Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

се променя - разгледайте новостите и споделете с нас впечатленията си Включете се
Деца от 7 до 18 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-181 от 181 отговора


Мнения: 2 056
Какво (на база сегашния ви опит и зрялост) отчитате като грешка? Ясно е, че всички ги допускаме, някои са по-склонни да си ги признаят, а други - не чак толкова. Ако можехте да върнете времето назад, какво във възпитанието на децата си бихте променили?
Моите деца са горе-долу на средата по пътя към самостоятелността и имам вече представа за някои грешки, но все процесът далеч не е приключил и още е рано да правя по-генерални заключения.
Затова ще се опитам да извлека ценни насоки за размисъл от мненията, които ще прочета и - кой знае, може пък да се предпазя от някои бъдещи грешки. Надявам се темата да бъде полезна и за други.
Благодаря Flowers Hibiscus
Цитирай


Мнения: 1 079
Изисквам от тях! Опитвам се да бъда по-търпима и толерантна, но не успявам. Обичам ги безкрайно и невероятно и желанието ми да са добре ме прави от онези дразнещо амбициозни родители, на които преди години се подигравах и, които не разбирах. На моменти съм абсолютен тиранин...
Цитирай


Мнения: 21 960
Ако можех да върна времето назад, първо бих променила себе си. Едва тогава щях да съм способна да възпитавам децата си по друг начин.
Цитирай


Мнения: 26 555
Въпреки че съм късна първекиня, бих се подписала под всяка дума на Уишката. Млад, стар учиш се в движение.
« Последна редакция: вт, 11 дек 2018, 16:26 от sigma »
Цитирай


Мнения: 136
Изисквам перфектност, съобразно моите разбирания. Най-нетолерантна съм към него - детето ми, което считам за най - голямата ми слабост във възпитанието. Frowning1 Очаквам да прави нещата, така както ги правя аз и когато не стане така, направооо...Flushed Старая се всекидневно да променя това, защото вярвам, че възпитанието на децата започва от техните родители, затова трябва да възпитаваме първо себе си.

Следя с интерес, че имам доста работа по себе си.
Цитирай


Мнения: 39 261
Рано е да се каже, едва на 14 г. е, но засега, да чукам на глава, не виждам грешки. Или поне не са дали отражение в/у резултата.
Дано не излезе нещо в бъдеще...
Цитирай

Варна

Мнения: 9 781
Общо взето ще разберем дали сме се справили на доста по-късен етап.
За сега отчитам няколко сериозни грешки. Едната е от времето на детската градина. Постоянно повтарях да не се бие и да не отвръща. Вече е 7-ми клас, доста по-едър от съучениците си, въпреки всичко доста пердах отнесе, не можел да удари Confused
Другата ми по-сериозна грешка е от периода 1-4 клас. Много вярвах на госпожата му, но не достатъчно на него. В последствие се оказа, че съм му се карала за доста неща за които не е бил виновен. Още ми се свива сърцето като си спомня.
Цитирай


Мнения: 1 785
Също клоня към перфекционизъм и очаквам същото, но се отдадох основно на осигуряване на финансовата стабилност на семейството и допуснах грешката да поверя изцяло отглеждането и възпитаването на детето на съпругата си. Предполагах, че когато това й е основното занимание и има висше педагогическо образование ще се справи много по-добре от мен. Огромна грешка.
Цитирай


Мнения: 21 960
Да, наистина грешно си предположил, че майката, макар и с педагогическо образование, може да изпълнява едновременно функциите на двамата родители.
Цитирай


Мнения: 39 261
Абсолютно. Без значение от кой родител се отглежда детето и какво е образованието му, когато са налице и двамата, но единият съзнателно не изпълнява ролята си на родител, това оказва огромно влияние. И няма връзка с усилията на този, който гледа/възпитава детето, то умишлено прави/не прави различни неща, за да привлече вниманието и на другия.
Цитирай

Русе

Мнения: 9 793
 Тук идеята е да ревизираме собствените си грешки или пропуски , а не на другия родител или на близък. Г
Цитирай


Мнения: 1 785
Точно това ми е най-големия пропуск, че не съм се заел лично на макс с възпитанието, а съм го прехвърлил като отговорност в огромната си част на друг. Иначе с каквото и да съм се занимавал грешки и посредственост не съм допускал. Все още детето е на 11 и има още шанс някои пропуски да бъдат поправени. А частта в която съм бил отговорен за нея през годините не виждам никаква грешка, а само успехи, медали и удовлетворение от постигнатото в спорта.
Цитирай


Мнения: 21 960
Разбира се, че има шанс. Но не разглеждай възпитанието на детето само като резултат, измерван в медали и оценки.
Цитирай

Варна

Мнения: 9 781
Точно това ми е най-големия пропуск, че не съм се заел лично на макс с възпитанието, а съм го прехвърлил като отговорност в огромната си част на друг. Иначе с каквото и да съм се занимавал грешки и посредственост не съм допускал. Все още детето е на 11 и има още шанс някои пропуски да бъдат поправени. А частта в която съм бил отговорен за нея през годините не виждам никаква грешка, а само успехи, медали и удовлетворение от постигнатото в спорта.

Сега като оплю съпругата си, че не се е справила по-добре ли се чувстваш?
Цитирай

Русе

Мнения: 9 793
А частта в която съм бил отговорен за нея през годините не виждам никаква грешка, а само успехи, медали и удовлетворение от постигнатото в спорта.
 Не мога още да кажа и да го определя като грешка, но брах последствия. Както позитивни, така и тревожни. Моето дете стигна до много високи постижения в спорта. На 11 години беше национален състезател и надежда за родната федерация. Имаме цял леген с медали. Резултат - дискова херния, една година психическа борба заради лични сметки на треньори и федерация.Точно годината, когато беше 7 клас  си плюх на ръките, теглих им една , подготвих го и избрахме възможно най-доброто място. Поне вече втора година сме доволни от избора си.Вярно, че свикна със спорта и тренира здраво и сега, но решихме въпреки натиска да се състезава, да спрем с точно този спорт. Вярно е,че показа и все още показва много силен характер и се държа много достойно в критични ситуации, но стигнах до изводи, които не са никак ласкави за родните клубове и федерации.
Цитирай

София

Мнения: 4 069
Твърде много го глезя.Може би защото ми е един, чакан и искан, може би защото е от аутистичния спектър,но определено това отчитам като грешка.И това, че върша всичко вместо него и няма почти никаква самостоятелност,но сега той е на 10 и половина и се надявам лека-полека да поправя грешките си и да не дадат голямо отражение в бъдеще.
Цитирай


Мнения: 1 785
Не съм оплювал никого и може би трябва да уточня в какво се изразяват пропуските. Основно в разхвърляност и нежелание за подреждане, често налагане на своето мнение с крещене наместо диалог и убеждаване с логични аргументи, липса на навик за учене в къщи и разчитане на запомняне на всичко в час - засега е отличничка, но ако попадне на по-посредствен учител ще го закъса. Основно такива неща. Не са фатални, но мен си ме тормозят.
Цитирай


Мнения: 4 588
От малка е научена да е самостоятелна. Навън съм забелязала деца, които се тръшкат, реват и пищят колкото глас има  за да получат щяло и нещяло, такова чудо при мен няма, като кажа не и точка повече не се коментира.Вкъщи сервира отсервира, дрехите се подреждат, където стига и гардероба, което не аз.
Относно ученето съм категорично за всякакви извънкласни занимания, курсове, обучения, уроци, спорт.
Държа на възпитанието и културното отношение към околните.
Цитирай

Варна

Мнения: 9 781
Не съм оплювал никого и може би трябва да уточня в какво се изразяват пропуските. Основно в разхвърляност и нежелание за подреждане, често налагане на своето мнение с крещене наместо диалог и убеждаване с логични аргументи, липса на навик за учене в къщи и разчитане на запомняне на всичко в час - засега е отличничка, но ако попадне на по-посредствен учител ще го закъса. Основно такива неща. Не са фатални, но мен си ме тормозят.

Това в никакъв случай не е грешка на съпругата ти. Детето ти навлиза в друг етап и вече има нужда от по-сериозен авторитет и е време вече и ти да влезеш в ролята си.
Възпитанието на детето ми също е основно на мой гръб, тъй като съпруга ми работи много и аз стигнах до момента в който го карам да му скръцне със зъби, защото на моменти се мъчи да ми се качи на главата. И то точно за такива неща, които изброяваш и ти, мога 10 пъти да му кажа да си оправи леглото.
Цитирай


Мнения: 39 261
Не съм оплювал никого и може би трябва да уточня в какво се изразяват пропуските. Основно в разхвърляност и нежелание за подреждане, често налагане на своето мнение с крещене наместо диалог и убеждаване с логични аргументи, липса на навик за учене в къщи и разчитане на запомняне на всичко в час - засега е отличничка, но ако попадне на по-посредствен учител ще го закъса. Основно такива неща. Не са фатални, но мен си ме тормозят.
Повечето от тези неща се усвояват най-вече от поведението на родителите, не точно с учене, т.е. детето копира.
Цитирай


Мнения: 222
Децата не са само това, на което ги възпитаваме. Много неща зависят от самите тях, от собствените им характери, които не се градят само от примера и възпитанието, дадени от родителите. Моите деца са съвсем различни едно от друго, в нищо не си приличат по отношение на характер и поведение, а ги възпитавах еднакво.
Една от грешките ми при отглеждането им беше, че използвах еднакъв подход и към двамата. Да бъда не само техен родител, но и техен приятел. При едното ми дете това се оказа успешен подход, при другото - тотално грешен.
Ако можех да върна времето назад, не бих променила нищо във възпитанието им, а само подхода ми.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 155
Отчитам като грешка това, че позволих  детето от малко да опитва шоколади, бонбони и други захарни изделия, които баби, дядовци много обичат да му дават. Сега всеки ден си го търси и не може да мине ден без да е изял, да речем, кроасан, два бонбона и бисквити.
Цитирай


Мнения: 4 834
грешки във възпитанието на този етап не откривам. Това което бих искала да променя, ако мога да върна времето назад е да имам повече вяра в себе си, а не да се тормозя и обвинявам. Приела съм характерите на децата си такива каквито са и давам всичко от себе си. Високи очаквания нямам.
Цитирай


Мнения: 3 423
Сигурно имам грешки, за които ще разбера доста по-късно. Ако мога да променя нещо във времето до тук, може би да я оставя по-често да не прави всичко по правилата, а да бъде по-диво дете. Прекалено изисквам от нея, което понякога е изнервящо.
Другото, което се старая да променя, е да бързам по-малко и да се усмихвам по-често. 5 минути закъснение не са убили никого, особено, ако си винаги с 10 по-рано.
Цитирай


Мнения: 762
Бях прекалено амбициозна и с двамата. Прекалено властна и изискваща. Трябваше да наблегна на примера, който давам, отколкото на думите и изискванията. Като по-горе казаното - непрекъснато казвах на сина да не се бие. Голяма грешка - осъзната в началното училище.
 Трябваше да се разделя с баща им, за да не стават свидетели на постоянни скандали и ръчкане да бъде баща. Трябваше да бъда по-спокойна и да не се впрягам за глупости - грешна задача, грозно писане...
Цитирай


Мнения: 17 812
Отчитам като грешка и съжалявам за моментите, когато съм се карала и наказвала, само защото съм си изпуснала нервите.
От друга страна, имаше няколко ситуации, в които наказвах не само под влияние на емоциите, а напълно съзнателно – с цел да му остане урок за цял живот. За тях не съжалявам – и със сегашния си акъл пак бих постъпила така.
Отчитам и няколко неща, за които не съм била достатъчно твърда и безкомпромисна.
Живот и здраве... ще компенсирам с внуците.  Laughing
Цитирай

София

Мнения: 12 502
Голяма грешка с големия ми - не го преместих овреме от началното училище, в което започна, защото си мислех - ми то навсякъде е така. На сегашния си акъл съм много по-малко толерантна към учителски тъпотии. И след няколко караници, за които съм се предоверила на учителките, съвсем.
Добре, че  е на финала той вече.
Цитирай

София

Мнения: 8 126
Имам нетърпим 17-годишен вкъщи. Държи се безобразно.
Навън е най-възпитаният младеж. Помага на възрастни хора, защитава безпомощни хора, винаги е готов да помогне на близки. Само с мен е ужасен.
Сбъркала съм в част от възпитанието. Все още търся къде.
Цитирай


Мнения: 10 508
Че съм много строга.
Цитирай


Мнения: 2 610
Грешка 1 - не го научих от малък да се занимава сам, когато сме си у дома

Грешка 2 - бързо губя търпение, особено когато става въпрос за училище (тук работя над себе си)

За останалите грешки ще пиша след 20 години.

Нямаше ли подобна тема в нетолкова близкото минало?
« Последна редакция: ср, 12 дек 2018, 00:28 от Nedinka »
Цитирай

волно калдъръмче

Мнения: 4 519
Възпитах прекалено свободолюбиво дете. Сега му е трудно в моментите, в които трябва да се справя с неприятните задължения или да проявява отговорност.
Цитирай


Мнения: 2 056
Имам приятелка, над седемдесетгодишна. Убедена съм, тя е мислела, че дава най-доброто от себе си на синовете си и че ги възпитава правилно. "Децата" ѝ не говорят нито помежду си, нито с нея, след като получили апартамента и вилата (тогава се изпокарали помежду си, единият се усетил прецакан), а с нея спрели да общуват малко по-късно пак след караници за имоти. Внуците си не е виждала от години и сърцето ѝ плаче. Не знам какви точно грешки е допуснала, за да възпита така меркантилно и двамата, но честно казано ме хвана страх, защото осъзнах колко е лесно да сгрешим във възпитанието на децата си и да отгледаме неблагорадни, алчни паразити (вече не визирам двамата синковеца, сменили веднага ключалките на новите имоти след няколкогодишния тормоз да си получат наследствата при двама живи родители).
Виждам толкова много примери на зле възпитани деца и младежи, (дай, дай, дай...), че не мога да не се замисля за собствените си грешки.
Затова пуснах и темата.
Грешка се оказа, че опитвах еднакъв подход към двете си деца. А те са толкова различни, като олио и оцет. Липсваше ми гъвкавост, която мисля, вече имам и ще намаля щетите.
Разглезих сина си, който изтегли късата клечка в здравословно отношение, операции, болници... Разбираемо, но напълно погрешно разглезване, плодовете на което вече се оформят.
Спрямо дъщеря ми... Навремето на шофьорския изпит един лекар от БЧК ни изнесе задължителна лекция и разказа, че при катастрофа те, лекарите, са обучени да гледат първо състоянието на онези, които не викат. Стори ми се странно тогава, бях млада, но той обясни - който е по-леко ранен, тегли чергата към себе си. Който не вика, значи е тежко ранен... Или мъртъв.
Стремя се да не забравям тази поука и да обръщам внимание на тихата си, разбрана и кротка дъщеря. Защото е толкова лесно да откликвам само на врясъците на дребния, а нейните нужди и желания да неглижирам, защото не писка.
Ей такива мисли ми се въртят из главата. Не съм маниакално вторачена в децата си - имам и личен живот, а те - нужната им свобода и простор, просто разсъждавам, защото мисля, че няма по-голям провал от провала на родителя.
Цитирай


Мнения: 17 812
Спрямо дъщеря ми... Навремето на шофьорския изпит един лекар от БЧК ни изнесе задължителна лекция и разказа, че при катастрофа те, лекарите, са обучени да гледат първо състоянието на онези, които не викат. Стори ми се странно тогава, бях млада, но той обясни - който е по-леко ранен, тегли чергата към себе си. Който не вика, значи е тежко ранен... Или мъртъв.
Стремя се да не забравям тази поука и да обръщам внимание на тихата си, разбрана и кротка дъщеря. Защото е толкова лесно да откликвам само на врясъците на дребния, а нейните нужди и желания да неглижирам, защото не писка.

