Глухарче, НСЧ, в центъра на София се развива действието. Как да ги снимам, та това не е нито доказателство, нито нищо, даже им нарушавам правата, защото не е с тяхно съгласие. И то какво да видиш - 20-годишен с нахлупена качулка подава нещичко на 13-14-годишно момче и прибира друго нещичко от шепата му.
- Публикувана: 9 дек. 2018, 20:23 ч.
- Последно мнение: 20 дек. 2018, 17:00 ч.
За децата и опасните ситуации.
Споко, няма да им нарушиш нищо. + сигнали до самото училище. Аз съм подавала заради разхождащи домашни кучета вътре, имаше ефект.
И все пак не мисля, че това е масово, ние също сме близо до училището и за 16 г. нито веднъж не съм видяла подобно нещо. Пък и говорим за малки деца, до 13-14 г. би трябвало вече да имат опит в самостоятелността, именно за да знаят как да реагират на такива.
Подобен човек не би обърнал внимание на прибиращо се лапе 2 клас, той си чака хора, които идват при него.
Но тук опираме до възпитанието много преди този момент. Защото дори да го оставяш и прибираш до 18 г., пак може да излезе през междучасието и да си купи.
И все пак не мисля, че това е масово, ние също сме близо до училището и за 16 г. нито веднъж не съм видяла подобно нещо. Пък и говорим за малки деца, до 13-14 г. би трябвало вече да имат опит в самостоятелността, именно за да знаят как да реагират на такива.
Подобен човек не би обърнал внимание на прибиращо се лапе 2 клас, той си чака хора, които идват при него.
Но тук опираме до възпитанието много преди този момент. Защото дори да го оставяш и прибираш до 18 г., пак може да излезе през междучасието и да си купи.
...
И все пак не мисля, че това е масово...
И все пак не мисля, че това е масово...
няма никакво значение кое е и къде е училището.
защо и как пиша с тази убеденост е предмет на дълъг разговор, затова просто повярвай на една непозната и напълно добронамерена съфорумка:)
мен също много ме е страх от това и искрено се надявам, че вземаме нужните мерки.
повярвай ми, масово е, за съжаление. разбирам защо се съмняваш, не ги "виждаш", и си сравнително спокойна, но...
няма никакво значение кое е и къде е училището.
защо и как пиша с тази убеденост е предмет на дълъг разговор, затова просто повярвай на една непозната и напълно добронамерена съфорумка:)
мен също много ме е страх от това и искрено се надявам, че вземаме нужните мерки.
няма никакво значение кое е и къде е училището.
защо и как пиша с тази убеденост е предмет на дълъг разговор, затова просто повярвай на една непозната и напълно добронамерена съфорумка:)
мен също много ме е страх от това и искрено се надявам, че вземаме нужните мерки.
А иначе като родител не съм спокойна, от първите съзнателни моменти сме започнали възпитанието във връзка с наркотиците.
Убедена съм, че има дилъри, но въобще не действат по начина, по който си мислите, нито нападат деца.
Иначе във връзка с възрастта, няма как да сме плътно до тях винаги. Страхът винаги го има. Но ако трябва да съм честна, на 10 ме беше по-малко страх, отколкото сега на 14-15... Но нали се сещате, че ако тръгна да водя това голямо магаре, което е по-високо от мен до училище, ще стане страшно
Майка съм на дете на 10 години. Скоро ще дойде моментът, в който ще започне да остава сам в къщи, да ходи и да се прибира сам от училище и т.н. Попаднах на една статия, която ме накара да се замисля, дали е подготвен за това? Ами, не знам! Говорим често, правим хипотети чни ситуации, и пак съм притеснена, и не съм сигурна дали би се справил, особено в днешно време, когато опасности дебнат отвсякъде.
Кои са най- важните неща, на които научихте децата си и чувствате ли се сигурни в тях?
Това са въпросите в статията, на които те трябва да знаят правилните отговори. Дали всички ги знаят?
- Какво ще направиш, ако си сам в къщи и някой се опитва да влезе?
- Ще вземеш ли бонбон от непознат човек?
- Какво ще направиш ако видиш, че от контакта излиза дим, а ти си сам в къщи?
- Възрастен човек те моли за помощ. Ще помогнеш ли?
- Какво ще направиш ако те нападне куче?
- Ще отидеш ли на гости, на връстник, с който току що си се запознал?
