Бабите и внуците

Когато зачетох постинга ти, реших, че говориш за 1-2 годишно хлапе. не знам защо. Аз бих я пуснала. Все пак е на 6 години, може да си каже ако и е студено/топло, ако е изморена, ако е отегчена... не е бебе вече, нали

Детето ти вече е достатъчно голямо за да може да каже на баба си кога и е топло или студено, кога е жадна и кога не и се яде повече. Също така на тази възраст вече са достатъчно отговорни и могат да се пазят сами.
Според мен проблема е в теб, а не в бабите. Помисли си не изискваш ли ти прекалено много от тях.

ами и аз помислих същото, че става дума за бебе, ама на 6 год това си е една зряла възраст.
не е бебе.

Точно защото е голяма се дразня, 4е немога да я оставя. Аз обяснявам 4е след цял ден в градинката и после да площадката е уморена и неможе да върви 5 км до вкъщи и не ми вярват, пък на нея ли?

Щом нямаш доверие на бабите не им оставяй принцесата си. Едната от нашите баби решила да учи моята на любов към животните и я пратила да нахрани немската овчарка на двора миналата година. Кучето се зарадвало и съборило дъщеря ми тя се дръпнала и ... не ми се пише. Научават през уикенда като си отиваме. Въпросната баба ми идеше ... както и да е, сега знае за какво служат снимките на внуците.

И ние имаме благоразположени баби, но моята позиция е: детето е отговорност на родителите. Твоето чувство ти казва най-добре какво да правиш. Тези деца сме ги родили и гледаме, за да отстояваме  техните интереси, а не на бабите и на комшиите. Ние си слагаме подписите, когато се вземат решения за тях. Не виждам защо е нужно да се променяш. Разбира се, много добре ми е позната нашенската морална агитка и генерализация "ама що така ги няма  бабите", "от бабите по-велико нема", "пращай го при баба му и хич не го мисли", "при бабата е най-добре", "нищо няма да му стане", "стига си се излагала" ... и т.н. Никой и нищо не може обаче да зачеркне твоята интуиция. А 6-годишно дете, че си е малко - малко е.

Честно казано струва ми се, че прекалено обгрижваш детето. Погледни в темата за детските лагери, някой майки си пращат децата и по-малки сами на море, а ти се притесняваш дали майка ти ще измори детето от ходене  . Не се сърди, но от страни така изглеждат нещата ... гласувай повече доверие на самото дете, майките така или иначе винаги се притесняваме.
Успех в избора 

По повод бабите
Какво направи моята свекърва преди известно време - оставила дъщеря ми ( 2 годишна) за малко ( според нейните думи) пред входа на блока за да се качала да остави торбите ( живеят на 3 етаж) - пред блока е улица да не говорим кой може да мине или къде детето може да реши да се поразходи - Как да и имам доверие на тази жена?
-----
Моля, пишете на Кирилица!

                             И аз помислих,че говориш за дете на 1-2 годинки.Мила,я помисли малко по обективно.Децата не са на бабите ,а на родителите си по това спор няма,но защо си мислиш,че единствено ти трепериш за здравето им,как са облечени,какво ядат.Проблем няма аз съм оставяла моите деца само на майка ми ,но винаги съм казвала какво да и се облече,какво да яде и т.н.Никога не съм я намирала гладна,жадна,гола или претрупана с дрехи - просто оставям това което аз мисля ,че е най-добре за детето ми.Свекърва ми нямаше никакво желание да се занимава с моите деца ,така ,че с нея пък не съм имала никакъв проблем.Да не говоря,че твоето сладурче е на 6 години и сигурно диктува и на теб какво да и облечеш.Работя в ДГ и всяка сутрин някоя от майките ме обяснява как детето иска /зимта / пола , а жената се притеснява дали няма да му е студено и примери колкото искаш.Мисля,че твоята госпожица едва ли се съгласява с всички твои или на бабите решения както за дрехите ,така и за храната.Помисли,как ще се чувстваш ТИ ако утре дъщеря ти не ти дава детето си.Щади майка си поне - бабите обичат внуците си много повече от собствените си деца точно защото осъзнават ,че детето е наше ,но не съвсем.Защото знаят,че решението по всеки въпрос е на мама и тате,НЕ на баба и дядо.Хайде,как ще възпиташ уважение към възрастните ако дистанцираш детето си от най-близките му.И никога не забравяй,че в живота всичко се повтаря.И след някоя и друга  самата ТИ ще бъдеш поставена в подобна ситуация.