Ето това всеки родител трябва да препише по 100 пъти, докато му се набие в главата. Масово родителите обгрижват по-слабото, по-шумното или по-нахалното дете, а кротките и тихите ги пренебрегват, да не кажа и че в много случаи откровено ги прецакват. И то не само в емоционално отношение.
Цитирай


Мнения: 9 663

Спрямо дъщеря ми... Навремето на шофьорския изпит един лекар от БЧК ни изнесе задължителна лекция и разказа, че при катастрофа те, лекарите, са обучени да гледат първо състоянието на онези, които не викат. Стори ми се странно тогава, бях млада, но той обясни - който е по-леко ранен, тегли чергата към себе си. Който не вика, значи е тежко ранен... Или мъртъв.
Стремя се да не забравям тази поука и да обръщам внимание на тихата си, разбрана и кротка дъщеря. Защото е толкова лесно да откликвам само на врясъците на дребния, а нейните нужди и желания да неглижирам, защото не писка.
Ей такива мисли ми се въртят из главата. Не съм маниакално вторачена в децата си - имам и личен живот, а те - нужната им свобода и простор, просто разсъждавам, защото мисля, че няма по-голям провал от провала на родителя.

Ева ... чудесен пост, толкова, толкова е вярно ... heart
Цитирай


Мнения: 8 045
А аз мисля, че не можем много много да повлияем на децата си. Според мен всеки от нас се ражда с характера и особеностите си.
Ние сме 4 деца, отгледани от една властна и доминираща и до днес баба /да ни е жива и здрава/ и 4-мата сме толкова различни. Тя бе маниакално подредена и ни възпитаваше в същото, бе успяваща, отличничка, винаги първа във всичко, безкомпромисна и убедена, че емоциите са нещо срамно.
Ние и 4-мата сме владетели на хаоса, емоционални и приемащи емоциите си като цветността на характера ни, в момента в който спря да ни юрка се наместихме удобно в посредствеността и загърбихме всичко, което бе много важно за нея във възпитанието ни.
В момента в който се усетя изискваща и властна си казвам "Спри се! Твоята роля е не да и чертаеш пътя, а да и помогнеш да мине по своя, да открие и обикне себе си каквато е!".

Цитирай

София

Мнения: 20 745
Нямам грешки!😁
Малко повече глезя малкия, в смисъл оставям го вкъщи като даде зор. Моите и двамата си ме теглят, та няма опасност да останат без внимание.
Цитирай


Мнения: 4 834
Нямам грешки!😁
Малко повече глезя малкия, в смисъл оставям го вкъщи като даде зор. Моите и двамата си ме теглят, та няма опасност да останат без внимание.

По-добре не бих могла да го кажа. Имах и аз едни моменти, в които изпитват страховете на Ева. В момента въобще не ги мисля така нещата, нито пък експонирам чуждия лош опит върху моята съдба. Това само ми вреди. Радвам се на днешния ден и на децата си, гледа си ги порядъчно. Въобще не живея със страх от бъдещето. Аз толкова лоши чужди съдби видях, че грам не ме е грижа, децата ми дали ще ме уважават, щом са живи и здрави, съм си безкрайно щастлива.
Цитирай


Мнения: 1 558
Много хубава тема. Моите грешки - възпитавана съм от властна и изискваща майка и се заричах, че няма да бъда такава, но ми е много трудно да намеря баланса. От една страна, да дам на сина ми свобода и да му помогна да изгражда самостоятелност,  от друга -  да ми има доверие, да споделя и да търси помощ, когато наистина има нужда. На родителите перфекционисти ще кажа от личен опит - онова, което изтъкваме и се гордеем, много често може да е даже сериозен неуспех във възпитанието. Ако детето е отличник, първенец, но е по-невротично, постоянно състезаващо се и търсещо външно признание, трябва да се "отпусне края". Защото ако се прекали,  в зряла възраст вътрешната самооценка и усещането за мир със себе си могат да бъдат много лошо засегнати, дори  порасналото дете да отговаря на всички критерии за успешност и да показва "външно" самочувствие.  За мен най-важното е синът ми да е щастлив и спокоен. Много ми е трудно да озаптя амбициозния, изискващ родител и да бъда повече разбираща и подкрепяща, да не диктувам пътя, а да помагам сам да си го намери и следва. Засега не успявам съвсем.
Цитирай


Мнения: 21 960
Много ми е трудно да озаптя амбициозния, изискващ родител и да бъда повече разбираща и подкрепяща, да не диктувам пътя, а да помагам сам да си го намери и следва. Засега не успявам съвсем.
Уф, и аз. Крепи ме мисълта, че Говендър Мой често казва по повод малката си сестра:"Ти с мен не беше толкова лежерна." Значи, има някакъв прогрес.
Цитирай


Мнения: 1 628
 Според мен родителя и средата нямат особено влияние. Всичко е генетично заложено, като се почне от цвета на очите, болести, качества и черти на характера.
 Например майка ми и близначката ѝ /разнояйчни/. Расли са в едно семейство, в училище са били винаги заедно / преди години законът не е позволявал да се разделят/, общи приятелки и т. н., а характерите им са абсолютно различни. Родителите, възпитанието и средата са били абсолютно еднакви, а са се „получили” съвсем различни „ хора”.
Цитирай


Мнения: 9 663
Какво общо има характера с възпитанието? Характер е да си интроверт или екстроверт, например, това не се възпитава. Но да си мизерник, егоист, неграмотник - това се изгражда и възпитава.

Любима ми е тезата, за децата в семейството, дето уж били възпитавани еднакво и уж накрая били възпитани различни. Първо, че не се възпитават еднакво, то е почти невъзможно. Второ, че в основата си, не са чак толкова различни.
Цитирай


Мнения: 21 960
И двете е. Човек се ражда с определен набор от склонности. В някаква степен те се повлияват от възпитанието. Донякъде.
Цитирай


Мнения: 8 045
Точно пък егоист не мож направи алтруист с родителско възпитаване и чудо да стане.
Мизерика /ако говорим за хигиена/ пак същото ...
Неграмотника ... предполагам нямаш предвид правопис, но умния си е умен и етичен и без някой да го възпитава. Като я няма искрата в него ако щеш по шевовете да се порнеш от напъни - неграмотник ще е.

Точно еднакво възпитаваните деца са пример - нали една ценностна система им е показвана. Нали възпитането е пример и отношение  а не приказки и отделено време - като са получили едно и също в еднакви дози от къде идва разликата? 

И двете е. Човек се ражда с определен набор от склонности. В някаква степен те се повлияват от възпитанието. Донякъде.

Точно така  Peace
Цитирай


Мнения: 9 663
С нито един ред от написаното от Дорис не съм съгласна, дори с нито една буква. Това, че родителите са едни и същи изобщо не означава, че и възпитанието и отношението към децата е едно и също.

Всички хора се раждат егоисти, това им е нужно за да оцелеят. Някои просто спират на ниво дебело момченце, глезено от всички. Останалите стават нормални или откачат в другата крайност.
Цитирай


Мнения: 2 279
Моите деца са на 29 и на 30, вече зрели и самостоятелни хора. Сигурно съм допускала грешки, но съм доволна от резултата. Майка ми беше властна и смятаща, че винаги е права, че нейният начин е най-правилният. Дълги години я обвинявах за какво ли не, вече сме намерили път една към друга, но във възпитанието на децата ми винаги гледах да избягвам нейните грешки. Не ги разпитвах, не ги притисках да споделят, казвах им, че когато решат и са готови, аз съм насреща. Казвах им, че винаги ще ги обичам, дори и да не постигнат някакви значими успехи, стига ми да станат свестни и добри хора. Оставях ги да проправят собствени пътища и да търсят своите начини за постигане на целите. С ММ много сме спорили по въпроса, той беше от амбициозните и изискващи родители, казваше също, че се опитва да ги предпази от грешки. Аз твърдях, че всеки си прави собствените грешки и колкото и да му говориш на един човек, докато не изпита нещо лично, няма да те разбере. Мисля, че успяхме да постигнем баланс. Не сме ги лишавали, но и не сме ги глезели, но знаеха, че когато кажем "не", това значи "не". Имаха задачи и отговорности от малки и ги научихме и на труд и да знаят цената на парите, научихме ги на доверие, отговорност, приятелство... а бе смятам, че ги научихме на всичко важно и им дадохме основата, за да станат добри и успешни хора. Останалото зависеше от тях и засега се справят много добре.
Цитирай


Мнения: 8 045
Опита ми показва, че не всички се раждат егоисти. Определено пък за тази им черта родителското възпитание няма никакво значение.

Грубияните, простаците, неискрените, манипулаторите и целият букет от качества са си личностни черти а не плод на възпитанието. Така са се родили, но като са порастли е техен избоор да го поддържат и култивират, че даже и да се правят, че е някакво предимство.
Цитирай

София

Мнения: 20 745
Моята голямата е доста голям егоист. Аз  гледам да разширя малко мирогледа й и се радвам на всяка проява на алтруизъм.
Перфекционист въобще не съм. Каквото - такова. Между нас да си остане, дъщеря ми няма кой знае какви способности в нито една област. Обича спорта, но и там не бих натиснала до професионални висоти.
Цитирай


Мнения: 4 834
фрии дъщеря ти е много красива и това и е най-ценния капитал. То аман от докторанти и други с особени качества и умения. Във форума е пълно с такива.
Цитирай

София

Мнения: 20 745
Мерсиии!😚
Освен това е много общителна и май това й е най-добрата способност.

Може би защото баща ми беше именно професор, който много ме натискаше и потискаше, аз гледам да не правя това с децата.
Майка ми е още по-черногледа. От типа "кофите, болницата, затвора, ще караш тролей и пр"😁
Цитирай


Мнения: 4 834
по принцип собствениците на фирми за чистота са сред най-богатите хора в целия свят. Така, че кофите е и въпрос на гледна точка. Аз самата съм много амбициозна, доволна съм от работата и парите, макар, че за новата година искам освен здраве и смяна на работата, но се сещам за някои хора от ученическите ми години, които бяха от зле справящите  се, но после в живота постигнаха може би повече от мен. Сега каква цена са платили -те си знаят, но в училище не бяха добри.
Цитирай

София

Мнения: 20 745
Сега се сетих, че така както не съм амбициозна и перфекционистка, вкарах дъщерята в едно училище от топ 20. И сега й е трудно и мърмори. Понякога се чудя дали не беше грешка, понякога си мисля, че е за добро.
Цитирай


Мнения: 14 335
фрии дъщеря ти е много красива и това и е най-ценния капитал. То аман от докторанти и други с особени качества и умения. Във форума е пълно с такива.
Нито една жена не трябва да разчита единствено и само на външния си вид.Нито ТОВА да е най-ценното, което може да предложи на света....
Не казвам, че всяка трябва да е бъдещата Мария Кюри, но е ...някак подценяващо, ако човек не може и няма нищо друго ценно, освен една гола красота.
Мнението ми не е към Фрии и дъщеря й, не я познавам, идея нямам какъв човек е...използвам поста за отправна точка.   hearts
Цитирай

София

Мнения: 20 745
Така е, спор няма. Пък и тя някак не е от този тип, които биха разчитали само на това.
Въпреки че я има жаждата за внимание на всяка цена. Мисля, че това е много важно - да не превръщаме децата си в роби на вниманието. По един или друг начин - дали с оценки или външен вид или поведение.
Цитирай


Мнения: 6 688
Поколения и поколения наред са били неглижирани и не са били възпитавани целенасочено по някакъв особен начин. По тоя начин са израствали всякакви личности - от късметлиите и склонните към самоусъвършенстване - свестни хора, от останалите - неособено. Общо взето, естествен подбор Smile
Аз, дето съм "гледано" дете преди 40+ години, за разлика от по-голямата ми сестра - пак е било до 3-4 годинки, оттам нататък - на самотек, училището, партията и улицата ще свършат останалото.
Сега отглеждаме първите поколения, в които на възпитанието и грижата за децата изобщо се отделя някакво внимание. Естествено, че ще има грешки. Естествено, че и аз като родител правя такива. Доста викам, като се афектирам, люлеят се стените. Това да ми е недостатъкът, сигурно имам и други, които не могат да се изчерпят в едно изречение.
Надявам се детето да наследи безупречните ми морални критерии (нямам особени съмнения в тях), да пази здравето си и да се отнася добре към себе си и към другите. За останалото нямам кой знае какви претенции.
« Последна редакция: чт, 13 дек 2018, 13:44 от Параход »
Цитирай


Мнения: 4 834
Аз сто пъти предпочитам жени кифли , които имат комуникативни умения, отколкото тип - гениална Мария Кюри. Мисля и работодателите. Въобще тия умните, често не се търпят. От личен опит говоря.
Цитирай


Мнения: 9 663
Това, че е красиво детето на агента, изобщо не означава, че е тъпо и кифла. Ще ме извинявате ... И ако не е запалила, по някоя научна област, също не означава, че е глупачка.
Природата не прави грешки, естествено симпатичните жени са и умни. Грозноватите патоци, са тия без две мозъчни клетки и силикон до шията.
Цитирай


Мнения: 14 335
Скрит текст :
Това, че е красиво детето на агента, изобщо не означава, че е тъпо и кифла. Ще ме извинявате ... И ако не е запалила, по някоя научна област, също не означава, че е глупачка.
Природата не прави грешки, естествено симпатичните жени са и умни.
Скрит текст :
Грозноватите патоци, са тия без две мозъчни клетки и силикон до шията.
По това може доооооста да се спори.....    Laughing
Само няколко примера:
Николета Лозанова, Емануела, Мира Добрева, Джулиана Гани (за тези се сещам на прима виста, защото скоро ги гледах), и още милиони "кифли с Фафли", дето освен за кукли, за друго не стават.
Което не означава, че всички красавици са и тъпачки, но съчетанието красота+ум е изключително рядко срещано, в зоната на изключенията.
Масовата красавица не блести с особен интелект ....
Цитирай


Мнения: 1 785
Изпадате в крайности, а в реалния живот нещата не са само бели и черни като оптималния баланс който търсим най-често е в нюансите между тях. Не всеки се е родил и красив и умен и това трудно може да бъде променено, но може да бъде компенсирано в голяма степен например от развиването на вътрешната красота, която може да се придобие включително и чрез доброто възпитание. Въпрос на индивидуален подход към всяко дете е да се открият и развият силните им козове, а не да си създават комплекси с това с което са били ощетени от природата. Поне знам какво трябва да направя за да не се повторят някои от моите грешки, а дали ще успея и дали ще бъде възприет моя модел не зависи само от мен. Развиването на силна психика например може да е в основата и го възпитавам и развивам чрез спорт и състезания. И най-добре възпитаното, умно и красиво дете може да бъде пречупено психически от живота в даден момент, ако не е подготвено да се бори с трудностите, да може да си поставя цели, да ги разделя на последователни етапи и успешно да ги осъществява преодолявайки всички неизбежни проблеми по пътя.
Цитирай


Мнения: 17 812
Сега се сетих, че така както не съм амбициозна и перфекционистка, вкарах дъщерята в едно училище от топ 20. И сега й е трудно и мърмори. Понякога се чудя дали не беше грешка, понякога си мисля, че е за добро.

Ама ти ли я вкара, или тя сама си влезе?
Освен ако не е нещо с връзки...
Цитирай

София

Мнения: 20 745
Аз. Не е с връзки. Просто се поразходих на 4то класиране. Абе хич не е просто, един месец главата ми пушеше.
Цитирай


Мнения: 17 812
Схванах, благодаря.  Smile
Цитирай


Мнения: 8 045
Поколения и поколения наред са били неглижирани и не са били възпитавани целенасочено по някакъв особен начин. По тоя начин са израствали всякакви личности - от късметлиите и склонните към самоусъвършенстване - свестни хора, от останалите - неособено. Общо взето, естествен подбор Smile
Аз, дето съм "гледано" дете преди 40+ години, за разлика от по-голямата ми сестра - пак е било до 3-4 годинки, оттам нататък - на самотек, училището, партията и улицата ще свършат останалото.
Сега отглеждаме първите поколения, в които на възпитанието и грижата за децата изобщо се отделя някакво внимание. Естествено, че ще има грешки. Естествено, че и аз като родител правя такива. Доста викам, като се афектирам, люлеят се стените. Това да ми е недостатъкът, сигурно имам и други, които не могат да се изчерпят в едно изречение.

А нашите родители не са ли били по-гледани от сегашното поколение?
Семейството се е състояло от няколко поколения и няколко деца роднини. Винаги е имало жена, която се е грижела за домакинството и децата и не е ходела на работа, не е градила кариера, не се е прибирала преуморена - децата са и били най-важни. Гледани с трепет поради голямата смъртност от болести, които сега не ни плашат, обгрижвани от майки, баби, лели и съответните мъже татковци, дядовци, чичовци и т.н., с много по-висок морал и ценностна система.

Та според мен сега децата се гледат като под похлупак от родителите си и ценностна система не им се налива - в крайна сметка как да го учиш да е добър, като в живота добрите не са добре. Получават каквото искат преди да се потрудят за него. Толкова са концентрирани в това какво мислят те и какво чувстват, че забравят, че и другите имат чувства и мисли. Отглеждаме деца - слънца, които очакват че живота ще се върти около тях, пък като порастнат това не е така. Сблъсъка е толкова голям, че самоубийствата и липсата на мотивация за живот е плашещ в целият цивилизован свят.

Нашето поколение не ни питаха какво чувстваме. Сега толкова са преекспонирани емоциите и майките са такива обгижващи орлици, че децата нямат възможност да се учат от грешките си. А то това са истинските житейски уроци.
Цитирай


Мнения: 6 688
в крайна сметка как да го учиш да е добър, като в живота добрите не са добре.
Изобщо не смятам, че това е вярно. Това е някакъв мит, повтарян и мултиплициран от мрънкащите. Сигурно е удобно извинение, но не е истина.

Останалото в поста няма да коментирам по същество, има прегрижване на (някои) деца днес, да, както и неглижиране масово в миналото, но едва ли ще си уеднаквим позициите и по тези въпроси.
Цитирай


Мнения: 9 663
Скрит текст :
Това, че е красиво детето на агента, изобщо не означава, че е тъпо и кифла. Ще ме извинявате ... И ако не е запалила, по някоя научна област, също не означава, че е глупачка.
Природата не прави грешки, естествено симпатичните жени са и умни.
Скрит текст :
Грозноватите патоци, са тия без две мозъчни клетки и силикон до шията.
По това може доооооста да се спори.....    Laughing
Само няколко примера:
Николета Лозанова, Емануела, Мира Добрева, Джулиана Гани (за тези се сещам на прима виста, защото скоро ги гледах), и още милиони "кифли с Фафли", дето освен за кукли, за друго не стават.
Което не означава, че всички красавици са и тъпачки, но съчетанието красота+ум е изключително рядко срещано, в зоната на изключенията.
Масовата красавица не блести с особен интелект ....

Кое им е естественото на изброените?

Това е останалата част от поста ми - "Грозноватите патоци, са тия без две мозъчни клетки и силикон до шията."
Цитирай


Мнения: 8 045
Останалото в поста няма да коментирам по същество, има прегрижване на (някои) деца днес, да, както и неглижиране масово в миналото, но едва ли ще си уеднаквим позициите и по тези въпроси.

Всъщност позициите ни са близки, но за да бъда по-кратка се концентрирах на различията и прозвуча сякаш споря.
Наистина сега децата се гледат по различен начин от нашето социалистическо поколение. Но по-скоро съм разсъждавала с приятели за отглеждането на децата и възпитанието на поколенията на нашите родители, нашето и на децата ни сега - различията и причините за тях.
Цитирай


Мнения: 9 663
Опита ми показва, че не всички се раждат егоисти. Определено пък за тази им черта родителското възпитание няма никакво значение.

Грубияните, простаците, неискрените, манипулаторите и целият букет от качества са си личностни черти а не плод на възпитанието. Така са се родили, но като са порастли е техен избоор да го поддържат и култивират, че даже и да се правят, че е някакво предимство.


Абсолютно всички се раждат егоисти. Не съм чула да има и няма да чуя, бебе или малко дете, да спре да врещи от глад, защото мисли за другите и иска майка му да си почине. Така се раждаш. Нуждите ти - сега и веднага, съществуваш само ти и твоите желания.

В детския период не можеш да направиш избор, какви черти да развиваш, избора го правят тези, които те възпитават. Ако изобщо има такива. А след детския период, вече основите са положени.

Мантрите - така се е родил, така ми е писано, каквото стане ...  и подобни са страшно вредни и грешни.
Цитирай


Мнения: 8 045
Е, детето плаче от глад, а не от егоизъм. Това няма как да е пример за егоизъм.
Има един много хубав клип за деца, на които майките им казват, че са им изяли бонбоните от вчерашния Хелоуин. И как реагира всяко от тях. За мен бе много интересно да видя реакциите им и точно там ясно личи как човекът си е такъв, какъвто Бог го е създал, а не родителите. Ако имате желание да го погледнете ще го потърся.

Различават се гледните ни точки и макар да обичам да чувам мнения, които не се покриват с моето и да търся пробойни и силни места в тях ще развалим темата ако продължим да дискутираме.
Цитирай

Русе

Мнения: 9 793
 Всеки се ражда различен. Възпитанието ...., ами по-скоро въздействието ,връзката, средата могат да променят не толкова, колкото да канализират качествата в дадено направление. Егоист е доста широко понятие . Дефиницията е по-сложна отколкото изглежда на пръв поглед.
Цитирай


Мнения: 9 663
Е, детето плаче от глад, а не от егоизъм. Това няма как да е пример за егоизъм.
Има един много хубав клип за деца, на които майките им казват, че са им изяли бонбоните от вчерашния Хелоуин. И как реагира всяко от тях. За мен бе много интересно да видя реакциите им и точно там ясно личи как човекът си е такъв, какъвто Бог го е създал, а не родителите. Ако имате желание да го погледнете ще го потърся.

Различават се гледните ни точки и макар да обичам да чувам мнения, които не се покриват с моето и да търся пробойни и силни места в тях ще развалим темата ако продължим да дискутираме.

Чист, естествен, първичен егоизъм. Глад изпитва всеки, но не всеки поставя собствения си глад на първо място. Това го правят малките деца, защото още нямат изградено социално поведение, правят го и дерибеите, които първо гледат те да се наплюскат, пък жената и децата - каквото остане.

При тези вторите, егоизма не се е появил от някъде, той просто е останал от детската му възраст, така е отгледан, спрял е на ниво първични, лични нужди.
Цитирай


Мнения: 222
Нуждата от храна, нуждата на малкото дете от грижи и закрила не са егоизъм. Много сериозно се бъркат нещата тук.
И е истина, че децата в повечето случаи ще постъпят според собствените си избори и решения, отколкото според това на което са възпитавани.
Аз от моите родители съм възпитавана в атеизъм. Но от мен атеист не стана. И не само това... Както казва едното ми дете "Всеки чувства и разбира нещата по различен начин."
Възпитаването на децата е родителски дълг, но децата не са роботи. Възпитанието, което им даваме е някаква основа в началото на техния живот, но пораснат ли, ще правят изборите си според своите собствени убеждения.
Цитирай


Мнения: 9 663
Като порастнат, ще правят изборите според собствените си убеждения, които са придобити от живота им в детска възраст. И пак се връщаме в началото ...

Това, че са ти набивали канчето с атеистки призиви, а ти си станала точно обратното, само доказва, колко много влияе семейството. Влиянието не винаги е копиране на родителите, понякога се изражда до отвращение от родителя и приемане на противоположна позиция, когато същия е прекалил.
Цитирай

Русе

Мнения: 9 793
Въпросът е как се формират убеждения. Не е толкова детерминиран процес и детето не е просто съд, в който наливаш мъдрост и опит.
Цитирай


Мнения: 9 663
За съжаление не е. Никога не узнаваш на момента правилно ли е било, грешно ли, има ли изобщо правилно ... Най-добрите родители, които съм виждала, са били доста гъвкави и реактивни, старая се и аз да съм така, дали успявам ... ще се види след време.
Цитирай


Мнения: 222
В моят случай не става въпрос за прекаляване или агресивно натрапване от страна на родителите, а точно за вътрешно убеждение и усещане за нещата. Въпреки крехката детска възраст. Затова и дадох този пример.
Цитирай


Мнения: 9 663
Не мисля, че може да е обективен за себе си някой, но щом казваш ... да правиш обратното на това, което говорят родителите, не е никакво убеждение в детска възраст, а съвсем обикновен инстинкт. Прегризване на пъпната връв, заявяване като личност. А щом го разказваш, все пак ти е направило впечатление, колкото и да не е било уж агресивно натрапване от тяхна страна.
Цитирай


Мнения: 222
А ако усещаш, че нещата на които те възпитават са в конфликт с твоята душевност, с твоите собствени усещания?  Ето такъв сблъсък имам предвид. Ние възпитаваме децата си на принципи, които според нас са правилни, но за тях не са. Затова и сме толкова различни - родители и деца.

Цитирай


Мнения: 9 663
Няма как да усетиш подобно нещо в ранна детска възраст. Дали има Бог, дали няма. Абсурд. Ако има изобщо някакво усещане, то ще е фикция - примерно, видяла си Бог в някой филм, по същата причина вярваш, че има Баба Яга. Подобни генерални веруюта се формират много по-късно.
Цитирай

София

Мнения: 3 325
За Бог съм им говорила, най - общо да знаят, в Църква са влизали няколко пъти, но баба им е иконописец и те я гледат че рисува икони и питат какво е що е. Та затова. Grinning
Инак не са кръстени, за ужас на баба им, няма да им избираме религията в неосъзната възраст, като порастат да вярват в която си искат религия... ( основно баща им беше против кръщаването, но така е по - добре смятам, макар да сме спорили с него GrinningGrinning )

Инак 100 грешки допускам във възпитанието, не само на децата, и на възрастните около мен - роднини и колеги.

Научила съм ги че мисля за всичко и върша всичко аз ! И то това вече ми е вменено като абсолютно задължение Ill
Цитирай

София

Мнения: 20 745
Дъщерята ходеше на неделно училище. А сега е все едно някой й е изтрил всичко от там. Освен приятелите и улиците наоколо.
Цитирай


Мнения: 14 335
Скрит текст :
Е, детето плаче от глад, а не от егоизъм. Това няма как да е пример за егоизъм.
Има един много хубав клип за деца, на които майките им казват, че са им изяли бонбоните от вчерашния Хелоуин. И как реагира всяко от тях. За мен бе много интересно да видя реакциите им и точно там ясно личи как човекът си е такъв, какъвто Бог го е създал, а не родителите. Ако имате желание да го погледнете ще го потърся.

Различават се гледните ни точки и макар да обичам да чувам мнения, които не се покриват с моето и да търся пробойни и силни места в тях ще развалим темата ако продължим да дискутираме.

Чист, естествен, първичен егоизъм.
Скрит текст :
Глад изпитва всеки, но не всеки поставя собствения си глад на първо място. Това го правят малките деца, защото още нямат изградено социално поведение, правят го и дерибеите, които първо гледат те да се наплюскат, пък жената и децата - каквото остане.

