Любители на котки ТЕМА 126

Е, не говорим за прибраните изпод коли и от кофи пухкави топчета.
Говорим за родени в дома на някого, имащи си мама и сигурен дом.

У нас някой без да иска счупи поредната чаша.
Кой я е сложил баш на пътя за тичане, а?

Sharky, разбира се, че най-вероятно ще оцелее котето и на 10 дена да се вземе, те са приспособими животни. Не е в това въпроса.
Вярвам, че не се заяждаш (малко така ми звучи поста ти, но все пак в писането се губят нюансите ) , тук сме хора, които обичат котките и искат най-доброто за тях.
Аз лично приключвам с темата, който иска да разбере и да се самообразова - нетът е на негово разположение. Бих помогнала и с превод от английски, ако някой се затруднява.

Вие всичко можете, но аз бебе-коте не бих оставила нито само вкъщи, нито у роднина, да не говорим за "хотел"....

Ух, че ви настръхнали гащурите аз докато ровя цветята:) Чавка ми изпи акъла и разсаждах малко, на който му е малка саксията.
Като чета за котетата и майките им искам да кажа, че мойта муня рано рано се е писала градска отпуска навремето и сега  мисли мен за майка си и ме имитира.
Затова спи така, по гръб, като застреляна, нямаше кой да я научи на кравайче

Ваксините и обезпаразитяването не са твърде евтини за хора, които не смятат този разход за необходим. Бродлайн струва близо 30 лева ежемесечно. Редно е този, който развъжда да го е направил, иначе е опасно. Бебета котета не е ОК много да ходят по клиниките, където е пълно с болни животни все пак.

Иначе аз бебе коте също не бих оставила само. Много ме беше страх дали сме обезвредили апартамента, когато взехме Ангелина, защото тя се заиграваше с всичко и нямаше никакъв страх от нищо. И досега си е игрива.

Когато се разболя стана толкова изведнъж. Вечерта скачаше и играеше, а на сутринта просто лежеше до мен. Докато разбера, че е болничка, въпреки че бях вече прочела какви са симптомите на болест при котетата, изминаха няколко часа, които ако беше нещо по-сериозно от гиардия, щяха да бъдат фатални - забавихме се и с воденето на ветеринар.

Топчи като го взехме нямаше нито една ваксина, Ушатото имаше първата, която му беше поставена от организацията, сами си правете изводите.
След преживяното с Топче на секундата разбирам дали котката е ок. Топче го хващах моментално, Ушатото също, като животински радар съм. То неволята учи.

Налазих аз дивана и гледам едни ремонти, познайте кой налази мен
Изтръпна ми ръката тука, ама наща е скачена с кораба майка и мъркоти тука, а а аз се облизвам на чашата бяло вино на масата пред дивана, вие какво правите?

Sharky*, заяждай се колкото до искаш. И ако лекар е казвал нещо друго, дай ми телефона му да си повоговоря колегиално с него по въпроса.
Относно ваксини и обезпаразитяване не е до финанси, а до това, че трябва да се направят преди да сменя среда, за да може имунитетът да функционира правилно. И да, най-добре до 12та седмица котето да е с майка си и в дома, в който се е родило. Пътувания, хотели (!!!) смяна на среда са потенциален риск. И всъщност по закон котето няма право да пътува в страната и чужбина без противобясна ваксина, а тя се поставя минимум на три месеца. Но българинът не уважава законите.
Има достатъчно източници на науча литература. Дори съм пускала в темата една последна, която ми попадна за връзката между агресията и ранното отделяне.

Правилата на международните фелиноложки федерации също са достъпни онлайн. Нито един реномиран селекционер на порода не дава преди третия месец. И има защо. Съответно същото важи и за безпородните! Всички са котки и заслужават хуманно отношение!!!

И не намесвайте осиротели душички, за които няма избор. Това е съвсем друго! Там става дума за живот или смърт!

Пък ако никой не купуваше породоподобни на 40-60 дни, броят на постовете с въпроси за помощ относно: хапе ме, пикае ми на леглото, сере ми на дивана, скача и напада детето, не ще да яде, започна на повръща и подобно щеше да е значително по-малък.

И пак питам тези, които викат да си траем и да не разваляме радостта на хората: ще подминете ли, ако видите някой да бие животно на улицата?

Оставям ги сами аз, дядо им Пенсионера ги гледаше като малки.
И Сиси и Джуджи го преследваха с писъци Мама, мама. Той бягаше като от огън от Сиси, никога не си е падал по котки и беше в шок какво иска това дребното от него. Тя го преследва, той врещи за помощ и бяга. Имам ги някъде на клип, страшна гледка бяха. С месеци спа плътно до него, когато той се предаде, после реши, че не харесва четирикраки и не дава никой да се гушка с нея. Сиси има увреждания от рахит и на двете задни лапи. Не си пролича навреме, не и пречи да се катери като маймуна, но го има.
Когато взех Джуджи, Пенсионера беше вече бавно подвижен, та когато та го сгащеше да му меси и смуче корема, той само ме поглеждаше същисан...  Тя с месеци спеше с един пухкав розов чорап, смяташе го за майка.

И двете почти не се мият и нямат типичното котешко поведение в доста отношения.

Мен ме дърпат да играем с едно лазерно фенерче, но драмата е, че му свършиха батериите. Като човек идва, бута ме с лапа и като стана ме води до чекмеджето, в което го държа

И аз винаги разбирам, а и тя успява ясно да покаже какво иска и какво не иска
Ако видя някой да бие животно, ще взема животинката и ще я отнеса от мястото - при док.

Ние имаме и куче, от улицата, но от обява. Добри хора ги прибрали, очовечили ги и подаряваха. От Перник си взехме Лара и вече три години живее във Варна. Табуретка и тя като Късметка

Аз работя, а ШаМарта искаше да спи в мен. Явно ревнува от голямото нещо в ръцете ми.

Искам да благодаря на Епона за невероятния подарък, който ни направи!    Бандата ни си има катерушка. Добре я проучиха, Наско им обясни кой какви права има, поиграха превъзбудени и сега всичко живо се е натръшкало да спи. Жалко, че снимките ги правих без дневна светлина и със светкавица и не са добри. 


Aз пък точно в тези къси и набити крачета съм влюбена. Много са чаровни.  То и цялата Късметка е едно бижу, но крачетата ѝ са невероятно чаровни! 

Не мисля, че всички дългокосмести по улиците са изхвърлени домашни. Има достатъчно много дългокосмести навън и е логично да се раждат такива котенца. Между другото, навремето почти нямаше еднородно сиви котета на улицата, а в последните години се срещат често. Явно има твърде много "британци" на свободен режим или нежелани и изхвърлени, които създават поколения на улицата. 

Благодаря на всички, за мен беше полезна тази дискусия, защото съм смятала, че след втория месец, когато котето започне да се храни с обща храна, би могло да бъде гледано и отделно от майката. Въпреки че от дете, винаги в къщи сме имали котка. Не че има значение при уличните, каквито сме гледали, защото при тях е както се случи. Това, което съм забелязала, при котета, расли без майка от рано, се запазва смукателния рефлекс, и постоянно търсят нещо да захапят и почват да месят с лапички като при сученето. Това е тъжно, защото явно винаги остава този рефлекс да търсят майка си. Които са били с майката и съм ги взела вече поотраснали, нямат този рефлекс да сучат.

Танче,
вашите три ли са Изтървала съм, мислих, че са две.
Кетя медитира на шкафа срещу климатика:

Навремето там и беше леглото и сега преоткри колко е топло.
И още една: