Обикновена разсеяност или ADD?

мисля, че тук във форума няма как някой да ти каже какво е точно.
за да се постави диагноза ADD има наблюдение и работа във времето с детето, за да се прецени.
само така по разказ не става.

за обличането: пробвай да й казваш нещата по отделно. напр.: "Ще излизаме сложи си обувките." като го обуе, казваш:"Сложи си сега якето." и т.н. нататък докато сложи всичко. не й давай възможност да започне друго занимание.

също можеш да пробваш да й представиш всяко немотивиращо за нея занимание като състезание. напр.: "кой пръв ще се облече за навън...", "кой пръв ще стигне до детската площадка" и т.н. каквото ти пасва в ежедневието.

моето дете блуждае ( "постоянно като в мъгла") когато му е скучно 
иначе няма абсолютно никакви проблеми с концентрацията, даже напротив. питай я дали в тази школа не й е скучно.
аз се опитвам да формулирам вербално задачите като предивикателство за детето, но да ти кажа въобще не е лесно и много бързо падам обратно в заучените фрази 


според мен това е нещо съвсем нормално.

Аз получих АДД само от прочитането на заниманията на това дете. Прочети си сама постинга и може да си направиш изводи.

не знам какво е АДД, но имам младеж на почти 6, същия разсеян за битовизми и особено съсредоточен за всякакви други занимания.
аз не съм го смятала за проблем досега, просто ми се струва че е нормално 

Честно казано, аз също съм мислила в тази посока. Но, както написах, тя сама иска да ходи на тези неща, ние изобщо не я караме насила. Ето например, каза, че не иска "за известно време" да посещава Монтесори занималнята - веднага я спряхме, въпреки че имахме предплатена карта с още занимания до края на периода. Не знам дали е редно едва ли не насила да не я пускаме на неща, от които очевидно се интересува (за което съдя по факта, че от нея идва инициативата да ги посещава и не е имало ден, в който да каже, че днес не иска да ходи, например), при положение, че имаме финансова и физическа възможност да ѝ дадем достъп до тях...


Това мен много ме притеснява, защото доколкото ми е известно, в нашия град няма подходящ специалист в тази област и ми е чудно ако се стигне до там как да се организираме логистично.


Attention Deficit Disorder - синдром на дефицит на вниманието.
Иначе аз си мислех, че само на мен ми прави впечатление тази "разсеяност за битовизми", но щом чак ММ, който по принцип е един много лежерен за тези неща индивид, се е разтревожил,  значи имаме червена лампа.
Като цяло, крайната ми цел е да разберем какво е - нормално за възрастта поведение или проблем - преди да тръгне на училище. Понеже имам поглед колко са "толерантни" и "разбиращи" някои учители към подобен тип проблеми, искам ако има такъв, да знаем и да работим своевременно по него, за да предотвратим бъдещо неприятно развитие на ситуацията.

Явно проблемът е "скуката". Днешните деца не понасят скука. Заниманията са съвсем друго нещо - там все някой прави веселото. А това е доста вредно впрочем. Много трудно се учи едно дете да извърши точно скучните действия. Ама трябва. Иначе се навъжда цяло поколение, дето все иска занимаване, не може да толерира скука.

Монтесори е скучно, точно защото това е целта - да толерираш работа и скука. Ама точно в скуката ще се научи от 10 розови кубчета да направи нещо интересно.

Мисля, че няма АДД, но има синдром на занимаваното дете - все му е скучно и гледа да скатае за скучните дейности.

Впрочем аз за обличането напомнях на големия до 5+ години, някъде към 6-7 чак започна да се облича бързо и без напомняне. Има време, ще се научи.

точно.
затова и предложих скучните занимания да се вербализират като предизвикателство.

По колко време спи на денонощието?
По колко време почива? В смисъл не прави нищо - гледа тв или нещо такова.

Сина ми е почти на 7 и когато трябва да се облече понякога полудявам. Сестра му на 3 г и 4 м се облича систематично една по една дрехите, обувките, якето, а той е способен,ако не го наблюдавам да тръгне без гащи или чорапи нанякъде. Иначе ако реши, че нещо му е интересно може с часове да се занимава и сам, но опре ли до обличане и ядене положението става страшно.
А в градината как се държи. На тази възраст и там имат занимания. Там справя ли се или е разсеяна.

