Пулпит и гангрена

  • 2 173
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 16
Здравейте , зъболекарката ми каза че имам нещо средно между пулпит и гангрена на зъба на който му правим коронка и в четвъртък ще я слага , може ли да възникне проблем след това ?

# 1
  • Мнения: 501
Коронка не се ли слага на умъртвен зъб?

# 2
  • Мнения: 16
Да , вадим нерви в момента но лекарството не може да ги умъртви за втори път вече

# 3
  • София
  • Мнения: 460
Абсурд е да слага коронка на нелекуван или  зъб със съмнения за усложнение! Днес приключих лечение на гангрена - витална екстирпация на нервите, промивки, 3 пъти стоях с различни лекарства + седмица силен антибиотик до овладяване на инфекцията.почнахме преди 3 седмици, днес окончателно затворихме каналите и стоматологът ми каза, че едва след 6 месеца ще сложим корона, да да е сигурен,че всичко е изчистено и заздравяло.

# 4
  • София
  • Мнения: 460
Minika, бих бягала с 300 от стоматолог умъртвяващ нерви с арсен в днешно време.. особено щом така смело е решил да слага корона на зъб с непроконтролирана инфекция... правихте ли снимка поне?

# 5
  • Мнения: 8 905
Как така ще слагат коронка в  четвъртък на зъб с пулпит и гангрена???
Лечението, което първо трябва да се проведе, със сигурност трае повече от 2-3 дни.

Проблемът, който може да ти възникне след това, може да доведе до вадене на зъба.....

# 6
  • Мнения: 501
Моя зъболекар ми лекува пулпит 2 седмици за всеки случай и след това ми запълва каналите, и после чакаме 1 седмица да не би да стане проблем и чак тогава ми слага пломба. Горе долу лечението ми само на пулпит е около 4-5 седмици, даже вчера ми запълни каналите на ч зъб чакахме го бая време 3 пъти ми слага лекарство. Та така смени си зъболекаря

# 7
  • Мнения: 16
Ами днес когато взе да бърка да вади нерва и ме заболя и каза че пак ще трябва да сложи лекарство защото съм била с нещо средно между пулпит и гангрена , никакво друго лечение не ми прилага и каза че в четвъртък ще ми сложи коронката а над зъба тъканта е тъмна което мен лично ме притеснява . Незнам обаче дали са ми основателни притеснения

# 8
  • Мнения: 16
Minika, бих бягала с 300 от стоматолог умъртвяващ нерви с арсен в днешно време.. особено щом така смело е решил да слага корона на зъб с непроконтролирана инфекция... правихте ли снимка поне?

Не сме правили снимка

# 9
  • София
  • Мнения: 460
Иди за второ мнение някъде, тазе эеница ще те вкара в такова приключетие, че хем ще си платила едни поне 170 лв за корона, хем след месец два ще се налоэи да вадите зъба.ако си от София мога да ти дам телефон на много читав стоматолог, днет е втора смяна, утре 1 и после излиза отпуск до 7, ттака че трябва бързичко да реагираш

# 10
  • Варна
  • Мнения: 10 781
Ох, боже, какви „зъболекари” има, не мога да повярвам!
Спешно отиди при друг, но гледай да е някой добър.

# 11
  • Мнения: 5
Здравейте, дълго време се чудя дали да споделя опита си с пулпита, но след нещата, които прочетох смятам, че мога да бъда полезна на някого поне да се поучи от грешките, които бяха направени на шестия ми зъб от лявата горна страна на челюстта. Като цяло съм с много чувствителни венци, които се възпаляват лесно. Цял живот съм била само при една зъболекарка, която ми казваше винаги, че венците ми са така по наследство. Старая се да поддържам много добро ниво на устна хигиена защото знам колко е важно това.
А историята ми с пулпита започна края на март месец 2018 след едно хранене усетих силна болка във венеца, който обгражда шестия зъб. От начало не му обърнах внимание, защото беше случвало и друг път венец да се подразни от някакъв вид храна - топла, студена или кисела. Този път нещата обаче бяха доста по зле. На следващия ден ме болеше толкова, че не можех да се храня на лявата страна. Беше петък и тъй като бившата ми стоматоложка беше до обяд й се обадих да я питам какво да правя. Каза ми да правя гаргара със зехтин, който много помагал при възпалени венци. Е да ама не! Събота и неделя вече не помня как ги изкарах. Спомням си само, че болката се премести в зъба и буквално след всяко хранене се криех да стена някъде. В понеделник сутринта първото нещо, което направих е да се обадя на зъболекарката ми да я помоля да ме приеме по спешност. И така след обяд се озовах на стола... (Зъба който ме болеше заедно с останалите три шести зъба беше с пломба от преди 5 години. Тогава тя ме посъветва да ги направи "превантивно" тъй като били с широка дъвкателна повърхност и риска от кариеси бил много висок) Та след като седнах на стола (изобщо не знам как съм си отворила устата от болка) женицата ми отвори зъба без упойка!!!! Сестра ми беше отвън. Разказа ми, че от начало съм крещяла, а после само съм стенела от нечовешка болка. След като махна пломбата сложи някакво лекарство от горе от горе и ме изпрати да си ходя. Каза ми ако много ме боли да го изчовъркам с клечка за зъби. На въпроса какво ми има отговора беше "Няма да разбереш! Ще се обадя на майка ти!*. По една или друга причина имам доста опит с лекари от различни сфери и разбирам когато ми се обясни.
След като се прибрах агонията си продължи по старо му. Не взех никакво обезболяващо. Само отидох след два дни да ми смени лекарството, защото ми предстоеше екскурзия. (БИВШАТА МИ ЗЪБОЛЕКАРКА РАБОТИ БЕЗ РЪКАВИЦИ!!)
След слагането на второто лекарство зъба ми мина. Бях много щастлива. Изкарах с него седмица. Нищо обаче не можеше да ме подготви за нещата, които следваха. Когато отидох за трети път да го снеми тя започна да се мъчи да ми вади нервите (БЕЗ УПОЙКА!) Опитва, опитва и след това сложи пак някакво лекарство, защото ми предстоеше още едно пътуване. Този път отидох дори със снимка, на която тя не обърна почти никакво внимание.
И така след още една седмица ми затвори зъба. Това беше общо след 3 седмици, в които стоях с полу отворен зъб. Десет дни по-късно получих и първата си криза. Бях извън града с приятели. Спомням си че хапнах нещо топло и тогава зъба се обади пак. Умрях от ужас. Не си представях да мина през същия ад още веднъж! Върнах се и веднага отидох пак при стоматоложката си да я питам защо зъба ми е чувствителен на топло и студено. Тя каза, че това е нормално защото е правен зъб. И аз за пръв път в живота си повярвах на лекар от първия път. Заради стечение на обстоятелствата ми беше по "удобно" да повярвам на думите й, защото се бях зарекла никой никога повече да ми пипа зъба. И така се почна една дълга година и половина с ежедневни изтръпвания и ежеседмични кризи от болка. След последната, която беше преди два месеца и буквално ме накара да искам да повърна от болка си казах, че не мога повече и се заех да си намеря нов зъболекар, който работи с упойки. Не търсих дълго. Седмица по късно имах запазен час при настоящия ми зъболекар. Отидох на ръба на нервна криза. След всичката агония не си представях да позволя на някой друг пак да ми пипа зъба. Когато седнах на стола започнах да разказвам всичко от самото начало както го разказвам тук. През паузите, които правех ,  за да си поема дъх единственото, което той казваше беше "Това не ми харесва! Това никак не ми харесва!" След като свърших с разказа си той пожела да ми направи снимка, за да се запознае с проблема отвътре и тогава стана страшно! Стоя и се взира в снимката 5-6 секунди. Беше в шок. Един от каналите изобщо не беше запълнен, а другите два - само до половината. Каза ми, че трябва да се проведе ендодонтско лечение, защото зъба е променил цвета си и е въпрос на месеци или да го изгубя, или да развия сепсис. И така седмица по-късно отидох да започемн с лечението. Бях ужасно уплашена, но знаех, че нямам друг избор. Настоящия ми зъболекар ми сложи упойка на две места, след което отвори зъба. Беше още по - изненадан, защото вътре имаше вещество, което не се бе видяло на снимката. След дълго изчистване достигна каналите. Направи минимум 30 промивки с някакъв разтвор, който миришеше на хлор. След това калибрира каналите и ги напълни с лекарство, което беше смесица от три вида антибиотици. Когато упойката ме отпусна направо не можех да повяреам, че не усещах нищо. Бях много щастлива. След седмица отидох да премахне лекарствата и да сложи постоянните уплътнения в каналите, който ще заместят пулпата и ще предотвратят евентуално счупване на зъба. Всичко беше наред за около 20 часа след манипулацията. След това усетих лека болка при дъвкане, а в следващите три дни се върна и чувствителността. Бях отчаяна. Не можех да си обясня как може да се случва това при всичките неща, които човека направи за зъба ми. Отново по спешност отидох при него. Той беше меко казано изненадан. Аз си мислех, че ще го извади, а той спокойно седна до мен и каза; " зъба ти наистина не е добре. Риска да го загубиш е много голям, но ще се борим до край за него!* Тези думи ми вдъхнаха кураж и си казах, че каквото и да се случи на края ще знам, че някой се е борил до край. И така две седмици по-късно доктора успешно  изгради зъба ми. Не мога да изразя благодарността си с думи. Само ще кажа, че България има нужда от повече такива лекари

# 12

Общи условия

Активация на акаунт