за конфликтните хора

Зависи от настроението ми. Понякога си мълча и отминавам, а друг път и аз се озъбвам.

Съжалявам ги! Не им е лесно да държат цялата злоба в себе си...
Иначе и аз като Елора действам. Имам висок праг на търпимост, който доста трябва да се постараят, за да прескочат.

До колкото е възможно аз игнорирам такива хора.

И аз. Обаче има моменти, в които светът ми е черен и ако в такъв момент някой заядливец ми се озъби, жална му майка. Та и те са полезни понякога. За изпускане на парата

не знам доколко са полезни, но натоварват негативно

Никой не може да те натовари, ако ти не му го позволиш.

Да права си.Но имам една приятелка дето никога и за нищо не й е комфортно-на всяко гадже намира кусури,не работи виси по цял ден в къщи и от най-малкото нещо прави голям проблем.Приятелки сме от 7 клас и много се чудя дали да не я игнорирам,защото никога не ми се обажда за нещо позитивно.Не чете книги , не ходи на културни мероприятия,няма дете нито куче и все се оплаква как тя е най-зле та дали да не разредя обажданията и вижданията с нея.

Това не са конфликтни хора, а интриганти, има известна разлика. С интригантите процедирам право куме, нерядко съм откровено вулгарна и те се стъписват и доста по-внимателно и тайно злословят зад конкретно моя гръб. Плюсът е, че като съм директна, моята дума тежи повече, дори да е някакъв цинизъм. Минусът е, че отнема известно време 'другите' да разберат последното, което невинаги изкарвам на това място. Но отпосле често подочувам разни неща, които доказват правотата ми.
С конфликтните хора процедирам по малко по-друг начин - казвам с изключително спокоен и незаинтересован от драмата им тон 'хайде като се успокоиш, да говорим отново' и игнорирам. Обикновено се усещат. Ако не се усетят - минавам на метода за интригантите.

По принцип имам проблем основно с една порода хора, които на приказки тръбят колко много са отворени, миролюбиви и добродушни... Докато не усетят, че не си на тяхното мнение, при което буквално изригват. С тях нито един от горните методи не работи. Надуша ли такъв - старатрлно избягвам всякакъв род комуникация, с луди не искам да се занимавам

И аз, като повечето хора тук, се стремя да ги отбягвам на всяка цена (не конфликта, а хората - пълен игнор, а иначе правя каквото си знам - примерно ако някой ми е направил забележка, която според мен е неоснователна, действам както винаги и се правя, че не съм чула) - и ми е все едно какво ще си помислят; но ако са много прилепчиви, може и да стане скандал.

да аз имам и една такава прилепчива приятелка покрай кучето то мъж не ме е преследвал така както тя.Аз нарочно й казвам, че не мога да отида примерно в 7 в градинката и тя казва няма проблем ще те изчакам.Тя явно много иска да сме повече от познати, ама мен ме дразни , че си вре носа в личния ми живот.И на няколко пъти й намеквах, ама се прави на луда.И така.Не искам да се караме, защото сутрин и вечер като се засичаме трябва да се гладаме накриво, а и не знам на каква жертва ще се направи пред другите как тя иска да сме си приятелки пък аз как се държа

Тя не е конфликтна, а негативна, на мен и такива са ми натоварващи, та и тях отбягвам.


Конфликтните ги оприличавам като "лоши" хора. Ето тук е обяснено как да ги разпознаем: https://www.actualno.com/curious/kak-da-razpoznaete-loshite-hora … -news_695724.html

Отбягвам ги, ако не мога - игнорирам ги.

1. Смени си приятелките. Явно не се усещаш, но всеки твой пост започва с 'Имам една приятелка, която блаблабла - следва нещо негативно''.

2. Преразгледай собственото си поведение. Понякога именно хора, които се мислят за възвишени и бели, са всъщност досадни и дребнави. Може и ти да си такава.

3. На въпроса: ако съм на кеф, обезоръжавам конфликтните хора с чар и добро настроение. Ако не съм на кеф, жална им майка (да цитирам HighSpeed).

Щом твърдиш, че нещо в теб привлича един и същ вид хора, опитай се да анализираш кое е това ''нещо'' и действай.

Около мен например има всякакви хора: и в работата, и в личния ми живот. Старая се да не обръщам много внимание на ''конфликтните'', защото рискувам сама да се превърна в такава. Просто гледай по-лежерно на хората около теб; както сама пишеш, перфектни няма. Ако пък някой съвсем прекали, се озъби и ти. Понякога се налага да покажеш малко лошотия - не е краят на света.

