А ако усещаш, че нещата на които те възпитават са в конфликт с твоята душевност, с твоите собствени усещания? Ето такъв сблъсък имам предвид. Ние възпитаваме децата си на принципи, които според нас са правилни, но за тях не са. Затова и сме толкова различни - родители и деца.
- Публикувана: 11 дек. 2018, 15:15 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2019, 16:31 ч.
Грешките във възпитанието на децата ни
За Бог съм им говорила, най - общо да знаят, в Църква са влизали няколко пъти, но баба им е иконописец и те я гледат че рисува икони и питат какво е що е. Та затова. 
Инак не са кръстени, за ужас на баба им, няма да им избираме религията в неосъзната възраст, като порастат да вярват в която си искат религия... ( основно баща им беше против кръщаването, но така е по - добре смятам, макар да сме спорили с него )
Инак 100 грешки допускам във възпитанието, не само на децата, и на възрастните около мен - роднини и колеги.
Научила съм ги че мисля за всичко и върша всичко аз ! И то това вече ми е вменено като абсолютно задължение
Инак не са кръстени, за ужас на баба им, няма да им избираме религията в неосъзната възраст, като порастат да вярват в която си искат религия... ( основно баща им беше против кръщаването, но така е по - добре смятам, макар да сме спорили с него
) Инак 100 грешки допускам във възпитанието, не само на децата, и на възрастните около мен - роднини и колеги.
Научила съм ги че мисля за всичко и върша всичко аз ! И то това вече ми е вменено като абсолютно задължение
Скрит текст:
Е, детето плаче от глад, а не от егоизъм. Това няма как да е пример за егоизъм.
Има един много хубав клип за деца, на които майките им казват, че са им изяли бонбоните от вчерашния Хелоуин. И как реагира всяко от тях. За мен бе много интересно да видя реакциите им и точно там ясно личи как човекът си е такъв, какъвто Бог го е създал, а не родителите. Ако имате желание да го погледнете ще го потърся.
Различават се гледните ни точки и макар да обичам да чувам мнения, които не се покриват с моето и да търся пробойни и силни места в тях ще развалим темата ако продължим да дискутираме.
Има един много хубав клип за деца, на които майките им казват, че са им изяли бонбоните от вчерашния Хелоуин. И как реагира всяко от тях. За мен бе много интересно да видя реакциите им и точно там ясно личи как човекът си е такъв, какъвто Бог го е създал, а не родителите. Ако имате желание да го погледнете ще го потърся.
Различават се гледните ни точки и макар да обичам да чувам мнения, които не се покриват с моето и да търся пробойни и силни места в тях ще развалим темата ако продължим да дискутираме.
Чист, естествен, първичен егоизъм.
Скрит текст:
Глад изпитва всеки, но не всеки поставя собствения си глад на първо място. Това го правят малките деца, защото още нямат изградено социално поведение, правят го и дерибеите, които първо гледат те да се наплюскат, пък жената и децата - каквото остане.
При тези вторите, егоизма не се е появил от някъде, той просто е останал от детската му възраст, така е отгледан, спрял е на ниво първични, лични нужди.
При тези вторите, егоизма не се е появил от някъде, той просто е останал от детската му възраст, така е отгледан, спрял е на ниво първични, лични нужди.
При бебетата е чист, естествен, първичен ИНСТИНКТ.За оцеляване.
Бебето няма друг начин, освен плач, за да покаже, че е гладно и трябва да бъде нахранено, за да оцелее.Иначе ще умре.
Когато порасне достатъчно и вече има стабилно изградена нервна система и ДРУГИ средства за комуникация, не е никакъв проблем да изчака да му се приготви и поднесе храната.
Та, не е въпрос на егоизъм, а на природен инстинкт и не/развити способности за комуникация.
Аз ги уча моите че, "по - умният винаги отстъпва", и че да бъдат добри и почтени хора е най - важното !
Обче дълбоко в себе си и за съвременното общество, леко се съмнявам , че това е най-доброто , особено напоследък !
Ако няма място за едно дете да седне по училищните събития , все моето стърчи право ( гледам по снимките им от разни екскурзии и събития, моята щерка все отстрани и все последна, освен по успех де )
Ако за едно дете няма място или парче торта на РД , като насядат децата, все моето дете не е яло торта или сладолед
Та незнам дали ги уча правилно... но аз не съм нахална , нито баща им, едва ли мога да го очаквам от тях...
Обче дълбоко в себе си и за съвременното общество, леко се съмнявам , че това е най-доброто , особено напоследък !
Ако няма място за едно дете да седне по училищните събития , все моето стърчи право ( гледам по снимките им от разни екскурзии и събития, моята щерка все отстрани и все последна, освен по успех де
) Ако за едно дете няма място или парче торта на РД , като насядат децата, все моето дете не е яло торта или сладолед
Та незнам дали ги уча правилно... но аз не съм нахална , нито баща им, едва ли мога да го очаквам от тях...
