Публикувана: 9 дек. 2018, 20:23 ч.
Последно мнение: 20 дек. 2018, 17:00 ч.

За децата и опасните ситуации.

6 258
79
1

1
2
3
4
...
6
Всички

9 дек. 2018, 20:23 ч.

Мнения: 158

Майка съм на дете на 10 години. Скоро ще дойде моментът, в който ще започне да остава сам в къщи, да ходи и да се прибира сам от училище и т.н. Попаднах на една статия, която ме накара да се замисля, дали е подготвен за това? Ами, не знам! Говорим често, правим хипотети чни ситуации, и пак съм притеснена, и не съм сигурна дали би се справил, особено в днешно време, когато опасности дебнат отвсякъде.
Кои са най- важните неща, на които научихте децата си и чувствате ли се сигурни в тях?
Това са въпросите в статията, на които те трябва да знаят правилните отговори. Дали всички ги знаят?

- Какво ще направиш, ако си сам в къщи и някой се опитва да влезе?
- Ще вземеш ли бонбон от непознат човек?
- Какво ще направиш ако видиш, че от контакта излиза дим, а ти си сам в къщи?
- Възрастен човек те моли за помощ. Ще помогнеш ли?
- Какво ще направиш ако те нападне куче?
- Ще отидеш ли на гости, на връстник, с който току що си се запознал?
- Какво ще направиш ако усетиш миризма на газ, а си сам в къщи?
- Ако чакаш асансьора, и към теб се приближат непознати хора. Ще се качиш ли с тях?
- Какво ще направиш ако усетиш, че някой те следи?
- Знаеш ли, на кого имаш право да отваряш вратата, когато си сам?
- Какво ще направиш, ако някой те е хванал и не иска да те пусне?
- Какво ще направиш, ако се окажеш в голяма тълпа от хора?
- Какво ще направиш, ако се окажеш навън и започне буря?
- Какво ще направиш, ако някой заплашва теб, или твоето семейство в интернет?
- Имаш ли право да взимаш лекарства от аптечката, когато родителите ти ги няма?

Интересно ми е да сравня отговорите от статията, и тези на децата ни.
Който иска, нека добави и други въпроси, на които смята, че те са длъжни за знаят правилния отговор.

# 1 9 дек. 2018, 20:43 ч.

Мнения: 131

Децата не могат да се държат като в кристални топки, ние/ родителите/ , няма да спрем да се притесняваме, но 10г. отдавна си е време да е самостоятелен.

# 2 9 дек. 2018, 21:27 ч.

Мнения: 158

Зависи какво имаш в предвид под самостоятелност. Все още не ходи и не се прибира сам от училище, нито го пращам сам до магазина, или да излиза сам да играе. Вкъщи го оставям сам, но за кратко. Не живеем в България, и тук не съм срещала дете на неговата възраст без придружител, а и е забранено до навършване на 12 години да стои дете само, или да е навън само.
На теория знае какво да прави в гореизброените ситуации, но не съм сигурна, че на практика ще е така.
А и кой знае колко още ситуации има, за които ние самите не се сещаме да ги предупредим и посъветваме.

# 3 9 дек. 2018, 21:29 ч.

Мнения: 5 298

Темата ме интересува, и аз съм с дете на десет. Не я оставяме без надзор, общо взето е в същото положение, като детето на авторката.

# 4 9 дек. 2018, 21:36 ч.

в очите на дъщеря ми
Мнения: 1 771

Цитат на: tuty в нд, 09 дек 2018, 21:29

+1
И при нас е същото. Дъщеря ми е 10 години. Ще следя темата, интересувам се.

# 5 9 дек. 2018, 22:25 ч.

София
Мнения: 38 423

На 10 дъщеря ми беше в 4 клас. 3 за 4 клас беше последното лято, в което излизах с нея да играе. Ходеше на училище сама.
Според мен, тези въпроси трябва отдавна да са уговорени и преговорени на тази възраст.

# 6 9 дек. 2018, 22:28 ч.

Мнения: 11 912

Дъщеря ми е на 8 и половина, втори клас. От пролетта ходи и се прибира сама, но живеем до училището. Лятото съм я пускала и на площадката зад блока. Малка самостоятелност, която й се отразява добре. Притеснявам се естествено. На телефона й има свалено приложение, с което мога да знам къде. (Phonе traker).
Зададох й въпросите. Може би на две трети отговори правилно. За себе си обаче установих, че и аз не съм сигурна как трябва да постъпя в някои ситуации - например сред тълпа, или какво да направя ако ме нападне куче.

Последна редакция: нд, 09 дек 2018, 23:34 от Mama Ru

# 7 9 дек. 2018, 22:33 ч.

Мнения: 4 411

Едно време кварталните баби ни наблюдаваха и следяха за нередности. Сега им се сърдим и ги наричаме дърти клюкари. Никой не се замисля колко са полезни.
Понякога оставям дъщерята сама за 20-30 Мин, като винаги предупреждавам съседката. Детето си мисли, че е само, но реално е под контрол, защото бабата е точно този тип, дето не пропуска нищо. Знам, че ако звънне някой през това време, тя ще излезе и ще поеме нещата в свои ръце. Така хем звънящия няма да разбере, че у дома има само дете, хем детето ще е спокойно.
Иначе за много от въпросите не е готова май, но работим по темата. Като му дойде времето ще се моля всичко да е наред.
За протокола - на 7 е.