Това което са ми казвали хората около мен е ,че много се връзвам и впечатлявам на всеки кой какво казал и какво направил явно това ми е проблема.Явно смятам, че аз като не се държа по начин по който не искам да се държат с мен те няма да го правят.Ето аз не се вра на никой в живота и на въпросната по повод на интерес към личния живот на други и опит от мен да измъкне информация за тях съм й казвала, че не се интересувам от живота на другите хора,но явно тя не разбира от намеци и трябва в прав текст да й се каже.Когато се виждам с хора които смятам за близки винаги гледам да говорим за странични неща.На една позната й казах,че не обичам да ме разпитват за лични неща и тя не ме пита.Явно на някои любопитството за хорските неща е толкова голямо,че не могат да заспят ако не разберат нещо за някой, защото въпросната не ме само мен разпитва , а и останалите и те после ми се оплакват.

Тотално игнорирам и изобщо не се задълбочавам да анализирам кой какво казал, пък защо, пък как...
Собственото ми спокойствие е на първо място.
Ако все пак се случи да съм намесена в подобна ситуация, оставайки сама се опитвам да "изчистя" от себе си цялата горчилка, доколкото е възможно. Смятам, че такива реакции, особено ако са повтаряеми, често са в резултат на дълбоки вътрешни липси. А аз не съм длъжна да ги запълвам или да помагам на хората да ги осъзнават, без да са ме помолили за това - задачата си е изцяло тяхна.
Както се казва, копая си собствената градинка и не се грижа за чуждите.

Аз в повечето случаи нямам проблем с конфликтните. С тях даже е по-лесно да се разбере човек, тъй като поне си казват къде ги стяга чепика. Дори и да се задрачите за нещо, все ще се изясните в даден момент. С нагаждачите е далеч по-сложно да се работи.

бенибъни, не разбирам защо наричаш приятели хора, които очевидно не харесваш и нямаш желание да общуваш с тях.
Аз имам една много близка и много негативна приятелка, тотален хейтър на всичко под слънцето, но я обичам и ценя (може би точно заради кривия й характер) и винаги си изкарваме страхотно. Като цяло май не очаквам любезности и сладки приказки от никой  приятелите си. Изобщо доброто възпитание и позитивното отношение са за бегли познати и непознати, в името на по-добрата среда на живот, а отбраните ми най-близки хора са все чепати в едно или друго отношение и нямам проблем с това.
Ти обаче ако имаш, по-добре просто не се срещай с такива.

Да права си с едната почнахме да се чуваме по един път седмично като й заявих,че през деня имам много работа и не е удобно да се чуваме,защото преди ми звънеше всеки ден през работно време.Другата както писах сме заедно от деца , живеем блок срещу блок и да се подминаваме през ден малко не върви,но и там ще поразредя обажданията и срещите

Изяждам ги!
Много обичам да ме смятат за шматка, имам чувство за хумор и за самоирония, която простите хора не усещат. Също така трупам, трупам, трупам и изведнъж им идвам изневиделица, така, че да им се прииска да не са се раждали. Никога не крещя, колкото съм по-ядосана, толкова по-тихо говоря. Стигне ли се до там, с тях е свършено!
Не правя компромиси и в личният си живот, нямам такива отровни хора.

Няма конфликтни хора.
Има такива, на които Аз избирам дали да реагирам на провокациите.

А ако избера да им реагирам - пак се вглеждам в себе си и се питам защо правя това.

прави си списък всичко нередно и което е за клюкарстване което забелязваш у нея ... но с и трай. И като те настъпи сервирай целия списък както си му е реда. Такива се отварят докато не ги сложиш на мястото им. Но не като тях постоянно защото претръпват и се учат да реагират. Веднъж, но за винаги.
Има една майка в у-щето на децата  , която стои и като помощник в паузите и в занималнятат .. .не е от възпитатели и учители, но има възможност да си наблюдава отрочето, а и другите деца. Ами откак се писа на тази длъжнот все проблеми. Все някой не играе добре с детето и и той е виновен, все другите го блъскат, все други го обиждат, все ... докато не се хвана за моето, което @грубо го гонело@. И се започна с едни доноси до учителките и досаждане. Започна се с едни възптателни е-маили ...  Ама аз тази я знам още от детската градина на големия ми син, от 11 години насам и и знам всичките философски номера и с един е-маил до директора луда я направих. Сега учителките се занимават с нейното защо всички му пречат ...