При тези вторите, егоизма не се е появил от някъде, той просто е останал от детската му възраст, така е отгледан, спрял е на ниво първични, лични нужди.
Не.
При бебетата е чист, естествен, първичен ИНСТИНКТ.За оцеляване.
Бебето няма друг начин, освен плач, за да покаже, че е гладно и трябва да бъде нахранено, за да оцелее.Иначе ще умре.
Когато порасне достатъчно и вече има стабилно изградена нервна система и ДРУГИ средства за комуникация, не е никакъв проблем да изчака да му се приготви и поднесе храната.
Та, не е въпрос на егоизъм, а на природен инстинкт и не/развити способности за комуникация.
Цитирай


Мнения: 9 663
Именно. И егоизма, както и други инстинкти следва да се озапти, защото при малкото бебе и дете са нормални и нужни, а при голямото са простащина и селяния.
Цитирай

Варна

Мнения: 9 781
Сори, но премерена доза егоизъм е дори здравословна. Нека да е селяния.
Цитирай

София

Мнения: 3 325
Аз ги уча моите че, "по - умният винаги отстъпва", и че да бъдат добри и почтени хора е най - важното !
Обче дълбоко в себе си и за съвременното общество, леко се съмнявам , че това е най-доброто , особено напоследък !
Ако няма място за едно дете да седне по училищните събития , все моето стърчи право ( гледам по снимките им от разни екскурзии и събития, моята щерка все отстрани и все последна, освен по успех де Grinning  ) Grinning
Ако за едно дете няма място или парче торта на РД , като насядат децата, все моето дете не е яло торта или сладолед  ConfusedConfused
Та незнам дали ги уча правилно... но аз не съм нахална , нито баща им, едва ли мога да го очаквам от тях...
Цитирай


Мнения: 9 059
      Не откривам особени грешки, освен гневът, който не мога да овладея на моменти. Не че  е малко, де.
Аз мисля, че особена полза от възпитание няма. Детето си има някакви свои антени за улавяне на добро и лошо, правилно и неправилно. Например, моето дете е много несериозно към училището. Ама изключително. И двамата с мъжа ми сме отговорни хора, с хубави професии, майка ми е учителка. Когато има нужда, помагаме, но то само до ден днешен не е пожелало да седне и да си напише поне домашното.Изключителна съпротива към ученето като цяло, ако му е интересно нещо, ще го прочете, но доброволно да научи урок- никога!Някой ще каже- "Не си го научила на самостоятелност", е как да го науча. Ако го оставя, нищо няма да направи, случвало се е многократно.

Иначе е добро и не е агресивно.
Въобще, имам чувството, че детето ми е такова, каквото е решило да бъде. повечето деца около него- също. Познавам деца на родители, които са били немарливи ученици, децата им- отличници и амбициозни. И обратно.Познавам деца на тихи и кротки хора, които са побойници.

Можеш да му покажеш начин на живот, да изградиш вкус, но не и да промениш характер.

Цитирай


Мнения: 21 960
     Можеш да му покажеш начин на живот, да изградиш вкус, но не и да промениш характер.
Абсолютно вярно.
Цитирай


Мнения: 2 056
Може би най-доброто, на което сме способни като родители, е да се опитаме да позапълним малко дефицитите на децата си и да поодялкаме треските им до социално приемливо ниво... Това е доста обезсърчаващо, все едно сме скулптори, които напъхват глина в предварително избрани от самите нас калъпи. Не е особено ласкателно да си се представям в образ от филма "Стената", но май всички сме в кюпа. И все пак смятам, че трябва да има правила и норми. Самата аз раснах безконтролно и общо взето копнеех някой да ме спре и да ме предпази от самата себе си и идиотските начини, по които опитвах да се довърша.
От друга страна това може да ме метне в другата крайност на силно контролиращ родител и да възпитам страхливи безхарактерни деца - или в знак на отпор опасно диви бунтари.
Често нощем си задавам въпроси, с помощта на които да се уверя, че стоя в златната среда и не се срамувам да си призная, че търся мнението на най-близките ми хора като коректив.
Много ме е страх от твърде самоуверени родители - убедена съм, че това е изключително опасно за децата. Предпочитам да съм обмислящата, търсещата най-добрия начин и подход. Пък времето ще покаже дали не съм се провалила.
Цитирай


Мнения: 2 279
Аз се опитвах да науча децата си да не си поставят граници на мечтите. Защото на мен в детството все ми казваха: "Това не е за теб", "Това е много трудно", "Това става само с връзки". И аз се опитвах да ги убедя, че могат да постигнат всичко, което поискат, но трябва не само наистина да го пожелаят, а и здраво да се потрудят за него.
Цитирай

София

Мнения: 20 745
Аз се опитвах да науча децата си да не си поставят граници на мечтите. Защото на мен в детството все ми казваха: "Това не е за теб", "Това е много трудно", "Това става само с връзки". И аз се опитвах да ги убедя, че могат да постигнат всичко, което поискат, но трябва не само наистина да го пожелаят, а и здраво да се потрудят за него.
И аз. В нашето детство имахме твърде много ограничения.
Цитирай


Мнения: 10 508
И аз. В нашето детство имахме твърде много ограничения.
Като какви?
Масово децата си бяха сами с ключа на врата, по кръжоци, зад блокове, в интернет клубчета, ходеха сами по тренировки, на басейни/реки/язовири и прочие.
Цитирай

София

Мнения: 20 745
Не в този смисъл.
Примерно, не можеш да кандидатстваш за учене в чужбина.
И повечето родители бяха супер потиснати - това не става, онова не може, всичко с връзки...
Мен и брат ми така са ни отказали от ... 10 професии примерно.
Цитирай


Мнения: 10 508
А, ясно. Тези ограничения сте имали предвид.

Мен единствено ме отказа баща ми от НАТФИЗ, за другото аз сама не се реших.

Общо взето сме възпитавани да сме неуверени, изпълнени със съмнения, завиждащи, сравняващи се и съобразяващи се с хората, а не със себе си.

Това е друго и сега пък е другата крайност- себеизява на всяка цена, самоувереност, нахаканост, агресивно пробиване и бърза слава и пари..
Цитирай


Мнения: 8 045
Това е друго и сега пък е другата крайност- себеизява на всяка цена, самоувереност, нахаканост, агресивно пробиване и бърза слава и пари..

Да, има доста статии, че възпитаме децата, че са специални, уникални и т.н А после се оказва, че не са чак толкова специални и сблъсъка е сериозен. Мисля, че изследването бе шведско.
Цитирай


Мнения: 9 663
Ами то идеята на "всеки е уникален" е по-различна, не че самата личност на която се обяснява е по по най, но пак от криворазбрана концепция се повяват глупостите.

Смисъла е точно да не се срамуваш от себе си, от това че НЕ си най-красивия, богатия и известния, както и да не унижаваш останалите, заради същото - защото ти изглеждат не достатъчно красиви, успешни и популярни.
Цитирай


Мнения: 9 059
Не в този смисъл.
Примерно, не можеш да кандидатстваш за учене в чужбина.
И повечето родители бяха супер потиснати - това не става, онова не може, всичко с връзки...
Мен и брат ми така са ни отказали от ... 10 професии примерно.

В моето детство не можеше да се кандидатства в повече от две ЕГ, например
Ако в два университета има еднакви спец, изпитът е един и същ, но не може и в двете

Но ограничения от този род ни караха да ценим повече постигнатото.
За ученето в чужбина искрено завиждам на сегашните деца, а може би и на по младите съфорумки.
Цитирай

София

Мнения: 11 757
Моята..грешка, ако трябва задължително да е грешка, е свързана с прякото обгрижване. Понеже знам, че второ дете няма да имаме и съответно едни ритуали стопят ли във времето, това ще е, капут, все още сърце не ми дава да ги спра. Така например все още я обличам и събличам - обичам телцето й, мекичко и дъхаво, дрешките й, още малък размер (тя няма и 24 кила). Приятно ми е да я реша, да приготвяме заедно нещата за училище, абе понякога дори само да стоя и да я гледам как прави нещо. Вече е на 8, има мнение за всичко, но за мен си е дребосъчка.

Много бързо ми минаха тези първи години - това ми е единствената тъга към днешна дата. Има моменти когато поглеждам всички у дома - мъж, дете и животни, и си казвам 'Бързо, наслади се на всеки миг, защото сега е най-хубавото ни време заедно. Детето е още сравнително малко, ние сме сравнително млади, животните също'. След някоя и друга година вече няма да е така, и всеки път когато си дам сметка, нещо ме стиска за гърлото.
Цитирай

Варна

Мнения: 9 781
Ох Tаис почти всеки ден, най-малко по веднъж на ден го имам това стискане за гърлото. Толкова бързо минава времето Sad
Цитирай

София

Мнения: 20 745
Малкият ми прави сърашни драми с ходене на градина, а сега и училище. Работи с психолог миналата година. Тази - една седмица ходи, другата - започва да се запъва от понеделник. Ама яко. Направо война води.
Много ми е тежко. Вече се чудя какви методи да измислям. Вечерта говорим, обещава, сутринта - ужас.
Цитирай


Мнения: 21 960
Не му ли харесва в училище? Аз правех толкова страховити драми с детската градина, че не само родителите ми не успяха да ме накарат да ходя, но на финала избягах през оградата, намъкнах се в съседното училище и ревах, че искам да стана ученичка, за да не ходя на градина. И наистина, в края на септември ме записаха в първи клас и мирясах. Може би в друго училище ще му хареса на детето?  newsm78
Цитирай

София

Мнения: 20 745
Много си е хубаво. Аз го записах предучилищна в училище, тръгна с желание, учителката - муцка, и после пак почна.
Сега - пак същото в първи клас. Май пак трябва да търся психолог. Обаче тази година училищната е все заета или я няма.
Цитирай


Мнения: 1 628
Явно такъв си му е темперамента и характера на детето! Приеми го такова. Нека си прави драмите, ти не се впрягай много !
Цитирай

София

Мнения: 20 745
Не съм от хората, които се впрягат, но детето НЕ ходи на училище и това е проблем. В смисъл ходи три от пет дни, а в останалите ми стопява нервите с приказки. Добре че съю на работа вечер, че ако бях в офис, до сега да са ме уволнили 100 пъти. То всъщност аз си направих така работата, заради него.
Цитирай


Мнения: 1 628
  Аз отдавна не се питам " Добър родител си съм ?", "Допуснах ли грешки ?". Наясно съм че както няма безгрешни хора, така няма и безгрешни родители. Възпитавала съм ги така, както съм сметнала за добре в даден момент ! Дали детето е приело този модел на възпитание е друг въпрос !
  Дъщеря ми е "като запънато магаре на мост", непрекъснато се саботира сама.Не възприема никаква подкрепа и насока. Явно трябва сама  да си научи уроците по трудния начин Thinking.
  
  За себе си съм решила да си обичам децата, да ги подкрепям и да не ги съдя за взетите решения в живота. За другото - каквото дойде, само да са живи и здрави!
Цитирай


Мнения: 21 960
Агент, да не би някое дете да го тормози? Случвало ми се е да разбера за тормоз над мое дете месеци по-късно, защото тъпчото мълчи докато страда.
Цитирай

София

Мнения: 11 757
Малкият ми прави сърашни драми с ходене на градина, а сега и училище. Работи с психолог миналата година. Тази - една седмица ходи, другата - започва да се запъва от понеделник. Ама яко. Направо война води.
Много ми е тежко. Вече се чудя какви методи да измислям. Вечерта говорим, обещава, сутринта - ужас.
Споко, и моята маймуна не ще. Миналата година първи клас тръгна от раз без проблем, много й беше забавно и интересно. Е, тази вече й е скучно и всяка сутрин ни заявява, че е, цитирам, ‘приключила с ученето’. Всяка сутрин повтаряме като идиоти с мъжа ми една и съща мантра. В крайна сметка отива, но надута като ядосан пуяк. По-интересното е, че после вечер от занималнята е същата история, с обратен знак - не й се тръгва, да я оставим там.

Класната им е пич, даскалото - добро (112-то), но по някаква причина не й се ходи. Само дето аз имам твърде читава работа, за да я зарежа и да гледам мързели. Изпилва ми нервите сутрин, но я бутаме някак.
Цитирай


Мнения: 1 628
Аз като разказвам на някой, че моята дъщеря години наред и ежедневно плачеше всяка сутрин като ходеше на ДГ, ме гледат невярващо и странно.
Цитирай

Варна

Мнения: 9 781
Аз като разказвам на някой, че моята дъщеря години наред и ежедневно плачеше всяка сутрин като ходеше на ДГ, ме гледат невярващо и странно.

От яслата до последно рева моя син, така и не свикна.
Цитирай


Мнения: 1 785
Може би е трябвало да пробвате на друго място. Нашата дъщеря преди да тръгне на градина се страхуваше от всеки непознат и за секунда не можеше да се отдели от майка си. Записахме я обаче в детска градина с условието само да пробваме дали ще й понесе като бяхме в готовност всеки миг като ни повикат да си я вземем. Обаче там толкова й хареса, че не искаше да си тръгва вечер. Явно в стремежа си да утвърдят новата частна градина всички там се престараваха всичко да е перфектно. Ако не й беше понесло мислехме да пробваме на различни места докато й хареса.
Цитирай


Мнения: 9 059
Моят син тръгна с голямо желание на градина. Аз се притеснява, защото го оставих през зимата у дома, тръгна през март. От първия ден се с приятели с деца, с някои от които е приятел и досега, 7 клас. Абсолютна адаптация от първия ден. В един момент, дългосрочен ремонт на градината и разпръснати деца по градини из града. Моят син се пада в близка градина, в която не успя да влезе. Към онзи момент, майка ми на 70+ е била дете в тази градина. За седмици учителка му беше една от моите детски учителки в съседна градина. Уж всичко прекрасно. Е, не, всяка сутрин рев, хвърляне на пантофи, лягане по земята, влачене. Той плаче, аз плача. А, да, беше уж с най-добрите си приятели от "титулярната" дг. Не и не, не се получи. Добре, че за броени месеци свърши ремонтът.

