Аз раждах в държавна и ако няма други родилки пускат таткото без плащане.Дори сега в родилна зала щяха да го пуснат след като родих,но си беше тръгнал,че беше на работа и бързаше.Дойдоха само да им дадат сведенията как сме.
- Публикувана: 23 дек. 2018, 12:26 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2019, 23:45 ч.
За бебета и деца от 0+ месеца: Бързи въпроси и отговори, съвети - 73
Верче, извадила си късмет. Аз сега след секциото, едвам на 20тия час ми я донесаха девойката да я видя за 1мин и я взеха, и то понеже моята лекарка ги натисна... След раздвижването, след качването в отделението ми я метнаха и това беше 
Ще го отдам на уикенда, защото всички, които родихме тогава бяхме така. Докараха ни ги по молба на моята лекарка, отделно исках да й дам цица да види детето, директно ме порязаха и я взеха. И после я видях чак горе. Попитах другите родили преди мен - същата история. Супер тъпо.
Да, във Варна е една частната болница, Майчин дом, аз за 200 лева знам, че се доплаща за придружител на раждане, но не съм сигурна. Мисля и че в държавната АГ пускат на секцио да присъства бащата. Стои зад стъкло или параван. Не гледа директно как те резват, нали има вдигнат чаршаф и бил отстрани. Така са ми обяснявали приятелки.
Аз раждах в АГ и да вярно е че може таткото да присъства. Мен ме питаха и им викам виее луди ли сте него ли ще пазят да не припатка там или ще ме израждате. 
. Имам въпрос към тези които са били със секцио колко време се въстановихте напълно, смисъл е стряло да ви боли и опъва?
. Имам въпрос към тези които са били със секцио колко време се въстановихте напълно, смисъл е стряло да ви боли и опъва? 
В "Откраднат живот" имаше един ентусиазиран баща, който припадна по средата на операцията 
По въпроса последния - след свалянето на конците (седмия ден) бяха добре нещата, а изцяло всичко изчезна може би към ден 20. Но в никакъв случай не е било нетърпимо, по-скоро напомняше за себе си Обаче до ден днешен ми остана инстинкта да си пазя мястото, ако някой посегне да ме прегръща или да се доближи много...
По въпроса последния - след свалянето на конците (седмия ден) бяха добре нещата, а изцяло всичко изчезна може би към ден 20. Но в никакъв случай не е било нетърпимо, по-скоро напомняше за себе си
Обаче до ден днешен ми остана инстинкта да си пазя мястото, ако някой посегне да ме прегръща или да се доближи много...
На изписването(5 ден) почти нямах болки, малко след това можех да спя вече и на една страна. Не помня в дни кога вече нищо не съм усещала, помня че след болницата почти не съм чувствала болка. По принцип съм оперирана не по класическия метод, а по по-щадящ, нямам толкова слоеве срязани и мускулите уж не са рязани, а разнищвани(така наречения метод на Щарк), наистина доста бързо се възстанових и болката не беше голяма, но аз съм с висок праг. Никак не исках секцио, избирах лекарката да е привърженик на естественото, а какво стана, поне се оказа, че като бонус работи по този метод и мина добре. Понякога леко ми опъва, но много рядко. В краищата вече е доста блед белегът след година и малко.
Карол, с пълна упойка ли беше секциото?
Не, със спинална.
И аз бях със упойка но в съзнание, на втория ден все едно не бяха ме рязали, усещах само козметично неразположение, не можех да повярвам. Оперативно перфектна работа. Пак бих родила.
Преди да ме изпишат два пъти ми прегледаха матката, че е чиста, на ехото се вижда като бяла чертичка.
Преди да ме изпишат два пъти ми прегледаха матката, че е чиста, на ехото се вижда като бяла чертичка.