То даскалици, директори ... ако има един досадник те няма да се хванат да се разправят с него ... докато не се появи по-голям досадник и не попита за какво цялата тази глупост???

Предполагам, че живея в някакъв друг свят. Не се сещам за заядливи хора нито от близкото ми обкръжение, нито от служебното.
Имах една колежка (вече бивша) и УЖ приятелка, която сипеше злобни коментари почти срещу всички, обаче с тези същите хора се държеше много любезно и не се е заяждала. Беше се опитала да прави на мен някакви изречения, но не и се получи и скоро след това прекратих контактите с нея.

Тази е била лицемерка има и такива ,на мен тез не са ми проблем като ги разбера даже са ми смешни.

Опитвам се ги игнорирам, но ако е твърде често или не съм в добро настроение, мога да бъда много зла. От търпеливите, но с редките и  запомнящи се избухвания съм.

Обърни тактиката-ти я разпитай, ти говори да видим как ще се измъкне.А може би просто да иска да сподели.Хората много често правят това, което те самите искат някой да прави за тях.Това за любопитната приятелка.

Негативната няма как да я промениш, има хора каквото и да е, те все лошото виждат.Там или разреждаш, или отиваш психически подготвена, че човека е такъв и това си е негов свят, не твой.

Преди месец имах смяна с един колега, който вървеше след мен и коментираше абсолютно всичко, което правя, като изтъкваше себе си естествено. Не се е стигало до конфликт, може би, защото аз не се поддавам лесно. Но след 2 дни работа с него не издържах и споделих с една колежка. Тя каза, че и от други е чувала за това. Историята се раздуха и стигна и до шефката,която ни извика, и се изяснихме. Не ни беше приятно и на двамата. Впоследствие този човек ми писа, поговорихме, разбрахме се да забравим за случката.
Какво ми направи впечатление обаче като разгледах снимките му във фейсбук , той живее сам, направо си е самотен. Снима всеки ден е котката си и каква храна си е приготвил. Той има единствено работата си. Честно казано ми стана жал.  Та винаги при такива хора има някакви липси, како беше казал някой по горе.
Според мен попитай направо въпросната колежка какъв и е проблема с теб, помага до известна степен хората да се опомнят. Като се замисля това много повече би помогнало при мен, отколкото разговора при шефката.

И колкото повече липсите - тооолкова повече злоба и пърхане.

Не мога да понасям конфликти и конфликтни личности, бягам на момента. А ако няма как да избегна ситуация с такъв човек просто си мълча, но обичам да се напрягам.

Понякога не може да се бяга за голямо съжаление. Понякога са ти съседи, колеги, дори роднини ...

да така е аз затова попитах как процедирате когато не може да ги избегнете

Около мен има доста конфликтни личности. Винаги при възможност съм избягвала контактите с тях, но в един момент се оказа, че съм насъбрала такива около себе си. Осъзнах, че  ги привличам с това, че винаги гледам да съм мила и любезна, сакън да не нагрубя някого (резултат от възпитанието ми вкъщи). Съответно ставам лесна жертва за подобни хора, защото не им представлява проблем да ме смачкат. И започнах да правя опити да се променя в това отношение. Беше ми трудно в началото, но щом започнеш веднъж, става все по-лесно. Пак съм мила и любезна, но усетя ли, че някой прекрачва границите ми, се променям. На лошото отговарям с лошо.
Точно в периода, в който се учех да се справям с този тип личности ми се появи една колежка. Интригантка, плиткоумна, зла, неспособна, но в същото време с огромно самочувствие и някак си успява да омае хората. Всички я гледат в очите и са готови да я обявят за божество. Аз самата се подлъгах в началото, но разбрах що за стока е в момента, в който започна да ми подлива вода в работата. И го правеше някак фино и елегантно, човек не можеше да я усети, освен ако не е потърпевш той самия. Чак се чудех тази хитрост как се съчетава с природната й тъпота, но явно я е развила като един вид инстинкт за самосъхранение, начин да оцелее. В началото буквално се разболявах от нерви заради нейните изпълнения. После се научих с нейните камъни по нейната глава. Не съм й  подливала вода, но когато тя го правеше с мен, давах да се разбере, че няма да търпя това. За мой късмет точно тогава я преместиха в друг офис и вече не ми се налага да общувам с нея.
Това, на което искам да се науча сега е да мога да затапвам хората по фин и елегантен начин без да се налага да звуча вулгарно, но да е достатъчно ясно, че няма да им мине номера.