Идеята ми е, че често децата си изживяват нещо тяхно си, не винаги можем да вникнем. Но би трябвало да ограничим страданията и неприятните усещания.
Цитирай

София

Мнения: 7 347
Точно днес си спомнях с умиление за ДГ на трите ми деца. Цяла епоха от живота ми, 12 години общо. И тримата се чувстваха прекрасно. Там всички бяха страхотни. Много плаках, когато и последният завърши, Направо ги боготворях тези жени, че правеха децата ми толкова щастливи. ЦДГ "Приказен свят", Стрелбище, София.  bouquet bouquet bouquet
Цитирай


Мнения: 1 961
Отчитам като грешка това, че позволих  детето от малко да опитва шоколади, бонбони и други захарни изделия, които баби, дядовци много обичат да му дават. Сега всеки ден си го търси и не може да мине ден без да е изял, да речем, кроасан, два бонбона и бисквити.
Точно обратното мисля аз..до доста късно не позволявах сладко освен плодова захар. Шоколад опита сигурно на 3. Сега всеки ден иска сладко, но и аз позволявам повече.
Цитирай


Мнения: 1 558
Явно си е до самото дете. Моят син като цяло е злояд още от бебе. Преди си мислех, че това са измислици на баби и майки, които си тъпчат неспирно децата. И цяла маса с шоколад, зрънчо, чипс да му наредиш, може и нищо да не си вземе. Радвам се, че е така, но същото се отнася и за всяка друга храна.
Цитирай

София

Мнения: 2 712
Моето дете е още на 5 г и се надявам, че имам време да корегирам грешките, които допускам.
Основна грешка ми беше ( и все още на моменти я допускам), че позволявах/позволявам на майка ми да се меси във възпитанието на дъщеря ми. Вярно, че живея с родителите ми и те много помагат, но възпитанието на детето си е моя задача, а аз им позволих да се месят и в резултат детето се обърка чии правила да следва.

Цитирай

волно калдъръмче

Мнения: 4 519
Глезят ли го?

Този проблем се решава кардинално. Разбираш се с родителите си като с големи хора. На неща, които ти не би одобрила, да не се придава благоприятна форма или да се представят като компромисни решения, за да са доволни всички. За детето правилата определя родителят. Доволно-недоволно... това е. Те са възпитавали теб, познават те. Не е лошо да започнат да се съобразяват.

От друга страна може да виждат грешки в своя възпитателен модел и да са решили да предпазват детето. Обсъждайте проблемните въпроси далеч от детето.
Цитирай

Soft kitty, warm kitty, little ball of fur, happy kitty, sleepy kitty, purr, purr, purr!

Мнения: 1 117
Това с разговора и разбирането важи с хора, с които може да се контактува нормално. Аз с майка ми не мога да се разбера в това отношение. Но не живеем заедно.

Първо е учителка с 30г опит.
-  Не мога да я накарам като седим на масата да не говори с пълна уста!!! Полудявам. Не върви и да й правя забележки на всяка стъпка, защото не е редно пред детето и всички останали.
 - Успорва ми решенията пред детето. - Ама тя е вече голяма (на 3), ти защо въобще не й даваш шоколад! - Моето дете, моите правила. Не е нейна работа!
- Пита ме - да й дам ли кекс? И докато ме пита ѝ бута в устата - а детето беше на към 2г. и не беше яло ядки до тогава - аз незнам как ще ѝ понесат и не ми се рискува, на село, на 40 км от най-близкия град, в който болницата фалира!!!!! И тогава избухнах!
- Малката ѝ бърка в очите и в устата - пак към 2г и половина - всичко разбира и говори много... Майка ми ѝ се хили... АЗ - Направи забележка, защото не е нормално да го прави, може да те нарани! Тя пак се хили!!!!

И още и още простотия, след простотия...
« Последна редакция: чт, 27 дек 2018, 15:38 от CvEtEmOe »
Цитирай


Мнения: 17 812
Извинявай, но ми стана любопитно – майка ти учител по физическо ли е била?
Много грешки откривам в нейното възпитание...
Цитирай

Soft kitty, warm kitty, little ball of fur, happy kitty, sleepy kitty, purr, purr, purr!

Мнения: 1 117
Извинявай, но ми стана любопитно – майка ти учител по физическо ли е била?
Много грешки откривам в нейното възпитание...
Тя все още и учителка - детска.
Не разбирам - моите критики към нея ли визираш или си съгласна с моите проблеми с нея?
Цитирай


Мнения: 17 812
Остави...
Цитирай

София

Мнения: 3 325
Извинявай, но ми стана любопитно – майка ти учител по физическо ли е била?
Много грешки откривам в нейното възпитание...
Тя все още и учителка - детска.
Не разбирам - моите критики към нея ли визираш или си съгласна с моите проблеми с нея?

Ако живееш при майка ти и зависиш от нея,  дори да речем да ти гледа от време на време детето, или да ви готви, пере, плаща сметките..... е ще се бърка, ще се меси и всичко.... колкото си по- независима, толкоз ще сте си по- мили и няма да ти досажда.  Да, няма право да се налага, но има или няма, ще го прави ако сте в дома й. Намираш начин да се гледате сами и ще "разбере" или ако иска да разбира, но няма да ти е пред очите всеки ден и да си прави каквото ще с детето. Просто е.
Цитирай


Мнения: 9 663
Извинявай, но ми стана любопитно – майка ти учител по физическо ли е била?
Много грешки откривам в нейното възпитание...
Тя все още и учителка - детска.
Не разбирам - моите критики към нея ли визираш или си съгласна с моите проблеми с нея?

Ако живееш при майка ти и зависиш от нея,  дори да речем да ти гледа от време на време детето, или да ви готви, пере, плаща сметките..... е ще се бърка, ще се меси и всичко.... колкото си по- независима, толкоз ще сте си по- мили и няма да ти досажда.  Да, няма право да се налага, но има или няма, ще го прави ако сте в дома й. Намираш начин да се гледате сами и ще "разбере" или ако иска да разбира, но няма да ти е пред очите всеки ден и да си прави каквото ще с детето. Просто е.


Написа, че не живее. И може да се прочете. Просто е.
Цитирай

София

Мнения: 1 085
Признавам, че не съм изчела цялата тема.

Аз мисля, че много трудно да си родител и в никой момент не знаеш дали си на 100% прав. Не бих се наела да давам съвети, рецепти или да поучавам някого.

Моите истини по отношение на децата ми:

Детето трябва да е сигурно в обичта и подкрепата на родителите си. Може да има трудни моменти, караници, форма на наказание. Но в крайна сметка обичта е която надделява над всичко. Родителят трябва да прости, да прегърне, да помогне, да каже в прав текст кое, според него, е грешно.

Най-важно за всяко дете е да бъде самостоятелно. Да може да "се оправя". Да се пази. Да наблюдава и да различава Добро от не дотам добро. Да знам, че мога да разчитам на детето, а не да го ограничавам. Разбира се, всичко с мярка.

Да станат хора! Ако може, ако успея.  На моменти не съм сигурна дали и аз съм станала човек. Да могат да подават ръка, да помогнат, да се усмихнат, да изслушат. Не винаги е лесно...

И така, трудно е. На мен лично всеки ден ми е трудно.
Цитирай


Мнения: 9 663
Да бъде сигурно в обичта на родителите си ... като гледам колко деца се захвърлят по бабички и бабишкери със седмици, защото са болни и пречат на майка си, в други градове, в други държави дори, не ми се мисли, какви емоционални чудовища се задават на хоризонта. Не че майките кукувици не ги е имало и преди, но тогава имаше по-сериозен обществен натиск към детето.
Цитирай

София

Мнения: 3 325
Да бъде сигурно в обичта на родителите си ... като гледам колко деца се захвърлят по бабички и бабишкери със седмици, защото са болни и пречат на майка си, в други градове, в други държави дори, не ми се мисли, какви емоционални чудовища се задават на хоризонта. Не че майките кукувици не ги е имало и преди, но тогава имаше по-сериозен обществен натиск към детето.
Майки кукувици... обществен наитиск преди върху детето... изобщо нищо не разбрах  Grinning
И преди и сега , винаги е имало деца, които се отглеждат от бабите... ( сега има и от бавачки или  в институции) Че даже, преди, в нашето детство, ние се отглеждахме сами себе си... от детската градина съм ходила сама до/ от градина.. от 1ви клас съм стояла  по половин ден у дома сама да чакам нашите да се приберат... и т.н....
Не винаги това е лошо, мен ме научи на самостоятелност, която всеки ден се благославям че е било така ( но не всяко дете е така... някое дете пък ще стане хаймана, ако има свобода)
Апропо има майки кукувици, аз имах една снаха такава,  която си заряза детето на 2 години, да го гледа баща му и замина за най-далечната възможна чужбина... Детето имаше огромния шанс да не е отгледано от майка си, просто жената не ставаше за майка очевидно и детето й пречеше ( на личния живот и кариерата) Grinning
Та това не винаги е лошо... ако майката е кукувица... по - добре детето й да се отгледа от баба/ баща/ пък и бавачка може... що?
Цитирай

София

Мнения: 11 757
Ако майката е кукувица, най-добре въобще да не се размножава. Ако искаш да караш кола, държиш изпит, но ако искаш да народиш 1-2-3+ нещастни деца, си свободен да го направиш по всяко време.
Цитирай


Мнения: 9 663
Бавачката, градината и училището нямат нищо общо с изхвърлянето при бабичка, защото вечер детето е със семейството си в крайна сметка. И не е най-добре да се отгледа от бабичка, защото не е естествено - за това бабичките не раждат. Най-добре е да не се размножава кукувицата.
Цитирай

На морето!

Мнения: 2 862
Като цяло съм съгласна, че е най-добре детето да прекарва повече време с родителите си отколкото с баби, дядовци и пр., но все пак присъствието на родител около детето изобщо не означава, че то се радва на вниманието му. Има обсебващи родители, които задушават децата си, има и такива, които присъстват само физически докато всъщност са посветени на ФБ, игри и чатове в телефоните си.
Аз работя по цял ден през седмицата, но се старая вечерите, в които сме си заедно в къщи да отделя изцяло на децата, отпуските ми също са посветени на тях в 90% от случаите, освен ако не пътуваме на място неподходящо за деца.
Цитирай


Мнения: 9 663
Че то това родители ли са ...
Цитирай

Sofia

Мнения: 9 579
Първа грешка - 5 години настоявах да спят в детската стая. А те се будеха по 5 пъти на нощ (5 пъти единият и други 5 пъти другият  ooooh!) с писъци. А аз 5 години не спах и не се сетих да ги взема в нашата стая. Защото "дебелите" книги ми бяха промили мозъка колко е невъзпитателно и вредно децата да спят при родителите си. А нямаше още бг-мама.  Mr. Green На 5 най-накрая ми дойде акъла, взех ги в нашата стая (където спаха до 7 год) и от първата вечер до днес никога не са се събудили.
Втора грешка - не им давам свобода да решават и да правят нещата сами. Правя прекалено много неща вместо тях. Защото съм ужасно нетърпелива, все бързам и ми е много по-лесно да им обуя и вържа обувките, вместо да ги чакам 15 мин да го направят сами. До 7 год ги хранех, за да не цапат.  ooooh! Резултат - на почти 11 още не могат да си връзват обувките и няма сила, която да ги научи.  35
Най-голямата грешка - понякога позволявам на мъжа си да се държи грубо с децата. За да няма скандали и да не се караме. Но смятам това вече да се промени. Пък на който не му харесва...
Цитирай

волно калдъръмче

Мнения: 4 519
Най-голямата грешка - понякога позволявам на мъжа си да се държи грубо с децата. За да няма скандали и да не се караме. Но смятам това вече да се промени. Пък на който не му харесва...
Внимавай, че това е нож с две остриета. Какво значи да се държи грубо? Овиква ли ги, обижда ли ги или им казва малко по-сурово, че са в грешка. А може би те не грешат?
Цитирай


Мнения: 9 059
И аз му вързвах обувките , а когато беше възможно, купувах с лепки. До късна възраст не можеше и отказвах да се включвам в състезанието кога ще се научи. Когато се научи, се случи точно за ден, не помня кога точно, но при всички случаи след първи клас, дали не и след втори.
Цитирай

Sofia

Мнения: 9 579
Най-голямата грешка - понякога позволявам на мъжа си да се държи грубо с децата. За да няма скандали и да не се караме. Но смятам това вече да се промени. Пък на който не му харесва...
Внимавай, че това е нож с две остриета. Какво значи да се държи грубо? Овиква ли ги, обижда ли ги или им казва малко по-сурово, че са в грешка. А може би те не грешат?
Обижда ги, вика за незначителни неща. Разбира се, че грешат. Но не е това начинът. Можеш с нормален тон да им обясниш грешката, без да крещиш и ако не е достатъчно можеш да ги накажеш. Но нямаш право да обиждаш и да унижаваш.
Цитирай

София

Мнения: 11 757
Най-голямата грешка - понякога позволявам на мъжа си да се държи грубо с децата. За да няма скандали и да не се караме. Но смятам това вече да се промени. Пък на който не му харесва...
Внимавай, че това е нож с две остриета. Какво значи да се държи грубо? Овиква ли ги, обижда ли ги или им казва малко по-сурово, че са в грешка. А може би те не грешат?
Обижда ги, вика за незначителни неща. Разбира се, че грешат. Но не е това начинът. Можеш с нормален тон да им обясниш грешката, без да крещиш и ако не е достатъчно можеш да ги накажеш. Но нямаш право да обиждаш и да унижаваш.
Повечето викаме, но обидите са друга бира. Трудно ще схванат, че нямат право да обиждат, при условие, че единият родител го прави. Обаче е и до характер, плюс възпитание. Мъжът ми не си е позволявал никога да обиди детето (или мен), глас супер рядко й повишава. Той е по-възпитаният от нас двамата - аз като се ядосам, виквам така, че и в съседния блок ме чуват. Инцидентно съм й казвала и ''пикла'' когато съм била бясна. Рядко, но факт - случвало се е.
Цитирай

София

Мнения: 3 325
При нас е даже по-лошо. Моят навиква само голямата щерка, че уж е по - голяма и уж трябва да знае и да не дразни сестра си. И докато навиква голямата, гушка и лигави малката. Е няма такъв цирк просто  Flushed
И не мога .....не мога да му обясня, че това е най - гадното и вредното. ( малката расте с чувството, че е любимката и управлява къщата, голямата расте с комплекс и още повече има поводи да тормози сестра си... и до безкрай)
То , не че голямата не е дразнител. Тя и мен ме изважда от равновесие за 1 минута. Амаааа
Разправям се , карам се с него... нищо. нищо.  И в същият момент онова диване, голямото,  не си взема бележка, едва ли не .... абе незнам вече
Но не я обижда, нахоква я доста обаче, откакто е по-голяма особено, като малка като беше, правеше куп щуроти и супер инат беше, но той не го правеше... Сега вече, на 9 год,  смята че нещата са изтървани и е доста по-злобен в караницата си... Ама има мярка все пак.. му казвам аз. Аз не позволявам много ( като той се вбеси бързо бързо ги изнасям в стаята им и ги "покривам", даже гледам преди да стане напечено да ги "изнеса"... обяснявам им, амааааа нищо не влиза в главите им... после пак някоя нова дивотия се измисля и така... я караме) Малкото пък се е научило , че щом писне веднага сестра й е смъмрена... и да видиш как се пищи за всичко.... аз мога ли да стоя там до тях да дебна дали пищи с право или без нищо .... Ужас !
Цитирай


Мнения: 923
Ако има мярка, не е страшно. Аз нямам все още две деца, но като бяхме по-малки с брат ми аз винаги го отнасях. По-голяма съм от него с пет години и половина. Първо бяха думите, че по-умният отстъпва, а ако не подействаха отрезвително заиграваше шамарената фабрика. Не съм се чувствала подтисната. Или и да е било така, е било моментно и за тогава, детска му работа Wink
Цитирай


Мнения: 17 812
Голяма грешка правите, Yangdze. Ето така започва смразяването между братя и сестри.
Защото нали, повечето родители раждат по повече деца, уж да са си опора в живота и т.н., а на практика ги възпитават така, че да се мразят цял живот. И да се чудят кой кого как да прекара.
Иначе всички си възпитавате децата еднакво, да.  Smile
Оставяйте ги да се оправят сами, не им се месете в отношенията.
Има много бърз и успешен метод, който може да прекрати тази практика – при възникнал конфликт наказвате и двете деца еднакво, без значение и разследване кой бил виновен, кой започнал пръв и т.н. Първо, така си спестявате усложняването на най-обикновените детски сдърпвания, второ, нищо повече не сближава така децата, както общата неволя – т.е. общото наказание. Трето, и за вас самите е по-добре. А и децата ще се научат да общуват по-спокойно помежду си.
Но това става само с предварително изяснени и уточнени правила – първо между вас с мъжа ти, после и сведени до знанието на децата. И стриктно изпълнение, без изключения.
Цитирай

София

Мнения: 3 325
Уж го знам, да грешка е...
Уж съм ги оставяла да се оправят.... ама нещата като станат на "живот и смърт"... какво? то в Пирогов сме ходили по нощите  да гипсираме ръка на малкото след "сестринска игра"... Ама хайде това е само нюанс

Основното е , че аз с бащата не мога да се разбера по въпроса ConfusedConfused
Едната като писне.... бащата се сурва да наказва голямата....  и се кара само на нея... ама не е там, не е видял какво е станало.... по подразбиране голямата е виновна, че е по -голяма и разбира... Пък и тя е супер дразнител и манипулатор и това няма как да не призная... Онова пък малкото вече пищи за нищо...
Аз, ако ги оставя тримата, само това мога да направя всъщност не да оставя двете , а тримата , щото са като 3 деца с баща им .... То ще е война..
Цитирай


Мнения: 3 423
Изземвай властта докато е време и вкарай в ред нещата. Започни с мъжа, а остави децата сами да се оправят. Малкото като пищи, го оставете да си пищи. Не ходете да го спасявате веднага от кака му.

Аз съм по-малката. Винаги съм мразела думите - малките са глезените. Нас ни строяваха и двете без значение виновен/невинен. Обръщахме се срещу майка и започвахме да се защитаваме. Добра стратегия е имала жената.

Обаче сега при много мои познати с две деца виждам за какво иде реч. Малкото се гали с перо, а голямото, само защото е с 1-2-3 години по-голямо, отнася всичко.
Цитирай


Мнения: 14 335
Намесвала съм се в разпри между синовете, само когато се е стигало до сдърпвания.Било е не повече от 3-4 пъти....като не съм търсила кой крив/кой прав.Има ли бой и "кръв", наказание отнасят и двамата.Защото сме забранили да се бият.
Иначе, си се оправяха сами.Малкия се пробва да идва да се оплаква от баткото, но биваше отпращан с думите "Аз с вашите игри и играчки не се занимавам.Оправяйте се, не сте бебета, които не говорят."
Но с баща им имахме едно поведение спрямо тях.
Ако сме имали някакви несъгласия относно възпитанието, сме го разнищвали насаме, не пред тях.
Цитирай

някъде в орбита...

Мнения: 1 767
Пък и тя е супер дразнител и манипулатор и това няма как да не призная... Онова пък малкото вече пищи за нищо...
Естествено, че голямата ще е дразнител и ще опитва да манипулира - и мен да ми пилят на главата за всяка глупост, без оглед на виновник, щях да си го връщам както мога. И естествено, че малката ще пищи за нищо - едно писване и всичко се решава в нейна полза. Кой не иска така да е цял живот?
Проблема е, че колкото по-големи са децата, толкова по-трудно се променят такива коловози.

Ето така започва смразяването между братя и сестри.
Абсолютно точно...
Цитирай

Sofia

Мнения: 9 579
Едната като писне.... бащата се сурва да наказва голямата....  и се кара само на нея... ама не е там, не е видял какво е станало.... по подразбиране голямата е виновна, че е по -голяма и разбира...
Eй така беше майка ми едно време по отношение на мен и брат, с 8 год по-малък. Все трябваше аз да отстъпвам, защото съм по-голяма. Все той беше прав, все аз бях виновна. Той много бързо се научи да пищи за щяло и нещяло и майка ми пристигаше със скоростта на светлината да ме наказва, без изобщо да се поинтересува какво се случва. Много се дразнех.  ooooh!
Няма да забравя един случай. Брат ми (на 5-6 год тогава) си играе с вратата на стаята. Обаче изведнъж става страшно течение, вратата се тряска и му затиска ръката. Той започва да пищи, аз дърпам вратата да я отворя и да го освободя. В този момент пристига майка ми и решава че аз нарочно го затискам и изядох шамарите.  ooooh! Никога няма да забравя обидата.
В резултат на всичко това като малки, после в пубертета, а и малко след него, аз брат ми не можех да го понасям. С майка ми също никога не съм била в добри отношения, нито близка. Чак след 30 год (неговите 30) си оправихме отношенията, станахме близки и сега много се обичаме. Но това е загубено време, което никой няма да ни върне. Да не говорим за дефектите в моя характер и психика, причинени от това че израснах с мисълта, че майка ми не ме обича, а обича брат ми повече. Та не знам какво трябва да направиш, но нещо трябва да се направи със сигурност. Не оставяй нещата така. 
Цитирай

София

Мнения: 3 325
Боря се, но по - скоро трябва таткото да "отнесе шамарите" от мен.
Истината е, че голямата ползва малката за боксова круша, ръка й чупи.. по Пирогов ходихме за гипс по нощите ... говоря говоря.... ама не й увира главата, а вече е на 9 години и разбира всичко. Дразни, ей така нарочно, говори й страхотии, плаши я, тихо й шушне в ухото страхотии... чувала съм лично...
Не ми помага голямото дете, като седна да споря с баща й, че не е добре да й се кара само на нея.... Тъкмо в този момент... чувам писък , отивам в стаята им и гледам че малката е качена на бюрото от каката й , тя й помага да направи мост отгоре в/у бюрото , като се държи на вътрящ се стол с едната ръка..... Игра й намерила.... Е как да имам аргументи Confused и да я защитя.... и това всеки ден такива...
Инак , аз напоследък се карам само на малкото, че пищи, и толкова... на голямата има кой да й се кара, затова Confused Каката е с ехидна усмивка докато се карам на малкото и това виждам... Иди й обясни..
Омраза по между им няма.... просто голямата си намира игра и боксова круша, учи глупости в у-ще и идва всичките ги тества в/у сестра си...Търсят се и се обичат инак...засега...
Цитирай


Мнения: 3 423
Малката на колко е?
Каката го прави нарочно, това вече трябва да си го разбрала. Ръка може да се счупи и без някой да ти помогне. Да, не е приятно, но случило се е. Важното е от тук нататък да няма големи бели.
Цитирай

София

Мнения: 3 325
няма 5 още
ръката чупихме преди година... не беше нарочно, не, нямам това предвид, най - тежко всъщност кака й преживя случката, плака, извинява се, хем аз и дума не казах, напротив : обяснявах през цялото време, че не е било нарочно и да не плаче... понеже я виждам че страда.... ама по болници, Пирогов по нощите, травмира се.. Нямаше на кого да я оставя изобщо , ни едната , ни другата ...
Малкото не мигна , то като го гипсираха нищо повече не я боля
Ама голямата беше гузна и плака, въпреки успокоението ...
( сега баща й в най - големия си бяс някой път, рядко ама го е казвал ,  .... е, помниш, че й се чупи ръката вече... )
Иде ми да го плесна ...ама в яда си... като улови малкото във въздуха след поредната "тренировка" .. и той явно не го мисли...
Абе веселба е... Confused
« Последна редакция: чт, 07 фев 2019, 13:37 от Yangdze »
Цитирай

София

Мнения: 11 757
Yangdze, ужасно мъчно ми става за голямата ви дъщеря като те чета. Тя прави всички магарии именно защото иска да ви привлече вниманието. Парадоксално, но колкото повече й се карате, толкова повече тя ще търси обич и потвърждение за тази обич като прави това, което децата умеят добре: бели.

Не те критикувам, мразя да се намесвам в чужди семейства, но този път не мога да се сдържа. Според мен трябва веднага да прекратите постоянното обвиняване, както и напомнянето за минали провинения, като чупенето на ръката на сестра й. Това е гадно и нечестно. Вие сте техни родители и се предполага, че любовта ви е безусловна - и към двете. Безусловната любов предполага и истинска прошка, а припомнянето на минали бели говори за една злопаметност, която не прави чест на мъжа ти. Седни и говори с него, ако трябва се скарайте, но застани зад децата си. Накарай го да проумее, че не сте си взели канарче, което може да навиква и обижда, а изграждате бъдещ възрастен човек. По-голяма отговорност от това аз лично не знам да има.

Защо толкова им треперите на тия мъже, бе? Сакън да не се засегнат. С моя сме имали разногласия относно възпитанието на детето - все още имаме, нормални родители сме. Изчаквам тя да не е на хоризонта и го почвам, или той мен. Изобщо не се ''щадим'' един друг, казваме си нещата право в очите, в т.ч. и неприятните. Не бих могла да изкарам и седмица с мъж, на когото не смея да му кажа точно какво мисля за някоя негова постъпка.
Цитирай

София

Мнения: 3 325
Благодаря , приемам всякакви коментари. То  и моите опити и мнение са в тази посока.
Но малко се "оплетоха" историите тук, друга майка говореше за обиди към децата, и че не смее да се кара с мъжа си . Не, щерка ми  , баща й не я обижда, кара й се обаче доста ожесточено, и то сравнително от скоро е това. Откакто поотрасна и почна да "носи" у дома дивотиите от у-ще и да ги тества на сестра си. Преди като по - малка беше трудно дете, но той рядко избухваше.
По - скоро проблема ми е, че той се кара предимно на нея, че уж е голяма, че уж разбира , че уж е инициатор на дразгите.
Инак , обвинения не, беше инцидентно, наистина , изтървано... Напротив... аз се скъсах да й обяснявам, че не е виновна за счупената ръка... ама тя гузна и си знае... затова се разстрои толкоз ..върху това нямам контрол

По темата, бащата, аз съм последната която е пример за страх от сблъсък вкъщи. Тъкмо напротив. Що битки съм водила.. за какво ли не...Не е това начина в този случай, убедих се, Представете си, те се дразнят по между си, той се кара на нея, аз се разправям с него. Чудно се получава , пробвала съм и това. Ние нямаме вариант да сме без децата, нямаме баби, 100 % от времето сме с тях и около тях и това е. Че да се разправям с него без деца у дома. Мир ни е нужен , и то за децата най - вече. По - скоро трябва да "работя" със самите деца. Че тя голямата е на 9 години , ама грамадна вече, 140см е висока , 35 номер обувки. Grinning  Това на шега, ама.... би следвало да разбира...
Цитирай

София

Мнения: 11 757
Съскайте си когато дребните спят - правили сме го, когато не е била в някоя баба Smile

Според мен трябва да ''работиш'' най-вече с мъжа ти - той е другият възрастен в семейството. Голямата ти щерка е на 9, нали? То си е дечко. Моята е на 8, носи 34 номер, но сърцето и умът й са детски, силно щури. Не казвам, че не трябва и с нея да говориш, напротив, напротив. Просто те са деца, докато мъжът ти би следвало да е достатъчно разумен, за да вдене какво му казваш.

М/у другото, като малка най-много мразех когато някой ми кажеше ''Ама ти си по-голямата, дръж се едикакси''. Все някоя ситна братовчедка се мотаеше летата около мен и подивявах когато изискваха да се държа като ''по-голяма''. Нищо не ми говореше това, аз си бях хлапе. Говорим за 8-9 годишни деца, не за тийнове.

Успех, сигурна съм, че ще се справите заедно Hug
Цитирай


Мнения: 3 423
Yangdze, пак казвам - Пирогов, посред нощите - спрете да го мислите ти и мъжа ти. Факт, е че вътрешно я обвинявате. За да те успокоя - дъщеря ми си спука главата на 4, на 6 си счупи ключицата. И двата пъти бях на не повече от 2-3 метра от нея. Никога мъжът ми не ме е обвинил за това. Майка ми се опита първия път и за зла участ след месец си счупи глезена. Мисля, че тогава разбра, че понякога нещата просто се случват, колкото и да се внимава.

