Тормоза в училище и защо се толерира?

Бъди сигурна,че казах всичко което трябва да кажа,нищо не спестих.Майката седеше и кимаше във съгласие.
Аз съм от хората които„магарето си в калта няма да оставят”,дето има една приказка.Едно време много ме тормозиха в училище.Бутаха ме по сълби,удариха ме в корема,косата ми палиха-това в час.Моя съученик просто еи така си играл със запалката в час хубаво,че реагирахме навреме та леко отдолу ми беше изгорена косата.Голям панаир.Сега като гледам такива неща и нервите ми се качват на главата отгоре.
Надявам се,че си е взело поука момчето.

Не става въпрос за хъс. Зависи от много неща. Работила съм в училища в които децата са кът и трябва да ги галим с перце. Не ми се изпада в подробности, но е гадна работа. Връзват ти ръцете. Директорът вдига рамене и ти казва, че си некадърен щом търсиш помощ. В същото време ти напомня, че заплатата ти зависи от броя на учениците и трябва да си мълчиш и да си затваряш очите.  Пиша ви това не заради конкретната ситуация, а поради факта, че не винаги учителите имат вина. Системата гние. Аз лично не толерирам лошото поведение , но повярвайте -същински подвиг е в днешно време !

Ясно ми е, че училището взима пари за всеки ученик и за това няма изключени, няма виновни, всички са щастливи. Но докато се кюта на това мислене и лицемерно поведение ще става от лошо по—лошо. Като се изгонят трима—четирима идиота, ще видим дали останалите ще продължат да се държат така. От полза за здравословната среда в училище е да се прави чистка на учениците. Който не спазва правилата за вътрешния ред, няма място в това училище. Следващият път да се научи и..  наесен с песен

Може би не ме разбрахте. Аз също мисля като вас и много мои съвестни колеги имат такава позиция. За съжаление ни притискат в стената. Чувстваш се безсилен. Като не ти отърва, напускаш. Това и става обикновено. Затова казвам, че системата ни гние. Докато бях ученичка  толеранс спрямо лошото поведение нямаше. Сега е страшно. Случвало ми се е да попадам в ужасни ситуации , включително и бях свидетел на бой. Една майка дойде и напердаши учителката, защото си позволила волности (детето е нарушило дисциплината, тя реагирала по-остро). Случаят се потули.  Не можах да се примиря и напуснах . Утре може да съм аз.
Дано при вас нещата се получат. Пожелавам ви успех !

И аз ви разбрах. Учителите трябва да имате гръб от директора на училището. Тогава няма да сте безсилни. Това обясних по—горе. Училищната система трябва да е силна и да действа по правила. Когато това се случи няма да има такива случаи. Това се е случило, защото директорите водят някаква тотално сбъркана политика в училищата. Но българинът си е с такъв манталитет по принцип. Цялата ни политика е основана на лизането на з.....и, директорите правят същото, за да получават пари за училищата. Но уви не правят нищо повече от това. Жалко е, че вместо да бъде място, където учениците се възпитават на дисциплина и уважение, то се е превърнало в нещо като кафене или място за прекарване на свободното време и за вършене на глупости. Има и изключения, не казвам, че всички деца са такива. Но е факт, че има много идиотчета, които развалят дисциплината, пречат на всички и на които мястото им не е там. Училищните психолози също вместо да си барат .... по цял ден могат да съставят една личностна характеристика на агресорчетата и тя да се използва в подкрепление, че те трябва да бъдат изключени. Начини има, в другите държави това не се толерира и в училищата има строги правила, които се спазват. Няма училища без агресия, но добрата дисциплина е в основата на решаване на проблема с нея, а в България такова нещо от години не съществува.

Причината не е само в парите, които влизат в бюджета на училището. Не са толкова прости учителите, колкото ги изкарват някои тук в темата, защото е ясно, че като се махнат децата с лошо поведение, другите няма да искат да напускат и така ще се задържат повече пари в бюджета. Причините са и в законите. Единственият начин да се отстрани дете е, като то/родителите му пожелаят да се махне. Има закон, който налага да се следват процедури, с които да се помага на децата проявяващи агресия, да се работи с тях за отстраняване на такова поведение. Изгонването не решава проблема.

Миналата година моя близка с около 30 годишен стаж имаше голям проблем. Беше с първи клас. Едно хиперактивно дете и разказа играта. Мереше с бутилки другите деца, обиждаше, биеше се. Жената преживя истински кошмар. То не бяха писма, посещение на психолози , извънредни родителски срещи. Директорката вдигаше рамене и казваше, че трябва тя да намери подход към него. Накрая след недоволството на всички родители и ходене по мъките, майката го премести доброволно в друго училище и проблема се реши. Училището в което е сега има недостиг на деца и вероятно ще го търпят и ще си затварят очите.
 Мъчна и трудна работа е учителската. Много трябва да си обичаш професията за да оцелееш. Много ме боли от факта, че често учителите са обвинявани за всичко. Но това е много дълга тема.

Агресорът трябва да има три сериозни провинения ,за да има право директора да го накаже с преместване в друго училище.
Иначе наказанието е само мъмрене,което е едно нищо.
Пускането на жалби имаше някакъв ефект при нас.Защото като пуснем жалбата и викат родителите на агресора в училището.И те са длъжни да отидат.Медицинско при видими белези-синини например.После сигнал в детска педагогическа стая и при социалните.
И така докато родителите на агресора не направят нещо.Или го озаптяват или го преместват.
Аз лично не бих си преместила детето,защото училището е добро,класната е страхотна и класа е добър.
Но ако някой тормози дъщеря ми ще разкажа играта на мама му.С деца не се разправям никога.

Съществуващото законодателство до момента явно не може да се справи с подобен вид агресия. Не е предвидено да се справя с подобен тип проблеми, защото е писано по соц времето, когато народната милиция е имала доста власт и на училището като институция не му се е налагало да се справя с такъв тип проблеми. То не е осъвременено и не отговаря на съвременната социална картина. Аз съм психолог по образование и като се каже “С това дете трябва да се работи!”, сякаш става въпрос да пренесеш два чувала с картофи от едно място на друго. Резултат с фиксирана дата няма и не може да има в работата с деца с девиантно поведение. Нямам нищо против психолозите да работят с такива деца — работа за тях, успокоение за родителите и за всички останали. Но истината е, че докато училището няма авторитет, докато законите са такива, че го изтикват в пета глуха като институция, ще има проблеми. С агресори трудно се постигат резултати, нужно ли е заради тях да страдат всички останали?

Аз мисля,че сегашните закони не са старите от комунистическото време.Едно време учителите и директорите имаха повече права.Законите бяха и по-строги.Имаше оценки за поведение.

Сега учителя дори няма право да споменава имена по време на родителска среща.

 И аз мисля, че нямат нищо общо. Всичко си е ново. Такава слободия каквато е в момента никога не е била.

Аз бих заплашила родител на агресор със социалните и с полицията-по-точно детска педагогическа стая.И няма да са само заплахи....Нищо не ми пречи и там да отида да извадя медицинско и да подам жалба,ако някой тормози дъщеря ми.Особено ,ако е физически тормоз.

От развитието и на тази тема, подчинена на агресията в училище, се вижда едно: проблемите продължават да не се решават според очакванията на някои като с магическа пръчка. И преди, колкото и да идеализираме нещата, пак е имало проблеми от такъв характер - дадени са примери. Изгоряла коса по време на час от съученик със запалка, причакване извън училище, саморазправа, спъване, обиждане - все неща, които са се случвали преди, случват се и днес. Ако се върнете назад в спомените си, ще видите, че винаги около тези случки са се въртели едни и същи имена. И сега не е по-различно.


Милицията се е разправяла с далеч по-тежки нарушения. По спомени мога да кажа, че милиционери не сме виждали в училище, за разлика от детето ми, в чийто час на класа всяка година са имали униформен лектор. От "Аз съм психолог..." нататък гласувам с две ръце. Това е положението. Деца с девиантно поведение биват подмятани като крастави котета между родители, учители, училищно ръководство, педагогически съветници и извънучилищни организации. Проблемите няма да се решат, ако родителят не пожелае това. В момента всичко в училище става след уведомление и писмено искане на съгласието на родителя. То психолог не може да го оправи, та родител ли. Той ако толкова много е искал, досега щеше да си го възпита.

Решението е след проява да бъде лишавано от обучение за известно време. Когато на родителя му се наложи да си пусне от полагаемия отпуск да го бави - тогава ще му стане ясно що е то училище и кой ходи там.

В друга тема се бях оплакала, че синът ми (първи клас) имаше проблем с негов съученик. Случката беше еднократна, след това ходих в училището, говорих с класната, засега проблемът е решен. Така че не мога да кажа, че тормозът се толерира по принцип, много зависи от училище, директор, учители, останалите родители... Сбор от фактори.

Напълно съм съгласна с теб.
Много е важно всички да бъдат ангажирани със проблема.За съжаление при нас не е точно така.Искам да кажа,че се наложи няколко пъти да говорим със класната и да ходим в училището за да обърнат някакво внимание,при положение,че към това дете има много други оплаквания от негови съученици.