Ти май най-добре ми отговори на въпроса.И аз гледам да съм мила за да няма разправии,защото баща ми все ми вика да се държа добре с хората за да ме уважават.Това по негово време може и да е било резултатно ,но в днешно време ,ако си такъв те смятат за глупак.Вече съм решила при нови запознанства освен общи теми нищо повече.Ако видя ,че някой много се вълнува от нещата ми ще се опитам да му кажа директно,че не ми е приятно да обсъждаме лични неща.Явно допускам прекалено близо хората до себе си преди да ги опозная и те се възползват.Преди бях интроверт и ми беше супер,но по-едно време работата ми беше свързана с работа с 60 човека и отначало ми беше трудна комуникацията,ама сега станах екстроверт и имам нужда да общувам с много хора, а и да споделям.Явно в тая посока трябва да се променя.не помня дали писах по-горе, но една дето е уж вечно усмихната и беше много загрижена за моите проблеми и все ме убеждаваше как приятелите са за това после разбрах,че ме била разнасяла.Реално когато имах нужда от нея все си намираше оправдание,че мъжа й е ревнив и не може да излиза винаги или колко е заета покрай детето,ама се хвана на работа до 8 вечерта,защото детето й почна първи клас и трябва да има време за нея.Циркаджийка.Та и усмихнатите и на пръв поглед ок хора май са по-кофти и от конфликтните, защото те предразполагат и после ти забиват ножа в гърба.

Почти не съм срещала конфликтни хора до сега, може би защото някои мен окачествяват като конфликтна. Аз лично не вярвам, черпейки от собствения си опит, че някой е с нагласата, че отива, за да се скара с друг заради самия скандал.
Мога да дам пример със себе си. Преди няколко години имах проблем в работата си. Общо взето бях в лоши отношения с почти всички колеги, защото шефката ми ги беше настроила срещу мен. Стигна се до там да вися дела и всички ги спечелих, дори впоследствие ме повишиха. Да, но отстояването на правата ми ми докара имиджа на конфликтна личност. Идеята ми е, че в България много често някой иска да заобиколи правилата или да натрупа дивиденти на гърба на другите /та ако щете и на улицата между шофьорите/.
Е, има хора, които са готови да отстъпят, но защо другите, които не са съгласни да ги тъпчат биват окачествявани като конфликтни.

Не съм казала, че тези дето не дават да ги тъпчат са конфликтни просто има хора,които се възползват от добрината и нежеланието да влизат в разправии други  хора.

Абсолютно си има такива хора, които буквално се хранят от скандали. Ако не се скарат поне с един човек дневно, все едно са живели напразно.
Аз затова избягвам да се разправям, защото докато на човека  срещу мен му е приятно, аз се натоварвам.

Работах в магазин до скоро и там си проличават точно тези хора, които не могат да заспят, ако не се скарат с някой!

В момента, в който влезе в магазина и вече е кисел и недоволен. Има 10 човека опашка, ама той е на средата и е най-недоволен. Крещи, мрънка, сърди се... УЖАСт ви казвам.
Тези най-се оцъклят като им покажеш 24 каратова усмивка и ги обслужиш възможно най-любезно. Направо ги застрелвах като им се разхиля и ставам една любезна, чак мед ми капе от устата... И то мълчи и се пули и се чуди от къде му е дошло!!!
Така ги лекувам.

Колеги също съм имала такива, най-трудно е да си им шеф. Все най-работят, най-добре чистят, все някой друг нещо не прави като хората. Пфуу, настръхва ми косата като се сетя... И колкото по-глупави и ограничени са хората, толкова им е по-голямо самочувствието.

Тези хора според мен са за съжаление. Те имат далеч по-сериозен проблем от поведението си.
Аз имам една такава привтелка. Тя е все недоволна, все нещо не й е наред, все дугите са й виновни, бълва змии и гущери дори по адрес на най-близките си и как все тя била неразбрана. Аз лично я съжалявам и понеже съм джаста-праста, казвала съм й директно мнението си за нея, а именно, че докато не промени отношението си към околните и тя няма да е щастлива. Да, но тя посещава психолози и не знам си още какви терапевти, които експериментират теориите си на нейн гръб. В същото време детето й е същото - невъзпитано, арогантно, с нагласата, че всички са му длъжни.

Не случайно хората са казали - Не се напъвай да "възпитаваш" децата си. Възпитай себе си, те сами ще те копират. Детето няма откъде да усвои друго поведение.
Честно казано от това най-ме е страх... Дали съм правилният човек за пример на детето, ама с обще усилия се възпитаваме - ние с баща ѝ нея, тя - нас и така

А такъв тип хора - да, за съжаление са. Все те са най-изтормозени, нямат късмет, все техният живот най-черен.... Майка ми е така. Тате казва за нея - Сама си създава проблеми, Геройски ги преодолява и накрая сама си Ръкопляска!!! Толкова е прав, че няма накъде повече....