# 8 9 дек. 2018, 22:34 ч.

Мнения: 46 488

Работя от вкъщи, така че за оставане не се налага, но на тази възраст ходеше и се прибираше сама от училище, близо сме.
Ходеше до магазина, на плуване, език, обикаляше с приятели в квартала.
Попадала е 2-3 пъти в непредвидена ситуация и успяваше да реагира адекватно.
За притесняване, притеснявам се, но това е положението, не можем да сме вечно до тях.

Цитат на: natiii в нд, 09 дек 2018, 21:27

...а и е забранено до навършване на 12 години да стои дете само, или да е навън само...

Не точно. Важи само, "ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие."
https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134925825

П.П. В моето детство не е имало баби клюкарки, защото улицата ни беше много оживена и нямаше как да се събират. Сега има около нас, но важното е да не се месят във възпитанието на децата ни.

# 9 9 дек. 2018, 22:50 ч.

Мнения: 158

Цитат на: Mama Ru в нд, 09 дек 2018, 22:28

Дъщеря ми е на 8 и половина, втори клас. От пролетта ходи и се прибира сама, но живеем до училището. Лятото съм я пускала и на площадката зад блока. Малка самостоятелност, която й се отразява добре. Притеснявам се естествено. На телефона й има свалено приложение, с което мога да знам къде. (Phontraker).
Зададох й въпросите. Може би на две трети отговори правилно. За себе си обаче установих, че и аз не съм сигурна как трябва да постъпя в някои ситуации - например сред тълпа, или какво да направя ако ме нападне куче.

Отговорът в статията, на въпроса за тълпата е, че трябва да продължиш да се движиш в посоката на тълпата, в никакъв случай обратно на нея, и да се направяш леко встрани, докато успееш да се измъкнеш. А на въпроса за кучето, че трябва да останеш спокоен, да не го гледаш в очите и да му отвлечеш вниманието с нещо, което имаш под ръка- я чадър, я шапка, тетрадка, раница, да я хвърлиш в страни и да се отеглиш, ако то тръгне след това, което си хвърлил. Според мен обаче, в такава ситуация нищо не помага.

# 10 9 дек. 2018, 22:57 ч.

Мнения: 4 411

Аз не знам какво бих направила при първия въпрос. Може би ще се панирам. Най-логичния отговор на скоро чух от наша позната - набираш кода на СОТа и се затваряш в най-далечната стая. Така учат сина си. Сега обмислям да сложа СОТ.

# 11 9 дек. 2018, 23:05 ч.

Мнения: 377

СОТ на вратата и влиза само този, който знае кода. На други не се отваря. И моята е на 10.

# 12 9 дек. 2018, 23:08 ч.

София
Мнения: 38 423

Онзи ден, в 6 сутринта едно куче е ухапало дъщеря ми в асансьора. Кучето е дакел, но е мега агресивно, а собствениците още не смеят да направят каквото трябва.

# 13 9 дек. 2018, 23:10 ч.

Мнения: 5 298

СОТ имаме и ние, дано не се налага да го ползва.
Току що проведохме теста вкъщи, даже баща ѝ и показа къде е централният бушон.
Това с кучето и на мен ми е драма, тя толкова обича животните, че ако и позволя ще гали знайни и незнайни;)

# 14 9 дек. 2018, 23:16 ч.

Мнения: X

Децата ми на 10 ходеха сами на училище и стояха сами в къщи, колкото трябва.
Този тест е странен. Специално за димящите контакти аз бих казала на децата си да бягат навън и да звънят по телефона. Аз самата бих направила същото. Всъщност те до ден днешен за всичко звънят по телефона и правило номер едно е той винаги да е с достатъчно заредена батерия и включени мобилни данни. Това спасява при почти всички ситуации, даже и ако са възрастен.

# 15 9 дек. 2018, 23:17 ч.

Мнения: 158

Синът ми отговори, че не би отворил вратата на никой....и после добави освен на полицай и пощальон примерно. Не бях се замисляла до скоро за това, но преди няколко месеца наша позната тук, имаше ужасна случка с един доставчик, психопат някакъв, и вече и на такива отварям с недоверие. Та, категорично му забраних да отваря вратата, на който и да било.

# 16 9 дек. 2018, 23:21 ч.

София
Мнения: 38 423

Нашият вход се заключва, така че много рядко е някой да почука на вратата ни. Касиерката или инкасаторката и това е.

# 17 9 дек. 2018, 23:26 ч.

Мнения: X

Дъщеря ми е на 16 и още звъни да пита дали да отвори. Което е напредък, защото доскоро не отваряше ако ще да съм аз със забравени ключове. Нейната логика е, че който трябва да влезе, трябва да има ключове, останалите да си звънят. Joy

# 18 9 дек. 2018, 23:32 ч.

Мнения: 11 912

За димящия контакт казах на детето, че излиза навън и звъни на съседите. (Най-бързо някой ще реагира). Малка е още да търси бушони и да изключва. За сега има и човек вкъщи винаги - баба й, но е доста възрастна и всичко става. Газ, нямаме, така че този въпрос не се обсъжда.
А какво правим, ако някой ни хване и ни държи? И аз не знам какво да направя, ако не блокирам.

# 19 9 дек. 2018, 23:36 ч.

Мнения: 158

Според статията, трябва по всякакъв начин да се опита да привлече вниманието на други хора. Да крещи, да вика, ако трябва и камък да хвърли по някоя кола.

