Мен толкова много ме беше страх да не се наложи да раждам оперативно и толкова мислех какви биха били  последствията, че когато се случи, ми се видя леко като песен. Имах силни болки само първите два дни. На осмия или деветия ден успях даже да тичам. Е, не спринт, но тичах. Мъжът ми беше спрял така, че задръстваше движението и аз се затичах последните стотина метра до колата.
При второто секцио бях с бронхит и кашлица. Боли, няма какво да се лъжем, но болката не е по-силна или страшна от тази при ставане, навеждане и т.н.
И двете ми деца бяха при мен, веднага след като излязох от реанимация. Честно казано това е излишен стрес и допълнителна болка в момент, в който родилката има нужда от поне малко почивка и възстановяване. Аз нямах възможност за избор, иначе не бих си го причинила след като първия път изпитах какво е.