Спи 8 часа нощен сън и целия следобеден сън в ДГ. През уикенда си поспива повече.
От детската обратната връзка е, че е много умна и оправна, но пък понякога върши неочаквани щуротии.

моето дете спи повече, на 7г. и спи по 11 часа наведнъж, но всяко дете си има различна нужда от сън. на възрастта на дъщеря ти спеше по 13 часа.
въпреки всичко 8 часа ми се виждат малко.

според мен даването на свобода сама да си избира заниманията е нож с две остриета.
в момента на нея й е ясно, че тя задава тона (тя си избира къде и дали да ходи).
аз бих сменила тактиката. бих и казала: ок, не искаш да ходиш на Монтесори, избери си друго, но трябва да го посещаваш 3-6-12м., независимо дали ти е скучно или не, т.е. ти задаваш времевите граници.
с времето подобни властови игрички ще загрубеят, ако и дадеш пълната власт тя да решава.
аз съм на принципа, че се водя по детето, но все пак трябва да е ясно кой е шефът.

в ДГ властовите позиции са ясно определени и затова се държи там ок.

Ми не са малко 8 часа+ следобеден сън. Сина ми спи от 10 до 7- значи 9 часа нощем и изключително рядко на обяд. Също сам си избира заниманията, но ходи само на футбол в градината и на рисуване след нея, но само веднъж седмично. Мисля че с толкова много занимания тя просто си търси какво ще и хареса, защото и е скучно.

Не мога да кажа дали има проблем, но мисля, че тя не внимава, защото не й е нужно. Ако не се облече, ще напомните, ако обърка реда, вие ще го оправите, ако не иска нещо, няма да го прави и обратното. Сигурна е, че вие ще се намесите и не й е нужно да се старае. Дайте й крайната точка-излизаме, облечи това, това, това. След 15 мин излезте-както е облечена така. Естествено тя ще усети дискомфорта от липса на ръкавици или шал, или чорапи. Вижте ще има ли промяна в поведението й след 10 подобни ситуации. Другото-мисля, че не е нужно да ходи на толкова  допълнителни занимания. Няма значение дали иска./на тази възраст/. Колкото и да е приятно и развиващо-уморява. Децата имат нужда и да скучаят. По темата в интернет ще намерите доста писано, да не преразказвам.

Аз съм на мнението на Сирената и на Ripple. Детето трябва да се научи и да скучае, както и само да си измисля занимания, за да разнообрази скуката, а не да му се предоставят наготово и винаги да има някой насреща, който има готова програма. Също и трябва да се научи на постоянство. Може да ограничите заниманията и както казва Ripple, да наложите постоянство - ще ходиш на това, щом искаш, но ще ходиш докрай - без опция да се откаже, защото ѝ е доскучало там. Гимнастиката е добра опция, защото обикновено се налага сериозна дисциплина и се изискват концентрация, отдаденост и постоянство, за да се постигнат каквито и да било резултати - дори и да няма амбиция за състезателна кариера, а да е просто хоби.

С битовизмите - просто наложете времеви граници - имаш 10 минути да се облечеш и тръгваме, точка. В началото може би ще бъде трудно да разбере колко са 10 минути, както и ще бъде трудно да приеме, че 10те минути няма да станат 20, но в крайна сметка ще стане. Но трябва и вие да проявите постоянство и да не се втурвате да напомняте и помагате, защото то е дете, сега бързаме и т.н. Успех.

За да покажеш на дете на 4 какво са 10 минути, има един часовник - Time Timer, който показва визуално как изтича времето.

една приятелка пуска алармата на телефона. след 5 мин. се чува сигнал и детето се ориентира, че половината време е изтекло.
нейното дете бързо се научи, моето беше потресено от подобни методи и известно време отказваше да се виждаме, защото го беше страх да не му вкара и на него подобна аларма  
но, децата са различни  


това е най-трудното, особено, ако наистина са само 10 мин. и следва нещо важно...
аз гледам да планирам повече от 10мин., за да не се налага да се стресирам, но уви не всичко може да се планира...

добрата новина е, че децата се научват все някога и не е до живот този проблем.

Диагноза може да постави единствено психиатър, те работят със стандартизирани тестове, които показват количествено колко точно е разсеяно детето (дали е по-разсеяно от 99% от децата примерно).

От описаното на мен не ми звучи като да има АD/HD (обикновено вървят заедно). Щом се справя с учене на чужд език - почти сигурно не е това. Децата с ADHD имат трудности в училище, дават впечатление да са по-агресивни от другите, като цяло имат трудности в учебна среда, а и със социализацията.

Струва ми се, че сте я записали на прекалено много неща, дете на тази възраст не може да преценява какво иска, родителят решава, макар че щом ходите на Монтесори, може би имате друго виждане по този въпрос Във всеки случай нищо от описанието не ме навежда на мисълта за ADD. Ако се притеснявате - идете на психиатър, те са виждали деца, които наистина са с ADHD (аз също съм виждал и имам представа за какво иде реч) и обикновено могат лесно да направят разликата. На база четене на симптоми в интернет - няма как неспециалист да разбере.

Всички учители, от всички възможни занимания хвалят детето, а ти си се вкарала във филма, че има ADD, защото на 5 годишното ти дете се облича бавно и си сменя интереса. Мисля че имаш спешна нужда от почивка от форума и четене на статии в интернет Вкарала си се в някакъв филм, силно подплатен с родителска амбиция детето да се развива добре. Между другото това, че детето иска да ходи на нещо, не означава,че трябва да посещава абсолютно всички възможни занимания. Тялото и мозъка също имат нужда от неструктурирана пасивна почивка и натрупването на твърде много занимания в някакъв момент ще доведе до обратния нежелан ефект.

Подкрепям горното мнение.
Остави детето на мира.
Май има нещо вярно, че като имаме едно дете, се фокусираме твърде много в него.
И аз бях така, между другото.
Сега правилото е - едно занимание, на което ходиш сам/а. Това е.

Ах, каква си гадна и си ощетяваш децата! Сега няма да са успешни и да станат CEO на колонията на Марс...и виртуози на арфа.

Бих премахнала поне половината активности в тази възрастова група и съкратила престоите в градина/кръжоци/занимални и прекарвала повече време с детето в нейно темпо.

Такава диагноза лесно се поставя от специалист психиатър, но първо й дайте шанс да отдъхне и почине. Тя е само на 4 и след цял ден в градината няма смисъл от още занимания и концентрирани занимания.

 Предполагам, че и на вас като възрастен ако ви се наложи да сте концентрирана, внимаваща, изпълняваща и успяваща по 10+ часа на ден ще ви свършат силите бързо и само диагнозата ще ви оправи стресираното тяло и ум.

Това с десетте минути е бошлаф работа. Мъжът ми (40+, доста образован и успешен човек) и детето ми (четвърти клас) още не могат да си организират времето като хората.
Та с бебешор на 4 не бих и опитвала дори Хубаво са ти казали: намали активностите и остави време за "волна програма".

Ох, то е на 4! Децата на 4 тепърва сформират понятия за време. Значи, ако ти си мислиш "денонощието има 24 часа, 8 часа сън, 8 часа градина, и остават 8 часа, които да напълним със занимания", мозъкът на детето ти не мисли така.
По скоро е "искам, искам, искам, искам"
И "оооо, писна ми, уморен съм, тъпотия"
Ти, като родител си тази, която следи за баланса на искам и мога, а особено детето просто да почива.
Като преподавател с малко опит с деца, на втората седмица почвам да забелязвам претоварените. Записали го на 5 занимания и то не може да си събере акъла за нито едно. Естествено!

Авторката 'що се скъта?!

Аз също си мисля, че заниманията на детето са прекалено много. То няма нужда от тях, при положение че ходи на детска градина. Да не говорим, че в трета група децата вече започват доста целенасочено да се занимават с помагала. В българското училище в момента синът ми работи по едно помагало ''Приятели - опознавателна книжка по бълг.език''. Предполагам, че същото или подобни помагала се използват и в детските градини в България.

Аз съм фен на извънкласните дейности, но с мярка и от определена възраст. За съжаление на 4 години синът ми по необходимост ходеше на логопед, на кинезитерапия и на плуване + детската градина. Доста се уморяваше и ако тези занимания не бяха задължителни заради здравословното му състояние, на нищо допълнително нямаше да ходи. На тази възраст бих оставила само някакви физически занимания - синът ми ходеше на тенис, но той беше в рамките на градината, просто веднъж в седмицата го вземах в 17:00 ч. вместо в 16:00 ч.

А пък самото дете да натиска....?! Вярно, че децата са различни, но на 4-5 години не мисля, че детето е достигнало развитие, при което съвсем съзнателно иска да полага допълнителни усилия. По-естествено ми се вижда да иска да играе със себеподобните в парка, отколкото да седи пред статива и да рисува.

Ако толкова имаш желание да се занимава целенасочено, купи някаква помагала за възрастта (дори на английски, ако искаш) и я занимавай у дома. Това не уморява толкова, в смисъл поне детето не пътува и се намира в спокойна среда без шумове и движение около себе си и можете да се занимавате през почивните дни, когато детето не е на градина. В интернет има стотици сайтове с идеи за рязане, лепене, оцветяване, учене на букви и цифри.

А аз да попитам, без да се заяждам: как успявате да я водите на толкова неща? Струва ми се, че един човек от семейството трябва да се занимава само с това - да я води, чака и взима от съответното място.

Аз пък съм изненадана как Монтесори се предлага едва ли не като вид урок. А то идеята му е детето цял ден да е потопено в тази среда, не да хвъркне за час и после друго.

Бих махнала английския или поне най-неудобния урок. Рисуването ако е в събота - може, но си мисля, че "да ходи на рисуване" е най-сигурният начин това дете в по-късна възраст да загуби всякакво желание да рисува и изобщо да не получи ползи. По принцип всички деца рисуват - на тази възраст просто може да го прави у дома.

има и такива....
детето има едно приятелче, което е точно така.
ама не ходи по занимания следобед, а майката се занимава с него: рисуване (бабата е художничка), ръчно творчество, дърводелстване (чук, пирони, сглобява, майстори още от малък), после почна да шие, бабата го научи да плете  , лепене, апликации 
кой знае още какво прави, той умора няма. НО майката е навсякъде и много бързо поставя граници и ограничава, ако види, че нещо му идва повече. детето самó не може и до сега да си слага граници.

Струва ми се, че заниманията у дома са друго. Там режимът е по-свободен - детето прави каквото иска и в момент, когато му е кеф. Когато не е у дома, дори при приятни занимания, които детето харесва (като рисуване, танци, спорт), има правила, дисциплина и някаква установена последователност на случващото се. Дори самото спазване на ритъм е уморяващо за малките. И не само за тях.

Затова предлагам занимания у дома.

  В недостига на сън, прекаленета заетост и липса на време за отбляване и почивка виждам големите проблематични точки. Дете на 4 трябва да спи между 11-13 часа на денонощие.

Нищо му няма на това детенце,освен че е прекалено ангажирано със занимания. Пробвайте да спрете с всички тези активности и детето ще влезе в нормален ритъм.

Защото освен разсеяното-нежелаещо-да-се-облича дете има и 3-месечно бебе и не ѝ остава много време за писане, но пък чете.

Чета и странични източници и съм напълно наясно с важността на "свободната игра" на тази възраст, както и желателния ѝ превес над организираните занятия. Виждам, че и тук това е един от основните мотиви и съм съгласна с тази теза. Съгласна съм и с предположението, че увеличаването на съня може да доведе до положителни резултати.

По въпроса със заниманията, ние въобще не сме някакви свръхамбициозни родители и честно казано, животът ни, особено пък вече и с малко бебе, би бил по-лесен ако не трябва да правим гимнастики с таткото и бабата за водене и прибиране от странични занимания. За добро или лошо, детето е от този тип:


Ако щете вярвайте, на 3 години се запали по тези танци, на които деца под 5 години не приемат по принцип. Година и половина упорства в желанието си да ги посещава и накрая се съгласиха да я пробват. Явно обаче си има някаква страст, заложба ли е, вътрешна мотивация ли е, знам ли, защото действително е най-малката в школата, а се справя абсолютно наравно с останалите, като изключим въпросното разсейване в края на урока.
С английския пък се е вкарала тотално във филма - у дома се играе на английски постоянно - къде с плюшките, къде с мен, абсолютно по собствена инициатива всеки божи ден си пуска CD-тата от програмата и пее и танцува с тях, играе интерактивните дисплей игри и т.н. Непрекъснато ме разпитва за разни думи и изрази, които още не са учили.
Междувременно, с рисуването се наложи да спрем поради независещи от нас обстоятелства и ето вчера пак ни пита кога ще ходи отново.
Обаче да се подготви за лягане, да се облече за излизане, да си прибере играчките...нещата стоят по коренно различен начин. Никакъв интерес, никакво постоянство, никаква концентрация. Ако си мислите, че не сме пробвали различни подходи - лъжете се. Даже и това с алармата на часовника сме опитвали. Другата теза, която допускам е, че това е някаква игра на надмощие с нас...Ако е така, тогава пак съм в чуденка как да постъпя. Иначе, ако трябва да сме максимално точни, тя е на 4 г и 10 м. почти, т.е. по-близо е до 5 отколкото до 4.

Редактирам се, защото видях малко късно въпроса как успяваме да я водим на занимания - ами живеем в неголям провинциален град, в ЦГЧ, където се провеждат въпросните занятия. Редуваме се с ММ и едната баба. В града ни се предлагат множество активности и поради сравнително достъпната цена и улеснената логистика немалко деца отрано тръгват на странични занимания по интереси. Даже сега като се замисля, почти всички наборчета на моето, с които съм запозната по-добре посещават нещо извън градината. Най-вървежни са спортовете, в частност тенис и плуване, английският език и сравнително наскоро появилата се в града ни “ментална аритметика”. Интересно наблюдение, което мога да споделя в тази връзка е, че в групата по английски имаме едно момченце на 4,5 г., което в деня на занятието, преди самото занятие, ходи още на детска, някаква занималня родееща се с Монтесори и математика. Т.е. на него английският му е третото (!) “извънкласно” занимание за деня и пак като дойде време да се обуват и обличат да си ходят е по-адекватен от моята блейка.

 

Това всичко в България ли се случва?

Виж сега, ако искаш да си облекчите малко живота, махаш част от заниманията. А за обличането - синът ми на 6 години също не го прави у дома. Като имаме време, го оставям да се облича сам. През седмицата обаче нямам нито време, нито желание да се разправям от сутринта, така че го обличам. На всичкото отгоре ходи с униформа на училище, в която има риза с точно 10 копчета.

Ако искаш по-бързо да се облича, купи лесни за обличане дрехи и евентуално използвай стимули от типа: ако не се облечеш веднага, няма да отидеш на някое от любимите занимания. На сина, като започне да се скътава за домашните, му казвам, че ако не ги напише веднага, няма да ходи на футбол. Ами ефектът е незабавен. Само че трябва да си готова да изпълниш заканата, за да се стресне. Моят преди време изпусна 2-3 рождени дни заради други наказания и от тогава е наясно, че не се шегувам и каквото казвам, го изпълнявам.

Успех! Няма страшно, мен са ме обличали до 10-годишна, майка ми до ден-днешен разправя как съм седяла на вратата в очакване да ми сложи якето. Ами вече не го правя. Всъщност съм доста организирана и винаги с програма, разпределена до час (да не кажа до минута).

не сравнявай така децата.
както възрастните имаме различни способности, така и децата.
това, че друго дете ходи на 3 занимания на ден и после се облича само, не означава, че и твоето трябва/може да е така 

моето дете също чака да го обличам, макар да може и сам и го прави, но аз не се впечатлявам толкова. 
виж други неща ме дразнят много повече, като например това, че твърди, че не може да кара колело, което не е така, но отказва да се качи. 
там подходът, описан от Нединка, не работи.

Според мен методът заплаха за лишаване от нещо, ако детето не свърши нещо, не може да се използва за всяко нещо. Аз лично действам според приоритетите в настоящия момент. Синът ми е първокласник и приоритет са ми училището и домашните. Съответно не му се карам, когато не се облича сам или пък го прави бавно, нито пък когато не иска да яде сам. Когато се налага, го обличам и храня. В противен случай от сутрин до вечер трябва да се разправяме за нещо и да го юркам - ами детето няма капацитета да бъде концентрирано на 100 процента и то непрекъснато. Научих се да си избирам битките и предпочитам аз да върша някои неща все още, отколкото да викам, повтарям и изнервям.

Първокласник е добре да се облича и храни сам... тъй си мисля, и това е за негово добро, най- добрата грижа, да се научи сам да ги прави тези неща
Не ви упреквам и не ви хуля , и аз имам неща от този сорт, които се опитвам всячески да изкореня от навиците си по отношение на обгрижването
Напоследък се убеждавам , че ако ги оставим сами да се борят с това или онова, ще грешат, грешат, пък все ще се научат накрая... инак да ги дондуркаме... създаваме половинчати личности зависими от присъствието, санкцията или мнението на "маминка". Аман от такива, гледам куп големи хора около мен, все такива....

Да ти кажа и аз съм така. Обличам се и прибирам по задължение. Ако знам, че някой ще го свърши вместо мен, няма да си мръдна пръста.
Тези всичките битовизми са незначителни за едно дете. Децата са над нещата, за тях е са важни други неща, примерно да изтанцува днес от CDто някоя песен на английски.
Моето е на 7, облича се, обува се, къпи се само, може да си направи елементарна закуска, т.е има някаква самостоятелност. Обаче пак блее марулите периодично. Сутрин предпочита да изиграе един танц пред огледалото, вместо да се обуе и облече якето бързо. Вчера вместо да си измие ръцете, лицето и зъбите, поливаше  с едно канче банята, чак след като изсъсках се изми.  Обаче, ако става въпрос за негов интерес, се оправя много, ама много бързо.
На 4 е детето, като чета си има свои интереси, а ти просто приеми, че ще си като черна станция - постоянно ще повтаряш едно и също по някокло пъти.

Критики приемам всякакви. Всеки има право на мнение по въпроса, особено пък ако е аргументирано.

Така както е описано, най-вероятно не е с АДД. За едно дете с АДД дългите организирани занимания са трудни и непоносими. Твоето дете явно обича дълги организирани занимания и ходи с интерес на тях. Явно се и справя.  Това, че “последните 10 мин” се разсейва не е АДД. Едно дете с АДД би губило постоянно концентрация и трябва учител да виси над главата му буквално през цялото време, за да го подканва, иначе нищо няма да бъде свършено (или научено). Ако никой не е залепен за детето ти на тези толкова много занимания и то успява да се се справя само, почти сигурно е, че няма как да е с АДД. Има и разни други особености на АДД, които не си споменала, защото вероятно липсват (иначе биха ти направили впечатление).

Кафе с канела, ако не беше сериозен потребител, щях да си помисля, че някой прави маркетинг на детето си.
Дори се чудя как детето смогва да ходи на толкова занимания. Аз, като възрастен, и то можещ да издържа на голямо работно натоварване при нужда, бих се озорила при нейния график.

Моят син е на същата възраст, и той си прави оглушки, като стане време за обличане - един чорап се обува по 15 минути понякога, трябва нонстоп да повтаряш, че трябва да се облича, забравя, заиграва се с нещо, абе, ужас...

Да, Благоевград е градът.

Благодаря ви за обратната връзка. При нас положението с концентрацията е все така засега. Започна да си ляга една идея по-рано, а заниманията след детска се сведоха по естествен път до танци и английски по веднъж на седмица. Тази седмица е последната на детска градина, след което ще направим пауза от около 3 седмици, тъй като ни предстои пътуване до свекърите, които не живеят в БГ. Честно казано, не залагам нещо да се промени особено през това време, тъй като пък баба и дядо понеже я виждат по-рядко, я глезят максимално и вършат всичко вместо нея, дори я хранят с лъжицата в устата. Но ще продължаваме да упорстваме. Наистина ми е трудно да съм "черна станция". Хайде, за обличане и т.н. - иди-дойди. Но да трябва да повтарям при всяко ходене до тоалетна - "пусни водата и измий ръцете" и после едно от двете да не е свършено, на моменти много ме обезкуражава.

Мдам, доста е досадно и натоварващо за самия родител да повтаря нещо до откат.
Да не те отчайвам, но има деца и на 8-9 години, на които все още се налага да се повтаря.

Колкото повече те чета, толкова повече се убеждавам, че проблем нямаш. Детето се държи по абсолютно очаквам начин за възрастта ти. Твоите очаквания са завишени. Изморително е, но приеми, че децата се държат точно така. Всички повтаряме до откат. В тази възраст поне в някакъв момент ни чуват и изпълняват. После рязко скачат в пубертета и престават съвсем да чуват. А като излязат от пубертета има един период, в който не живеят с теб и няма какво да им повтаряш и после момчетата ги поемат жените им и започват те да им дуднат, а момичетата стават майки и съпруги и се оплакват по форуми ))

Да не те отчайвам, но племенника на 12 и кусур не си мие ръцете след излизане навън и тоалетна. А си е доста умен тийн вече,кротък когато реши и измислящ невероятни дивотии, когато му е скучно, но е и адски мързелив. Тези навици се създават с много упоритост и повтаряне. Сина ми е по-голям както писах напред и продължавам да повтарям. Повечето пъти се сеща сам, но от време на време забравя. Ще свикне. Мисля,че са ти твърде високи очакванията за възрастта и. Понякога си се опитват да се скатават ей така за спорта и да видят дали ще им се напомни. Но са си деца все пак.

Кафе с канела, един съвет, ако позволиш, провокиран от последния ти пост. Занижи очакванията към детето си. Изграждането на навици става постепенно, с много повтаряне, търпение и упорство. Започни от сега /да занижиш очакванията/, защото след 2-3 години дъщеря ти ще бъди в първи клас и ако продължаваш да имаш същите очаквания към детето, ще ви бъде още по-трудно, отколкото е. Занижаване не означава да не изискваш - просто имай предвид, че с едно-две-пет-сто казвания няма да постигнеш много. Кротко и постоянно й напомняй за ръцете и прочие.

Успех и споко, нищо му няма на детето. Но ако нещо те притеснява, направи консултация със специалист. Благоевград явно е доста разтропан град - все ще намериш някое светило в областта.

Кафе с Канела, радвай се, че имаш здраво и  любознателно дете с разностранни интереси. Никой не е перфектен. Не може във всичко да сме изрядни, особено дете на 4 г. Нормално за възрастта е да се разсейва лесно, а обличането е толкова скучна работа за повечето деца, че е добре, че все пак се преоблича. С моята 5-годишна дъщеря често водя спорове за това да махне пижамата и облече дрехите когато не е на градина. Миналата седмица пък от собствен опит за пръв път проумя, че часовникът не спира да се движи когато нея я мързи да се облече. Закъсня за ДГ, а точно в този ден искаше да е навреме. Разплака се. Обясних й, че е закъсняла, защото се моткаше. Казах й, че времето си върви, независимо от нея, а тя се изненада съвсем искрено, дори се шокира от това откритие. Тогава разбрах, че тя все още смяташе, че времето наистина се движи според нейното разписание.

Да не ви отчайвам, но то и възрастни има, дето не го правят...

А аз да не подхващам темата за миене, че ми е болна. С дребното всеки път е зор да я накарам да влезе в банята. после следва нов зор да я накарам да излезе.
А дядо ми, лека му пръст, до последно мразеше да се къпе. Помня как баба ми се караше с него, за да влезе да се изкъпе поне веднъж в седмицата. А всяка сутрин лично тя го преследваше да се измие под мишниците и му пръскаше дезодорант. На стари години вече беше болен и го гледахме ние, баба ми се беше споминала и тя, лека й пръст и на нея. Старецът много се караше с нас за това къпане, не искаше и това си е. Накрая се примири някак и позволяваше веднъж в седмицата да го напъхаме под душа.

Въх..бре хора.Дъщеря ми е на 9..я ме чуе ...я не.Все по отнесена става
Дори и само на детска,децата се уморяват..моята дъщеря я болеше главата от многото шум.
Та отнесе е...то и аз бях до към 20😁 изглежда е наследствено.
Говори 2 езика,помни страшно бързо ,ако я интересува или иска да го запомни..но я вее вятър на бял кон.