Какво беше отношението на родителите Ви към бъдещото Ви съпружеско тяло ( тогавашния Ви избраник и настоящ съпруг/а ) ?
- Публикувана: 19 юни 2006, 14:35 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2006, 23:42 ч.
Майка и татко казаха така
. За първи път не казаха нищо - така ги беше очаровал. Kasidy пак изби рибата с тема 
) Ще ми секне музата ....хихихихихи Моят отговор го няма - не го одобриха тогава, сега го благославят и обичат като роден! Зет като мед се оказал бил! 
Моят отговор е същият!
Касиди, добави и тази опция в анкетата! 
Нашите бяха уведомени за неговото съществуване след като заживях с него. Живея в друг град от тях. Запознах ги след 3 месеца на съжителство, но пред свършен факт какво могат да кажат. 
Неговите родители като ме видяха, решиха че това съм АЗ, т.е. техната снаха. Не знам защо, но ме възприеха като част от семейството си без да е имало нужда от одобрение и оценяване. Нали все пак ще живеем заедно и е важно как се разбираме, а не какво мислят родителите ни за всеки поотделно. 
Неговите родители като ме видяха, решиха че това съм АЗ, т.е. техната снаха. Не знам защо, но ме възприеха като част от семейството си без да е имало нужда от одобрение и оценяване. Нали все пак ще живеем заедно и е важно как се разбираме, а не какво мислят родителите ни за всеки поотделно. Моят отговор го няма - не го одобриха тогава, сега го благославят и обичат като роден! Зет като мед се оказал бил!
Същото.
Моят отговор го няма - не го одобриха тогава, сега го благославят и обичат като роден! Зет като мед се оказал бил!
Тате каза "Яко момче, хубаво..."
Още не ще да каже какво е имал предвид. Сигурно як за копан на нивите
Още не ще да каже какво е имал предвид. Сигурно як за копан на нивите
Да цитирам по повод "якото момче"
Когато Султана от "Железния светилник" се омъжи една от завистливите й съседки беше изкоментирала младоженеца "ти чака, ама дочака - голямо нещо, здраво, селско, оня ден го гледам - врата му дебел и червен, червен" Явно това е описание на мъжкар от ония времена! ДЕ ВАня
просто се сетих за коментара в книжката, нищо лично 
По темата: моите родители не коментираха избора ми, но знам,че не го одобряваха особено! Въпреки всичко не са ми натяквали или натрапвали мнението си и бяха с мен и още са!
Майка ми го хареса, баща ми не беше много ентусиазиран/понеже двамата със съпруга ми са много различни/, но нищо не каза.Днес майка ми твърди, че го обича повече от брат ми, а баща ми свикна с него.
П.П. И аз скоро мислих за подобна тема, само че нещо от рода на "От какво се притеснявахте-дали бъдещият ще хареса вашите или обратно".
П.П. И аз скоро мислих за подобна тема, само че нещо от рода на "От какво се притеснявахте-дали бъдещият ще хареса вашите или обратно".
Питаха на колко години е, щото очевидно беше доста по-голям от мен. После завъртяха очи, почесоха глави и мирясаха. 
Като ги запознах се сприятелиха и намериха общ език бързо. Радват му се много.
Като ги запознах се сприятелиха и намериха общ език бързо. Радват му се много.
Също... 
Няма отговор като за мене 
Половината родителско тяло го хареса, другата половина не. Т.е. майка ми много го хареса (майките имат 6-то чувство ей!), а баща ми не. Беше ми забранил да го виждам Една седмица не му говорих (на баща ми де) и след седмица проведох един разговор на 4 очи с него, разбрахме се мъжът ми (тогавашно гадже) да дойде на гости за втори оглед 
и оттогава са си първи дружки двамата. Съберат ли се не мога да им затворя устите.
Половината родителско тяло го хареса, другата половина не. Т.е. майка ми много го хареса (майките имат 6-то чувство ей!), а баща ми не. Беше ми забранил да го виждам Една седмица не му говорих (на баща ми де) и след седмица проведох един разговор на 4 очи с него, разбрахме се мъжът ми (тогавашно гадже) да дойде на гости за втори оглед и оттогава са си първи дружки двамата. Съберат ли се не мога да им затворя устите. 
Родителите трябва да се слушат, но с половин ухо!
Приеха го, после го заобичаха! с една дума - подкрепиха ме в избора.
Приеха го, после го заобичаха! с една дума - подкрепиха ме в избора.
-бяха думите на майка му като решихме да живеем заедно. 
Ще кажа за майка ми: никога не е харесвала никого, който е около мен, без зна4ение мом4е, моми4е. Та така и с мъжа ми, покрай него и мен намрази, не ми се говори за това. Самият факт, 4е не е виждала вну4ката си откакто се е родила, говори сам по себе си.
Баща ми....никога не съм усетила да имам баща. Така 4е не ме е интересувало какво мисли.
Баща ми....никога не съм усетила да имам баща. Така 4е не ме е интересувало какво мисли.
За мое голямо учудване го харесаха , при това много. На предишните ми гаджета баща ми все им измисляше по някой тъп прякор, с който да изразява неодобрението си 
П.П. Всъщност не е толкова чудно, определено е най-свестния човек от обкръжението ми, особено тогава преди 4 години.
П.П. Всъщност не е толкова чудно, определено е най-свестния човек от обкръжението ми, особено тогава преди 4 години.
Баща ми и мъжа ми бяха приятели, татко ме запозна с него. Имаха обща работа, и веднъж го довел в нас, мама го видяла и ми вика "Баща ти има един симпатичен приятел, айде да излезеш с него на бира, човека те видял и искал" И аз хукнах, като последна шматка. 
П.П. Да поясня - татко ми е млад, на 43 беше тогава и възрастовата граница на приятелите му беше 25-30 години. Тъкмо като за мен.
С мъжо имат 15 години разлика, и се разбират идеално.
"Поне да беше по-висок",с което ме хвърли в оркестъра.Откакто се роди синът ни се налага по-често да общуват и ... ами търпят се.
Бяха уведомени след като вече живеехме заедно (живеем в един град с родителите ми, но не заедно). Запознаха се няколко месеца по-късно. И да не са го харесали не са ми го го казвали. Застават зад мен и избора ми винаги, за което съм им много благодарна.
Виж от другата страна приема беше, хм, трудна работа.
Виж от другата страна приема беше, хм, трудна работа.
Нямаха възможност да кажат нищо защото никой не ги е питал За такива неща разчитам единствено на себе си и не се интересувам от мнението на родители или роднини.
За такива неща разчитам единствено на себе си и не се интересувам от мнението на родители или роднини.
Ами баща ми го "поизпоти" първия път,той като един военен баща на две девойки все намираше начин да проучи нещата предварително,но този път го изненадахме .Мама го хареса и за първи път не подхвърли нещо иронично както ставаше винаги преди това . Сега много си го обичат и му се радват
.Мама го хареса и за първи път не подхвърли нещо иронично както ставаше винаги преди това . Сега много си го обичат и му се радват
Никога не съм се съветвала или искала мнение от родителите ми за мъжете, с които съм. Те също не се съветват с мен. Мъжът ми се запознал с баща ми една сутрин, когато бях отишла на работа, а го бях оставила да си доспива у нас(живеех сама), та той тъкмо бил в тоалетната и чул как вратата се отключва(татко идвал да поправя нещо по кухнята ми)
Моят отговор го няма - не го одобриха тогава, сега го благославят и обичат като роден! Зет като мед се оказал бил!
Родителите ми нокога не са харесвали бившите ми гаджета- поне тези, които са имали възможността да познават.И аз разбрах,че ако искам да имам щастлив семеен живот, трябва да живея далече от тях и да нямаме абсолютно никакви финансови отношения и зависимости.
Когато с мъжа ми решихме да се оженим,нито той нито аз се познавахме с родителите на другия.Но и двамата бяхме самостоятелни и живеехме отделно от тях ( аз иначе едва ли бих се навила да се женя).
Още преди да се срещнем с родителските тела,се разбрахме,че каквато и да е тяхната реакция,няма да им позволяваме да ни се бъркат- нито неговите,нито мойте родители.
Мойте родители бяха много изненадани,когато им казах,че на Коледа искам да ги посетя ( ходя при тях два пъти годишно).Отидохме с мъжа ми,майка ми все се опитваше да ме привика насаме,та да ме разпита, но аз все намирах начин да се измъкна.Когато мъжа ми им каза,че ще се оженим,малко се стреснаха.Баща ми излезе навън да плаче,майка ми и тя с него.
Свекитата бяха страшно изплашени каква ли съм,коя ли съм-още не ме бяха виждали, а мъжа ми им беше казал,че ще се оженим.Оглеждаха ме като кон на пазар,после свеки се опитала да ме коментира, но мъжа ми я отрязал.
Рядко се виждаме с родителите си,живеем отделно, не им искаме пари или услуги,не зависим от тях.И на двама ни не ни е интересно кой от тях какво си мисли-важното за нас е ние двамата заедно да сме щастливи.
