Нямат такива правомощия нашите настоятелства. Програмите и учебниците се одобряват и приемат изцяло на държавно ниво и са задължителни за всички. Никакви самоинициативи. Никакви отклонения. Пускат проформа едни проекти, хората ако пишат нещо - пишат, кой чете е друг въпрос, но си правят накрая това, което са си наумили в МОН. А трудовите договори с учителите - по тях настоятелствата нямат каквито и да било правомощия. Няма такъв "контрол надолу". Никой дори и не пита ни деца, ни родители, ни дори учители какво им харесва, какво биха счели за по-добро и по-полезно. Понеже то това е работа - трябва да се съставят въпроси, че да се организира раздаванена материали, отговаряне, че да се анализират резултати, да се правят обобщения и изводи ... Ами, ами... трудно е това. Работа е. По-лесно е каквото спуснат "от горе".
- Публикувана: 27 ноем. 2018, 09:07 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2019, 11:18 ч.
Детето не иска да учи
В крайна сметка системата я има, защото не всички родители могат да са добри педагози и психолози. Аз например не мога да преподавам, грам. Много родители пък са си кофти, и това е положението
Защо учебника е написан така, че и родител седи и се диви какво пише?
Не всеки има и възможност да пътува и да обяснява всичко
Това, че има такива родители, е тъжно, разбира се. Но много по-тъжно е, че учители постъпват така и са насърчавани да го правят. А пък те са учили специално и това им е работата
Защо учебника е написан така, че и родител седи и се диви какво пише?
Не всеки има и възможност да пътува и да обяснява всичко
Това, че има такива родители, е тъжно, разбира се. Но много по-тъжно е, че учители постъпват така и са насърчавани да го правят. А пък те са учили специално и това им е работата
Аз бях в настоятелството. Учителката ме мъкна на едно събрание да ме покаже и това беше. Когато се опитах да се оплача от нея, веднага ми скочиха, че детето е отсъствало много и затова не е усвоило материала. Когато казах, че не съм доволна от нея и че не може педагог да се държи така и ще махна детето - Вие си решавате!
А така, Хепи!
Защо аз да преподавам вкъщи?
Защото съм преподавател ли? Ами аз ходя на работа! И си я върша! Моите ученици излизат с минимум 75/100 на теста.
А малкия - с двойки на изходните!
А?
А така, Хепи!
Защо аз да преподавам вкъщи?
Защото съм преподавател ли? Ами аз ходя на работа! И си я върша! Моите ученици излизат с минимум 75/100 на теста.
А малкия - с двойки на изходните!
А?
Чувам, че с чуждестранни фондации се съгласуват и одобряват учебници...
Мари на светлинни години сме от това за което говориш... За жалост.
Според мен оценки трябва да има. Но да се обясни ясно на родители и деца, че тази оценка е за един тесен отрязък от материала по даден предмет, на даден етап. Това е единственото което отразява, не дали си успешен, дали ще бъдеш успешен или не. Просто конкретното нещо на което изпитва е или не е усвоено. Толкоз. Може и в % да е, все тая.
И да има смесени класове би било хубаво. Едно дете по даден предмет е напред, върви с група която е по-горно ниво. Същото дете усвоява друг предмет по-трудно, там има нужда от повече часове, по-бавно темпо. Щом го има като модели по света значи не е невъзможно.
Но се иска много кураж, ентусиазъм и професионализъм за да се наложат подобни и други реформи. И пак се връщам на това, няма критичен минимум хора за да се започне подобна инициатива.
Иска се изключителна зрялост и редица качества на личността за да приеме критика един учител, според мен рядко срещано... Почти невъзможно.
И да, като не са си свършили работата те, ще я върша аз. До там докъдето ми стигат силите и средствата, но със зъби и нокти ще се боря за това децата ми да са грамотни и удовлетворени хора някой ден. Какво друго бих могла да сторя, понякога и смяната на училище не е изход. Не се знае на какво ще се попадне... 😣
Мари на светлинни години сме от това за което говориш... За жалост.
Според мен оценки трябва да има. Но да се обясни ясно на родители и деца, че тази оценка е за един тесен отрязък от материала по даден предмет, на даден етап. Това е единственото което отразява, не дали си успешен, дали ще бъдеш успешен или не. Просто конкретното нещо на което изпитва е или не е усвоено. Толкоз. Може и в % да е, все тая.
И да има смесени класове би било хубаво. Едно дете по даден предмет е напред, върви с група която е по-горно ниво. Същото дете усвоява друг предмет по-трудно, там има нужда от повече часове, по-бавно темпо. Щом го има като модели по света значи не е невъзможно.