# 20 9 дек. 2018, 23:43 ч.

Мнения: 11 912

Интересно как? Предполага се, че си хванат (най-вероятно изотзад) и блокиран да не оказваш съпротива. Как да вземеш камък, че и да го хвърлиш? Или да викаш ако ти е запушена устата? А ако е 16-килограмовото ми дете? На мен с моите 60 кг ще ми е трудно срещу мъж, какво остана за дете?
Реално много лесно може да се похити дете колкото и да вика. Точно, защото е дете рядко някой ще се намеси и то евентуално да направи забележка. Просто ще предположат, че става въпрос за семеен проблем. А и на кого ще повярват - на детето, което вика да помощ или на мъжа/ жената, който/ която твърди, че е родител, че детето се тръшка....

# 21 9 дек. 2018, 23:46 ч.

Мнения: 158

Така е, да. За мен също това е ситуация, в която няма кой знае какво да направиш, камо ли едно дете.

# 22 10 дек. 2018, 01:32 ч.

Мнения: 206

Това с кучето при мен не проработи.
Една сутрин ме нападна куче , ако мога така да кажа , не беше много злобно но ме захапа няколко пъти. Опитах с чантата , опитах просто да вървя и да не му обръщам внимание , но то просто вървеше зад мен и се опитваше да ме захапе , нищо не помогна. Влязох в магазин , докато се отдалечи малко и после продължих по пътя си.
Нямам деца и ми е рано за това , реших просто да споделя , защото видях какво се пише и просто на мен не ми помогна. Кучето не беше много злобно , не скачаше на мен и не беше нещо много сериозно , но все пак ме ухапа и успя да разкъса чантата с която исках да отвлека вниманието му от мен , успя и да ме изплаши ( не ми се беше случвало , аз много обичам кучета/котки ).

# 23 10 дек. 2018, 08:51 ч.

София
Мнения: 38 423

Аз на уличните кучета им викам. Обикновено са страхливи и имат респект.
Въобще се разбирам с кучета. Но това дребно чудовище не знам какво ще го правим. Плюс че си има собственици.

По темата - дъщеря ми като я хване страх в тъмното ми се обажда и си говорим докато не дойде до входа.

# 24 10 дек. 2018, 10:29 ч.

Варна
Мнения: 10 493

Винаги ще има от нещо да ме е страх. Тук във Варна за няколко месеца убиха 3-4 велосипедиста и сега имам някакъв адски страх от това. Само при мисълта и се паникьосвам и започвам да въртя телефони да го търся.
Сега е на 13 г. и доста неща прави сам и смятам, че е редно въпреки страховете ми. Остава сам в къщи, по принцип не отваря врата. Говорили сме за бушоните, нашите са на панцер и трябва само да ги щракне. Газ нямаме. За интернет сме говорили, все пак доста от времето прекарват пред компа. За кучетата няма страх така, че има вероятност да бъде ухапан.

# 25 10 дек. 2018, 12:16 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 12 267

Дъщеря ми е на 9 години.Все още не я оставям без надзор.
Вкъщи държа препарати и лекарства на места до които тя няма никакъв достъп.
Още откакто беше на 2-3 години я научих да не взема нищо от непознати.Защото на площадката все се намираше някой,който да я черпи с боклуци,а тя има алергии.
Знае,че от земята нищо не се взема.
Кучета-детето знае ,че не бива да се доближава до чуждо домашно куче,както и до улични кучета.
В нашия квартал отдавна не съм виждала улични кучета.

Обяснила съм защо не бива да се качва в чужда кола освен,ако не е с мен.

Ако се изгуби съм и казала
1.Ако е в мола или друг голям магазин -отива при някой от охраната.
2. Научила е телефонните ни номера наизуст.Първо звъни на мен или на баща си.Или 112.
3.Ако е навън и види полицай-отива при него.
Ако не-стои на едно място и не тръгва никъде с непознати.
4.Може да поиска помощ от майка с количка.Например да ми се обади по телефона,ако не си носи нейния.

Ако си е вкъщи не се притеснявам толкова.Имаме портиер и охрана и винаги може да звънне за помощ.
Или да звънне на 112.

И все пак не я оставяме сама вкъщи.
За пресичането съм обяснила,че даже да е на пешеходна пътека,пак трябва да се огледа.А най-добре е да пресече заедно с група хора.
Засега избягвам да я пускам сама.
А мисля,че има и закон според който деца до 12-13 години не трябва да се оставят без надзор.

# 26 10 дек. 2018, 13:13 ч.

Мнения: 158

Скоро гледах един експеримент, в който майки се съгласиха да проверят, дали децата им ще тръгнат с непознат. Всички бяха категорични, че са сигурни в тях, те стояха скрити в страни и наблюдаваха. Млад мъж с малко кученце отива на детскатата площадка, приближава се дете, започва да се радва на кученцето. Младежът го заговаря, пита го харесва ли му кученцето, и му казва, че в колата има още няколко малки, ако иска да му ги покаже. Ами тръгнаха, почти всички деца се вързаха, само едно каза, че му е забранено. Майките бяха шокирани, някои се разплакаха.Докато детето върви с непознатия уж към колата, майката се показва насреща им и пита детето- как, защо тръгна, нали сме говорили за това! Децата не можеха да отговорят адекватно защо са го направили.

# 27 10 дек. 2018, 13:23 ч.

Мнения: 11 912

Синът ми и на най-голямото изкушение ще каже НЕ, ако знае, че съм му забранила. Изпробвано и проверено. Научен е да гали само домашни кучета, но първо пита собственика за разрешение, а най-напред мен.
Каката знае прекрасно всички правила и забрани - кое, как и защо, но не винаги ги спазва. Т.е желанието / импулсът замъгляват здравия разум, няма граници, няма правила. Като цяло тя е смес между страхливо дете и импулсивно-безразсъдно. Ако сега не се научи да се пази и да внимава, после ще е късно.

