Детето не иска да учи

При тестове вкъщи абсолютно самостоятелно как се справя?

Ако вкъщи без чужда помощ с тестовете се справя на прилично ниво, може да се търси причината на психологическа основа- притеснение, бързане и т. н. Може да се оттренират определени техники.
Ако и вкъщи има проблем с тестовете,  то означава, че проблемът е  по-сериозен и има обучителни трудности и трябва да се диагностира и да се работи със специлист.

Направете няколко теста вкъщи. Често има проблем с разбирането на условието на задачата в теста, а не със самата задача.

Моето дете е с идентичен проблем.  Само на изходните нива се справя, засега, че е само втори клас. Сякаш когато знае предварително, макар и само един ден, че ще има тест се справя.  На устно е 5,6. У дома самостоятелно е различно но в повечето случаи без проблеми. Vita можеш ли да споделиш някоя идея за подобна техника?

  Прочитане на въпроса /задачата/, и осмисляне какво точно се търси /пита/ т.е. изясняване на въпроса.Четене ако необходимо още няколко пъти.
   По математика при текстовете задачите трябва да се разписват - дадено, търси се, мерни единици и чертеж  .
   При геометричните задължително се прави чертеж и се отбелязва даденото и това което се търси и мерни единици.
 Винаги карам дъщеря ми да се пита „За да намеря това което се търси в задачата какво ми трябва?”, оглежда условието за това което го има, а останалото трябва да го намери.
   При тестови въпроси с отговори- а,б,в , ако не знае отговора трябва да използва „пътя на изключването”. Например вижда, че отговор- а не е верния, остават отговор - б и в, отново от тях единия не е верен и трябва да отпадне.
  При четене с разбиране, трябва да се прочете първо целия текст. След това на всеки въпрос отговора трябва да се търси в текста, желателно е да подчертае изречението или думите.

п.п. На пъв поглед нещата са елементарни, но децата не ги правят.

И като учител, и като родител, ми се изтърка устата да повтарям: Прочетете условието!
Трябва сами да го прочетат на глас и даже да обяснят със свои думи какво се иска.

При четенето на тексовите задачи е добре детето да си подчертае определени думи - всичко, общо, по-голямо, по- малко, пъти, с повече, с по- малко, от останалите и т.н.
 Чертежите и рисунките също помагат.

По БЕЛ, също е добре да си подчертае в условието какво се търси, например - глагол. И от там- какво беше глагол, с кой въпрос се намираше, може да си погледне и учебника ....

Благодаря дами! И аз и повтарям, чети условието в клас, тихичко на глас.  У дома, когато си говори на глас е без проблеми, там няма време, бърза за някъде, къде ли

До колкото успях да ходя на методика тази година, разбрах, че проблемът е не в самата задача, а в техническото й представяне. Сега работим с аудио, видео, интерактивни задачи и там се вижда още повече какви затруднения има и какви грешки стават.
Писмената форма е най-малко натоварваща, но и там в лесно да се сгреши при паника.

Срало мече, дъщеря ми с тестовете е така. Има си собствена представа с логични обяснения.
Например тест по околен свят, да свържат три картини в последователност - дете, което става и се мие, дете, което отива на училище и дете, което е на масата и се храни. В случая на черно бялата картинка не се вижда, че яде обяд и дъщеря ми го слага преди училището с обяснението, че тя гладна не учи.
После да напишат за кой сезон се отнася, че валят много дъждове, като ни чете пояснителното изречение, че листата пожълтяват и капят. Тя пише пролет, защото - "мамо, ми цяла седмица вали дъжд и е пролет".
Математика - имат дадена грешна задача с изваждане и трябва да напишат вярна и да направят проверка. Тя не я прави, защото казва - има три варианта. Да сменя умалаямо, умалител или разликата и не разбрах кое.
Ами и в трите случая я разбирам и съм сигурна, че ще има още такива ситуации.

