подобна възможност - консултирайте се с психиатър. И медикаментите въздействат много добре, и хубави терапии има, ако кърмите и няма подходящи лекарства.
2. Майките изглеждат щастливи по улиците, защото е социално желателно да изглеждат щастливи по улиците. Какво им е в главите само те си знаят (е и близките им). Някои са щастливи и спокойни, но много не са, делът на следродилните депресии и сходни състояния, които не са клинични, е много висок. Така че не се притеснявайте, че изпитвате нещо уникално - много (да не кажа почти всички) са така особено при първо бебе.
3. Рано е още, ще свикнете, дайте си време. Първите 1-2 месеца са най-трудни, бебето е съвсем безпомощно и доста досадно, защото нищо интересно не прави. Тепърва ще започне да става все по-сладко, интересно и забавно.
4. Опитайте се да използвате свободното време, доколкото го имате, за да учите, да се готвите за изпити в желана специалност и т.н. Ако след година се чувствате все още по сходен начин, можете да го дадете на ясла след една година -това ще Ви даде малко повече лично време, а когато сте с детето през неработно време, ще можете да сте напълно отдадена на него. При всяко положение (ясла или не) учете и запишете някаква желана специалност като бабата може да помага, когато сте на лекции. Като правите и нещо различно от отглеждането на бебето - нещо, което е интересно, предизвикателно и смислено за Вас като индивид, вероятно ще се почувствате доста по-добре.
Успех и горе главата! Непременно се консултирайте с психиатър след празниците за варианта с клиничната депресия. Весело и усмихнато посрещане на новата година пожелавам.
1. напълно възможно е да е следродилна депресия, съвсем не е "много дълго" да продължава два месеца. За да изключите или потвърдите подобна възможност - консултирайте се с психиатър. И медикаментите въздействат много добре, и хубави терапии има, ако кърмите и няма подходящи лекарства.
2. Майките изглеждат щастливи по улиците, защото е социално желателно да изглеждат щастливи по улиците. Какво им е в главите само те си знаят (е и близките им). Някои са щастливи и спокойни, но много не са, делът на следродилните депресии и сходни състояния, които не са клинични, е много висок. Така че не се притеснявайте, че изпитвате нещо уникално - много (да не кажа почти всички) са така особено при първо бебе.
3. Рано е още, ще свикнете, дайте си време. Първите 1-2 месеца са най-трудни, бебето е съвсем безпомощно и доста досадно, защото нищо интересно не прави. Тепърва ще започне да става все по-сладко, интересно и забавно.
4. Опитайте се да използвате свободното време, доколкото го имате, за да учите, да се готвите за изпити в желана специалност и т.н. Ако след година се чувствате все още по сходен начин, можете да го дадете на ясла след една година -това ще Ви даде малко повече лично време, а когато сте с детето през неработно време, ще можете да сте напълно отдадена на него. При всяко положение (ясла или не) учете и запишете някаква желана специалност като бабата може да помага, когато сте на лекции. Като правите и нещо различно от отглеждането на бебето - нещо, което е интересно, предизвикателно и смислено за Вас като индивид, вероятно ще се почувствате доста по-добре.
Успех и горе главата! Непременно се консултирайте с психиатър след празниците за варианта с клиничната депресия. Весело и усмихнато посрещане на новата година пожелавам.
Решението е взето. Детето е факт. А дали си на 20, 30 или 40 - все ще си недоспала, все ще си изнервена. Радвай се на любовта и подкрепата на таткото. Гледай си майчинството. И си повтаряй "И това ще мине" - наистина минава. Сега са колики, после са зъби, после други неща... Но пък децата порастват, ти си млада и след някоя и друга година, когато вече си имаш малко детенце, а не бебе, ще осъзнаеш ползите на ранното родителство .
Аз също родих млада и не съжалявам. И при мен беше повече по настояване на таткото. Аз самата не съм майчински тип жена. Но просто приеми мисълта, че това е животът ти сега! И той ще е такъв. Няма мърдане. Ако приемеш тази мисъл, ще ти стане по-леко .
.Аз също родих млада и не съжалявам. И при мен беше повече по настояване на таткото. Аз самата не съм майчински тип жена. Но просто приеми мисълта, че това е животът ти сега! И той ще е такъв. Няма мърдане. Ако приемеш тази мисъл, ще ти стане по-леко
.
Детето вече е факт и няма как да го върнеш, дори и да не си преценила съвсем правилно нещата. Общо взето бебето е голяма радост, а не гадост, която човек трябва да изтърпи в надежда че ще стане по добре, или в очакване на пораснали деца дорде е млад, затова при теб вероятно се касае за следродилна депресия. Затова бих се присъединила към съветите за консултация със специалист.
И е съвсем възможно постоянното присъствие на бабата само да влошава нещата. Вие сте родители, а не хора, които да си излизат като преди, докато бабата отглежда детето.
Погрижи се за себе си, ако трябва с медицинска помощ и постепенно ще успееш и да се зарадваш на майчинството си.
И е съвсем възможно постоянното присъствие на бабата само да влошава нещата. Вие сте родители, а не хора, които да си излизат като преди, докато бабата отглежда детето.
Погрижи се за себе си, ако трябва с медицинска помощ и постепенно ще успееш и да се зарадваш на майчинството си.
Тук според мен следродилната депресия не е провокирана от страхове дали се справяш достатъчно добре с отглеждането на бебето, а подсъзнателно не си доволна, че мъжът е взимал/налагал решенията в тази връзка и някак не си опитала още неща, които си искала, преди да се отдадеш на семейство и майчинство. И бягаш от това недоволство, изтъквайки пред себе си обичта между вас. От малкото разказано се усеща, че господинът борави с емоции, за да манипулира.
Но детенцето вече е факт, така че разпределете си грижите с мъжа-инициатор поравно. Прави нещата, които обичаш в малкото свободно време, когато бабата помага. Не слагай граница между преди и сега. Не си изгубила личността си, просто си добавила нещо ново към нея и това е родителството.
Но детенцето вече е факт, така че разпределете си грижите с мъжа-инициатор поравно. Прави нещата, които обичаш в малкото свободно време, когато бабата помага. Не слагай граница между преди и сега. Не си изгубила личността си, просто си добавила нещо ново към нея и това е родителството.
Според мен не е от годините или от готовността за дете на хоризонта, макар и да вкарва някакъв нюанс в състоянието ти. Казвам го, защото аз съм на повече години от теб, синът ми е на 4,5 месеца и чак сега лека полека започнах да приемам ситуацията, и то защото детето започна да реагира по-осъзнато на заобикалящата го среда от преди.
Много голяма е промяната в живота с появата на бебето, дори и да е осъзнато чакано. Режимът му е различен от на възрастните. Недоспиване, стрес и грижите около детето си казват думата, и не е рядкост да се изпитват подобни чувства на обърканост, безнадежност и нежелание да си в тази ситуация. Споделяй в този момент. Недей да таиш нищо вътре в себе си. Споделяй с който можеш, това също помага.
С порастването на детето лека полека нещата се успокояват и приемат.
Не се води по външната фасада на хората. Навън могат да се смеят, забавляват, но по къщите какво се случва само те си знаят, и едва ли е по-различно от това при вас.
Ние може да сме изкарали поредната безсънна нощ, но пък ако някой ме види да се усмихвам или смея навън, ще си помисли, брей, с дете пък има сили да е весела, значи им е лесно. Не е лесно. Има ги грижите, но и самите те пък пораждат повод и за шеги.
Вярно е, че физическите упражнения помагат и за проясняване на ума. Можеш за 10 мин. или повече, според ситуацията, да опиташ някое и така от време на време да тренираш за изхвърляне на напрежението. С времето нещата се нагаждат.
Много голяма е промяната в живота с появата на бебето, дори и да е осъзнато чакано. Режимът му е различен от на възрастните. Недоспиване, стрес и грижите около детето си казват думата, и не е рядкост да се изпитват подобни чувства на обърканост, безнадежност и нежелание да си в тази ситуация. Споделяй в този момент. Недей да таиш нищо вътре в себе си. Споделяй с който можеш, това също помага.
С порастването на детето лека полека нещата се успокояват и приемат.
Не се води по външната фасада на хората. Навън могат да се смеят, забавляват, но по къщите какво се случва само те си знаят, и едва ли е по-различно от това при вас.
Ние може да сме изкарали поредната безсънна нощ, но пък ако някой ме види да се усмихвам или смея навън, ще си помисли, брей, с дете пък има сили да е весела, значи им е лесно. Не е лесно. Има ги грижите, но и самите те пък пораждат повод и за шеги.
Вярно е, че физическите упражнения помагат и за проясняване на ума. Можеш за 10 мин. или повече, според ситуацията, да опиташ някое и така от време на време да тренираш за изхвърляне на напрежението. С времето нещата се нагаждат.
Има един простичък факт: колкото повече ти "помагат", толкова по-трудно свикваш с бебето. Трудно е, ама ако майката се остави малко да вика неволята, след 1-2 седмици ще стане много уверена и ще види, че от нея има смисъл. С тая бабиера наоколо...нищо чудно тя да е попречила на връзката с бебето.
Хубаво е да има някой да помага в първите седмици, ама по-скоро да сготви нещо, да поизчисти, но не и да изземва огромна част от грижите по детето. Бебето и майката се нуждаят от време да си свикнат, да се нагодят към кърменето ако има такова. Присъствието на много хора в началото даже според мен е изнервящо и напрягаши, но ние не живеем в Бг, така че масовото стълпнотворение отсъстваше така или иначе. Съгласна съм съм Сирен, че като човек знае, че трябва да разчита предимно на себе си и се мобилизира и “адаптацията” става по-бързо.
Не смятам, че състоянието на авторката се дължи на следродилна депресия. Просто много хора не си дават сметка как би се променил живота им след като вече са в ролята на родители, и боравенето със свободното време вече ще се свежда да се изкъпеш само и да си изпиеш кафето на спокойствие. Излизането навън с бащата, “както преди да се роди детето” ми е малко пресилено просто като концепция, аз ЛИЧНО не смятам, че е чааак толкова важно, има и време за излизане малко като поотрасне детето.
Не смятам, че състоянието на авторката се дължи на следродилна депресия. Просто много хора не си дават сметка как би се променил живота им след като вече са в ролята на родители, и боравенето със свободното време вече ще се свежда да се изкъпеш само и да си изпиеш кафето на спокойствие. Излизането навън с бащата, “както преди да се роди детето” ми е малко пресилено просто като концепция, аз ЛИЧНО не смятам, че е чааак толкова важно, има и време за излизане малко като поотрасне детето.