# 28 10 дек. 2018, 18:19 ч.

Мнения: 15

А линк към статията и отговорите на въпросите, може ли?

# 29 10 дек. 2018, 18:35 ч.

Мнения: 158

Да, разбира се. Не я сложих в първия пост, защото е на руски.

https://www.adme.ru/svoboda-psihologiya/16-voprosov-kotorye-mogu … -rebenku-1572215/

# 30 10 дек. 2018, 19:07 ч.

Мнения: 11 912

Много благодаря за линка. Покрай тази статия открих още две интересни статии, които са свързани с темата.
https://www.adme.ru/zhizn-semya/10-poleznyh-sovetov-kotorye-zasc … -rebenka-1505965/
https://l.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Fwww.adme.ru%2Fzhizn … sRF-vF0Us&s=1

Последна редакция: пн, 10 дек 2018, 19:23 от Mama Ru

# 31 10 дек. 2018, 20:53 ч.

Мнения: 556

Нямам деца все още, но съм от поколението, което още от първи-втори клас започваше да ходи и да се прибира самостоятелно от училище, както и след училище си стояхме сами докато родителите са на работа. В тази връзка 10-годишните са достатъчно зрели и големи да бъдат самостоятелни, стига родителите да са възпитали до тази възраст чувство на отговорност.

От моя гледна точка част от въпросите трябва да са изчистени още в детската градина. Моите спомени са, че именно в този период с мен се коментираше да не говоря с непознати, да не взимам нищо от такива хора и да не тръгвам с тях. Знаех адреса си и телефонния номер наизуст.

Има и неадекватни въпроси, като този за бурята - едно дете следва да е попадало многократно с родителите си в буря и през тяхната реакция да си е изградило впечатление как трябва да се реагира. Все пак от момента на раждането си човек попада в климатичните условия на заобикалящата го среда и свиква с тях.

Бих се абстрахирала от подобни статии, защото те задълбават излишно в ненужни детайли и единственото, за което биха допринесли, е по-висока степен на страхливост у родителите. Мнението ми е, че децата не бива да се гледат под похлупак и че насърчаването на самостоятелност от ранна възраст е важно.

# 32 11 дек. 2018, 13:48 ч.

София
Мнения: 923

[quote author=natiii link=topic=1080228.msg37852054#msg37852054 date=1544388651А на въпроса за кучето, че трябва да останеш спокоен, да не го гледаш в очите и да му отвлечеш вниманието с нещо, което имаш под ръка- я чадър, я шапка, тетрадка, раница, да я хвърлиш в страни и да се отеглиш, ако то тръгне след това, което си хвърлил. Според мен обаче, в такава ситуация нищо не помага.
[/quote]

Чела съм в специализирани списания, че когато те нападне куче, освен, че трябва да останеш спокоен и да не го гледаш в очите, трябва да си наклониш главата настрани и да оближеш с език устните си, но без да си показваш зъбите. Не изпускаш кучето от поглед, но не го гледаш в очите и започваш бавно да се движиш назад, без да му обръщаш гръб. Изпитано е и от мен, и от съпругът ми.

# 33 11 дек. 2018, 14:21 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 12 267

Аз пък се страхувам от кучета.Знам как трябва да се държа,знам,че трябва да остана спокойна,но не ми се получава.
Случвало ми се е да ми се нахвърли куче,обаче домашно.И първата ми реакция беше да изпищя...
На детето съм обяснила,че не трябва да бяга и трябва да остане спокойно,ама в реална ситуация не знам дали ще се справи.Аз не успях.

# 34 11 дек. 2018, 15:01 ч.

Мнения: 158

И мен като дете два пъти ме е нападало куче. Първият път бях доста малка и си спомням, че побягнах от страх и то директно ми се хвърли на гърба и ме събори. Добре, че имаше хора, иначе нямаше да пиша в момента. Grinning

Вторият път запазих самообладание, но така или иначе дойде, захапа ме за крака и си замина, като за здрасти. Grinning

И въпреки това, обожавам кучета и нямам страх от тях.

# 35 11 дек. 2018, 15:26 ч.

Варна
Мнения: 10 493

Цитат на: natiii в вт, 11 дек 2018, 15:01

И въпреки това, обожавам кучета и нямам страх от тях.

И аз съм тъй, белези имам по ръцете и пак бих пипнала всеки помияр Joy

# 36 12 дек. 2018, 00:02 ч.

Мнения: 206

И аз въпреки че ме нападна куче , пак си ги галя и им се радвам 😂❤

# 37 12 дек. 2018, 15:29 ч.

When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
Мнения: 3 665

Аз съм от поколението, когато беше напълно в реда на нещата децата да се оправят сами от детска възраст. Водена съм на училище само в първи клас. От трети клас съм била сама в къщи по цели дни. Топлех си манджата за обяд и си миех чинията. Никога не съм се страхувала от кучета или непознати.
Но живеех в малък град и не излизах сама да играя, защото страхът на мама беше да не ме вземе някой и все ми повтаряше да си стоя у дома. Ами стоях си до 14 годишна. После избухнах с много излизания и скитане навсякъде из квартала. Нямах и телефон и няколко пъти съм отнасяла шамари, че не съм казала къде и с кого ще ходя...
В по-късните тийн години и по сред нощ съм се прибирала пеш на 2 км по тъмни улици. Не ме е било страх. Сега вече не бих го направила, или ако се наложи ще съм доста на щрек Rolling Eyes

Дъщеря ми е на 3г. и се учим да не говори с непознати и да не взема нищо от непознати. Аз давам пример като винаги отказвам на загрижените майки по площадките да я почерпят с някоя гадория. Наистина не ѝ купувам и не давам гадории. Съответно се надявам и с примера си да я уча да не взема нищо от непознати, та дори и от познати с риск да ги обидя.
Телефона на баща си знае на изуст, както и адреса ни. От кучета я е страх и се опитвам да я отуча от това. Според мен страхът провокира животните да нападат. Когато има удобен случай ѝ показвам, че не са страшни - обикновено на домашни кучета с подходящ размер питаме собствениците дали може да се пипат. До сега сме успели само веднъж да погалим едно малко куче.
Работим с баща ѝ по въпроса с личната ѝ сигурност и много се надявам да успеем.
Ще следя темата с интерес.