Не откривам особени грешки, освен гневът, който не мога да овладея на моменти. Не че е малко, де.
Аз мисля, че особена полза от възпитание няма. Детето си има някакви свои антени за улавяне на добро и лошо, правилно и неправилно. Например, моето дете е много несериозно към училището. Ама изключително. И двамата с мъжа ми сме отговорни хора, с хубави професии, майка ми е учителка. Когато има нужда, помагаме, но то само до ден днешен не е пожелало да седне и да си напише поне домашното.Изключителна съпротива към ученето като цяло, ако му е интересно нещо, ще го прочете, но доброволно да научи урок- никога!Някой ще каже- "Не си го научила на самостоятелност", е как да го науча. Ако го оставя, нищо няма да направи, случвало се е многократно.
Иначе е добро и не е агресивно.
Въобще, имам чувството, че детето ми е такова, каквото е решило да бъде. повечето деца около него- също. Познавам деца на родители, които са били немарливи ученици, децата им- отличници и амбициозни. И обратно.Познавам деца на тихи и кротки хора, които са побойници.
Можеш да му покажеш начин на живот, да изградиш вкус, но не и да промениш характер.
Аз мисля, че особена полза от възпитание няма. Детето си има някакви свои антени за улавяне на добро и лошо, правилно и неправилно. Например, моето дете е много несериозно към училището. Ама изключително. И двамата с мъжа ми сме отговорни хора, с хубави професии, майка ми е учителка. Когато има нужда, помагаме, но то само до ден днешен не е пожелало да седне и да си напише поне домашното.Изключителна съпротива към ученето като цяло, ако му е интересно нещо, ще го прочете, но доброволно да научи урок- никога!Някой ще каже- "Не си го научила на самостоятелност", е как да го науча. Ако го оставя, нищо няма да направи, случвало се е многократно.
Иначе е добро и не е агресивно.
Въобще, имам чувството, че детето ми е такова, каквото е решило да бъде. повечето деца около него- също. Познавам деца на родители, които са били немарливи ученици, децата им- отличници и амбициозни. И обратно.Познавам деца на тихи и кротки хора, които са побойници.
Можеш да му покажеш начин на живот, да изградиш вкус, но не и да промениш характер.
Можеш да му покажеш начин на живот, да изградиш вкус, но не и да промениш характер.
Може би най-доброто, на което сме способни като родители, е да се опитаме да позапълним малко дефицитите на децата си и да поодялкаме треските им до социално приемливо ниво... Това е доста обезсърчаващо, все едно сме скулптори, които напъхват глина в предварително избрани от самите нас калъпи. Не е особено ласкателно да си се представям в образ от филма "Стената", но май всички сме в кюпа. И все пак смятам, че трябва да има правила и норми. Самата аз раснах безконтролно и общо взето копнеех някой да ме спре и да ме предпази от самата себе си и идиотските начини, по които опитвах да се довърша.
От друга страна това може да ме метне в другата крайност на силно контролиращ родител и да възпитам страхливи безхарактерни деца - или в знак на отпор опасно диви бунтари.
Често нощем си задавам въпроси, с помощта на които да се уверя, че стоя в златната среда и не се срамувам да си призная, че търся мнението на най-близките ми хора като коректив.
Много ме е страх от твърде самоуверени родители - убедена съм, че това е изключително опасно за децата. Предпочитам да съм обмислящата, търсещата най-добрия начин и подход. Пък времето ще покаже дали не съм се провалила.
От друга страна това може да ме метне в другата крайност на силно контролиращ родител и да възпитам страхливи безхарактерни деца - или в знак на отпор опасно диви бунтари.
Често нощем си задавам въпроси, с помощта на които да се уверя, че стоя в златната среда и не се срамувам да си призная, че търся мнението на най-близките ми хора като коректив.
Много ме е страх от твърде самоуверени родители - убедена съм, че това е изключително опасно за децата. Предпочитам да съм обмислящата, търсещата най-добрия начин и подход. Пък времето ще покаже дали не съм се провалила.
Аз се опитвах да науча децата си да не си поставят граници на мечтите. Защото на мен в детството все ми казваха: "Това не е за теб", "Това е много трудно", "Това става само с връзки". И аз се опитвах да ги убедя, че могат да постигнат всичко, което поискат, но трябва не само наистина да го пожелаят, а и здраво да се потрудят за него.
Аз се опитвах да науча децата си да не си поставят граници на мечтите. Защото на мен в детството все ми казваха: "Това не е за теб", "Това е много трудно", "Това става само с връзки". И аз се опитвах да ги убедя, че могат да постигнат всичко, което поискат, но трябва не само наистина да го пожелаят, а и здраво да се потрудят за него.
И аз. В нашето детство имахме твърде много ограничения.
Масово децата си бяха сами с ключа на врата, по кръжоци, зад блокове, в интернет клубчета, ходеха сами по тренировки, на басейни/реки/язовири и прочие.