Грешките във възпитанието на децата ни

Не мога да повярвам!

Абе вие съвсем изтрещахте

Детето живее с майка си, при нас идва всеки петък, събота, неделя и през ваканциите. А това да му поставя да избира между мен или детето си немога да го позволя се пак е баща и никога не бих го карала да избира. Както обича мен така обича и детето си все пак. Не ми се струва никак правилно

Е, възрастен човек си. Още ли не си успяла да схванеш, че проблемът е не в детето, а в баща му? Как живееш с някой, който си позволява такива реплики по твой адрес?

И аз смятам, че проблемът идва от бащата (родителя), а не от детето. Бащата е този възрастен, който ясно, категорично и без да търпи възражения трябва да обясни на детето, че Вие сте жената, която обича, с която иска да живее занапред и то (детето) трябва да я уважава. Също така бащата следва да обясни на детето си, че понякога възрастните спират да се обичат и да се разбират, и за да се чувства всеки щастлив се налага да се разделят, че е обичал майка й, но с времето нещата са се променили и сега обича Вас. Струва ми се , че детето прави напук, стреми се да Ви дразни и тормози умишлено, за да следи реакциите Ви. На това дете му липсва внимание, грижи и разговор. То вижда във Вас причина майка й и баща й да не са заедно, т.е. асоциира Ви с враг, с който трябва да води война. На детето не са поставени граници и норми на приемливо поведение, държание - вкъщи, навън, сред познати. Най- вероятно детето се държи по този начин и с връстниците си. Наблюдавали ли сте я как играе с други деца, какво е поведението й тогава, например ? Докато баща й не Ви заяви пред нея като авторитет, който тя трябва да уважава, това ще продължи.

Проблемът е в бащата, подозирам и в майката.
Идеята за психолог е много добра. Но при специалист трябва да заведеш мъжа си, а не детето. той трябва да осъзнае грешките си и да промени поведението си. В противен случай е възможно каката да започне да се държи лошо и с бъдещото бебе.
А ако майка й подклажда подобно поведение, ще ви е много трудно да с е справите.

Най-важно е бащата да се осъзнае.

Нещата са по-сложни, отколкото изглеждат. Аз имам опит е подобна ситуация, посещавала съм специалист по въпроса и мнението му беше, че детето има право да изпитва своите си чувства, т.е. реакцията й вероятно е породена от някакъв вътрешен конфликт и несъгласие с развода на родителите си. От друга страна ако бащата е напуснал майката заради вас е напълно нормално да ви приема като натрапница, която е развалила нейното семейство.

Бихте ли споделила, преди да почувствате нужда да пишете тук или да споделите с някой извън кръга на засегнати поговорихте ли с партньора си? Той каква позиция има спрямо вашите чувства в ситуацията? Счита ли, че има проблем или неглижира? Ясни граници трябва да има при всички случай и във всички семейства. Всеки един в кое да е семейство знае или  трябва да знае къде, как и какво поведение спрямо останалите може да си позволи. Може да се окаже, че ако не давате ясни и категорични сигнали, че поведението не е приемливо, човекът отсреща не си дава сметка за него. Не е добре въобще да се чака дълго, какво говорим за години... Разговор с партньора, ако двамата имате единодушие и си поставите ясна цел, следвате стъпките за постигането й. Ако не съумеете да я постигнете търсите помощ от психолог. Ако обаче няма единодушие... Направете си самоанализ колко ще издържите при тези условия, които и самата вие донякъде сте допринесли да се случат и как по-най добрия начин да излезете от нея.
Децата в такива случаи лично според мен са жертва на огорчението, гнета и незрялото поведение на разделените родители и/или техните роднини. Детето изгражда мнение и поведение които са огледало на тези на възрастните около него. Много са малко разумните и достатъчно зрели психологически хора, които се разделят по нормален начин. Всяко дете иска да знае, че без значение, че родителите имат непреодолими трудности в съвместния си живот и той бива прекратен, че е заченато с любов, че ще остане завинаги тяхно дете, те го обичат, подкрепят и вярват, че въпреки всичко то ще бъде щастливо, защото е обичано. Това са екзистенциални, базови нужди на всяко човешко същество.
Ако искате да вникнете в мисленето, да разберете какво поражда определено поведение, защо и при какви обстоятелства трябва да се работи за промяната му, с какви методи - има много литература, насочете се към добри издания и желая успех на семейството Ви.

