Мен ще ме оперира Лавчев в Токуда, при разговорът ни ми вдъхна доста доверие. Снощи дори му се обадих да обсъдим някой неща за операцията и го затрупах от въпроси, отговори ми на всички и доста ме поуспокои. Като мине, живи и здрави ще дам отзиви. Иначе като цяло съм очарована от Карагьозов, голям човек с главно Ч и истински професионалист.
- Публикувана: 13 дек. 2018, 13:09 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2019, 14:08 ч.
Камъни в жлъчката - тема 5
По темата с тръбата: на мен анестезиологът ми каза, че не при всички операции се слага въпросната тръба, но при тази (от която всички сме оперирани) се налага. Слагат я след като заспи пациентът и я вадят след операцията, когато вече са го събудили. Просто повечето пациенти не помнят този момент. Повечето помнят събуждането в стаята (и аз съм от тези).
Тръбата е необходима, защото вкарват въпросния газ през нея, който раздува корема, за да имат поле за работа.Това ми обясниха на мен.
Относно болката, явно всички хора са различни. Мен ме боля ужасно много. Стори ми се часове, може би е било малко, защото при събуждането доста ми се губеше времето, минутите ми се виждаха часове и обратното.
Преди да се оперирам четох тук и почти всички са писали, че болка няма и че е като при по-силна мускулна треска. Аз изпитвах много силна болка на мясотто, на което беше мехура, както и на раните от операцията. И тъй като всички, абсолютно всички, ме бяха уверявали, че изобщо не боли, когато се събудих с тази силна болка се притесних ужасно и реших, че е имало усложнения и са ми правили разрез. Чак когато се осеферих малко и си напипах марлите се успокоих, че всичко е минало нормално. В последствие доцента ми обясни, че е имало леки сраствания от предишни възпаления (странно, защото изобщо не съм ги усетила тези възпаления). Освен това ми каза "Знаеш ли къде чак ти беше качен черния дроб!"
... каза, че просто така съм родена, черния ми дроб е много високо. Вероятно, защото съм доста дребна и няма място за всичко... хаха.
Бях в стаята с една 80 годишна жена, на която ѝ махната тумор от корема (не помня точно от кой орган) с обикновен разрез, имаше сонда през носа в корема, два дренажа и катетър и каза, че изобщо нямала болки..... Така че някои ни боли много, други изобщо. Важното е, че тази болка минава и после идва облекчението и новия живот - за мен живот, в който не треперя от ужас след всяка хапка, в който пия кафе спокойно, без да чакам най-страшното.
Успех на всички и не се колебайте много, защото започнат ли кризите ще дойдат и усложненията и операцията става все по-трудна и сложна.
И едно въпросче за финал на този дълъг пост: Кога беше вашият wake up call? Кога осъзнахте колко е сериозно и взехте решение да се оперирате? Питам, защото аз знаех за проблема 4 години преди да реша да се оперирам. Нямах болки, нямах кой знае какъв дискомфорт и ми беше ужасно трудно да приема, че трябва да се оперирам да ми отстранят орган, който реално не ми създава проблеми, докато не започнаха леки кризи за по няколко часа и след тях постоянния страх след всяка погълната хапка. Накрая получих една по-продължителна криза и осъзнах каква бомба със закъснител е този проблем и сякаш се събудих и се зачудих защо по д*волите не съм се оперирала до сега!?
Тръбата е необходима, защото вкарват въпросния газ през нея, който раздува корема, за да имат поле за работа.Това ми обясниха на мен.
Относно болката, явно всички хора са различни. Мен ме боля ужасно много. Стори ми се часове, може би е било малко, защото при събуждането доста ми се губеше времето, минутите ми се виждаха часове и обратното.
Преди да се оперирам четох тук и почти всички са писали, че болка няма и че е като при по-силна мускулна треска. Аз изпитвах много силна болка на мясотто, на което беше мехура, както и на раните от операцията. И тъй като всички, абсолютно всички, ме бяха уверявали, че изобщо не боли, когато се събудих с тази силна болка се притесних ужасно и реших, че е имало усложнения и са ми правили разрез. Чак когато се осеферих малко и си напипах марлите се успокоих, че всичко е минало нормално. В последствие доцента ми обясни, че е имало леки сраствания от предишни възпаления (странно, защото изобщо не съм ги усетила тези възпаления). Освен това ми каза "Знаеш ли къде чак ти беше качен черния дроб!"