# 38 12 дек. 2018, 15:36 ч.

Мнения: 46 488

Цитат на: Deya 2 в пн, 10 дек 2018, 20:53

И сега по-голямата част от децата са така,

# 39 15 дек. 2018, 15:16 ч.

Мнения: 4 611

Аз от втори клас отивах и се прибирах сама от училище. Най-често със съученички, чакахме се някъде и отивахме заедно, както и се прибирахме заедно, но не веднъж и сама съм ходила и съм се прибирала. Била съм си сама вкъщи, честно казано не е имало никакви произшествия, пък нямам спомен някой да ми е обяснявал какво да правя в дадена ситуация и т.н. Излизала съм пред блока да играя, не е имало проблем никакъв. Не мисля, че сега е по-опасно от преди. Винаги е имало всякакви хора и все още ги има. Мечешка услуга им правите на тия деца като не ги оставяте да са самостоятелни. Познавам едно момче - 7 клас. Майка му още го води на училище, една филия сам не може да си намаже. В крайна сметка не могат да се опазят докрай децата. Колкото по-дълго живеят в балона на сигурността, който им се осигурява, толкова по-трудно ще им е да излезнат сами в реалния свят, даже ще им дойде някак си шоково. Хубаво е сами да се сблъскват с проблемите и да се опитват да ги решават. Ако сте възпитали мислещи деца, няма да има нужда да им се обясняват правилата и забраните чак толкова подробно. Даже много често свикват, че трябва някой да им казва какво да правят и ако се окажат в ситуация, която не е била преговаряна, се вцепеняват и се чудят какво да правят, защото няма кой да им каже.

Последна редакция: сб, 15 дек 2018, 15:28 от Уейв

# 40 15 дек. 2018, 15:42 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 12 267

Сега времената са други.
Освен това има и закон според който не може деца под 12 години да се оставят без надзор.
А ако не дай Боже се случи нещо,после родителите са виновни.

# 41 15 дек. 2018, 15:44 ч.

Мнения: 46 488

Законът не позволява, ако децата са поставени в риск.
Нещастия и преди ставата, просто не ги даваха по телевизията.

Странно ми е като казвате, че сега е друго - около нас почти всички деца си се прибират сами след 2 клас.

# 42 15 дек. 2018, 16:01 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 12 267

По-голям трафик.
По-голяма престъпност.
Не бих оставила дъщеря ми да се прибира сама от училище.
Училището не е много близо, трябва да пресече главна улица,чантата е тежка.

# 43 15 дек. 2018, 16:18 ч.

Мнения: 40 740

Малък съвет за улични кучета - ако прояви агресия клекнете и се престорете, че търсите камък. Всички се сепват за момент и 99% после държат дистанция. Е, ако е някое много злобно и едро, алфа мъжкар вече може и да реши да се пробва с предизвикателството. Но за обичайния помияр действа безотказно. Явно вече им е заложено в гените.

# 44 15 дек. 2018, 16:27 ч.

Мнения: 46 488

Цитат на: -veni- в сб, 15 дек 2018, 16:01

Говоря по принцип - че при повечето деца положението е като при нас някога. Иначе е ясно, че има изключения, и преди, и сега.
И мен ме е страх, но това е положението... Иначе - повече трафик, но и повече спазване на правилата (неслучайно загиналите сега са по-малко от тези в нашето детство, данните долу), по-голяма престъпност, но не съм сигурна, че е такава, която засяга деца. По мое време имаше много повече от онези по храстите и с шлиферите, сега май поизчезнаха...

П.П Тук я има официалната статистика по години. Примерно през 80-те всяка година на пътя са загивали по 1200+ човека. От 2011-та насам са м/у 600 и 700, т.е. половината. Но преди по новините казваха само хубави неща, сега само лоши, това че новите мерки подобряват положението явно не е интересна новина...

# 45 15 дек. 2018, 16:55 ч.

Мнения: 4 611

Като бях дете имаше всякакви луди по градинките, много пъти съм виждала. Включително и такива по храстите, които Не се сърди човече спомена. Затова казвам, че сега не е много по-различно от преди. Даже в днешни дни поне всички имат телефони и детето може да се обади ако нещо се случи, аз като бях малка нямахме мобилни телефони. Даже да сме имали си спомням, че не сме ги носили с нас особено често.
В метрото постоянно виждам деца под 12 години да пътуват без родители. Често са на групички, обаче, по-рядко съвсем сами.

# 46 15 дек. 2018, 17:04 ч.

Мнения: 158

Аз също ходех и се прибирах от училище сама от първи клас, ваканциите сами сме били вкъщи, общо взето си се самоотгледахме махалата. Grinning

Но сега не мога да го приложа с моето дете. Дали защото тук( Франция) много стриктно се следи за децата, дали защото страховете са ми много големи, но и от детето си зависи. А и тук няма как да срещнеш 10 годишно дете само, веднага прави впечетление, и някой съвестен гражданин ще го заговори и ще го попита защо е само.