Пуснах тази тема защото немога да си отговоря на въпоса дали излишно се притеснявам! После аз я оставям при бабите но за малко и винаги съм по-спокоина когато е при мен. После имам слу4ки като - детето (около 25кг) е стъпило на рамката на прозореца на 3 ет. и гледа котетата долу, а баба му му се радва. Прозореца е отворен и има мрежа за насекоми закрепена с два пирона!! Или пък "Прави каквото искаш мама я няма", "Да става каквото ще" и като стане "Станатоло станало". Аз обикновенно си давам наставленията преди да я оставя и след подобни слу4ки не реагирам много само си казва следващ път няма да има скоро.
 За мен детето е малко и има нужда от по-възрастен 4овек да го наглежда - мисля 4е спор няма.

 

И за мен 6 годишно дете не е много голямо.Дъщеря ми е на толкова,но някой път ме изумява с детската си наивност присъща примерно за 4 годишно дете.А относно наставленията към бабите-не винаги работят Все едно говориш на глух човек Да,да и пак си правят каквото те преценят.Аз съм се отказала вече да ги променям,просто приемам,че щом бабата гледа детето,ще има неща,които няма да са по вкуса ми.Важно е детето да е добре и да се чувства щастливо.

Аз пък никога не съм се старала да ги променям. Щом са успели да отгледат мен и съпругът ми и сме живи и здрави... Имам им доверие и децата ми с голямо удоволствие ходят при бабите 

И аз съм си казвала трябва да им се доверя, но като си звема детето нервно и нацупено си мисля 4е това не е добре за него

абсолютно подкрепям!
аз бих пуснала детето на лагер с пълна сила,но не бих го поверила на тез' баби..не разбирам защо предпо1итате по1ивка с баби,аз ходих така като дете и не беше забава..виж лагерите бяха на 6:)
6 год.дете си е 6год дете-може да прави и разбира много неща,но си е дете щом се е покатерило на джама..
и е факт 1е дале1 по-малки деца ходят без родители къде ли не,но с възрастни които следят да не се катерят по прозорците!!

Благодаря за отговорите моми4ета. Ве4е съм на ясно 4е не аз съм лудата. Човек не може да избира родителите си, можем само да е радваме 4е сме оцелели. Подкрепям мнението 4е родителите отговарят за децата си и лагерите са по-добра идея от бабите.

Didia, има баби и баби, при някои желанието и подходът към внуците струи от всяка постъпка, при други и с години да ги търсиш няма да ги откриеш. И ако някой каже, че и те са гледали деца, да съгласна съм, ама някои деца повече господ ги е пазел. Не искам да изпадам в подробности, само ще кажа, че когато детето ми беше още малко на около 3-4 месеца, свекърва ми идваше от време на време да го гледа и направи няколко изцепки, които ми затвърдиха мнението, че нейните възгледи за гледане на деца са на светлинни години от моите и от тогава не си поверявам детето на нея, за да си нямаме разправии. И това не е щото се втелясвам, а щото тези изцепки застрашаваха здравето и сигурността на детето ми, а тя ми разправяше, че и баща му е гледан така и нищо нямало да се случи. Ами ако се случи? К'во праим, ще се стреляме ли?

  

Ако наистина имаш опасения, че могат неволно да позволят нещо да се случи на детето, по-добре не го пускай с тях. Но ако опасенията ти са най-вече относно разваляне на дисциплината... Вярно е, че децата са наша отговорност, но не трябва да забравяме, че те принадлежат по малко и на бабите си. И както са наши деца, така са и техни внуци. И аз не винаги одобрявам отношението на бабите ни към дъщеря ми, но ако не съществува пряка опасност за нея, опитвам да не се меся в отношенията им. И аз ще стана баба и искам свободно да общувам с внуците си /дай, Боже/. А и почти всяка от нас има по някой и друг прекрасен спомен от баба си. Не бих лишила от това детето си. Но детето е над всичко и ако възрастния не може да го опази физически и психически, няма работа с него.

