Грешките във възпитанието на децата ни

  • 19 239
  • 181
  •   2
Отговори
# 105
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Аз като разказвам на някой, че моята дъщеря години наред и ежедневно плачеше всяка сутрин като ходеше на ДГ, ме гледат невярващо и странно.

От яслата до последно рева моя син, така и не свикна.

# 106
  • Мнения: 2 937
Може би е трябвало да пробвате на друго място. Нашата дъщеря преди да тръгне на градина се страхуваше от всеки непознат и за секунда не можеше да се отдели от майка си. Записахме я обаче в детска градина с условието само да пробваме дали ще й понесе като бяхме в готовност всеки миг като ни повикат да си я вземем. Обаче там толкова й хареса, че не искаше да си тръгва вечер. Явно в стремежа си да утвърдят новата частна градина всички там се престараваха всичко да е перфектно. Ако не й беше понесло мислехме да пробваме на различни места докато й хареса.

# 107
  • Мнения: 11 870
Моят син тръгна с голямо желание на градина. Аз се притеснява, защото го оставих през зимата у дома, тръгна през март. От първия ден се с приятели с деца, с някои от които е приятел и досега, 7 клас. Абсолютна адаптация от първия ден. В един момент, дългосрочен ремонт на градината и разпръснати деца по градини из града. Моят син се пада в близка градина, в която не успя да влезе. Към онзи момент, майка ми на 70+ е била дете в тази градина. За седмици учителка му беше една от моите детски учителки в съседна градина. Уж всичко прекрасно. Е, не, всяка сутрин рев, хвърляне на пантофи, лягане по земята, влачене. Той плаче, аз плача. А, да, беше уж с най-добрите си приятели от "титулярната" дг. Не и не, не се получи. Добре, че за броени месеци свърши ремонтът.

Идеята ми е, че често децата си изживяват нещо тяхно си, не винаги можем да вникнем. Но би трябвало да ограничим страданията и неприятните усещания.

# 108
  • София
  • Мнения: 7 673
Точно днес си спомнях с умиление за ДГ на трите ми деца. Цяла епоха от живота ми, 12 години общо. И тримата се чувстваха прекрасно. Там всички бяха страхотни. Много плаках, когато и последният завърши, Направо ги боготворях тези жени, че правеха децата ми толкова щастливи. ЦДГ "Приказен свят", Стрелбище, София.  bouquet bouquet bouquet

# 109
  • Мнения: 1 961
Отчитам като грешка това, че позволих  детето от малко да опитва шоколади, бонбони и други захарни изделия, които баби, дядовци много обичат да му дават. Сега всеки ден си го търси и не може да мине ден без да е изял, да речем, кроасан, два бонбона и бисквити.
Точно обратното мисля аз..до доста късно не позволявах сладко освен плодова захар. Шоколад опита сигурно на 3. Сега всеки ден иска сладко, но и аз позволявам повече.

# 110
  • Мнения: 4 577
Явно си е до самото дете. Моят син като цяло е злояд още от бебе. Преди си мислех, че това са измислици на баби и майки, които си тъпчат неспирно децата. И цяла маса с шоколад, зрънчо, чипс да му наредиш, може и нищо да не си вземе. Радвам се, че е така, но същото се отнася и за всяка друга храна.

# 111
  • София
  • Мнения: 9 416
Моето дете е още на 5 г и се надявам, че имам време да корегирам грешките, които допускам.
Основна грешка ми беше ( и все още на моменти я допускам), че позволявах/позволявам на майка ми да се меси във възпитанието на дъщеря ми. Вярно, че живея с родителите ми и те много помагат, но възпитанието на детето си е моя задача, а аз им позволих да се месят и в резултат детето се обърка чии правила да следва.

# 112
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 312
Глезят ли го?

Този проблем се решава кардинално. Разбираш се с родителите си като с големи хора. На неща, които ти не би одобрила, да не се придава благоприятна форма или да се представят като компромисни решения, за да са доволни всички. За детето правилата определя родителят. Доволно-недоволно... това е. Те са възпитавали теб, познават те. Не е лошо да започнат да се съобразяват.

От друга страна може да виждат грешки в своя възпитателен модел и да са решили да предпазват детето. Обсъждайте проблемните въпроси далеч от детето.

# 113
  • Аз ще се вмъкна в теб, ще разбъркам в теб, ще разхвърлям душата ти аз, ще се влея във теб, ще кипя във теб, ще взривя покоя ти!
  • Мнения: 3 654
Това с разговора и разбирането важи с хора, с които може да се контактува нормално. Аз с майка ми не мога да се разбера в това отношение. Но не живеем заедно.