# 47 15 дек. 2018, 17:40 ч.

Мнения: 4 611

Аз донякъде го отдавам и на факта, че сега по новините представят само лошите новини и хората се наплашват повече.

# 48 15 дек. 2018, 21:29 ч.

Мнения: 6 532

"Преди" нямаше интернет (и социални мрежи, в които педофилите търсят плячка), на практика нямаше трафик на хора, а границите се пазеха, та пиле не можеше да прехвръкне. "Сега" за мен най-големият риск са педофили и трафиканти на хора, а след 10-годишна възраст - и наркодилърите. Ще махна "стъкления похлупак" когато след многократно зубрене на сухата теория се убедя, че имат социалните умения да реагират на рисковете.

# 49 15 дек. 2018, 22:50 ч.

Мнения: 46 488

Цитат на: sylviana в сб, 15 дек 2018, 21:29

"Преди" нямаше интернет (и социални мрежи, в които педофилите търсят плячка)...

Педофилите бяха на улиците, директно до децата. Аз през 80-те съм попадала нееднократно на такива. При това в малко градче, представям си какво е било в големите.
Но, разбира се, никой не го говореше това по телевизията.

# 50 16 дек. 2018, 08:11 ч.

Мнения: 6 532

Тогава обаче работеше "будната гражданска съвест", а и страхът от трудовите лагери и смъртното наказание правеше извергите по-пасивни (родителите ми бяха следователи по това време; майка ми казваше, че след 94-та са се нагледали на такива гнусни престъпления спрямо деца, каквито нормален човек не може да си представи).

# 51 16 дек. 2018, 11:54 ч.

Мнения: 158

Също така, не си спомням " преди" да са обикаляли дилъри покрай училището. Сигурно ги е имало тук- там, но сега ми се струва, че може да си купиш дрога още на входа.

# 52 16 дек. 2018, 18:29 ч.

Мнения: 46 488

Цитат на: natiii в нд, 16 дек 2018, 11:54

Къде са тези дилъри? Подавайте сигнали щом ги виждате. Не съм попадала, нито чувала за такива. Нито в основното, нито в сегашното училище на детето ми.

sylviana, градските легенди бяха повече от тази будна гражданска съвест. Помня за доста ситуации как всички си гледат зад перденцата и не се намесват. Аз редовно звъня в полиция по всякакъв повод. И не съм единствена. Преди за доста неща някак се приемаше едва ли не за срамно, т.е. че си порта, ако се обадиш.

Не знам, само през 80-те имам спомени, преди това може и да е било по-различно, но повече бяха приказките, отколкото реално се правеше нещо.

П.П. Най-голям % изстъпления с деца са тези от роднини и близки.

# 53 16 дек. 2018, 19:58 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 12 267

Мен ме притесняват повече откачените шофьори,дето въртят гуми даже и в кварталните улички.

# 54 16 дек. 2018, 22:11 ч.

Мнения: 6 532

Дилърите си ги знаем целият квартал. Пият кафе с полицаите. Като се обадя, нищо няма да им направят. Виждам ги как продават на децата от близкото училище, ама нали трябват доказателства. Аз не съм дрегер, все пак. Моята гола дума само ще им накриви шапката...

# 55 16 дек. 2018, 23:00 ч.

Мнения: 46 488

Кой квартал и училище е това?
При днешните телефони и лесно записване, никой не опира до едната дума.
Снимайте ги и ги пуснете на някоя телевизия.

# 56 17 дек. 2018, 07:29 ч.

Мнения: X

Цитат на: -veni- в нд, 16 дек 2018, 19:58

Мен ме притесняват повече откачените шофьори,дето въртят гуми даже и в кварталните улички.

И мен основно от шофьорите ме е страх, за да пусна детето само. Често като вървим към училище й обръщам внимание на рисковете по пътя - ами не са малко! Паркирали на тротора коли, които потеглят или маневрират точно, когато ние минаваме. Изходи на подземни паркинги водещи право към тротоара и често само бързата реакция ти позволява да се предпазиш от натрисане на някой, който на скорост изскача някъде изпод отдолу. Липса на видимост при пресичане на кварталните улички, заради паркирали на кръстовищата джипове или микробуси. Липса на тротоари по част от маршрута, заети от паркирани автомобили и в тези случаи се налага да се върви с повишено внимание по платното. Недаващи предимство шофьори при пресичане на пешеходна пътека. Бързащи шофьори, които много държат да минат на червено на светофара. Мога още дълго да изброявам. Не мисля, че още е готова да се справи сама с тези предизвикателства.

# 57 17 дек. 2018, 09:18 ч.

Варна
Мнения: 10 493

Цитат на: sylviana в нд, 16 дек 2018, 22:11

Къде това брее Flushed

То,че всичко е разграден двор вече, ама чак пък толкоз...

# 58 17 дек. 2018, 09:56 ч.

Мнения: 4 611

То, зависи и къде им е училището, де. Примерно аз излизах пред блока само, в нашия квартал зад всеки блок има градинка, в която си играехме. Уличките са малки, нямаше много трафик и все още няма. Имаме един булевард, ама пак не от най-оживените (като кръстовища например). До училище си стигах по малките улички, на 5 минути от вкъщи беше. Но наистина ако трябва да се пресича по много оживени пътища, да се ходи по места с голяма тълпа от хора, ако училището е много далеч, нормално е да не ходят сами. Особено ако става дума за центъра на София - там е ужас. Едно малко дете много лесно би се объркало, а имам чувството, че шофьорите там съвсем си правят каквото си поискат, в центъра съм виждала най-големите изгъзици на паркирали коли. Спират преди пешеходни пътеки, където се намалява видимостта на преминаващите коли, както и на ъгъла на тротоара, където би трябвало да може да се пресече... но в такъв случай минаваш на платното и гледаш да не те сгазят. Едно малко дете не съм сигурна, че би могло да го направи само, то мен ме е страх като попадна в такава ситуация, пък камо ли то.