... каза, че просто така съм родена, черния ми дроб е много високо. Вероятно, защото съм доста дребна и няма място за всичко... хаха. Бях в стаята с една 80 годишна жена, на която ѝ махната тумор от корема (не помня точно от кой орган) с обикновен разрез, имаше сонда през носа в корема, два дренажа и катетър и каза, че изобщо нямала болки..... Така че някои ни боли много, други изобщо. Важното е, че тази болка минава и после идва облекчението и новия живот - за мен живот, в който не треперя от ужас след всяка хапка, в който пия кафе спокойно, без да чакам най-страшното.
Успех на всички и не се колебайте много, защото започнат ли кризите ще дойдат и усложненията и операцията става все по-трудна и сложна.
И едно въпросче за финал на този дълъг пост: Кога беше вашият wake up call? Кога осъзнахте колко е сериозно и взехте решение да се оперирате? Питам, защото аз знаех за проблема 4 години преди да реша да се оперирам. Нямах болки, нямах кой знае какъв дискомфорт и ми беше ужасно трудно да приема, че трябва да се оперирам да ми отстранят орган, който реално не ми създава проблеми, докато не започнаха леки кризи за по няколко часа и след тях постоянния страх след всяка погълната хапка. Накрая получих една по-продължителна криза и осъзнах каква бомба със закъснител е този проблем и сякаш се събудих и се зачудих защо по д*волите не съм се оперирала до сега!?
Аз писах по-назад,че доста години имах болежки,които мислех за гастрит и минаваха сравнително леко.Ходих на гастро 2-3 пъти и все ми казваха не е жлъчка,нямаш камъни,само кал.Лека полека болките ставаха по-силни,започна и в гърба и усещах на къде вървят нещата.Бях ужасена,изобщо не исках да се оперирам и търпях,докато последната криза беше толкова страшна,че на бегом отидох при хирурга,мина ми и страх и всичко,просто реших че втора такава не искам да преживявам.
Края на Януари бременна в 8ми месец имах първата криза след като се установи проблема дочаках 38г.с. Родих спешно секцио отново заради тежка криза, която предизивка и контракции. След раждането последваха още две кризи. На 7.04, 30 дни след като родих маханх и жлъчката. Дори ке съм го поставяла под въпрос гледах да приключа възможно найгбързо, че това не е живот.
Иначе не знам да съм имала тръба тъйа като нито съм имала болки в гърлото нито нищо. Преди операцията бях питала и ми казаха, че няма да имам.
Иначе не знам да съм имала тръба тъйа като нито съм имала болки в гърлото нито нищо. Преди операцията бях питала и ми казаха, че няма да имам.
Тръба и аз съм нямал,нито болки в гърлото,за да ги свржа с нея.Но и мен ме боля адски след операцията,чак ме смъмриха тука,че съм кекав.Боля ме доста време,може би 2 седмици.Дренажа и шевовете на 10тия ден чак ги махнаха мисля.А операцията беше неизбежна,4 месеца след като откриха причините за кризите.За този период направих страшно много кризи,почти всичко от диетите ме провокираше.В един момент бяха през вечер,от 22-23 часа до 7 сутринта,3-4 пъти седмично.Минах няколко възпаления,цяло лято пих лекарства и болкоуспокояващи.Сега се чудя как съм издържал толкова време на безсъние и болки,страшни мисли и безсилие.Свалих 25 кг,почти не ядях от страх...Всъщност ядях само локумени вафли,грозде и круши,чат пат сладко или попара но в смешни количества,стомаха ми се беше свил.Когато служебните задължения приключиха,взех направление,отидох да търся хирург и си уговорих операцията за след седмица...30.10.2018
Сега от позиция на времето си мисля,че най-доброто е човек да се оперира веднага щом разбере за проблем с жлъчката.
Сега от позиция на времето си мисля,че най-доброто е човек да се оперира веднага щом разбере за проблем с жлъчката.
