Грешките във възпитанието на децата ни

  • 19 281
  • 181
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 25 568
Схванах, благодаря.  Simple Smile

# 61
  • Мнения: 11 305
Поколения и поколения наред са били неглижирани и не са били възпитавани целенасочено по някакъв особен начин. По тоя начин са израствали всякакви личности - от късметлиите и склонните към самоусъвършенстване - свестни хора, от останалите - неособено. Общо взето, естествен подбор Simple Smile
Аз, дето съм "гледано" дете преди 40+ години, за разлика от по-голямата ми сестра - пак е било до 3-4 годинки, оттам нататък - на самотек, училището, партията и улицата ще свършат останалото.
Сега отглеждаме първите поколения, в които на възпитанието и грижата за децата изобщо се отделя някакво внимание. Естествено, че ще има грешки. Естествено, че и аз като родител правя такива. Доста викам, като се афектирам, люлеят се стените. Това да ми е недостатъкът, сигурно имам и други, които не могат да се изчерпят в едно изречение.

А нашите родители не са ли били по-гледани от сегашното поколение?
Семейството се е състояло от няколко поколения и няколко деца роднини. Винаги е имало жена, която се е грижела за домакинството и децата и не е ходела на работа, не е градила кариера, не се е прибирала преуморена - децата са и били най-важни. Гледани с трепет поради голямата смъртност от болести, които сега не ни плашат, обгрижвани от майки, баби, лели и съответните мъже татковци, дядовци, чичовци и т.н., с много по-висок морал и ценностна система.

Та според мен сега децата се гледат като под похлупак от родителите си и ценностна система не им се налива - в крайна сметка как да го учиш да е добър, като в живота добрите не са добре. Получават каквото искат преди да се потрудят за него. Толкова са концентрирани в това какво мислят те и какво чувстват, че забравят, че и другите имат чувства и мисли. Отглеждаме деца - слънца, които очакват че живота ще се върти около тях, пък като порастнат това не е така. Сблъсъка е толкова голям, че самоубийствата и липсата на мотивация за живот е плашещ в целият цивилизован свят.

Нашето поколение не ни питаха какво чувстваме. Сега толкова са преекспонирани емоциите и майките са такива обгижващи орлици, че децата нямат възможност да се учат от грешките си. А то това са истинските житейски уроци.

# 62
  • Мнения: 11 053
в крайна сметка как да го учиш да е добър, като в живота добрите не са добре.
Изобщо не смятам, че това е вярно. Това е някакъв мит, повтарян и мултиплициран от мрънкащите. Сигурно е удобно извинение, но не е истина.

Останалото в поста няма да коментирам по същество, има прегрижване на (някои) деца днес, да, както и неглижиране масово в миналото, но едва ли ще си уеднаквим позициите и по тези въпроси.

# 63
  • Мнения: 9 196
Скрит текст:
Това, че е красиво детето на агента, изобщо не означава, че е тъпо и кифла. Ще ме извинявате ... И ако не е запалила, по някоя научна област, също не означава, че е глупачка.
Природата не прави грешки, естествено симпатичните жени са и умни.
Скрит текст:
Грозноватите патоци, са тия без две мозъчни клетки и силикон до шията.
По това може доооооста да се спори.....    Laughing
Само няколко примера:
Николета Лозанова, Емануела, Мира Добрева, Джулиана Гани (за тези се сещам на прима виста, защото скоро ги гледах), и още милиони "кифли с Фафли", дето освен за кукли, за друго не стават.
Което не означава, че всички красавици са и тъпачки, но съчетанието красота+ум е изключително рядко срещано, в зоната на изключенията.
Масовата красавица не блести с особен интелект ....

Кое им е естественото на изброените?

Това е останалата част от поста ми - "Грозноватите патоци, са тия без две мозъчни клетки и силикон до шията."

# 64
  • Мнения: 11 305
Останалото в поста няма да коментирам по същество, има прегрижване на (някои) деца днес, да, както и неглижиране масово в миналото, но едва ли ще си уеднаквим позициите и по тези въпроси.

Всъщност позициите ни са близки, но за да бъда по-кратка се концентрирах на различията и прозвуча сякаш споря.
Наистина сега децата се гледат по различен начин от нашето социалистическо поколение. Но по-скоро съм разсъждавала с приятели за отглеждането на децата и възпитанието на поколенията на нашите родители, нашето и на децата ни сега - различията и причините за тях.

# 65
  • Мнения: 9 196
Опита ми показва, че не всички се раждат егоисти. Определено пък за тази им черта родителското възпитание няма никакво значение.

Грубияните, простаците, неискрените, манипулаторите и целият букет от качества са си личностни черти а не плод на възпитанието. Така са се родили, но като са порастли е техен избоор да го поддържат и култивират, че даже и да се правят, че е някакво предимство.