- Какво ще направиш ако усетиш миризма на газ, а си сам в къщи?
- Ако чакаш асансьора, и към теб се приближат непознати хора. Ще се качиш ли с тях?
- Какво ще направиш ако усетиш, че някой те следи?
- Знаеш ли, на кого имаш право да отваряш вратата, когато си сам?
- Какво ще направиш, ако някой те е хванал и не иска да те пусне?
- Какво ще направиш, ако се окажеш в голяма тълпа от хора?
- Какво ще направиш, ако се окажеш навън и започне буря?
- Какво ще направиш, ако някой заплашва теб, или твоето семейство в интернет?
- Имаш ли право да взимаш лекарства от аптечката, когато родителите ти ги няма?
Интересно ми е да сравня отговорите от статията, и тези на децата ни.
Който иска, нека добави и други въпроси, на които смята, че те са длъжни за знаят правилния отговор.
Кои са най- важните неща, на които научихте децата си и чувствате ли се сигурни в тях?
Това са въпросите в статията, на които те трябва да знаят правилните отговори. Дали всички ги знаят?
- Какво ще направиш, ако си сам в къщи и някой се опитва да влезе?
- Ще вземеш ли бонбон от непознат човек?
- Какво ще направиш ако видиш, че от контакта излиза дим, а ти си сам в къщи?
- Възрастен човек те моли за помощ. Ще помогнеш ли?
- Какво ще направиш ако те нападне куче?
- Ще отидеш ли на гости, на връстник, с който току що си се запознал?
- Какво ще направиш ако усетиш миризма на газ, а си сам в къщи?
- Ако чакаш асансьора, и към теб се приближат непознати хора. Ще се качиш ли с тях?
- Какво ще направиш ако усетиш, че някой те следи?
- Знаеш ли, на кого имаш право да отваряш вратата, когато си сам?
- Какво ще направиш, ако някой те е хванал и не иска да те пусне?
- Какво ще направиш, ако се окажеш в голяма тълпа от хора?
- Какво ще направиш, ако се окажеш навън и започне буря?
- Какво ще направиш, ако някой заплашва теб, или твоето семейство в интернет?
- Имаш ли право да взимаш лекарства от аптечката, когато родителите ти ги няма?
Интересно ми е да сравня отговорите от статията, и тези на децата ни.
Който иска, нека добави и други въпроси, на които смята, че те са длъжни за знаят правилния отговор.
Тези въпроси съм обсъждала с децата си когато бяха в детската градина. Вкъщи са оставяли сами първо за по няколко минути, докато напазарувам или изхвърля кофата, на по 6 годинки. На 7 излизаха да играят пред блока. С напредването на възрастта се разширяваше постепенно периметърът им на самостоятелност. На училище ходят сами големият от втория срок на първи клас, малкият - от четвърти клас и то защото го карах с кола по път за работа и ми беше удобно. Иначе още от втори той си вземаше автобус и отиваше сам на извънучилищните си занимания.
Хубаво е да са подготвени по тези и други въпроси. На 10 лично за мен е късничко за начало, но е все пак нещо. Но следва и да сме наясно, че едно е да знаеш и казваш какво трябва да сториш, съвсем друго да го сториш така, както трябва, навреме и точно. За второто са нужни и тренировки в реални условия. На гола теория нищо не се учи в този живот. Или не се учи качествено.
Цитат
И мен основно от шофьорите ме е страх, за да пусна детето само.
По-голям трафик.
По-голяма престъпност.
Не бих оставила дъщеря ми да се прибира сама от училище.
Училището не е много близо, трябва да пресече главна улица,чантата е тежка.
По-голяма престъпност.
Не бих оставила дъщеря ми да се прибира сама от училище.
Училището не е много близо, трябва да пресече главна улица,чантата е тежка.
И мен ме е страх, но това е положението... Иначе - повече трафик, но и повече спазване на правилата (неслучайно загиналите сега са по-малко от тези в нашето детство, данните долу), по-голяма престъпност, но не съм сигурна, че е такава, която засяга деца. По мое време имаше много повече от онези по храстите и с шлиферите, сега май поизчезнаха...
П.П Тук я има официалната статистика по години. Примерно през 80-те всяка година на пътя са загивали по 1200+ човека. От 2011-та насам са м/у 600 и 700, т.е. половината. Но преди по новините казваха само хубави неща, сега само лоши, това че новите мерки подобряват положението явно не е интересна новина...
