Ами те "идиотчетата" да не са деца на професори? Родителите са същите и те носят цялата вина и отговорност за поведението на децата им. И именно защото са такива, всички преговори и опити да се променят нещата, удрят на камък.
- Публикувана: 4 дек. 2018, 15:54 ч.
- Последно мнение: 27 фев. 2019, 13:44 ч.
Тормоза в училище и защо се толерира?
Подписката е, за да преместят моето дете в друг клас.
Знам че няма никаква стойност, но е обидно!
Всъщност почти целия клас е проблемен. В различните часове, където няма никаква дисциплина, трябваше да присъстват директирките, за да може да се предаде урока.
Моето дете е от тези които слушат учителите и се опитват да научат, но явно това разваля комфорта на останалите.
Госпожите не могат да ги укротят през половината час. Много кратно се е разговаряло с педагог съветника, но има една групичка, която ни се води, ни се кара.
Разговаряла съм с родителите на децата миналия месец, когато пак я бяха нападнали в часа по Английски, но ефект няма.
За това ще подам писмена Жалба черно на бяло, защото се притеснявам, че нещата може да стигнат и по далече.
Знам че няма никаква стойност, но е обидно!
Всъщност почти целия клас е проблемен. В различните часове, където няма никаква дисциплина, трябваше да присъстват директирките, за да може да се предаде урока.
Моето дете е от тези които слушат учителите и се опитват да научат, но явно това разваля комфорта на останалите.
Госпожите не могат да ги укротят през половината час. Много кратно се е разговаряло с педагог съветника, но има една групичка, която ни се води, ни се кара.
Разговаряла съм с родителите на децата миналия месец, когато пак я бяха нападнали в часа по Английски, но ефект няма.
За това ще подам писмена Жалба черно на бяло, защото се притеснявам, че нещата може да стигнат и по далече.
Подписката е, за да преместят моето дете в друг клас.
Знам че няма никаква стойност, но е обидно!
Всъщност почти целия клас е проблемен. В различните часове, където няма никаква дисциплина, трябваше да присъстват директирките, за да може да се предаде урока.
Моето дете е от тези които слушат учителите и се опитват да научат, но явно това разваля комфорта на останалите.
Госпожите не могат да ги укротят през половината час. Много кратно се е разговаряло с педагог съветника, но има една групичка, която ни се води, ни се кара.
Разговаряла съм с родителите на децата миналия месец, когато пак я бяха нападнали в часа по Английски, но ефект няма.
За това ще подам писмена Жалба черно на бяло, защото се притеснявам, че нещата може да стигнат и по далече.
Знам че няма никаква стойност, но е обидно!
Всъщност почти целия клас е проблемен. В различните часове, където няма никаква дисциплина, трябваше да присъстват директирките, за да може да се предаде урока.
Моето дете е от тези които слушат учителите и се опитват да научат, но явно това разваля комфорта на останалите.
Госпожите не могат да ги укротят през половината час. Много кратно се е разговаряло с педагог съветника, но има една групичка, която ни се води, ни се кара.
Разговаряла съм с родителите на децата миналия месец, когато пак я бяха нападнали в часа по Английски, но ефект няма.
За това ще подам писмена Жалба черно на бяло, защото се притеснявам, че нещата може да стигнат и по далече.
Аз направих опити да я преместя в друго училище след четвърти клас, но въпреки че беше напълно отлична диплома не я приеха... нямало места, не сме там по адресна регистрация и т.н.
За това сега надеждата ми е да я преместя понеже друг клас.
Ако трябва ще ходя да спя пред министерството, защото така направиха системата, че децата определят правилата, не учителите!
За това сега надеждата ми е да я преместя понеже друг клас.
Ако трябва ще ходя да спя пред министерството, защото така направиха системата, че децата определят правилата, не учителите!
Агресорът трябва да има три сериозни провинения ,за да има право директора да го накаже с преместване в друго училище.
Иначе наказанието е само мъмрене,което е едно нищо.
Пускането на жалби имаше някакъв ефект при нас.Защото като пуснем жалбата и викат родителите на агресора в училището.И те са длъжни да отидат.Медицинско при видими белези-синини например.После сигнал в детска педагогическа стая и при социалните.
И така докато родителите на агресора не направят нещо.Или го озаптяват или го преместват.
Знаете ли до колко сериозни трябва да са провиненията, за да го изгонят в друго училище?Питам защото в класа на моето дете има едно, което тормози всички, по малко, но редовно.Напр. хвърля камъни или боклуци по другите в час, мъкне столове или маси напред-назад (при което се чува стържене и тракане), блъска момичетата в гърба, рита, спъва, показва неприлични знаци и всячески проваля часовете.В пети клас е.Има само майка, която вдига рамене, оплаква се,че те и другите го закачали, от нейното бръщолевене няма никаква полза и кретенчето се кротва (след разговори с класния или с родител)само за два-три дни и после всичко се повтаря.Не е пребил сериозно никого, но постоянно внася напрежение и стрес, децата, които са по-кротки си патят редовно и го търпят това говедо.Вече ги е срам да се жалват, защото виждат безсилието на системата срещу него и че никой не може да им помогне.Законните начини за справяне не работят.Днес ще пусна жалба до директорката във връзка с тормоза, който е и физически и понеже тя може само да мъмри(което е смешно и забавно за агресора), ако знаете кажете какво още трябва да се направи.Питах в детска педагогическа стая и от там е същото-само приказки и ако има много сериозни провинения като доказани кражби (и то неведнъж да е хванато на място)или счупени кости, извадени очи и т.н., могат да го изолират и да ни отърват от него.
От закрила на детето приемат жалби всякакви и ми казаха,че при сигнал са длъжни да пратят проверка, имало неизчерпани още методи за работа с това дете, трябвало да изслушат и другата страна, и пак няма да препоръчат или наложат изключване, защото това не било решение.Аз искам не да оправим света, а да си решим проблема в нашата кочина.И щом има зараза, тя да се изрине до основи, иначе продължава гниенето.За пет години в този клас, не се намира начин да го приобщят и очовечат защото такъв е материала, не са виновни учителите.Решението е да се махне, но не зная как.
Иначе наказанието е само мъмрене,което е едно нищо.
Пускането на жалби имаше някакъв ефект при нас.Защото като пуснем жалбата и викат родителите на агресора в училището.И те са длъжни да отидат.Медицинско при видими белези-синини например.После сигнал в детска педагогическа стая и при социалните.
И така докато родителите на агресора не направят нещо.Или го озаптяват или го преместват.
Знаете ли до колко сериозни трябва да са провиненията, за да го изгонят в друго училище?Питам защото в класа на моето дете има едно, което тормози всички, по малко, но редовно.Напр. хвърля камъни или боклуци по другите в час, мъкне столове или маси напред-назад (при което се чува стържене и тракане), блъска момичетата в гърба, рита, спъва, показва неприлични знаци и всячески проваля часовете.В пети клас е.Има само майка, която вдига рамене, оплаква се,че те и другите го закачали, от нейното бръщолевене няма никаква полза и кретенчето се кротва (след разговори с класния или с родител)само за два-три дни и после всичко се повтаря.Не е пребил сериозно никого, но постоянно внася напрежение и стрес, децата, които са по-кротки си патят редовно и го търпят това говедо.Вече ги е срам да се жалват, защото виждат безсилието на системата срещу него и че никой не може да им помогне.Законните начини за справяне не работят.Днес ще пусна жалба до директорката във връзка с тормоза, който е и физически и понеже тя може само да мъмри(което е смешно и забавно за агресора), ако знаете кажете какво още трябва да се направи.Питах в детска педагогическа стая и от там е същото-само приказки и ако има много сериозни провинения като доказани кражби (и то неведнъж да е хванато на място)или счупени кости, извадени очи и т.н., могат да го изолират и да ни отърват от него.
От закрила на детето приемат жалби всякакви и ми казаха,че при сигнал са длъжни да пратят проверка, имало неизчерпани още методи за работа с това дете, трябвало да изслушат и другата страна, и пак няма да препоръчат или наложат изключване, защото това не било решение.Аз искам не да оправим света, а да си решим проблема в нашата кочина.И щом има зараза, тя да се изрине до основи, иначе продължава гниенето.За пет години в този клас, не се намира начин да го приобщят и очовечат защото такъв е материала, не са виновни учителите.Решението е да се махне, но не зная как.
Заради такива "дребни провинения" си преместих детето в друго училище.
Еми родих се. Средата е съвсем друга. Децата са възпитани, учебния процес върви, в училището е чисто и няма такива дразнители. И за детето важното е че никой не краде. В предното у-ще постоянно крадяха химикалки, линийки, гимички и пари.
Еми родих се. Средата е съвсем друга. Децата са възпитани, учебния процес върви, в училището е чисто и няма такива дразнители. И за детето важното е че никой не краде. В предното у-ще постоянно крадяха химикалки, линийки, гимички и пари.
От опит установих, че в случай на тормоз е много важно да имаш насреща отговорен родител, който не смята, че детето му има ореол около главата си и може да приеме, че е сгрешило.
Миналата година (шести клас) дъщеря ми беше тормозена в социалните мрежи от свой съученик. Под всяка нейна публикация имаше коментари "умри", "хипопотам нещастен", "самоубий се", "ти си тъпа и дебела" и т.н. Отначало не знаехме какво става. Тя започна да се храни съвсем малко, тренировките не вървяха, появи се четворка по математика. С баща й се чудехме, питахме, тя отричаше да има проблем. Една вечер разгледах профила й в инстаграм и видях един от коментарите. Отидох и директно попитах какво е това. Тя се разплака и си каза всичко. Продължавало вече месец - инстраграм, фейсбук, месинджър... Помолих я да ми направи скрийншот на всичко, което има и на другия ден бях при класната. Тя беше във видим шок и още на другия ден извика майката в училище. Честно казано, стана ми жал за жената. Беше пребледняла и изглеждаше сякаш иска земята да се разтвори под нея. Господинът, обаче, се държа изключително нагло. На въпроса "Защо?", отговорът беше "Дразни ме". Никакво разкаяние. И на мен ми падна пердето пред очите. Със съвсем тих, съскащ глас му обясних, че си говорим в училище, а не в районното, защото предполагам, че родителите му си нямат и идея какви ги твори. Казах му, че все още не е късно да отида в полицията и много да внимава как ще се държи занапред. Че от този момент нататък повече няма да говори с нея, няма да я поглежда и ще забрави за съществуването й. Определено се стресна. Изглежда, че вечерта у тях също е имало разговори, защото от тогава няма никакви проблеми. Изпълнява чинно каквото му заръчах. Отделно получи наказание "забележка от директор", защото според класната провинението е доста сериозно и пропуснаха първата стъпка - "забележка от класен".
Тази есен е споделил с тяхна съученичка, че много съжалява за стореното.
Та така, искам да кажа, че в тези случаи е много важно отношението и подхода на всички родители, учители, ръководство на училището. А нашият случай е добър пример за отговорно поведение и от страна на училището.