Щом си никоя,какво още правиш там?!?
Я по един шамар зад врата и на двамата,че да се осаферят,и си гледай живота!

От всичко което написа, мисля че проблема е в теб, а не в детето.  Детето е било само на три, когато си започнала да общуваш с него.  За седем години не си успяла да стигнеш до сърцето на това дете и не си намерила правилния подход.  А сега е на десет и държанието й те отблъсква и вече усещаш, че започваш да изпитваш ненавист към нея.

Кой е виновен едно дете на три, или един осъзнат възрастен?  

Уважение не се изисква, уважение се печели...

"ти неможеш да ми казваш" или "ти не ди никоя че да ми казваш" - ако детето чувства подкрепа и любов от теб, ако в теб вижда приятел, няма да ти говори така. Децата много добре усещат хората.

никоя май е израз на бащата, не на детето, ако не греша.

Ами, той вече е избрал...дъщеря си.
Толерирайки всякакво нейно поведение, и спрямо теб, и спрямо околните, той ясно и категорично й дава да разбере, че ТЯ е най-важната, и каквото и да прави/казва, винаги ще е на първо място.
Това, че живеете заедно, явно не значи кой знае какво за него....Колко пъти те е защитил?Колко пъти е казал на дъщеря си, че постъпва неправилно, а това влече след себе си последствия?Колко пъти тя е понесла последиците от неадекватното си поведение?
Разбираш ли, оставяйки я да си прави каквото иска, той индиректно все едно й казва "Ти си най-важната за мен, никой друг няма значение!".А тя, като едно интуитивно дете, усещащо, че е "принцеса", естествено се възползва на МАХ и прави наистина каквото си иска.Защото знае, че всичко ще й бъде простено.

По принцип и аз съм на мнение, че бащата е трябвало да постави граници в поведението на дъщеря си. Но, това така или иначе не се е случило, а и не вярвам да се случи. Идва по ред вторият възрастен, който вижда в детето заплаха за себе си и добруването си. Все ми се струва, че дамата никога не е била сигурна във връзката си с мъжа и съответно не е търсила път към детето... И нормално след 7 години да продължава да е "никоя".
Ако сме честни, какво очакваш от дете, което неглижираш и приемаш за враг, освен да те тормози, побърква и обижда? И ще го прави и с природеното си братче/сестриче, докато мащехата продължава да го "ненавижда".

пп- Винаги съм казвала, че животът е огледало - каквото отношение даваш, такова ще получаваш... т.е.- първо се замисли за своето към това дете, а после търси вината у него

Благодария на всички за съветите. Ще си взема от всеки по нещо. За тези които ме критикуват за това, че съм написала ненавист мога да добавя, че в началото не беше така угаждах и на всичко само и само да ме хареса, но с годините и времето отношението и ми идва в повече. А знаете, че колкото са по-големи ,по-голяма уста отварят. Все пак благодария и ма вас за съветите. И само да уточня, че тук не говорим само за отношението й към мен, а с всички около нас (баби, дядовци, приятели и т.н.)
Благодария на всички! 😊😊

 Това наистина е било голяма грешка. В началото детето е било само на три години и е имало нужда от нормално човешко отношение, а не от разчовечване от глезотия. А вие, включително и ти, сте правели последното. Сега не е късно да се поправят нещата, но при така описаното отношение и поведение на бащата, не съм оптимист.