НСЧ, не интерпретираш данните правилно. Броат на убитите е намален, но броят на ПТП се увеличава за сметка на увеличения брой на ранените. И причината за намалението на броя на убитите не в "спазване на правилата", а в това, че колите са значително по обезопасени. Едно време не е имало колани, airbags и други екстри. Погледни сравнението с другите страни от ЕС и ще стане ясно, че България и Румъния водят в класацията по брой убити граждани и то много - двойно в сравнение със средния брой убити (на милион) в ЕС и тройни и четворно в сравнение с Швеция, ОК, Холандия.
Убедена съм, че има дилъри, но въобще не действат по начина, по който си мислите, нито нападат деца.
естествено, че не ги нападат, съвсем лежерно и естествено преминава процеса на приобщаване.
тази точно угроза за децата ни е подводен камък.
И малкият е на 10,от скоро го пускам сам на училище защото той сам поиска. Сега виждам, че се чувства по-уверен но понякога иска да го взимаме. По темата много съм му говорила, до колкото знам и в училище, тук проблема с кучетата го няма заради огромните глоби за без наморник и от скоро се въведе за по-големите породи и разрешително да имаш такова куче.
Това тръгнах да пиша онзи ден, ама се притесних да не се обиди някоя майка. Аз не го казвам с укор, но като че ли не всяка майка гледа от тази гледна точка.
Ако на детето не му се даде самостоятелност получава ниско самочувствие, все ще си мисли, че не може да се справя само и това чувство ще си остане и като порастне. Казвам го, защото аз така съм израстнала в някои отношения - много неща не ми се позволяваха да направя сама, защото ще се нараня, ще се опаря, защото не знам как правилно се прави и т.н. и в резултат на това пазене още си оставам с чувството, че не се справям с нищо. Свикнала някой да ми дава напътствия и да ми виси на главата. Не за всичко, но за някои неща си е останало това от детството още.
Просто всичко, което правите или не правите сега се отразява за в бъдеще и трябва да се мисли какви последствия ще донесе. Вярно е, че не можем да предвидим всичко, но трябва да опитаме да мислим и за бъдещето.
За да се развие качество на компетентност, добро самочувствие и адекватност за отработване на ситуации трябва детето да се оставя да е самостоятелно - да си учи само уроците, да си приготвя само раницата, да може да си направи сандвич, да си оправя стаята, да ходи само на училище, да излиза с приятели пред блока без да го наблюдават постоянно.
Ако на детето му се гласува доверие то няма да иска да го предаде. Ако се държи на къс повод за всичко ще иска да се измъкне, ще крие неща и ще се бунтува. Така сме устроени хората.
Ако на детето не му се даде самостоятелност получава ниско самочувствие, все ще си мисли, че не може да се справя само и това чувство ще си остане и като порастне. Казвам го, защото аз така съм израстнала в някои отношения - много неща не ми се позволяваха да направя сама, защото ще се нараня, ще се опаря, защото не знам как правилно се прави и т.н. и в резултат на това пазене още си оставам с чувството, че не се справям с нищо. Свикнала някой да ми дава напътствия и да ми виси на главата. Не за всичко, но за някои неща си е останало това от детството още.
Просто всичко, което правите или не правите сега се отразява за в бъдеще и трябва да се мисли какви последствия ще донесе. Вярно е, че не можем да предвидим всичко, но трябва да опитаме да мислим и за бъдещето.
За да се развие качество на компетентност, добро самочувствие и адекватност за отработване на ситуации трябва детето да се оставя да е самостоятелно - да си учи само уроците, да си приготвя само раницата, да може да си направи сандвич, да си оправя стаята, да ходи само на училище, да излиза с приятели пред блока без да го наблюдават постоянно.
Ако на детето му се гласува доверие то няма да иска да го предаде. Ако се държи на къс повод за всичко ще иска да се измъкне, ще крие неща и ще се бунтува. Така сме устроени хората.
Вярно е,че е добре да се опитват сами да решават в някакво пространство.Но колко, кога и как зависи от самото дете и обстоятелствата. Не е чак толкова решаващо дали ще го водиш на училище до 8 или до 11.Съдя по собственото си дете, което си взема и отстоява решенията доста самостоятелно на 15 години, а съм от майките, които до последно са залепени за децата си. Наблюдавала съм и примери, с деца които получиха доста рано "свобода" и в момента, над 20 годишни предпочитат да разчитат на родителите си.