Първо е учителка с 30г опит.
-  Не мога да я накарам като седим на масата да не говори с пълна уста!!! Полудявам. Не върви и да й правя забележки на всяка стъпка, защото не е редно пред детето и всички останали.
 - Успорва ми решенията пред детето. - Ама тя е вече голяма (на 3), ти защо въобще не й даваш шоколад! - Моето дете, моите правила. Не е нейна работа!
- Пита ме - да й дам ли кекс? И докато ме пита ѝ бута в устата - а детето беше на към 2г. и не беше яло ядки до тогава - аз незнам как ще ѝ понесат и не ми се рискува, на село, на 40 км от най-близкия град, в който болницата фалира!!!!! И тогава избухнах!
- Малката ѝ бърка в очите и в устата - пак към 2г и половина - всичко разбира и говори много... Майка ми ѝ се хили... АЗ - Направи забележка, защото не е нормално да го прави, може да те нарани! Тя пак се хили!!!!

И още и още простотия, след простотия...

Последна редакция: чт, 27 дек 2018, 15:38 от CvEtEmOe

# 114
  • Мнения: 25 447
Извинявай, но ми стана любопитно – майка ти учител по физическо ли е била?
Много грешки откривам в нейното възпитание...

# 115
  • Аз ще се вмъкна в теб, ще разбъркам в теб, ще разхвърлям душата ти аз, ще се влея във теб, ще кипя във теб, ще взривя покоя ти!
  • Мнения: 3 654
Извинявай, но ми стана любопитно – майка ти учител по физическо ли е била?
Много грешки откривам в нейното възпитание...
Тя все още и учителка - детска.
Не разбирам - моите критики към нея ли визираш или си съгласна с моите проблеми с нея?

# 116
  • Мнения: 25 447
Остави...

# 117
  • София
  • Мнения: 5 885
Извинявай, но ми стана любопитно – майка ти учител по физическо ли е била?
Много грешки откривам в нейното възпитание...
Тя все още и учителка - детска.
Не разбирам - моите критики към нея ли визираш или си съгласна с моите проблеми с нея?

Ако живееш при майка ти и зависиш от нея,  дори да речем да ти гледа от време на време детето, или да ви готви, пере, плаща сметките..... е ще се бърка, ще се меси и всичко.... колкото си по- независима, толкоз ще сте си по- мили и няма да ти досажда.  Да, няма право да се налага, но има или няма, ще го прави ако сте в дома й. Намираш начин да се гледате сами и ще "разбере" или ако иска да разбира, но няма да ти е пред очите всеки ден и да си прави каквото ще с детето. Просто е.

# 118
  • Мнения: 9 196
Извинявай, но ми стана любопитно – майка ти учител по физическо ли е била?
Много грешки откривам в нейното възпитание...
Тя все още и учителка - детска.
Не разбирам - моите критики към нея ли визираш или си съгласна с моите проблеми с нея?

Ако живееш при майка ти и зависиш от нея,  дори да речем да ти гледа от време на време детето, или да ви готви, пере, плаща сметките..... е ще се бърка, ще се меси и всичко.... колкото си по- независима, толкоз ще сте си по- мили и няма да ти досажда.  Да, няма право да се налага, но има или няма, ще го прави ако сте в дома й. Намираш начин да се гледате сами и ще "разбере" или ако иска да разбира, но няма да ти е пред очите всеки ден и да си прави каквото ще с детето. Просто е.


Написа, че не живее. И може да се прочете. Просто е.

# 119
  • София
  • Мнения: 1 283
Признавам, че не съм изчела цялата тема.

Аз мисля, че много трудно да си родител и в никой момент не знаеш дали си на 100% прав. Не бих се наела да давам съвети, рецепти или да поучавам някого.

Моите истини по отношение на децата ми:

Детето трябва да е сигурно в обичта и подкрепата на родителите си. Може да има трудни моменти, караници, форма на наказание. Но в крайна сметка обичта е която надделява над всичко. Родителят трябва да прости, да прегърне, да помогне, да каже в прав текст кое, според него, е грешно.

Най-важно за всяко дете е да бъде самостоятелно. Да може да "се оправя". Да се пази. Да наблюдава и да различава Добро от не дотам добро. Да знам, че мога да разчитам на детето, а не да го ограничавам. Разбира се, всичко с мярка.

Да станат хора! Ако може, ако успея.  На моменти не съм сигурна дали и аз съм станала човек. Да могат да подават ръка, да помогнат, да се усмихнат, да изслушат. Не винаги е лесно...

И така, трудно е. На мен лично всеки ден ми е трудно.

Общи условия

Активация на акаунт