За тръбата питах хирурга след операцията и той каза че не са ми слагали. Ако съм била имала щяло да ме боли гърло. И аз си мислех, че ще имам.
Газа се пълни в коремната кухина през дупката в пъпа. Ако ти напълнят газ през тръбата в устата къде по точно ще го вкарат. Тя е за да се диша.
Първо се прави дупка в пъпа, пълни се газ, вкарва се камера и след това се продължава с останалите дупки и т.н. поне така ми обясниха на мен.
Знаех от преди 15-16г., че сигурно ще образува камъни и ще се наложи да я махна. Откриха, че е превита при преглед по съвсем други причини. До онази есен не съм имала проблеми. На 2 криза която направих я махнах, почти без колебания.
Газа се пълни в коремната кухина през дупката в пъпа. Ако ти напълнят газ през тръбата в устата къде по точно ще го вкарат. Тя е за да се диша.
Първо се прави дупка в пъпа, пълни се газ, вкарва се камера и след това се продължава с останалите дупки и т.н. поне така ми обясниха на мен.
Знаех от преди 15-16г., че сигурно ще образува камъни и ще се наложи да я махна. Откриха, че е превита при преглед по съвсем други причини. До онази есен не съм имала проблеми. На 2 криза която направих я махнах, почти без колебания.
Тръбата за интубиране е различна от тази, през която вкарват въздуха в коремната кухина.
Lezekil, не си кекав. Просто по-бавно си се възстановил. И аз бях така - 2 седмици не можех да легна на ляво ( което е странно, защото отстранения орган е от дясно). Да не говорим, че 6 месеца след операцията, червените белези така и не са мръднали и си стоят все червени. Това лято ще съм с цял бански определено 😑
Lezekil, не си кекав. Просто по-бавно си се възстановил. И аз бях така - 2 седмици не можех да легна на ляво ( което е странно, защото отстранения орган е от дясно). Да не говорим, че 6 месеца след операцията, червените белези така и не са мръднали и си стоят все червени. Това лято ще съм с цял бански определено 😑
Тръбата за интубиране е различна от тази, през която вкарват въздуха в коремната кухина.
Lezekil, не си кекав. Просто по-бавно си се възстановил. И аз бях така - 2 седмици не можех да легна на ляво ( което е странно, защото отстранения орган е от дясно). Да не говорим, че 6 месеца след операцията, червените белези така и не са мръднали и си стоят все червени. Това лято ще съм с цял бански определено 😑
Lezekil, не си кекав. Просто по-бавно си се възстановил. И аз бях така - 2 седмици не можех да легна на ляво ( което е странно, защото отстранения орган е от дясно). Да не говорим, че 6 месеца след операцията, червените белези така и не са мръднали и си стоят все червени. Това лято ще съм с цял бански определено 😑
Вероятно е така. Аз казвам какво на мен ми обясниха.
Моето възстановяване върви добре, мисля. Операцията ми беше на 14ти и вече спя по корем.
На мен ми казаха да си купя едно кремче за белезите. Мажа се сутрин и вечер. Уж до 3 месеца почти нямало да се виждат... да видим.
Тръбата за интубиране е различна от тази, през която вкарват въздуха в коремната кухина.
Lezekil, не си кекав. Просто по-бавно си се възстановил. И аз бях така - 2 седмици не можех да легна на ляво ( което е странно, защото отстранения орган е от дясно). Да не говорим, че 6 месеца след операцията, червените белези така и не са мръднали и си стоят все червени. Това лято ще съм с цял бански определено 😑
Lezekil, не си кекав. Просто по-бавно си се възстановил. И аз бях така - 2 седмици не можех да легна на ляво ( което е странно, защото отстранения орган е от дясно). Да не говорим, че 6 месеца след операцията, червените белези така и не са мръднали и си стоят все червени. Това лято ще съм с цял бански определено 😑
Вероятно е така. Аз казвам какво на мен ми обясниха.
Моето възстановяване върви добре, мисля. Операцията ми беше на 14ти и вече спя по корем.
На мен ми казаха да си купя едно кремче за белезите. Мажа се сутрин и вечер. Уж до 3 месеца почти нямало да се виждат... да видим.
Препоръчани теми