Много приятни и топли взаимоотношения описваш. Напълно в реда на нещата.
- Публикувана: 11 дек. 2018, 18:37 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2019, 02:45 ч.
Трудни взаимоотношения
Не ми се вижда нищо плащането на заплата и осигуровки. Тук осигуровките, които работодател плаща на държавата са по-високи от заплатата, която наетият получава. А и като е нищо защо се е съгласила?
Не плаща заплата. Назначил я е уж, че работи при него, излязла е в болнични и плаща само минималните здравни осигуровки от около 20 лева. Може и болнични да взима даже, да си има джобни.
Момичета, първо искам да Ви благодаря за това, че ми припомнихте аз коя съм! Искам и да Ви попитам макар и да знам отговора, дали човек би се променил, ако обича истински? Или това е просто един мит, създаден от влюбените нещастници!? Колко е готов човек да търпи глупостта на другия щом го обича? И как да си дадем сили за "още малко" (защото "ще се оправят нещата"), понеже нашият партньор има и ще има нужда от нас занапред?
Промяната настъпва с осъзнаване, само с любов няма да стане. Хора, които обичат има колкото искаш, но въпреки това, те пак нараняват хората до себе си, защото са контролирани от нещо по-силно, обикновено това са неосъзнати, неотработени травми, които са част от оформянето на личността.
С други думи, те самите също са жертви на нещо, което не могат да контролират, не могат дори да го определят какво е и не подозират, че поведението им се ръководи от него.
Но това, че реално те може да нямат вина, не означава, че си заслужава да оставате с тях и да бъдете нещастни.
С други думи, те самите също са жертви на нещо, което не могат да контролират, не могат дори да го определят какво е и не подозират, че поведението им се ръководи от него.
Но това, че реално те може да нямат вина, не означава, че си заслужава да оставате с тях и да бъдете нещастни.
Момичета, първо искам да Ви благодаря за това, че ми припомнихте аз коя съм! Искам и да Ви попитам макар и да знам отговора, дали човек би се променил, ако обича истински? Или това е просто един мит, създаден от влюбените нещастници!? Колко е готов човек да търпи глупостта на другия щом го обича? И как да си дадем сили за "още малко" (защото "ще се оправят нещата"), понеже нашият партньор има и ще има нужда от нас занапред?
Ако искаш, жертвай се в услуга на нечии нужди. Няма отговори на въпросите ти. Решавай сама.
Момичета, първо искам да Ви благодаря за това, че ми припомнихте аз коя съм! Искам и да Ви попитам макар и да знам отговора, дали човек би се променил, ако обича истински? Или това е просто един мит, създаден от влюбените нещастници!? Колко е готов човек да търпи глупостта на другия щом го обича? И как да си дадем сили за "още малко" (защото "ще се оправят нещата"), понеже нашият партньор има и ще има нужда от нас занапред?
Нека подредим нещата- всеки може да се промени, ако изпита вътрешна нужда да го направи.
Когато обича "истински", всеки се опитва да дава най- доброто от себе си и ако очакваш че ще се промени в нещо друго, което ти решаваш, че иска да бъде, няма как да се получи.
Колкото и да иска да те задържи- ще бъде "несебеси" известно време и ако се пречупи от натиска, ти ще го изриташ.
Ако просто възвърне първоначалните си "фабрични" настройки, ще те напусне той, защото реално погледнато, ти уж с тях си го харесала, че и си се влюбила в него, а си го измамила.
Затова, прецени за себе си- какво можеш да промениш дотолкова, че да не те дразни в характера му и действията му, и какво твърдо не можеш да понесеш.
И решавай, с оглед от какво ти имаш нужда занапред, а не той какви нужди ще има.
Момичета, първо искам да Ви благодаря за това, че ми припомнихте аз коя съм! Искам и да Ви попитам макар и да знам отговора, дали човек би се променил, ако обича истински? Или това е просто един мит, създаден от влюбените нещастници!? Колко е готов човек да търпи глупостта на другия щом го обича? И как да си дадем сили за "още малко" (защото "ще се оправят нещата"), понеже нашият партньор има и ще има нужда от нас занапред?
Ако обича истински, човек е готов на големи компромиси със себе си. Това включва и търпене и прощаване на глупости от партньора. Но и това е до време, от един момент нататък се включва инстинкта за самосъхранение, когато въпреки голямата обич усещаш,че губиш...себе си.
Хората НЕ се променят. Могат временно "да влязат в роля", докато има "пеперуди в стомаха ", но мине ли тръпката по "завладяване" на любимия, излизат от ролята. Това е. Чепатия характер няма да стане мил и добър. Мързеливия няма да закипи от енергия за работа. Лъжеца няма да стане честен и откровен. И т. н....
Хората имат потенциал да се развиват, ако имат стабилна самомотивация, но от същността си не могат да избягат. Съществена промяна в личността не настъпва. Никога. Е, всеки е в правото си да вярва и да се самозаблуждава... докато му писне да чака великата промяна. Която така и не става.
докато му писне да чака великата промяна. Която така и не става.
Човек на първо място трябва да разбере сам какво го кара да е "лош", да разбере, че проблемът е в него и да пожелае да промени нещо.
Ако не се виждат дори тези наченки, шанс няма или ще отнеме прекалено много време - години. Но ако има някаква осъзнатост, аз лично не бих отхвърлила така лесно никой.
Перфектни хора няма, всеки има емоционални проблеми, осъзнати, неосъзнати...
Ако не се виждат дори тези наченки, шанс няма или ще отнеме прекалено много време - години. Но ако има някаква осъзнатост, аз лично не бих отхвърлила така лесно никой.
Перфектни хора няма, всеки има емоционални проблеми, осъзнати, неосъзнати...
Моят приятел беше същия. С времето и разговорите в които обяснявах като на 12годишно дете ме разбра и свикна. Много страх брах преди тях. След тях. Докато говорех бях готова да избягам. Ще имате семейство. Сега е момента да му обясниш, че не може да продължава така. Че ти не можеш да си така по време на бременност. Ако те слуша, но не те чува, мисля че е време да помислиш дали искаш такъв баща за детето си. Не съм вземала такова решение, не знам какво е. Знам, че ще е трудно. Не съм била бременна, но знам, че никое детене заслужава такъв родител.