Друго всъщност исках да ти напиша. Имам по-голяма сестра. Тя е отнесла много бой. Къде заради мен, къде заради такова поведение - търсещо внимание. Не казвам, че биете, но психическия тормоз е не по-малък от физическия. Сестра ми израсна неуверена. И до сега е така, а е на 41 вече. Мачкана е цял живот и аз обвинявам баща ми и най-вече майка ми за това, че не го спря никога. И до сега с поведението си търси внимание и иска да се докаже винаги. Когато усети, че губи почва под краката си й е най-лесно да ме нарани мен. Много сълзи съм проляла, но винаги съм намирала начин да простя. Сега сме на много километри една от друга и не мисля, че й липсвам много.
Цитирай

sofia

Мнения: 6 918

По темата, бащата, аз съм последната която е пример за страх от сблъсък вкъщи. Тъкмо напротив. Що битки съм водила.. за какво ли не...Не е това начина в този случай, убедих се, Представете си, те се дразнят по между си, той се кара на нея, аз се разправям с него.
Тцъ, грешка. Не се разправяш с него. Спираш тирадата и казваш: "кажи ти какво стана", другите мълчат и слушат, после другото дете си казва версията и правите "анализ" на ситуацията. По тази схема научих моите да се изслушват и мен да ме слушат, а и аз ги слушам. Никога не съм хокала някого от тях двамата, без да разбера какво точно се е случило и как се е стигнало до там.
Като си бесен, спираш, обмисляш какъв ти е проблема и тогава го "изплюваш", а не да избухнеш безконтролно. То това и доста възрастни не го умеят.
На опасните игри предлагаш алтернативи. Това си е трудно начинание. Физическото разделяне на децата също помага за успокояване - единият да прави нещо в едната стая, другият в другата или им намираш нещо да ти "помагат".
Мъжът ми реагира по същия начин като мен. Често моето съскане да престанат или да направят нещо не го чуват, но на неговото реагират.
« Последна редакция: вт, 12 фев 2019, 15:52 от vesi1 »
Цитирай

София

Мнения: 20 745
И строго си забранявате изреченията: Ти си по-голяма, ти трябва да ......!!!
Цитирай

sofia

Мнения: 6 918
О, това абсолютно! Правилата са за всички, не само за големите или само за малките.
Цитирай


Мнения: 115
Здравейте, от известно време двамата ми сина ( на 6г. и на 4г. ) се карат ежесекундно. Големият дразни малкия,  малкият почва да пищи или да удря. Малкият дразни големия, големият щипи или удря. Малкият е по-срамежлив, казва че в детската градина никой не иска да играе с него. Въртях много вариянти. Единствено като играя с тях всичко е Ок, ако дори за секунда изляза, пак успяват да се скарат. Преди малко се скараха, защото единия казва, че закуската са кифлички, а другия, че са козуначета...  Ако правят беля се обединяват.
Със съпругът ми не се караме по между си.
Моля за съвети, ако някой има идея как да се справя с проблема.
Цитирай


Мнения: 14 335
Аз лично, бих им забранила за 3 дни примерно, да играят заедно. Или изобщо да стоят в една стая... освен когато се хранят. През останалото време всеки в отделна стая, с обяснението, че ти не си надзирател и звероукротител и щом не могат да се разбират като братя, просто няма да контактуват и играят. Предполагам, че от скука още на втория ден ще се кротнат. И бих прилагала тази тактика всеки път. Като не отстъпвам още на втория час. Поне ден-два ще ги държа разделени.
Цитирай


Мнения: 3 423
Купи си тапи за уши и не ставай буфер между тях. Да се научат да се оправят. В противен случай наказание и за двамата. Кифлички или козуначета - ми кажи им че са кроасани и докато не спрат да спорят нямат право да ядат. Хич не им се впечатлявай, дълго време ще е така.
Цитирай


Мнения: 115
Франсоаз*
Много благодаря. Това не съм го правила, задължително ще го пробвам, предполагам още днес ще се наложи.
Цитирай


Мнения: 115
Купи си тапи за уши и не ставай буфер между тях. Да се научат да се оправят. В противен случай наказание и за двамата. Кифлички или козуначета - ми кажи им че са кроасани и докато не спрат да спорят нямат право да ядат. Хич не им се впечатлявай, дълго време ще е така.
Отскоро е така, до преди това си играеха без проблем. Не мога да се примиря, че няма разрешение на ситуацията. Пристраших се, да имам деца с малка разлика, въпреки здравословни проблеми и липсата на помощ, за да са по-близки, да са на близка възраст и да си играят, а не за да си казват "мразя те". Иначе и двамата са страхотни деца... но заедно са експлозия.
Цитирай

София

Мнения: 1 039
Най- големите грешки (до момента) са свързани предимно с моята натура.
Много съм организирана и изисквам същото. Вбесявам се, когато нещо излезе извън контрол, само поради факта, че не си си разчел времето или си се мооооотааааал. И разбира се, син ми е пълна противоположност.
Другата ми грешка, че съм нетърпелива, вследствие, на което започвам да изземвам домашните задължения (че ми посиня устата само да напомням), а синковеца започна да забравя дори къде се намира коша за пране, та в момента сме в превъзпитателна фаза- имаш само два чифта бельо и каквото си изпереш- това ще носиш.
Не знам дали не сбърках и по отношение, той да има правото да избира още като малък (макар и ограничен избор), та на моменти е едно устато чудовище, което ме изкарва извън нерви (и най- вбесяващото е, че на съучениците си не може да каже и две думички)
Добре, че е баща му, та малко да ме озаптява, вследствие на което, разбира се, е по- готиния Smile
Цитирай

София

Мнения: 20 745
Първото ми дете е тотално различно от мен. Още тогава разбрах, че няма как да е като мен. С второто го давам още по-леко.
Не можем да ги направим като себе си.
Цитирай


Мнения: 824
Най- големите грешки (до момента) са свързани предимно с моята натура.
Много съм организирана и изисквам същото. Вбесявам се, когато нещо излезе извън контрол, само поради факта, че не си си разчел времето или си се мооооотааааал. И разбира се, син ми е пълна противоположност.
Другата ми грешка, че съм нетърпелива, вследствие, на което започвам да изземвам домашните задължения (че ми посиня устата само да напомням), а синковеца започна да забравя дори къде се намира коша за пране, та в момента сме в превъзпитателна фаза- имаш само два чифта бельо и каквото си изпереш- това ще носиш.
Не знам дали не сбърках и по отношение, той да има правото да избира още като малък ,  
Все едно съм го писала аз.
Ако можех да поправя някакви грешки, бих поправила само себе си.
Цитирай


Мнения: 26
Здравейте! Имам проблем с детето на мъжа ми,което е на 10г. Не слуша изобщо. Думата НЕ се приема казана само от нейната уста. Обижда не само мен, а всеки, без да се съобрази, че дадения човек е много по-голям от нея било то мъж или жена. Все още спи с баща си въпреки, че си има стая. Научена е щом каже, че иска едно нещо, то трябва да и бъде взето независимо дали го заслужава.Обича винаги да става на нейното и не се спира докато не получи своето. Винаги е с нас, където и да отидем, а не си игра като другите деца, а стой с големите мъже и жени и дори се меси в разговорите ни се едно не е дете, а голям човек. Обижда всеки и на приятелите ни им прави лошо впечетление, а те неказват  на баща й, че дъжанието й им е неприятно, а казват на мен, защото си мислят, че той ще им се обиди. Всичко това ме отблъсква от това дете и вече години немога да се справя с тези проблеми, а колкото повече разте по-лошо ставя. Говорила съм с баща й хиляди пъти относно възпитанието й, а той все ми се оправдава, че го е жал да й се скара, защото била дете на разделени родители. А сега вече очакаваме семейството ни да се увеличи и ревността от бебето започва и става още по лоша. Някой имал ли е проблеми с такива деца и как се е справил с тях. Незнам вече как да подхождам. А от държанието й вече усещам, че започвам да изпотвам ненавист към нея. Моля помагайте. 🤔🤔🤔
Цитирай


Мнения: 6 051
С вас ли живее това дете? Майката къде е ?
Цитирай

София

Мнения: 20 745
От колко точно години общуваш с това дете?
Цитирай


Мнения: 14 335
Здравейте! Имам проблем с детето на мъжа ми,което е на 10г. Не слуша изобщо.
Скрит текст :
Думата НЕ се приема казана само от нейната уста. Обижда не само мен, а всеки, без да се съобрази, че дадения човек е много по-голям от нея било то мъж или жена. Все още спи с баща си въпреки, че си има стая. Научена е щом каже, че иска едно нещо, то трябва да и бъде взето независимо дали го заслужава.Обича винаги да става на нейното и не се спира докато не получи своето. Винаги е с нас, където и да отидем, а не си игра като другите деца, а стой с големите мъже и жени и дори се меси в разговорите ни се едно не е дете, а голям човек. Обижда всеки и на приятелите ни им прави лошо впечетление, а те неказват  на баща й, че дъжанието й им е неприятно, а казват на мен, защото си мислят, че той ще им се обиди. Всичко това ме отблъсква от това дете и вече години немога да се справя с тези проблеми, а колкото повече разте по-лошо ставя. Говорила съм с баща й хиляди пъти относно възпитанието й, а той все ми се оправдава, че го е жал да й се скара, защото била дете на разделени родители. А сега вече очакаваме семейството ни да се увеличи и ревността от бебето започва и става още по лоша. Някой имал ли е проблеми с такива деца и как се е справил с тях. Незнам вече как да подхождам. А от държанието й вече усещам, че започвам да изпотвам ненавист към нея.
Моля помагайте. 🤔🤔🤔
Е, как да помагаме?
Вие знаете какво да правите, но НЕ го правите.Ние ли да дойдем да възпитаваме и наказваме?
Спрете да ходите на пръсти около нея, въведете правила и дръжте да се спазват.Няма друг начин.
Цитирай


Мнения: 26
Здравейте! Имам проблем с детето на мъжа ми,което е на 10г. Не слуша изобщо.
Скрит текст :
Думата НЕ се приема казана само от нейната уста. Обижда не само мен, а всеки, без да се съобрази, че дадения човек е много по-голям от нея било то мъж или жена. Все още спи с баща си въпреки, че си има стая. Научена е щом каже, че иска едно нещо, то трябва да и бъде взето независимо дали го заслужава.Обича винаги да става на нейното и не се спира докато не получи своето. Винаги е с нас, където и да отидем, а не си игра като другите деца, а стой с големите мъже и жени и дори се меси в разговорите ни се едно не е дете, а голям човек. Обижда всеки и на приятелите ни им прави лошо впечетление, а те неказват  на баща й, че дъжанието й им е неприятно, а казват на мен, защото си мислят, че той ще им се обиди. Всичко това ме отблъсква от това дете и вече години немога да се справя с тези проблеми, а колкото повече разте по-лошо ставя. Говорила съм с баща й хиляди пъти относно възпитанието й, а той все ми се оправдава, че го е жал да й се скара, защото била дете на разделени родители. А сега вече очакаваме семейството ни да се увеличи и ревността от бебето започва и става още по лоша. Някой имал ли е проблеми с такива деца и как се е справил с тях. Незнам вече как да подхождам. А от държанието й вече усещам, че започвам да изпотвам ненавист към нея.
Моля помагайте. 🤔🤔🤔
Е, как да помагаме?
Вие знаете какво да правите, но НЕ го правите.Ние ли да дойдем да възпитаваме и наказваме?
Спрете да ходите на пръсти около нея, въведете правила и дръжте да се спазват.Няма друг начин.

Бащата го е жал да наказва, заради това че била дете на разделени родители.
А аз съм '' НИКОЯ'' да я наказвам

От колко точно години общуваш с това дете?
7
« Последна редакция: пт, 28 юни 2019, 10:51 от AnMary »
Цитирай

София

Мнения: 20 745
Значи е била на 3? И ти за седем години не можеш да намериш правилния подход с това дете? Сериозно?
Ами вината си е изцяло твоя. Явно е, че не можеш да я понасяш. И не можеш да общуваш с деца.
Цитирай


Мнения: 26
Значи е била на 3? И ти за седем години не можеш да намериш правилния подход с това дете? Сериозно?
Ами вината си е изцяло твоя. Явно е, че не можеш да я понасяш. И не можеш да общуваш с деца.
Както казах баща й не и се кара и възпитава поради причината, че го жал заради това, че е дете на разделени родители.
А щом аз се опитам да и направя забележка тя ми отвъща с думите "ти неможеш да ми казваш" или "ти не ди никоя че да ми казваш" 
А доколкото с общуването с деца досега не съм имала проблем с нито едно дете. Дори племенничките на мъжа ми са постоянно при нас и нямам никакви проблеми с тях. 😉 А това с понасянето в началото не беше така,но с постъпките си и думите си те кара да се отдръпнеш от нея. И както казах не се държи така само с мен, а с всички около нас
Цитирай

Soft kitty, warm kitty, little ball of fur, happy kitty, sleepy kitty, purr, purr, purr!

Мнения: 1 117
Определено имате проблем, който ще се задълбочи с появата на бебето.
Потърсете и професионална помощ - явно се налага. Детски психолог или нещо такова... Семеен терапевт.
Майката на това дете къде е? Полага ли грижи за него?
От написаното звучи, сякаш детето живее с Вас и баща си. В този случай и той е много виновен и силно отговорен. Няма ясни граници в семейството Ви. И някой трябва да ги постави. Най-добре е да сте двамата възрастни, защото иначе отглеждате социопат съзнателно.

Щом Вие сте жената в къщата и семейството е редно да изисквоте подобаващо уважение и адекватно поведение.
Аз на ваше място, предполагам, не бих забременяла и продължила живота си, в семейство с такава конфигурация.
За протокола: Дете съм на разведени родители, живяло при майка си. Но баща ми никога не позволи новата му жена и семейство да бъдат тренирани неуважително от мен и околните. Той си пое вината и отговорността за всичко, което направи. Той подаде молбата за развод.
Такова държане е опасно и неадекватно, и стискам палци да подлежи на промяна. На Ваше място бих питала - аз и бебето или тя с това си поведение... Знам, че е крайно, но мъжът дезертира и не е редно и нормално Вие да го отнасяте отвсякъде. И поведението на приятелите Ви е неадекватно. Да се каже, когато има проблем, е най-рационалното решение на проблема....
Успех!
Цитирай

София

Мнения: 7 347
На Ваше място бих питала - аз и бебето или тя с това си поведение...
Не мога да повярвам!
Цитирай


Мнения: 1 449
Абе вие съвсем изтрещахте
Цитирай


Мнения: 26
Определено имате проблем, който ще се задълбочи с появата на бебето.
Потърсете и професионална помощ - явно се налага. Детски психолог или нещо такова... Семеен терапевт.
Майката на това дете къде е? Полага ли грижи за него?
От написаното звучи, сякаш детето живее с Вас и баща си. В този случай и той е много виновен и силно отговорен. Няма ясни граници в семейството Ви. И някой трябва да ги постави. Най-добре е да сте двамата възрастни, защото иначе отглеждате социопат съзнателно.

Щом Вие сте жената в къщата и семейството е редно да изисквоте подобаващо уважение и адекватно поведение.
Аз на ваше място, предполагам, не бих забременяла и продължила живота си, в семейство с такава конфигурация.
За протокола: Дете съм на разведени родители, живяло при майка си. Но баща ми никога не позволи новата му жена и семейство да бъдат тренирани неуважително от мен и околните. Той си пое вината и отговорността за всичко, което направи. Той подаде молбата за развод.
Такова държане е опасно и неадекватно, и стискам палци да подлежи на промяна. На Ваше място бих питала - аз и бебето или тя с това си поведение... Знам, че е крайно, но мъжът дезертира и не е редно и нормално Вие да го отнасяте отвсякъде. И поведението на приятелите Ви е неадекватно. Да се каже, когато има проблем, е най-рационалното решение на проблема....
Успех!