# 59 17 дек. 2018, 10:06 ч.

София
Мнения: 38 423

И нашето училище е на малка улица. Ама тази учебна година вече два пъти ми се случи да мине кола пред мен, след като съм на платното с детето.

# 60 17 дек. 2018, 12:17 ч.

Мнения: 6 532

Глухарче, НСЧ, в центъра на София се развива действието. Как да ги снимам, та това не е нито доказателство, нито нищо, даже им нарушавам правата, защото не е с тяхно съгласие. И то какво да видиш - 20-годишен с нахлупена качулка подава нещичко на 13-14-годишно момче и прибира друго нещичко от шепата му.

# 61 17 дек. 2018, 12:59 ч.

Мнения: 46 488

Споко, няма да им нарушиш нищо. + сигнали до самото училище. Аз съм подавала заради разхождащи домашни кучета вътре, имаше ефект.
И все пак не мисля, че това е масово, ние също сме близо до училището и за 16 г. нито веднъж не съм видяла подобно нещо. Пък и говорим за малки деца, до 13-14 г. би трябвало вече да имат опит в самостоятелността, именно за да знаят как да реагират на такива.
Подобен човек не би обърнал внимание на прибиращо се лапе 2 клас, той си чака хора, които идват при него.
Но тук опираме до възпитанието много преди този момент. Защото дори да го оставяш и прибираш до 18 г., пак може да излезе през междучасието и да си купи.

# 62 17 дек. 2018, 14:57 ч.

София
Мнения: 4 328

Цитат на: Не се сърди, човече в пн, 17 дек 2018, 12:59

...
И все пак не мисля, че това е масово...

повярвай ми, масово е, за съжаление. разбирам защо се съмняваш, не ги "виждаш", и си сравнително спокойна, но...
няма никакво значение кое е и къде е училището.
защо и как пиша с тази убеденост е предмет на дълъг разговор, затова просто повярвай на една непозната и напълно добронамерена съфорумка:)
мен също много ме е страх от това и искрено се надявам, че вземаме нужните мерки.

# 63 17 дек. 2018, 15:11 ч.

Варна
Мнения: 10 493

Дай боже да им влиза нещо в главата Sad

# 64 17 дек. 2018, 15:25 ч.

Мнения: 46 488

Цитат на: виж ти в пн, 17 дек 2018, 14:57

Дъщеря ми и приятелката ѝ са големи "порти", умират да снасят всякакви пикантерии, дори да са само слухове. Ако е имало случай с техните училища, със сигурност щях да знам.
А иначе като родител не съм спокойна, от първите съзнателни моменти сме започнали възпитанието във връзка с наркотиците.
Убедена съм, че има дилъри, но въобще не действат по начина, по който си мислите, нито нападат деца.

Иначе във връзка с възрастта, няма как да сме плътно до тях винаги. Страхът винаги го има. Но ако трябва да съм честна, на 10 ме беше по-малко страх, отколкото сега на 14-15... Но нали се сещате, че ако тръгна да водя това голямо магаре, което е по-високо от мен до училище, ще стане страшно Laughing

# 65 17 дек. 2018, 15:30 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: natiii в нд, 09 дек 2018, 20:23

Тези въпроси съм обсъждала с децата си когато бяха в детската градина. Вкъщи са оставяли сами първо за по няколко минути, докато напазарувам или изхвърля кофата, на по 6 годинки. На 7 излизаха да играят пред блока. С напредването на възрастта се разширяваше постепенно периметърът им на самостоятелност. На училище ходят сами големият от втория срок на първи клас, малкият - от четвърти клас и то защото го карах с кола по път за работа и ми беше удобно. Иначе още от втори той си вземаше автобус и отиваше сам на извънучилищните си занимания.
Хубаво е да са подготвени по тези и други въпроси. На 10 лично за мен е късничко за начало, но е все пак нещо. Но следва и да сме наясно, че едно е да знаеш и казваш какво трябва да сториш, съвсем друго да го сториш така, както трябва, навреме и точно. За второто са нужни и тренировки в реални условия. На гола теория нищо не се учи в този живот. Или не се учи качествено.

Цитат

И мен основно от шофьорите ме е страх, за да пусна детето само.

Това е и моят основен страх. Защото каквото и да знае детето, то никога не може да се предпази 100% от малоумници.

# 66 17 дек. 2018, 15:41 ч.

Мнения: 668

Дилърите са ученици. И да - имам предвид "елитна" столична гимназия.

# 67 17 дек. 2018, 16:23 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 12 267

Около нашето училище дилъри няма.
Но в квартала обикалят доста често членове на сектата ,,Свидетели на Йехова,.Които също ми се струват опасни.

# 68 17 дек. 2018, 16:31 ч.

Мнения: 3 302

Цитат на: Не се сърди, човече в сб, 15 дек 2018, 16:27

Цитат на: -veni- в сб, 15 дек 2018, 16:01

НСЧ, не интерпретираш данните правилно. Броат на убитите е намален, но броят на ПТП се увеличава за сметка на увеличения брой на ранените. И причината за намалението на броя на убитите не в "спазване на правилата", а в това, че колите са значително по обезопасени. Едно време не е имало колани, airbags и други екстри. Погледни сравнението с другите страни от ЕС и ще стане ясно, че България и Румъния водят в класацията по брой убити граждани и то много - двойно в сравнение със средния брой убити (на милион) в ЕС и тройни и четворно в сравнение с Швеция, ОК, Холандия.

