Грешките във възпитанието на децата ни

  • 19 225
  • 181
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: X
А, ясно. Тези ограничения сте имали предвид.

Мен единствено ме отказа баща ми от НАТФИЗ, за другото аз сама не се реших.

Общо взето сме възпитавани да сме неуверени, изпълнени със съмнения, завиждащи, сравняващи се и съобразяващи се с хората, а не със себе си.

Това е друго и сега пък е другата крайност- себеизява на всяка цена, самоувереност, нахаканост, агресивно пробиване и бърза слава и пари..

# 91
  • Мнения: 11 253
Това е друго и сега пък е другата крайност- себеизява на всяка цена, самоувереност, нахаканост, агресивно пробиване и бърза слава и пари..

Да, има доста статии, че възпитаме децата, че са специални, уникални и т.н А после се оказва, че не са чак толкова специални и сблъсъка е сериозен. Мисля, че изследването бе шведско.

# 92
  • Мнения: 9 196
Ами то идеята на "всеки е уникален" е по-различна, не че самата личност на която се обяснява е по по най, но пак от криворазбрана концепция се повяват глупостите.

Смисъла е точно да не се срамуваш от себе си, от това че НЕ си най-красивия, богатия и известния, както и да не унижаваш останалите, заради същото - защото ти изглеждат не достатъчно красиви, успешни и популярни.

# 93
  • Мнения: 11 870
Не в този смисъл.
Примерно, не можеш да кандидатстваш за учене в чужбина.
И повечето родители бяха супер потиснати - това не става, онова не може, всичко с връзки...
Мен и брат ми така са ни отказали от ... 10 професии примерно.

В моето детство не можеше да се кандидатства в повече от две ЕГ, например
Ако в два университета има еднакви спец, изпитът е един и същ, но не може и в двете

Но ограничения от този род ни караха да ценим повече постигнатото.
За ученето в чужбина искрено завиждам на сегашните деца, а може би и на по младите съфорумки.

# 94
  • София
  • Мнения: 12 374
Моята..грешка, ако трябва задължително да е грешка, е свързана с прякото обгрижване. Понеже знам, че второ дете няма да имаме и съответно едни ритуали стопят ли във времето, това ще е, капут, все още сърце не ми дава да ги спра. Така например все още я обличам и събличам - обичам телцето й, мекичко и дъхаво, дрешките й, още малък размер (тя няма и 24 кила). Приятно ми е да я реша, да приготвяме заедно нещата за училище, абе понякога дори само да стоя и да я гледам как прави нещо. Вече е на 8, има мнение за всичко, но за мен си е дребосъчка.

Много бързо ми минаха тези първи години - това ми е единствената тъга към днешна дата. Има моменти когато поглеждам всички у дома - мъж, дете и животни, и си казвам 'Бързо, наслади се на всеки миг, защото сега е най-хубавото ни време заедно. Детето е още сравнително малко, ние сме сравнително млади, животните също'. След някоя и друга година вече няма да е така, и всеки път когато си дам сметка, нещо ме стиска за гърлото.

# 95
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Ох Tаис почти всеки ден, най-малко по веднъж на ден го имам това стискане за гърлото. Толкова бързо минава времето Sad

# 96
  • София
  • Мнения: 38 199
Малкият ми прави сърашни драми с ходене на градина, а сега и училище. Работи с психолог миналата година. Тази - една седмица ходи, другата - започва да се запъва от понеделник. Ама яко. Направо война води.
Много ми е тежко. Вече се чудя какви методи да измислям. Вечерта говорим, обещава, сутринта - ужас.

# 97
  • Мнения: X
Не му ли харесва в училище? Аз правех толкова страховити драми с детската градина, че не само родителите ми не успяха да ме накарат да ходя, но на финала избягах през оградата, намъкнах се в съседното училище и ревах, че искам да стана ученичка, за да не ходя на градина. И наистина, в края на септември ме записаха в първи клас и мирясах. Може би в друго училище ще му хареса на детето?  newsm78

# 98
  • София
  • Мнения: 38 199
Много си е хубаво. Аз го записах предучилищна в училище, тръгна с желание, учителката - муцка, и после пак почна.
Сега - пак същото в първи клас. Май пак трябва да търся психолог. Обаче тази година училищната е все заета или я няма.

# 99
  • Мнения: 8 451
Явно такъв си му е темперамента и характера на детето! Приеми го такова. Нека си прави драмите, ти не се впрягай много !

# 100
  • София
  • Мнения: 38 199
Не съм от хората, които се впрягат, но детето НЕ ходи на училище и това е проблем. В смисъл ходи три от пет дни, а в останалите ми стопява нервите с приказки. Добре че съю на работа вечер, че ако бях в офис, до сега да са ме уволнили 100 пъти. То всъщност аз си направих така работата, заради него.

# 101
  • Мнения: 8 451
  Аз отдавна не се питам " Добър родител си съм ?", "Допуснах ли грешки ?". Наясно съм че както няма безгрешни хора, така няма и безгрешни родители. Възпитавала съм ги така, както съм сметнала за добре в даден момент ! Дали детето е приело този модел на възпитание е друг въпрос !
  Дъщеря ми е "като запънато магаре на мост", непрекъснато се саботира сама.Не възприема никаква подкрепа и насока. Явно трябва сама  да си научи уроците по трудния начин Thinking.
  
  За себе си съм решила да си обичам децата, да ги подкрепям и да не ги съдя за взетите решения в живота. За другото - каквото дойде, само да са живи и здрави!

# 102
  • Мнения: X
Агент, да не би някое дете да го тормози? Случвало ми се е да разбера за тормоз над мое дете месеци по-късно, защото тъпчото мълчи докато страда.

# 103
  • София
  • Мнения: 12 374
Малкият ми прави сърашни драми с ходене на градина, а сега и училище. Работи с психолог миналата година. Тази - една седмица ходи, другата - започва да се запъва от понеделник. Ама яко. Направо война води.
Много ми е тежко. Вече се чудя какви методи да измислям. Вечерта говорим, обещава, сутринта - ужас.
Споко, и моята маймуна не ще. Миналата година първи клас тръгна от раз без проблем, много й беше забавно и интересно. Е, тази вече й е скучно и всяка сутрин ни заявява, че е, цитирам, ‘приключила с ученето’. Всяка сутрин повтаряме като идиоти с мъжа ми една и съща мантра. В крайна сметка отива, но надута като ядосан пуяк. По-интересното е, че после вечер от занималнята е същата история, с обратен знак - не й се тръгва, да я оставим там.

Класната им е пич, даскалото - добро (112-то), но по някаква причина не й се ходи. Само дето аз имам твърде читава работа, за да я зарежа и да гледам мързели. Изпилва ми нервите сутрин, но я бутаме някак.

# 104
  • Мнения: 8 451
Аз като разказвам на някой, че моята дъщеря години наред и ежедневно плачеше всяка сутрин като ходеше на ДГ, ме гледат невярващо и странно.

Общи условия

Активация на акаунт