Грешките във възпитанието на децата ни

  • 19 243
  • 181
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 4 409
Изземвай властта докато е време и вкарай в ред нещата. Започни с мъжа, а остави децата сами да се оправят. Малкото като пищи, го оставете да си пищи. Не ходете да го спасявате веднага от кака му.

Аз съм по-малката. Винаги съм мразела думите - малките са глезените. Нас ни строяваха и двете без значение виновен/невинен. Обръщахме се срещу майка и започвахме да се защитаваме. Добра стратегия е имала жената.

Обаче сега при много мои познати с две деца виждам за какво иде реч. Малкото се гали с перо, а голямото, само защото е с 1-2-3 години по-голямо, отнася всичко.

# 136
  • Мнения: X
Намесвала съм се в разпри между синовете, само когато се е стигало до сдърпвания.Било е не повече от 3-4 пъти....като не съм търсила кой крив/кой прав.Има ли бой и "кръв", наказание отнасят и двамата.Защото сме забранили да се бият.
Иначе, си се оправяха сами.Малкия се пробва да идва да се оплаква от баткото, но биваше отпращан с думите "Аз с вашите игри и играчки не се занимавам.Оправяйте се, не сте бебета, които не говорят."
Но с баща им имахме едно поведение спрямо тях.
Ако сме имали някакви несъгласия относно възпитанието, сме го разнищвали насаме, не пред тях.

# 137
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Пък и тя е супер дразнител и манипулатор и това няма как да не призная... Онова пък малкото вече пищи за нищо...
Естествено, че голямата ще е дразнител и ще опитва да манипулира - и мен да ми пилят на главата за всяка глупост, без оглед на виновник, щях да си го връщам както мога. И естествено, че малката ще пищи за нищо - едно писване и всичко се решава в нейна полза. Кой не иска така да е цял живот?
Проблема е, че колкото по-големи са децата, толкова по-трудно се променят такива коловози.

Ето така започва смразяването между братя и сестри.
Абсолютно точно...

# 138
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Едната като писне.... бащата се сурва да наказва голямата....  и се кара само на нея... ама не е там, не е видял какво е станало.... по подразбиране голямата е виновна, че е по -голяма и разбира...
Eй така беше майка ми едно време по отношение на мен и брат, с 8 год по-малък. Все трябваше аз да отстъпвам, защото съм по-голяма. Все той беше прав, все аз бях виновна. Той много бързо се научи да пищи за щяло и нещяло и майка ми пристигаше със скоростта на светлината да ме наказва, без изобщо да се поинтересува какво се случва. Много се дразнех.  ooooh!
Няма да забравя един случай. Брат ми (на 5-6 год тогава) си играе с вратата на стаята. Обаче изведнъж става страшно течение, вратата се тряска и му затиска ръката. Той започва да пищи, аз дърпам вратата да я отворя и да го освободя. В този момент пристига майка ми и решава че аз нарочно го затискам и изядох шамарите.  ooooh! Никога няма да забравя обидата.
В резултат на всичко това като малки, после в пубертета, а и малко след него, аз брат ми не можех да го понасям. С майка ми също никога не съм била в добри отношения, нито близка. Чак след 30 год (неговите 30) си оправихме отношенията, станахме близки и сега много се обичаме. Но това е загубено време, което никой няма да ни върне. Да не говорим за дефектите в моя характер и психика, причинени от това че израснах с мисълта, че майка ми не ме обича, а обича брат ми повече. Та не знам какво трябва да направиш, но нещо трябва да се направи със сигурност. Не оставяй нещата така. 

# 139
  • София
  • Мнения: 5 885
Боря се, но по - скоро трябва таткото да "отнесе шамарите" от мен.
Истината е, че голямата ползва малката за боксова круша, ръка й чупи.. по Пирогов ходихме за гипс по нощите ... говоря говоря.... ама не й увира главата, а вече е на 9 години и разбира всичко. Дразни, ей така нарочно, говори й страхотии, плаши я, тихо й шушне в ухото страхотии... чувала съм лично...
Не ми помага голямото дете, като седна да споря с баща й, че не е добре да й се кара само на нея.... Тъкмо в този момент... чувам писък , отивам в стаята им и гледам че малката е качена на бюрото от каката й , тя й помага да направи мост отгоре в/у бюрото , като се държи на вътрящ се стол с едната ръка..... Игра й намерила.... Е как да имам аргументи Confused и да я защитя.... и това всеки ден такива...
Инак , аз напоследък се карам само на малкото, че пищи, и толкова... на голямата има кой да й се кара, затова Confused Каката е с ехидна усмивка докато се карам на малкото и това виждам... Иди й обясни..
Омраза по между им няма.... просто голямата си намира игра и боксова круша, учи глупости в у-ще и идва всичките ги тества в/у сестра си...Търсят се и се обичат инак...засега...