Имам доверие и на двете баби, смятам че с нищо не застрашават безопасността на детето ми, оставям я при тях, когато тя има желание. Признавам, разглезват я (особено майка ми), позволяват и неща, които при мен не минават, но мисля, че затова са баби, а не родители, детето има нужда и от едните и от другите, важно е да се чувства щастливо и обичано. Имам прекрасни спомени от това как съм ходила по почивки с баба ми и дядо ми, не беше никак скучно, а и винаги имаше деца, с които се сприятелявах.
Ако обаче ти имаш някакви притеснения, по-добре не им я оставяй.

Децата според мене принадлежат на себе си. Нашата работа е да им помогнем да се осъществят пълноценно като хора, във всеки аспект. Разбира се, че общуването с бабите и дядовците е част от възпитанието на децата, но не мисля, че това общуване трябва да се разглежда едноизмерно, само по линията "гледат ми - не ми гледат детето". Може би наистина на толкова удобните български баби им изглеждам "блажка", но ми се е случвало като останат насаме с мене, да се пооплачат от мърморенето на младите, от това, че са изморени, че тази работа с гледането на деца вече не е за тях ... Ама това тихичко, щото няма "хън-мън", току-виж влезли в категорията на баби-егоистки, дето само искат да си гледат кефа.  А що се отнася до дисциплината - аз самата не съм маниачка и свеждам нещата до най-необходимото, няма да ми направи впечатление например дали децата ми ще ядат в 10 или в 12, или дали ще ядат първо сладолед и после супа (не им се отразява ни на апетита, ни на здравето). Но е имало и редки случаи, когато съм стигала до състояние да съм готова да го дам през просото. Ако стана един ден баба и ми се случи да стигна дотам да го дам през просото, ще знам от собствения си опит, че това е защото съм изморена до дупка, а не защото съм баба. Надявам се, че ще имам насреща си изгледани пълнолетни деца, които да го разберат,и да намерят по-разумен начин за щастливо общуване с внуците.

Точно на време ми идва тази темичка! От два дни двете деца са при свекърва ми - на 350 км от София! На нея смея да ги оставя двамата, но на майка ми....малко в повече ще й дойдат! Пък и свекито е една....много старателна, всичко изпълнява стриктно, разпитва подробно за всичко - как да ги облече, какво да сготви, в колко си лягат, как да ги къпе .....чак ми става досадно, но както казва мъжа ми "взела съм й страхА". А пък майка ми е малко джаста праста. Децата се чувстват прекрасно в провинцията, особено баткото - по цял ден е навън, катери се по черешите в двора, кара колело с приятели, с една дума - щурее! Малко ми става мъчно, но знам, че там през лятото им е по-добре. Мисля, че трябва да се оставят от време -на време децата на бабите - ще научат нови неща със сигурност, ще се държат по-свободно. А на нашите баби престоят на децата им действа доста тонизиращо - забравят всякакви проблеми и болежки!
А това, че не са яли точно в 12.00, не са си измили зъбите една вечер и т.н. са си бели кахъри!

много добре казано

Имам прекрасни спомени от баба, където лягах и ставах, когато аз исках и ядях каквото, когато и колкото поискам 
Аз също не одобрявам всички методи на бабите, първите години се борих, но с времето се примирих и се радвам, че детето с удоволствие ходи при тях.
Според мен най-добре питай щерка си иска ли с баба на море. Ако не иска, няма какво да му мислиш повече

А защо не разпиташ детето как се чувства при всяка от двете баби? Тогава ще можеш да си направиш изводи и то много точни. Освен това тя наистина не е бебе и спокойно може да си каже кога е уморена, дали й е топло или студено, дали е гладна. Имам племенничка на 7 години, често е у нас и виждам, че не е нужно чевек да е постоянно до нея, но трябва понякога да я подтикваш за някои неща - да й напомниш, че е вяреме да похапне, да ляга да спи, да си измие зъбите ... Иначе чудесно знае как да покаже какво й харесва или не и изобщо човек не може да я накара да направи нещо против волята й - например да с облече повече, ако й е топло. Освен това, ако е уморена и не й се ходи еди къде си - независимо, че баба й настоява - тя отказва. И такива работи ...
Според мен не трябва да си толкова критична към бабите - те по принцип не могат да се променят и си имат изградени представи за нещата. Но можеш да дадеш насоки и указания - за важните неща.

Помислих , че става въпрос за малко дете , но на 6 годинки , то само може да си каже какво иска - дали му е студено , топло , дали е гладно и т.н
Моят син е 4 годишен и се справя с бабите самичък и без моята намеса