Миналата година (шести клас) дъщеря ми беше тормозена в социалните мрежи от свой съученик. Под всяка нейна публикация имаше коментари "умри", "хипопотам нещастен", "самоубий се", "ти си тъпа и дебела" и т.н. Отначало не знаехме какво става. Тя започна да се храни съвсем малко, тренировките не вървяха, появи се четворка по математика. С баща й се чудехме, питахме, тя отричаше да има проблем. Една вечер разгледах профила й в инстаграм и видях един от коментарите. Отидох и директно попитах какво е това. Тя се разплака и си каза всичко. Продължавало вече месец - инстраграм, фейсбук, месинджър... Помолих я да ми направи скрийншот на всичко, което има и на другия ден бях при класната. Тя беше във видим шок и още на другия ден извика майката в училище. Честно казано, стана ми жал за жената. Беше пребледняла и изглеждаше сякаш иска земята да се разтвори под нея. Господинът, обаче, се държа изключително нагло. На въпроса "Защо?", отговорът беше "Дразни ме". Никакво разкаяние. И на мен ми падна пердето пред очите. Със съвсем тих, съскащ глас му обясних, че си говорим в училище, а не в районното, защото предполагам, че родителите му си нямат и идея какви ги твори. Казах му, че все още не е късно да отида в полицията и много да внимава как ще се държи занапред. Че от този момент нататък повече няма да говори с нея, няма да я поглежда и ще забрави за съществуването й. Определено се стресна. Изглежда, че вечерта у тях също е имало разговори, защото от тогава няма никакви проблеми. Изпълнява чинно каквото му заръчах. Отделно получи наказание "забележка от директор", защото според класната провинението е доста сериозно и пропуснаха първата стъпка - "забележка от класен".
Тази есен е споделил с тяхна съученичка, че много съжалява за стореното.
Та така, искам да кажа, че в тези случаи е много важно отношението и подхода на всички родители, учители, ръководство на училището. А нашият случай е добър пример за отговорно поведение и от страна на училището.
Наказание в училище, заради прояви в социални мрежи? Наистина ли?
Кое правило е нарушил наказаният от правилника за дейността на училището?
А дъщеря ви не отнесе ли поне малко мъмрене, че има профили там?
Кое правило е нарушил наказаният от правилника за дейността на училището?
А дъщеря ви не отнесе ли поне малко мъмрене, че има профили там?
Според теб Лиляна какво трябваше да му направят, да го погалят по главичката ли?
Случката не се е случила в училище, но е повече от отговорно, че са взели отношение, иначе щеше да има едно мъмрене в къщи и после отначало.
То щото все вдигаме рамене, не се е случило тук, не съм видял ни чул и за това си правят каквото си искат и сме на този хал.
Санкции на ученици се налагат, когато има нарушение на правилника за дейността на училището. Социалните мрежи не са част от училището.
Не вдигаме рамене, но е много удобно някой друг да решава проблемите, особено, когато не са предприети мерки да не се създават, като например - родителят е позволил на дете в шести клас да има профили в социални мрежи. Това май също е забранено, но какво му пука, ще отиде при класната и тя ще оправи проблема.
Не вдигаме рамене, но е много удобно някой друг да решава проблемите, особено, когато не са предприети мерки да не се създават, като например - родителят е позволил на дете в шести клас да има профили в социални мрежи. Това май също е забранено, но какво му пука, ще отиде при класната и тя ще оправи проблема.
Глухарче, Лилияна иска да ти каже друго нещо. Твърде много се очаква от нас. Ние не можем да огреем навсякъде, да влезем в домовете ви и да възпитаваме децата вместо родителите. Достатъчно е, че понякога през един учител минават по 200 деца на ден. Дисциплина се налага в училище, а какво става извън него не е наша работа.
Не мисля, че поведението на гореспоменатото дете е ок. Напротив, дори се радвам,че сте успели да намерите решение на проблема. Може би в по-малка възраст нещата стоят по друг начин. Аз работя с големи деца .
Понякога се чудя какво точно се иска от нас . Да обучаваме ли , да възпитаваме ли ?
Не мисля, че поведението на гореспоменатото дете е ок. Напротив, дори се радвам,че сте успели да намерите решение на проблема. Може би в по-малка възраст нещата стоят по друг начин. Аз работя с големи деца .
Понякога се чудя какво точно се иска от нас . Да обучаваме ли , да възпитаваме ли ?
Разбрах какво има предвид Лиляна, но когато мерките са от двете страни има по-голям шанс за положителен резултат.
Не го поглеждайте като задължение на преподавател, а като загрижен страничен човек с възможност да помогне.
А ако хлапето не се беше стреснало и продължаваше, давате ли си сметка за каква психическа травма става въпрос? Ама по лесно е да му натрием носа, че има фейсбук на момичето, а не да му помогнем като жертва на психически тормоз.
Не очаквам в училище да ми възпитават детето, но очаквам когато детето ми има проблем със съученик да ми съдействат и помогнат.
Не го поглеждайте като задължение на преподавател, а като загрижен страничен човек с възможност да помогне.
А ако хлапето не се беше стреснало и продължаваше, давате ли си сметка за каква психическа травма става въпрос? Ама по лесно е да му натрием носа, че има фейсбук на момичето, а не да му помогнем като жертва на психически тормоз.
Не очаквам в училище да ми възпитават детето, но очаквам когато детето ми има проблем със съученик да ми съдействат и помогнат.
Какви две страни - мерките са от трета страна. Обаче проблемът не е решен. Няма място такова дете в социалните мрежи, щом не може да се справи с управлението на профилите си и особено щом толкава тежко го преживява. Само си представям как утре не съученик, а някой друг я обижда или още по-лошо, някой да успее да я спечели и подмами. Тогава пак ли класната ще спасява положението.
Ако и майката си дава сметка за каква психическа травма става въпрос, би ограничила ползването на такива сайтове. Особено пък Инстаграм, където си качват снимки основно и си ги коментират.
Ако и майката си дава сметка за каква психическа травма става въпрос, би ограничила ползването на такива сайтове. Особено пък Инстаграм, където си качват снимки основно и си ги коментират.
За мен пък е напълно в реда на нещата да има санкции в училище, дори когато провинението е извън училището, все пак е срещу човек от класа или съседен клас.
По същият начин на запад биха те уволнили от работа, ако имаш вярвания, потъпкващи правата и свободите на други хора, например, ако си фен на Хитлер, да, можеш да си загубиш работата.
По същият начин на запад биха те уволнили от работа, ако имаш вярвания, потъпкващи правата и свободите на други хора, например, ако си фен на Хитлер, да, можеш да си загубиш работата.
Детето ми има ппрофили в социалните мрежи с моето знание и позволение. И не, не е отнесла мъмрене за тях. Отнесе един сериозен разговор, че не ми е казала по-рано и че е позволила казаните обиди и клетви да й повлияят. Тази случка доведе до това, че вече споделя с мен веднага след като нещо я притесни и че изгради доста сериозен имунитет срещу агресията и хейта в мрежата и извън нея. Вярвам, че едно голямо зло доведе до нещо добро.
Колкото до това, че съм се обърнала към класната. Направих го, защото става въпрос първо за съученик, и второ за дете на 13 години. Смятам, че отивайки директно в полицията, където, както ме увериха от Агенция за закрила на детето, приемат много сериозно тормоза в интернет, щях да причиня повече вреди, отколкото ползи.
Не очаквам учителите да възпитават децата ми, това си е мое задължение. Но съм много благодарна на класната, че подходи сериозно и отговорно към случая. Наказанието в училище, по мое мнение, беше един сигнал към момчето, че това, което прави хич не е ок и няма да бъде толерирано.
Споделих случката като добър пример за взаимодействие между родители и учители. Във време когато вадим наяве само кофти случаи и се правят генерални заключения за цяло съсловие, е хубаво да даваме гласност и на положителни реакции.
Колкото до това, че съм се обърнала към класната. Направих го, защото става въпрос първо за съученик, и второ за дете на 13 години. Смятам, че отивайки директно в полицията, където, както ме увериха от Агенция за закрила на детето, приемат много сериозно тормоза в интернет, щях да причиня повече вреди, отколкото ползи.
Не очаквам учителите да възпитават децата ми, това си е мое задължение. Но съм много благодарна на класната, че подходи сериозно и отговорно към случая. Наказанието в училище, по мое мнение, беше един сигнал към момчето, че това, което прави хич не е ок и няма да бъде толерирано.
Споделих случката като добър пример за взаимодействие между родители и учители. Във време когато вадим наяве само кофти случаи и се правят генерални заключения за цяло съсловие, е хубаво да даваме гласност и на положителни реакции.