# 140
  • Мнения: 4 409
Малката на колко е?
Каката го прави нарочно, това вече трябва да си го разбрала. Ръка може да се счупи и без някой да ти помогне. Да, не е приятно, но случило се е. Важното е от тук нататък да няма големи бели.

# 141
  • София
  • Мнения: 5 885
няма 5 още
ръката чупихме преди година... не беше нарочно, не, нямам това предвид, най - тежко всъщност кака й преживя случката, плака, извинява се, хем аз и дума не казах, напротив : обяснявах през цялото време, че не е било нарочно и да не плаче... понеже я виждам че страда.... ама по болници, Пирогов по нощите, травмира се.. Нямаше на кого да я оставя изобщо , ни едната , ни другата ...
Малкото не мигна , то като го гипсираха нищо повече не я боля
Ама голямата беше гузна и плака, въпреки успокоението ...
( сега баща й в най - големия си бяс някой път, рядко ама го е казвал ,  .... е, помниш, че й се чупи ръката вече... )
Иде ми да го плесна ...ама в яда си... като улови малкото във въздуха след поредната "тренировка" .. и той явно не го мисли...
Абе веселба е... Confused

Последна редакция: чт, 07 фев 2019, 13:37 от Yangdze

# 142
  • София
  • Мнения: 12 374
Yangdze, ужасно мъчно ми става за голямата ви дъщеря като те чета. Тя прави всички магарии именно защото иска да ви привлече вниманието. Парадоксално, но колкото повече й се карате, толкова повече тя ще търси обич и потвърждение за тази обич като прави това, което децата умеят добре: бели.

Не те критикувам, мразя да се намесвам в чужди семейства, но този път не мога да се сдържа. Според мен трябва веднага да прекратите постоянното обвиняване, както и напомнянето за минали провинения, като чупенето на ръката на сестра й. Това е гадно и нечестно. Вие сте техни родители и се предполага, че любовта ви е безусловна - и към двете. Безусловната любов предполага и истинска прошка, а припомнянето на минали бели говори за една злопаметност, която не прави чест на мъжа ти. Седни и говори с него, ако трябва се скарайте, но застани зад децата си. Накарай го да проумее, че не сте си взели канарче, което може да навиква и обижда, а изграждате бъдещ възрастен човек. По-голяма отговорност от това аз лично не знам да има.

Защо толкова им треперите на тия мъже, бе? Сакън да не се засегнат. С моя сме имали разногласия относно възпитанието на детето - все още имаме, нормални родители сме. Изчаквам тя да не е на хоризонта и го почвам, или той мен. Изобщо не се ''щадим'' един друг, казваме си нещата право в очите, в т.ч. и неприятните. Не бих могла да изкарам и седмица с мъж, на когото не смея да му кажа точно какво мисля за някоя негова постъпка.

# 143
  • София
  • Мнения: 5 885
Благодаря , приемам всякакви коментари. То  и моите опити и мнение са в тази посока.
Но малко се "оплетоха" историите тук, друга майка говореше за обиди към децата, и че не смее да се кара с мъжа си . Не, щерка ми  , баща й не я обижда, кара й се обаче доста ожесточено, и то сравнително от скоро е това. Откакто поотрасна и почна да "носи" у дома дивотиите от у-ще и да ги тества на сестра си. Преди като по - малка беше трудно дете, но той рядко избухваше.
По - скоро проблема ми е, че той се кара предимно на нея, че уж е голяма, че уж разбира , че уж е инициатор на дразгите.
Инак , обвинения не, беше инцидентно, наистина , изтървано... Напротив... аз се скъсах да й обяснявам, че не е виновна за счупената ръка... ама тя гузна и си знае... затова се разстрои толкоз ..върху това нямам контрол

По темата, бащата, аз съм последната която е пример за страх от сблъсък вкъщи. Тъкмо напротив. Що битки съм водила.. за какво ли не...Не е това начина в този случай, убедих се, Представете си, те се дразнят по между си, той се кара на нея, аз се разправям с него. Чудно се получава , пробвала съм и това. Ние нямаме вариант да сме без децата, нямаме баби, 100 % от времето сме с тях и около тях и това е. Че да се разправям с него без деца у дома. Мир ни е нужен , и то за децата най - вече. По - скоро трябва да "работя" със самите деца. Че тя голямата е на 9 години , ама грамадна вече, 140см е висока , 35 номер обувки. Grinning  Това на шега, ама.... би следвало да разбира...

# 144
  • София
  • Мнения: 12 374
Съскайте си когато дребните спят - правили сме го, когато не е била в някоя баба Simple Smile

Според мен трябва да ''работиш'' най-вече с мъжа ти - той е другият възрастен в семейството. Голямата ти щерка е на 9, нали? То си е дечко. Моята е на 8, носи 34 номер, но сърцето и умът й са детски, силно щури. Не казвам, че не трябва и с нея да говориш, напротив, напротив. Просто те са деца, докато мъжът ти би следвало да е достатъчно разумен, за да вдене какво му казваш.

М/у другото, като малка най-много мразех когато някой ми кажеше ''Ама ти си по-голямата, дръж се едикакси''. Все някоя ситна братовчедка се мотаеше летата около мен и подивявах когато изискваха да се държа като ''по-голяма''. Нищо не ми говореше това, аз си бях хлапе. Говорим за 8-9 годишни деца, не за тийнове.

Успех, сигурна съм, че ще се справите заедно Hug

# 145
  • Мнения: 4 409
Yangdze, пак казвам - Пирогов, посред нощите - спрете да го мислите ти и мъжа ти. Факт, е че вътрешно я обвинявате. За да те успокоя - дъщеря ми си спука главата на 4, на 6 си счупи ключицата. И двата пъти бях на не повече от 2-3 метра от нея. Никога мъжът ми не ме е обвинил за това. Майка ми се опита първия път и за зла участ след месец си счупи глезена. Мисля, че тогава разбра, че понякога нещата просто се случват, колкото и да се внимава.

Друго всъщност исках да ти напиша. Имам по-голяма сестра. Тя е отнесла много бой. Къде заради мен, къде заради такова поведение - търсещо внимание. Не казвам, че биете, но психическия тормоз е не по-малък от физическия. Сестра ми израсна неуверена. И до сега е така, а е на 41 вече. Мачкана е цял живот и аз обвинявам баща ми и най-вече майка ми за това, че не го спря никога. И до сега с поведението си търси внимание и иска да се докаже винаги. Когато усети, че губи почва под краката си й е най-лесно да ме нарани мен. Много сълзи съм проляла, но винаги съм намирала начин да простя. Сега сме на много километри една от друга и не мисля, че й липсвам много.

# 146
  • sofia
  • Мнения: 8 925

По темата, бащата, аз съм последната която е пример за страх от сблъсък вкъщи. Тъкмо напротив. Що битки съм водила.. за какво ли не...Не е това начина в този случай, убедих се, Представете си, те се дразнят по между си, той се кара на нея, аз се разправям с него.
Тцъ, грешка. Не се разправяш с него. Спираш тирадата и казваш: "кажи ти какво стана", другите мълчат и слушат, после другото дете си казва версията и правите "анализ" на ситуацията. По тази схема научих моите да се изслушват и мен да ме слушат, а и аз ги слушам. Никога не съм хокала някого от тях двамата, без да разбера какво точно се е случило и как се е стигнало до там.
Като си бесен, спираш, обмисляш какъв ти е проблема и тогава го "изплюваш", а не да избухнеш безконтролно. То това и доста възрастни не го умеят.
На опасните игри предлагаш алтернативи. Това си е трудно начинание. Физическото разделяне на децата също помага за успокояване - единият да прави нещо в едната стая, другият в другата или им намираш нещо да ти "помагат".
Мъжът ми реагира по същия начин като мен. Често моето съскане да престанат или да направят нещо не го чуват, но на неговото реагират.

Последна редакция: вт, 12 фев 2019, 15:52 от vesi1

# 147
  • София
  • Мнения: 38 211
И строго си забранявате изреченията: Ти си по-голяма, ти трябва да ......!!!

# 148
  • sofia
  • Мнения: 8 925
О, това абсолютно! Правилата са за всички, не само за големите или само за малките.

# 149
  • Мнения: 239
Здравейте, от известно време двамата ми сина ( на 6г. и на 4г. ) се карат ежесекундно. Големият дразни малкия,  малкият почва да пищи или да удря. Малкият дразни големия, големият щипи или удря. Малкият е по-срамежлив, казва че в детската градина никой не иска да играе с него. Въртях много вариянти. Единствено като играя с тях всичко е Ок, ако дори за секунда изляза, пак успяват да се скарат. Преди малко се скараха, защото единия казва, че закуската са кифлички, а другия, че са козуначета...  Ако правят беля се обединяват.
Със съпругът ми не се караме по между си.
Моля за съвети, ако някой има идея как да се справя с проблема.

Общи условия

Активация на акаунт