Задачите по математика често имат по няколко варианта. Браво на детето, мога да ти кажа, поощрявай я за това съобразяване. Да пише всичките, които се сеща, ще бъде поощрена и в оценката от преподавателя!

Да, ще има такива ситуации, това е вътрешноприсъщо на науката, страхотно е, че го е схванала толкова рано. Синът ми продължава да изписва само един, а той може да не е това, което се иска. Изписва първия вариант, който му хрумва, и е до там, което е доста по-грешно, често е недостатъчно.

Повечето техники и съвети са прилагани. Детето в домашна обстановка прави тестовете добре, ако не отлично, но с различно време от това в училище. Оплаква се, че не стига времето, реално специално по математика решава едва половината от зададените, от 16 задачи обаче 5-6, понякога и 7 са текстови-до тях често не стига дори, те носят най-много точки съответно и така оценката става 3. Сходна е логиката при отговори на въпроси по ЧП или БЕл, като описаните по-горе, собствена логика и то съвсем на място вади често, просто вижда няколко възможни отговора, а не точно един конкретен.

Проверете при специалист за дислекси и дисграфия. Много приличат симптомите на такъв проблем. Проверката се прави при читав логопед, който има практика  с деца с дислексия. Какъв да е не върши работа.
Ако е това, то си има по-специални методи на работа.

 Моето дете реагира по подобен начин. Специалистите сега слагат тези диагнози, но не знам за каква дискалкулия става въпрос, когато детето от 5 годишно смята - вади и събира до 10 без да е работено с него. Примерно констатира, че са му взети 3 войничета, защото са му останали 4, а са били 7. Без да някой да го е учил на събиране  и на изваждане. На 6 си беше измислил една игра да вади едноцифрено число от 100 и го правеше в 80% от случаите вярно. Също без някой да го е учил. На тази възраст лесно схвана отрицателните числа.Обаче от първи клас започна мъката с математиката. Оказа се че дълго време не може да разбере какво е разлика. Както и да обяснявам и да показвам, категорично отказваше да свърже думата, операцията с действие. И до ден днешен, в 9 клас съм поела обучението по предмета, защото опита да го оставя самостоятелно води до 2.  След много работа, чертежи, рисунки с цветно, примери, повтаряне започва да прилага правилно и даже да решава непознати задачи, което става някак си стихийно. Сякаш се отпушва някаква тапа и започва да разсъждава върху задачите.  За мен не е никаква дискалкулия, а невъзможност да сведе абстрактното представяне до своите модели. Защото усет към количествените отношения има, дори и на по абстрактно ниво, но формулировките и записът го блокират.

    Същото това дете има много силен усет към езици,биoлогия и химия. Много рядко допуска грешки при писане на който и да е от езиците, които уч -български, англйски и руски, въпреки че рядко чете и не се правят никакви упражнения и диктовки в къщи  от първи клас, освен ако не е задължително домашно.На 5 години се научи сам да пише думи. Без работа с него. На 6 можеше да чете, без да срича. Също без някой да го е учил.
    По химия много лесно научава доста сложен материал, буквално с едно прочитане и не става въпрос за механично възпроизводство. Обаче на художествени текстове до скоро много трудно си задържаше вниманието и не можеше да следи смислово текста. Преди две години за първи път се зачете самостоятелно и с интерес на книга на Стивън Кинг.

Моят син се оправя с цифровите задачи, обаче като има текстови - край. Ще работим по това.

Преди години, когато дъщеря ми кандидатстваше в езикова гимназия, помолих мой близък математик да я препита, за да каже има ли пропуски. Присъствах. Караше я да чете задачата и да задава въпроса"и какво от това". Например:даден е равностранен триъг. И какво от това? Страните, ъглите и височините са равни. Прекарана е ъглополовяща-и какво от това? Получава се......
Сега, когато се налага да помогна на внука си, задавам същия въпрос след всяко твърдение в задачата/когата се налага/. Да разбере, че всяка дума от условието е важна. Опитайте, когато помагате в решаването на по-сложна задача с думи. Примерът ми по-горе не е много удачен, но става ясно.