Абсолютно всички се раждат егоисти. Не съм чула да има и няма да чуя, бебе или малко дете, да спре да врещи от глад, защото мисли за другите и иска майка му да си почине. Така се раждаш. Нуждите ти - сега и веднага, съществуваш само ти и твоите желания.

В детския период не можеш да направиш избор, какви черти да развиваш, избора го правят тези, които те възпитават. Ако изобщо има такива. А след детския период, вече основите са положени.

Мантрите - така се е родил, така ми е писано, каквото стане ...  и подобни са страшно вредни и грешни.

# 66
  • Мнения: 11 305
Е, детето плаче от глад, а не от егоизъм. Това няма как да е пример за егоизъм.
Има един много хубав клип за деца, на които майките им казват, че са им изяли бонбоните от вчерашния Хелоуин. И как реагира всяко от тях. За мен бе много интересно да видя реакциите им и точно там ясно личи как човекът си е такъв, какъвто Бог го е създал, а не родителите. Ако имате желание да го погледнете ще го потърся.

Различават се гледните ни точки и макар да обичам да чувам мнения, които не се покриват с моето и да търся пробойни и силни места в тях ще развалим темата ако продължим да дискутираме.

# 67
  • Русе
  • Мнения: 11 916
 Всеки се ражда различен. Възпитанието ...., ами по-скоро въздействието ,връзката, средата могат да променят не толкова, колкото да канализират качествата в дадено направление. Егоист е доста широко понятие . Дефиницията е по-сложна отколкото изглежда на пръв поглед.

# 68
  • Мнения: 9 196
Е, детето плаче от глад, а не от егоизъм. Това няма как да е пример за егоизъм.
Има един много хубав клип за деца, на които майките им казват, че са им изяли бонбоните от вчерашния Хелоуин. И как реагира всяко от тях. За мен бе много интересно да видя реакциите им и точно там ясно личи как човекът си е такъв, какъвто Бог го е създал, а не родителите. Ако имате желание да го погледнете ще го потърся.

Различават се гледните ни точки и макар да обичам да чувам мнения, които не се покриват с моето и да търся пробойни и силни места в тях ще развалим темата ако продължим да дискутираме.

Чист, естествен, първичен егоизъм. Глад изпитва всеки, но не всеки поставя собствения си глад на първо място. Това го правят малките деца, защото още нямат изградено социално поведение, правят го и дерибеите, които първо гледат те да се наплюскат, пък жената и децата - каквото остане.

При тези вторите, егоизма не се е появил от някъде, той просто е останал от детската му възраст, така е отгледан, спрял е на ниво първични, лични нужди.

# 69
  • Мнения: 920
Нуждата от храна, нуждата на малкото дете от грижи и закрила не са егоизъм. Много сериозно се бъркат нещата тук.
И е истина, че децата в повечето случаи ще постъпят според собствените си избори и решения, отколкото според това на което са възпитавани.
Аз от моите родители съм възпитавана в атеизъм. Но от мен атеист не стана. И не само това... Както казва едното ми дете "Всеки чувства и разбира нещата по различен начин."
Възпитаването на децата е родителски дълг, но децата не са роботи. Възпитанието, което им даваме е някаква основа в началото на техния живот, но пораснат ли, ще правят изборите си според своите собствени убеждения.

# 70
  • Мнения: 9 196
Като порастнат, ще правят изборите според собствените си убеждения, които са придобити от живота им в детска възраст. И пак се връщаме в началото ...

Това, че са ти набивали канчето с атеистки призиви, а ти си станала точно обратното, само доказва, колко много влияе семейството. Влиянието не винаги е копиране на родителите, понякога се изражда до отвращение от родителя и приемане на противоположна позиция, когато същия е прекалил.

# 71
  • Русе
  • Мнения: 11 916
Въпросът е как се формират убеждения. Не е толкова детерминиран процес и детето не е просто съд, в който наливаш мъдрост и опит.

# 72
  • Мнения: 9 196
За съжаление не е. Никога не узнаваш на момента правилно ли е било, грешно ли, има ли изобщо правилно ... Най-добрите родители, които съм виждала, са били доста гъвкави и реактивни, старая се и аз да съм така, дали успявам ... ще се види след време.

# 73
  • Мнения: 920
В моят случай не става въпрос за прекаляване или агресивно натрапване от страна на родителите, а точно за вътрешно убеждение и усещане за нещата. Въпреки крехката детска възраст. Затова и дадох този пример.

# 74
  • Мнения: 9 196
Не мисля, че може да е обективен за себе си някой, но щом казваш ... да правиш обратното на това, което говорят родителите, не е никакво убеждение в детска възраст, а съвсем обикновен инстинкт. Прегризване на пъпната връв, заявяване като личност. А щом го разказваш, все пак ти е направило впечатление, колкото и да не е било уж агресивно натрапване от тяхна страна.

Общи условия

Активация на акаунт