Детето живее с майка си, при нас идва всеки петък, събота, неделя и през ваканциите. А това да му поставя да избира между мен или детето си немога да го позволя се пак е баща и никога не бих го карала да избира. Както обича мен така обича и детето си все пак. Не ми се струва никак правилно
Цитирай


Мнения: 21 960

А щом аз се опитам да и направя забележка тя ми отвъща с думите "ти неможеш да ми казваш" или "ти не ди никоя че да ми казваш" 
Е, възрастен човек си. Още ли не си успяла да схванеш, че проблемът е не в детето, а в баща му? Как живееш с някой, който си позволява такива реплики по твой адрес?
Цитирай


Мнения: 136
И аз смятам, че проблемът идва от бащата (родителя), а не от детето. Бащата е този възрастен, който ясно, категорично и без да търпи възражения трябва да обясни на детето, че Вие сте жената, която обича, с която иска да живее занапред и то (детето) трябва да я уважава. Също така бащата следва да обясни на детето си, че понякога възрастните спират да се обичат и да се разбират, и за да се чувства всеки щастлив се налага да се разделят, че е обичал майка й, но с времето нещата са се променили и сега обича Вас. Струва ми се , че детето прави напук, стреми се да Ви дразни и тормози умишлено, за да следи реакциите Ви. На това дете му липсва внимание, грижи и разговор. То вижда във Вас причина майка й и баща й да не са заедно, т.е. асоциира Ви с враг, с който трябва да води война. На детето не са поставени граници и норми на приемливо поведение, държание - вкъщи, навън, сред познати. Най- вероятно детето се държи по този начин и с връстниците си. Наблюдавали ли сте я как играе с други деца, какво е поведението й тогава, например ? Докато баща й не Ви заяви пред нея като авторитет, който тя трябва да уважава, това ще продължи.
Цитирай

София

Мнения: 8 126
Проблемът е в бащата, подозирам и в майката.
Идеята за психолог е много добра. Но при специалист трябва да заведеш мъжа си, а не детето. той трябва да осъзнае грешките си и да промени поведението си. В противен случай е възможно каката да започне да се държи лошо и с бъдещото бебе.
А ако майка й подклажда подобно поведение, ще ви е много трудно да с е справите.

Най-важно е бащата да се осъзнае.
Цитирай


Мнения: 205
Нещата са по-сложни, отколкото изглеждат. Аз имам опит е подобна ситуация, посещавала съм специалист по въпроса и мнението му беше, че детето има право да изпитва своите си чувства, т.е. реакцията й вероятно е породена от някакъв вътрешен конфликт и несъгласие с развода на родителите си. От друга страна ако бащата е напуснал майката заради вас е напълно нормално да ви приема като натрапница, която е развалила нейното семейство.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 461
Бихте ли споделила, преди да почувствате нужда да пишете тук или да споделите с някой извън кръга на засегнати поговорихте ли с партньора си? Той каква позиция има спрямо вашите чувства в ситуацията? Счита ли, че има проблем или неглижира? Ясни граници трябва да има при всички случай и във всички семейства. Всеки един в кое да е семейство знае или  трябва да знае къде, как и какво поведение спрямо останалите може да си позволи. Може да се окаже, че ако не давате ясни и категорични сигнали, че поведението не е приемливо, човекът отсреща не си дава сметка за него. Не е добре въобще да се чака дълго, какво говорим за години... Разговор с партньора, ако двамата имате единодушие и си поставите ясна цел, следвате стъпките за постигането й. Ако не съумеете да я постигнете търсите помощ от психолог. Ако обаче няма единодушие... Направете си самоанализ колко ще издържите при тези условия, които и самата вие донякъде сте допринесли да се случат и как по-най добрия начин да излезете от нея.
Децата в такива случаи лично според мен са жертва на огорчението, гнета и незрялото поведение на разделените родители и/или техните роднини. Детето изгражда мнение и поведение които са огледало на тези на възрастните около него. Много са малко разумните и достатъчно зрели психологически хора, които се разделят по нормален начин. Всяко дете иска да знае, че без значение, че родителите имат непреодолими трудности в съвместния си живот и той бива прекратен, че е заченато с любов, че ще остане завинаги тяхно дете, те го обичат, подкрепят и вярват, че въпреки всичко то ще бъде щастливо, защото е обичано. Това са екзистенциални, базови нужди на всяко човешко същество.
Ако искате да вникнете в мисленето, да разберете какво поражда определено поведение, защо и при какви обстоятелства трябва да се работи за промяната му, с какви методи - има много литература, насочете се към добри издания и желая успех на семейството Ви.
Цитирай


Мнения: 5 025

Бащата го е жал да наказва, заради това че била дете на разделени родители.
А аз съм '' НИКОЯ'' да я наказвам
Щом си никоя,какво още правиш там?!?
Я по един шамар зад врата и на двамата,че да се осаферят,и си гледай живота!
Цитирай


Мнения: 824
От всичко което написа, мисля че проблема е в теб, а не в детето.  Детето е било само на три, когато си започнала да общуваш с него.  За седем години не си успяла да стигнеш до сърцето на това дете и не си намерила правилния подход.  А сега е на десет и държанието й те отблъсква и вече усещаш, че започваш да изпитваш ненавист към нея.

Кой е виновен едно дете на три, или един осъзнат възрастен?  

Уважение не се изисква, уважение се печели...

"ти неможеш да ми казваш" или "ти не ди никоя че да ми казваш" - ако детето чувства подкрепа и любов от теб, ако в теб вижда приятел, няма да ти говори така. Децата много добре усещат хората.
Цитирай


Мнения: 2 056
никоя май е израз на бащата, не на детето, ако не греша.
Цитирай


Мнения: 14 335
Скрит текст :
Определено имате проблем, който ще се задълбочи с появата на бебето.
Потърсете и професионална помощ - явно се налага. Детски психолог или нещо такова... Семеен терапевт.
Майката на това дете къде е? Полага ли грижи за него?
От написаното звучи, сякаш детето живее с Вас и баща си. В този случай и той е много виновен и силно отговорен. Няма ясни граници в семейството Ви. И някой трябва да ги постави. Най-добре е да сте двамата възрастни, защото иначе отглеждате социопат съзнателно.

Щом Вие сте жената в къщата и семейството е редно да изисквоте подобаващо уважение и адекватно поведение.
Аз на ваше място, предполагам, не бих забременяла и продължила живота си, в семейство с такава конфигурация.
За протокола: Дете съм на разведени родители, живяло при майка си. Но баща ми никога не позволи новата му жена и семейство да бъдат тренирани неуважително от мен и околните. Той си пое вината и отговорността за всичко, което направи. Той подаде молбата за развод.
Такова държане е опасно и неадекватно, и стискам палци да подлежи на промяна. На Ваше място бих питала - аз и бебето или тя с това си поведение... Знам, че е крайно, но мъжът дезертира и не е редно и нормално Вие да го отнасяте отвсякъде. И поведението на приятелите Ви е неадекватно. Да се каже, когато има проблем, е най-рационалното решение на проблема....
Успех!

Детето живее с майка си, при нас идва всеки петък, събота, неделя и през ваканциите.
А това да му поставя да избира между мен или детето си немога да го позволя се пак е баща и никога не бих го карала да избира.
Скрит текст :
Както обича мен така обича и детето си все пак. Не ми се струва никак правилно
Ами, той вече е избрал...дъщеря си.
Толерирайки всякакво нейно поведение, и спрямо теб, и спрямо околните, той ясно и категорично й дава да разбере, че ТЯ е най-важната, и каквото и да прави/казва, винаги ще е на първо място.
Това, че живеете заедно, явно не значи кой знае какво за него....Колко пъти те е защитил?Колко пъти е казал на дъщеря си, че постъпва неправилно, а това влече след себе си последствия?Колко пъти тя е понесла последиците от неадекватното си поведение?
Разбираш ли, оставяйки я да си прави каквото иска, той индиректно все едно й казва "Ти си най-важната за мен, никой друг няма значение!".А тя, като едно интуитивно дете, усещащо, че е "принцеса", естествено се възползва на МАХ и прави наистина каквото си иска.Защото знае, че всичко ще й бъде простено.

Цитирай

София

Мнения: 1 039
По принцип и аз съм на мнение, че бащата е трябвало да постави граници в поведението на дъщеря си. Но, това така или иначе не се е случило, а и не вярвам да се случи. Идва по ред вторият възрастен, който вижда в детето заплаха за себе си и добруването си. Все ми се струва, че дамата никога не е била сигурна във връзката си с мъжа и съответно не е търсила път към детето... И нормално след 7 години да продължава да е "никоя".
Ако сме честни, какво очакваш от дете, което неглижираш и приемаш за враг, освен да те тормози, побърква и обижда? И ще го прави и с природеното си братче/сестриче, докато мащехата продължава да го "ненавижда".

пп- Винаги съм казвала, че животът е огледало - каквото отношение даваш, такова ще получаваш... т.е.- първо се замисли за своето към това дете, а после търси вината у него
Цитирай


Мнения: 26
Благодария на всички за съветите. Ще си взема от всеки по нещо. За тези които ме критикуват за това, че съм написала ненавист мога да добавя, че в началото не беше така угаждах и на всичко само и само да ме хареса, но с годините и времето отношението и ми идва в повече. А знаете, че колкото са по-големи ,по-голяма уста отварят. Все пак благодария и ма вас за съветите. И само да уточня, че тук не говорим само за отношението й към мен, а с всички около нас (баби, дядовци, приятели и т.н.)
Благодария на всички! 😊😊
Цитирай


Мнения: 21 960
 
в началото не беше така угаждах и на всичко само и само да ме хареса,
Това наистина е било голяма грешка. В началото детето е било само на три години и е имало нужда от нормално човешко отношение, а не от разчовечване от глезотия. А вие, включително и ти, сте правели последното. Сега не е късно да се поправят нещата, но при така описаното отношение и поведение на бащата, не съм оптимист.
Цитирай

София

Мнения: 233
По казуса според мен и биологичната майка на детето има вина. Доколкото прочетох детето основно живее при нея. Според мен от страна на майката има едно насаждане на лошо впечатление в детето. Отделно в комбинация и с поведението на таткото се е получила въпросната ситуация. Така си мисля поне аз.
Моите деца са в някакъв период в които голямата подвиква, малкия гледа от нея и в някой момент подвикват и на мен. В момента в който мъжи ми ги чуе веднага им прави забележка че нямат право да говорят така на майка си. Ама толкова е бърз, че ме изпреварва и вместо аз да им направя забележка, той го прави вместо мен. Всъщност и двамата с мъжа ми много държим децата да се отнасят с уважение към другите хора - било с нас, било с родителите ни, било с лелите си, съседите и т.н.

А относно грешките във възпитанието на децата - прекалено изисквам от тях - във всяко отношение. Искам да са възпитани и културни. Изисквам от тях да са перфектни или поне да се стремят към перфектност. Едното да е старателна ученичка - да се старае да пише красиво и правилно (сега ще е втори клас), да се стреми към постигане на високи успехи и да не се отказва. Малкия да контролира емоциите си, да спре да бъде инат и философ, да чува това което му се казва. Да си помагат, да не се карат, когато трябва - да седят два часа мирно и тихо. Ами това са деца, те не са като нас. Осъзнавам грешката си и се опитвам да я поправя. Друга моя грешка е да знам какво и как правят - излизаме навън и постоянно ги наблюдавам. Все да са ми пред очите. За съжаление така преча самите те да изградят доверието между нас, за да ги оставям да излизат после сами. И върху това се опитвам да работя. Постоянно ги коригирам и им правя забележки. А трябва да ги оставя малко да дишат, да спра да ги правя перфектни. Все пак са деца.
И да - не бих променила децата си. Бих променила себе си - да съм по-търпелива и да не очаквам и изисквам прекалено от тях. Работя по въпроса, но си трябва време.
Цитирай


Мнения: 486
Моите деца са още малки, но попаднах на темата и ще споделя.

1ва грешка с каката - постоянно се притеснявах за нея, прекалено много обгрижване, едва ли не винаги трябва да я забавлявам, а резултата е дете, което е оправно, но когато аз съм там веднага става зависимо от мен и иска да се занимавам с постоянно с нея, че й е скучно.
2ро
Преди всичко да кажа, че не съм особено добра в готвенето, да не кажа пълен провал 🙁 Исках, обаче детето да яде здравословно, е да ама всичко оплесках с яденето . В началото бях прекалено стриктна с вид храна, порциони, кога, уж за нейно добро(наистина тогава така виждах нещата). Дълго време не смеех да й предлагам по - едри парчета, тази и онази храна не е за нея (потрисаше се, беше готова да повърне и аз се отказвах), все ми се гледаше малка и така докато не откри боклуците на две години. Тя самата трудно приема нови храни, както и до днес, вероятно и заради моята липса на смелост, пък и с откриването на сладките храни, които аз забранявах докато не започнаха да й купуват. Започна да си ги търси. За да яде по - читава храна я хранех аз, пускахме детски, лъжехме се. Всички възможни грешки в храненвто допуснах от пренавитост. Днес успяваме да се убедим, че през деня трябва да се хапва поне веднъж нещо здравословно и не задължително най - любимото пък на другото ядене ще е нещо по - любимо като спагети, картофи и такива. Взимам от детска кухня неща, които обича и няколко от мен, защото както казах не съм особено добър готвач, имайки сега и второ дете признавам нямам сили да правя по няколко храни и то завъртяни с надежда да я прилъжат, като при подобни опити пак нищо не се и опитва. Радва ме, че в градината хапва няколко нови неща и се надявам с времето да се промени с много мое търпение, за щастие откакто е злояда съм си изпускала нервите рядко, случвало се е, но инцидентно само и само да яде нещо, старая се особено сега като имам повече яснота за храненето и как не е имало кой да ми налее акъл навреме. Основната вина си е моя, трябваше да се успокоя и да не предавам страховете си на детето, трябваше да опитва от всичко и храната да не е част от рутината, а изцяло за удоволствие. Да не слушам ничии съвети, защото само се обърках сама.

Сега за малката, много й е рано на нея, за да правя изводи. Но за момента общо взето работя по грешките си до тук и за сега при нея се забелязва резултат. Тук ще се старая, обаче да не забравям никога, дори и случайно, че макар оправна и тя има същата нужда от мен като сестра си.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-181 от 181 отговора