# 69 17 дек. 2018, 16:49 ч.

София
Мнения: 4 328

Цитат на: Не се сърди, човече в пн, 17 дек 2018, 15:25

Убедена съм, че има дилъри, но въобще не действат по начина, по който си мислите, нито нападат деца.

не си мисля, знам.
естествено, че не ги нападат, съвсем лежерно и естествено преминава процеса на приобщаване.
тази точно угроза за децата ни е подводен камък.

# 70 17 дек. 2018, 16:58 ч.

Мнения: 46 488

Не точно. Просто се знае кой продава. Желаещите отиват при него и си купуват.
Това неусетното приобщаване е само в оправданията на хванатите.

# 71 17 дек. 2018, 18:39 ч.

Мнения: 4 611

Странни са Свидетелите на Йехова, в гимназията имах съученичка, чието цяло семейство (нея включително), са свидетели. Не бих казала, че са опасни, само са дразнещи ако се опитат да те прикоткат. Миролюбиви са.

# 72 18 дек. 2018, 09:11 ч.

Viena
Мнения: 3 579

И малкият е на 10,от скоро го пускам сам на училище защото той сам поиска. Сега виждам, че се чувства по-уверен но понякога иска да го взимаме. По темата много съм му говорила, до колкото знам и в училище, тук проблема с кучетата го няма заради огромните глоби за без наморник и от скоро се въведе за по-големите породи и разрешително да имаш такова куче.

# 73 18 дек. 2018, 11:19 ч.

Мнения: 4 611

Това тръгнах да пиша онзи ден, ама се притесних да не се обиди някоя майка. Аз не го казвам с укор, но като че ли не всяка майка гледа от тази гледна точка.
Ако на детето не му се даде самостоятелност получава ниско самочувствие, все ще си мисли, че не може да се справя само и това чувство ще си остане и като порастне. Казвам го, защото аз така съм израстнала в някои отношения - много неща не ми се позволяваха да направя сама, защото ще се нараня, ще се опаря, защото не знам как правилно се прави и т.н. и в резултат на това пазене още си оставам с чувството, че не се справям с нищо. Свикнала някой да ми дава напътствия и да ми виси на главата. Не за всичко, но за някои неща си е останало това от детството още.
Просто всичко, което правите или не правите сега се отразява за в бъдеще и трябва да се мисли какви последствия ще донесе. Вярно е, че не можем да предвидим всичко, но трябва да опитаме да мислим и за бъдещето.
За да се развие качество на компетентност, добро самочувствие и адекватност за отработване на ситуации трябва детето да се оставя да е самостоятелно - да си учи само уроците, да си приготвя само раницата, да може да си направи сандвич, да си оправя стаята, да ходи само на училище, да излиза с приятели пред блока без да го наблюдават постоянно.
Ако на детето му се гласува доверие то няма да иска да го предаде. Ако се държи на къс повод за всичко ще иска да се измъкне, ще крие неща и ще се бунтува. Така сме устроени хората.

# 74 18 дек. 2018, 11:36 ч.

Русе
Мнения: 11 916

Вярно е,че е добре да се опитват сами да решават в някакво пространство.Но колко, кога и как зависи от самото дете и обстоятелствата. Не е чак толкова решаващо дали ще го водиш на училище до 8 или до 11.Съдя по собственото си дете, което си взема и отстоява решенията доста самостоятелно на 15 години, а съм от майките, които до последно са залепени за децата си. Наблюдавала съм и примери, с деца които получиха доста рано "свобода" и в момента, над 20 годишни предпочитат да разчитат на родителите си.

# 75 18 дек. 2018, 11:43 ч.

Мнения: 4 611

Всичко с мярка трябва да бъде според мен Simple Smile

Нито много свобода е добре, нито много обгрижване.

# 76 19 дек. 2018, 09:18 ч.

София
Мнения: 38 423

Има определени етапи на даване на свобода и отговорност, които трябва да се спазват. Защото, както вие самите казахте, на 13-14 отиват в гимназия и там доста деца държани на каишка, водени и прибирани, изведнъж "избухват яко".

Дъщеря ми сигурно от две години знае кой продава и кой употребява. И какво? Ами просто знае. Аз не знам, но достатъчно добре съм я подготвила, за да не опитва.

# 77 19 дек. 2018, 16:10 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

В чужбина е малко по-различно отколкото с това , с което сме свикнали в БГ.
Моят син е на 11 и го водя и вземам от училище. Не е единствен , сигурно 70% от съучениците му са по същия начин.
Просто сме преценили рисковете и решили с ММ , че това е най-добре за момента.

# 78 19 дек. 2018, 16:14 ч.

Viena
Мнения: 3 579

Така е, аз ги гледам от малки по метрото с едни огромни раници сами напред назад. Има две деца от класа на малкият, сами ходят от втори клас като пътуват до училище по 1 час в посока.

# 79 20 дек. 2018, 17:00 ч.

Мнения: 24 467

Те и чужбините са много различни. На едни места е нормално децата в ранна възраст да си ходят на училище сами или с училищния автобус, на други - не. Това е съвсем относително и изобщо не е показател за принципна правилност на такова едно решение.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Войната в Украйна 2

Ваучери за храна?

Климатичните промени или какво се случва със Земята?

Причина:

Причина: