- Публикувана: 6 дек. 2018, 21:34 ч.
- Последно мнение: 23 дек. 2018, 16:36 ч.
Провайдърът в съвременното общество
Брях туй "ишу"... 
Както е писала Елена - има материи и професии, които предизвикват нездрав интерес, и общо взето всеки смята, че е способен да дава акъл. Това се вижда и във форума ))) Затова е по-добре човек да си пести енергията и да измисли някаква безинтересна професия - не съвсем да излъже, но да избегне излишен интерес.
Брях туй "ишу"...
Докато зацепя какво е туй "ишу"...
Първоначално ми звучеше като "еще" от "еще раз".
Не съм го чувала в айти средите.
Аз в реала и РД не си казвам. Зимата ако ме питат, казвам, че е лятото. Лятото - казвам, че празнувам зимата.
Вече имен ден не може да се скрие.
Разговорите за работа с моите приятелки, които в момента работят (не са по майчинство) са редуцирани до оплакване от шефове, супервайзъри, и така нататък.
Доста са недоволни повечето, да не кажа всички.
Първоначално ми звучеше като "еще" от "еще раз".
Не съм го чувала в айти средите.
Аз в реала и РД не си казвам. Зимата ако ме питат, казвам, че е лятото. Лятото - казвам, че празнувам зимата.
Вече имен ден не може да се скрие.
Разговорите за работа с моите приятелки, които в момента работят (не са по майчинство) са редуцирани до оплакване от шефове, супервайзъри, и така нататък.
Доста са недоволни повечето, да не кажа всички.
Хм, аз пък имам и немрънкачи в обкръжението. Е, явно съм късметлийка. И доволни от работата и живота си.
Освен детето
Преди около три години ме запознаха с иранка, женена за българин. Поговорихме - основно за Близкия Изток, кой къде е обикалял и т.н. Питах я (естествено) какво й харесва и не й харесва тук - каза, че това, което най-много не харесва и всеки път я изненадва, е колко много мрънкат и се оплакват българите, дори тези, които живеят добре. Нещо като favourite pastime го определи и съм склонна да се съглася.
Няма лошо стига да е от време на време. Все пак за тяхното развити е нужна и стимулация, контролирана от възрастен, което се постга с определн тип игри и занимания, съобразени с възрастта, както и задачки за вършене /тука да не се разбира колко е важно на 5г. да мие чинии и да хвърля боклука/, друго имам предвид.
Хм, аз пък имам и немрънкачи в обкръжението. Е, явно съм късметлийка. И доволни от работата и живота си.
Освен детето Преди около три години ме запознаха с иранка, женена за българин. Поговорихме - основно за Близкия Изток, кой къде е обикалял и т.н. Питах я (естествено) какво й харесва и не й харесва тук - каза, че това, което най-много не харесва и всеки път я изненадва, е колко много мрънкат и се оплакват българите, дори тези, които живеят добре. Нещо като favourite pastime го определи и съм склонна да се съглася.
Даже прекалено малко мрънкаме, за това най газят така управниците.
Глупости. Правиш ли изобщо разлика между мрънкане и протест? Мрънкането е една от най-неприятните нашенски черти - едно безкрайно и неплодовито хленчене срещу всичко, като се случва винаги на маса, във фб или друга социална мрежа. А е неплодовито точно защото остава на детинско битово ниво, никога не прераства в сериозен протест, който да бъде чут от “управляващите”. Така хленчи осемгодишната ми щерка, когато иска втори сладолед - едно дъъълго мрънмрънмрън.