Имах една клиентка, която винаги гледаше как да се скара с нас. Беше точно от типа хора, които с влизането си търсят причина за кавга. Веднъж в смяна на колежката ми на същата тази клиентка й беше звъннал телефона. Мъжът от другата страна на телефона крещял, така че се чувало ясно. От разговора колежката ми беше подразбрала, че клиентката явно е подложена на домашен тормоз. Вкъщи тормозят нея и тя си го изкарва на всеки върху когото успее. След тази случка и двете с колежката погледнахме с други очи на жената. Заяжданиците й вече не ни дразнеха.

да има го и този момент, ама другите защо трябва да сме изкупителна жертва на тези дето имат проблеми в къщи.Тази дето писах по-горе, че се вре на всеки в живота и тя стои на пета на мъжа си, но все пак водят доста с висок стандарт живот на фона на другите и не разбирам за какво й е да се интересува от другите при положение, че ние сме много по-зле от нея.Явно и високия стандарт на живот не успокоява някои хора и вместо да са доволни, че имат и да направи някое дарение за болно дете или нещо друго доро тя се чуди на кой в живота да рови.

Напълно съгласна съм. Не е редно да си го изкарват на другите. Просто си спомних за тази клиентка и споделих, защото ми се стори в темата.

Понякога е обидно обаче, ако някой си го изкарва на един, а пък на друг се мазни -  примерно свекърва да се заяжда с едната снаха, а на другата да не смее да каже нищо- гадно  е и много видимо. Същото е и с колегите. Всеки е малко клюкар, но да си го запазим за себе си. Аз много мразя дискриминацията, чистачката ми е най- добра приателка на мен, а аз съм й шев.

Аз също много си общувам с чистачката-не деля хората докато другите от офиса се държат не ок с нея

ами страдаме, защитаваме се колкото можем и немеем пред простотиите и безумието

Какво правя с конфликтните хора? Най - общо казано съжалявам ги.
Те живеят в Адът,  който сами са си създали. От този Ад няма излизане.
Капанът, който сам си правиш. Най- лошото.
Нито мога да им помогна кой знае колко много. Обаче не ги търпя също така, ако целят конфликта си в мен.
Опитът ми показва, че игнор е най-доброто с такива Жар птици !

Относно свекървите още бях гадже на бившия ми вече мъж и свеки обича да преподарява подаръци, ама го прави тъпо.Подарили й комплект парфюм и дезодорант и тя на мен парфюма, а на етърва ми дезодоранта.Етърва ми се намуси, а на мен ми стана кофти.Но етърва ми е готин човек и понеже си я познава никога не се е държала кофти с мен.Та ето и тук двоен стандарт -по-добре да подари на едната целия комплект, ана другата да купи друг-пак ще е спестила някой лев ,защото тя е много стисната.Ако нещо не й трябва може да ни го даде без повод , а не да прави такива простотии

Все едно моята свеки описваш. Те като остареят и нещо им става. Моята уж не е много стисната да речем, но на левчето все сметка прави, но се крие и това е смешно. Все някой евтин подарък или нещо пре-подарено. Все евтини манджи или нещо на масата. Уж има, ама като погледнеш, явно целта е да не се харчат пари. Редовно на дъщеря си подарява по - хубавите неща, а уж купила и за мен същото, а то не е същото и като почне да се обяснява по 20 минити на масата, как била купила еднакво.   То от самолет се вижда, че не е еднакво.
Ама много държи да се обясни и става тъпо.
Вкл на сватбата ни някакви накити купила два комплекта, по - хубавия на дъщеря си дала, ама държеше да ми обясни , че "дълго се чудила кой комплект на коя да даде" и накрая по -тъпия на мен се паднал. Беше смешно, не за друго, а защото аз бях булката и това се обясни на сватбената ни маса,,,,, айде по друг повод ...както и да е. Пък дъщеря й финансово е много добре .. и смятам, че изобщо го беше сложила накита на сватбата ни, колкото да не обиди майка си... изобщо повече не е носила това нещо.... (тя живее в чужбина)
Пък като купуваш, купи еднакви какво се обясняваш непрекъснато...

Да така е.Няма лошо в преподаряването , ама като е комплект не го разделяй.Тя моята още колко тъпотии е правила , ама има друга тема за свекитата