Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №12

Здравейте!  

Зарани, благодаря за новата тема!  

Благодаря за всичко споделено!  

Няма определение за легендарна любов. Всяка връзка между двама души е уникална, защото от тези „обикновени“ връзки се възпроизвежда живота. Кое прави една връзка легендарна? Всеки си има някаква своя представа за това, а как мислят създателите на сериала, ще разберем на финала.
Първата връзка е силна и трайна. Респект, но това не е нещо извънредно. Много хора преодоляват различни препятствия, за да бъдат отново заедно. Според мен, тук "легендарност" придават по-скоро действията на Зюлейха в името на любовта.
Втората връзка, лично на мен, ми е много по-интересна. А именно, защото тя не само не започва като любовна, а точно обратното. В служебен брак се свързват двама души, но те гледат в диаметрално различни посоки: Демир към Зюлейха, а Зюлейха към Йълмаз. И тук интересното е, това няма отношение към очакван от мен финал, просто ми е интересно докъде може да се стигне, дали в развитието, което постепенно ни показват, може да се стигне до взаимна любов. На езика на сериала: дали Зюлейха ще може да погледне Демир със същия поглед, с който гледа към Йълмаз? В моите представи това би било легендарно.
Когато силната любов на единия в двойката може да победи силна взаимна любов.
Ако силната любов на единия може да обърне погледа на друг, също така силно обичащ, но друг човек.
Да видим в 15 еп. докъде стигнаха отношенията.

Нова степен в поведението на Зюлейха. При влизането в затвора и за да спаси живота на Йълмаз, тя се омъжи за Демир и направи детето на Йълмаз дете на Демир. А сега пред двамата мъже „призна“ чувствата си към Демир: „Обичам те“, „Ти си баща на сина ми“. И първото, и второто – заради нуждата, заради живота на Йълмаз. Демир не изрази дори с дума съмнение към нейната искреност. Довери и се, обеща и най-важното нещо в последно време в неговия живот: отказ от отмъщението. Йълмаз се отказа от отмъщението заради стопанското отмъщение, докато Демир се отказа заради любовта. Защити Зюлейха пред Хюнкяр и веднага замина, сбогувйки се с „моя син“. Колко Демир вярва на Зюлейха, не знам. Но вярва на Хюнкяр, която той знае, че наблюдава нещата. И точно в това виждам ума на Демир. С него той постави най-важното начало, за да съществува тази връзка до сегашния момент, като не се издаде, че знае чие е детето. (Ще мисля така, докато не покажат обратното.) В този еп. чухме от Сабахеттин колко важен е този момент с детето и как той "връзва" ръцете за действие на Зюлейха.

Първо, да видим Зюлейха.
Нейната любов към Йълмаз се затваря постепенно все по-дълбоко в сърцето и, където единствено живее. Първо брак, детето, присъствие на Демир, на другите, а в този епизод тя вече е поела и морални задължения. В разговора и със Сабахеттин чухме, че тя много добре съзнава любовта на Демир. И да му каже пред свидетел, не кой да е, че го обича и детето е негово, това е морално задължение. Това още повече я обвързва с Демир, въпреки че тя го прави в краен момент и с друга цел. И той съответно нататък се отнася към нея като към жена, която има чувства към него, дори и да се съмнява в това. Браво на Демир! Свободата, която и дава като се прави, че и вярва, защитава я, подари и кола за самостоятелно движение, всъщност за Зюлейха е обвита от един вече и морален ангажимент. Тя е човек, който обича, познава любовта и не знам как би нарушила точно този ангажимент.
Връзката с Йълмаз сега съществува само на ниво сърце. Истината тя му сподели, докато той е в безсъзнание, затова остава едностранна. Запазването на тази истина позволява двете връзки да продължават своя успореден живот, което зависи от самата Зюлейха,  и не знам при какви обстоятелства тя би изговорила на глас същите неща пред Йълмаз. Много беше интересна сцената Зюлейха – Хюнкяр, когато Хюнкяр я пита няколко пъти дали би предала „Демир“, после го нарече „моя син“ и я предупреди, че той не би простил нейно предателство. Отговорът на Зюлейха беше многозначителен: „Няма да предам. Аз не съм такава жена, която предава своя мъж.“ Но ние знаем, че когато тя беше инициатор на първата интимност между нея и Йълмаз, Зюлейха поиска това, за да знае, ако той влезе в затвора, че Йълмаз е нейният мъж. Значи отговорът към Хюнкяр е по отношение на мъжа в сърцето, а не на мъжа по документ.
 
Зюлейха хитрува и играе, но е твърде много обвързана, а от този епизод и повече. А Демир си осигури още време, в което да прави нещо, за да получи нейната любов. Засега не е малко и това, че тя наистина е разбрала колко много я обича. Но Демир със сигурност е наясно, че това, което тя му казва, не отговаря на истината. На рождения си ден тя не си пожела нещо с Демир, а синът и да е щастлив през целия си живот. Докато в скромното празнуване преди години двамата с Йълмаз се вричат никога да не се разделят. Зюлейха: „Ще умра, но няма да те оставя.“
 
Направи ми впечатление реакцията на Йълмаз след чутото и когато Демир и Зюлейха тръгнаха. Изгуби контрол. Разбирам го, но първо, можеше да загине. А се закани, че няма да позволи да го победят. В какво? Ако казаното от Зюлейха беше истина, той за какво ще се бори? Сега би се борил против щастието на любимата си жена с друг ли? Фекели го посъветва да се откаже: „Забрави тези дни, забрави тези спомени.“



Чукурова продължава движението си от едно затворено към все по-отворено към външното и чуждото, непознатото и новото общество: проект за развитие, от земеделие към промишлено земеделие, промишлена палата, избори за нейн шеф, нови отношения с работниците, нови хора. Резлуттатът от изборите, който ще видим следващия път, е нещо подобно на дуела между двамата с оръжие, а сега на друго ниво. Да видим кой „ще оцелее“ и какво ще прави изгубилият. След посещението на Фекели в Яман Зюлейха е много повече ориентирана кой кой е, къде стои Йълмаз, какви са проблемите на Демир. Оттук тя разбира и каква е жертвата, която прави Демир с обещанието, което и даде. Също разбра от предишното идване на Фекели, което Хюнкяр скри, че има неща от миналото, които и Демир не знае. И тъй като нейната грижа е основно за сина и, тя вероятно ще може да се намеси между Демир и Йълмаз, но вече не в любовните отношения, а за защита на интересите на сина и. Да я видим сега с получената информация, с доверието на Демир, свободна и на собствен ход, къде ще я заведе красивият подарък от Демир, казано в преносен смисъл.

Къде Зюлейха ще види щастието на сина си за цял живот.
И как ще продължи борбата между двамата мъже за Зюлейха и за Чукурова.