Чувствата при първата среща с бебето?

  • 6 047
  • 41
  •   1
Отговори
# 30
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Абе някои просто гледат през розови очила.

# 31
  • Мнения: 18 268
Или са гледали много филми.

# 32
  • Мнения: 547
Cvete_P, няма такова тещо като "би трябвало". Нищо не ТРЯБВА. Не сме машини-виждаш бебето,натискаш бутонът Майчински инстинкт и започва да се лее любов. При нящои става веднага, при някои-не. Аз съм ужасно чувствителна, страшно силно исках децата, но когато ги родих-нищо, освен радост,че са здрави. Нямаше сълзи, всеобятна любов и усещането,че това е вселената за мен. Беше по-скоро "ахаа.. вие сте били значи там вътре.. ами..ще се поопознаем сигурно"
Питаш защо не се случва при всички...поради стрес по време на раждането, заради осъзнаване,че е завинаги (то уж си го знаем, още като решим да имаме дете, но е друго,когато видиш че да, то е истинско съществуващо в пространството нещо и от тук нататък няма искам-не искам...различен темперамент, различни очаквания, пренавиване заради всичко, което ни е набивано от малки в главите... ей такива неща.. И не, не е като са се отключва трудно... майчинския инстинкт си е там-искаш да е здраво, да му е добре, да е хахранено. Просто масово се бърка майчински инстинкт с приповдигнати обяснения са любовта на живота ти....
С две ръце падкрепям това мнение. Аз родих нормално и след като го извадиха, го зърнах за части от секундата,  и в следващата секунда го чух да плаче.Сега осъзнавам че са били секунди,тогава ми се стори доста повече  Grinning
После ме оставиха в родилното още 2ч горе долу да поседя и ме бяха сложили точно срещу ковиоза с топлия въздух.Там бяха 2 бебенца,увити като шушулки и незнаех кое е моето.Набелязах си едното и някакси реших че сигурно това е моето момче. Малко се чувствах виновно, че не бях 100% сигурна кое  е.Но когато го извадиха и казаха че е моя бебчо си казах " Е,значи и при мен има.някакъв инстинкт" Grinning
Като ни закараха в стаята и ми го оставиха...незнам беше нереално.Мислих си "Значи ти си бил вътре,малко шавливо маймунче" Grinning
Първите 2 месеца не.можех да се осъзная напълно, не бях свикнала с недоспиването,с грижите, но дойде момент в който то погледнах и докато.му казвах колко го обичам се просълзих.Мисля че,от тогава.до сега ( вече е на 5м ) , с всеки изминал ден го обичам повече и повече. Гледам филми,предавания и като стане въпрос за деца се просълзявам.Това никога не е било до сега Grinning Определено станах по-емоционална.

# 33
  • Мнения: 2 721
Или са гледали много филми.
Или просто им се проявява отначалото майчинския инстинкт. Това , че при някои не се е случило веднага не значи, че при всички е така. Защо така негативно и злобно коментирате различните скучаи от вашите никога няма да го разбера.
При мен раждането беше леко и бързо и от първия момент усещах това , което вие сте изпитали след месеци. Чудо 😉

# 34
  • Мнения: 25 441
Не бъркайте майчинския инстинкт с емоциите и умилението, при някои дори преклонението пред златното яйце.  Simple Smile
Майчински инстинкт е да си гушнеш детето, да го нахраниш, да го утешиш, когато плаче... Да задоволиш всичките му нужди. Дотук не видях някоя майка да е отказала да се грижи за детето си.
За друго става въпрос в темата и повечето разбраха какво точно е то.

# 35
  • Мнения: 18 268
Никаква злоба няма в поста ми. В темата става въпрос за чувства, които така захаросано описани ми звучат точно като на някоя прекалила с романтичните филми. А че има майчински инстинкт, никой не оспорва. Сигурно има и такива сетивни дами, които усещат точния момент на “отключването” му. За повечето обаче си е там и не се замислят имало ли го е, нямало ли го е.

# 36
  • Мнения: 5 468
Съгласна съм с мненията, че майчински инстинкт не значи непременно сълзи от радост, емоции и сцени, като по филмите. Майчинският инстинкт смятам, че си го имаме заложен от малки до някаква степен, но по-осезаемо се проявява след като станем майки и вече има за кого да се грижим. Мен, преди да родя, ме беше страх да гушкам бебета и се чудех как изобщо ще се грижа за бебе. Ами, родих и за нула време свикнах с грижите за дъщеря ми и все едно цял живот това съм правила. Това е майчински инстикт-да усетиш как е правилно да държиш бебето и как то се чувства най-добре, да разбереш, когато нещо не му е наред, да се будиш през нощта при всяко помръдване на новороденото и т.н. Смятам, че при всяка майка го има още след раждането, но емоционално как ще преживее нещата, зависи от много фактори-темперамент, раждане, хормони и т.н.

# 37
  • Аз ще се вмъкна в теб, ще разбъркам в теб, ще разхвърлям душата ти аз, ще се влея във теб, ще кипя във теб, ще взривя покоя ти!
  • Мнения: 3 654
Гледах малкото си братче, което е 13г по-малко от мен. Затова шокът от срещата със собственото ми дете го избегнах.
Като ми я показаха си казах, браво, защото точно така си представях че изглежда. Зарадвах се, че е добре и е при мен. Обожавах я и се тормозех много, защото не ми я дадоха веднага след реанимацията.
Обичта след време дойде при баща й. Той ми е казвал, че му е отнело време да я обикне.

# 38
  • Мнения: 367
Аз като си видях детето в първия момент не можех да повярвам какво ми се случва, после изпитах страх, притеснение и в същото време облекчение, смесени но хубави чувства, понякога и да си объркан е приятно.. Смятам, че за всеки е индивидуално..

# 39
  • Мнения: 572
Сигурно ще е много вълнуващ този момент. Моментът в който видиш малкото си детенце. Нямам търпение да го зърна. Всеки ден все по-упорито започна да си мърда из коремчето ми. Heartpulse

# 40
  • Мнения: 2 721
Ще е ! Това за мен е най-хубави миг в живота ми, секундата в която го видях ми е запечатана в главата все едно е било вчера.😊

# 41
  • Мнения: 572
Ще е ! Това за мен е най-хубави миг в живота ми, секундата в която го видях ми е запечатана в главата все едно е било вчера.😊

Направо настръхвам. Когато го видя на прегледът ми е толкова сладко бебчето, че няма търпение да го видя и на живо.

Общи условия

Активация на акаунт