Но се иска много кураж, ентусиазъм и професионализъм за да се наложат подобни и други реформи. И пак се връщам на това, няма критичен минимум хора за да се започне подобна инициатива.
Иска се изключителна зрялост и редица качества на личността за да приеме критика един учител, според мен рядко срещано... Почти невъзможно.
И да, като не са си свършили работата те, ще я върша аз. До там докъдето ми стигат силите и средствата, но със зъби и нокти ще се боря за това децата ми да са грамотни и удовлетворени хора някой ден. Какво друго бих могла да сторя, понякога и смяната на училище не е изход. Не се знае на какво ще се попадне... 😣
....
И да, като не са си свършили работата те, ще я върша аз. До там докъдето ми стигат силите и средствата, но със зъби и нокти ще се боря за това децата ми да са грамотни и удовлетворени хора някой ден. Какво друго бих могла да сторя, понякога и смяната на училище не е изход. Не се знае на какво ще се попадне... 😣
И да, като не са си свършили работата те, ще я върша аз. До там докъдето ми стигат силите и средствата, но със зъби и нокти ще се боря за това децата ми да са грамотни и удовлетворени хора някой ден. Какво друго бих могла да сторя, понякога и смяната на училище не е изход. Не се знае на какво ще се попадне... 😣
А, ето... А пък аз не споделям това мнение - че родителите не винаги са добри педагози и психолози...
Аз мисля, че за едно дете няма по-добър педагог и психолог от неговите собствени майка и татко, особено пък аз те самите са образовани или пък ако поне са водени от училището (примерно, даден е учебник, по който да можеш да се ориентираш какво учат и какво се иска; имат достъп до комп и нет, където има и видеа в помощ на ученето, и обяснения; има книги, литература, можеш да попиташ във форум за майки как да помогнеш по един какво си и т.н.).
Разказвала съм това и преди тук, но ще го повторя: преди много години, още като бях младо гадже, прочетох биографията на Мари-Антоанет. Перуки, банкети, разсипничество и гилотина - едно на ръка. Това, което ме впечатли силно в историята й обаче беше следното: децата на краля и кралицата, разбира се, се раждат и се дават на гувернантки и педагози да ги обучат, възпитат и отгледат по най-добрия възможен начин. Мари-Антоанет няма грижата да им чете/разказва приказки, да ги къпе и храни, а Крал Люи няма грижата да се занимава с тяхното образование. И така я карали докато ги свалят от трона и вкарват в затвора. В първите месеци на семейството (децата са били с тях в килията) са им дали да задържат 2-ма слуги. Те ги обличали, сресвали, хранели и едната слугиня учила децата. Но след няколко месеца им отнемат слугите и ги местят в по-малка и мизерна килия, а Кралят и Кралицата остават сами с децата (едното май се поболя и почива) в килията, чакайки присъдата си. Тогава Мари-Антоанет и Люи вземат решение, че независимо от условията, в които са поставени "няма по-добър учител от бащата и по-добра обгрижваща жена от майката" и започват сами да се грижат за децата. Мари-Антоанет за първи път сяда да сресва коса, пощи въшки, обтрива с намокрен пешкир, кърпи дрехи, пришива копчета и т.н. А Люи се заема с образованието на децата, зер те няма да седят ей така в килията и да си губят времето, я. Той им преподава вътре ботаника, латински, френска история и т.н. Този пример на отговорно поведение не е ли заразителен, според вас? Още помня как ми се забиха в главата тези думи "Няма по-добър учител от бащата и по-добра обгрижваща от майката". Всичко завършва трагично, разбира се, и децата много страдат (не помня вече подробности), ноооо…. до последния ден преди екзекуцията си Люи е преподавал ботаника, история и латински...
Аз мисля, че за едно дете няма по-добър педагог и психолог от неговите собствени майка и татко, особено пък аз те самите са образовани или пък ако поне са водени от училището (примерно, даден е учебник, по който да можеш да се ориентираш какво учат и какво се иска; имат достъп до комп и нет, където има и видеа в помощ на ученето, и обяснения; има книги, литература, можеш да попиташ във форум за майки как да помогнеш по един какво си и т.н.).
Разказвала съм това и преди тук, но ще го повторя: преди много години, още като бях младо гадже, прочетох биографията на Мари-Антоанет. Перуки, банкети, разсипничество и гилотина - едно на ръка. Това, което ме впечатли силно в историята й обаче беше следното: децата на краля и кралицата, разбира се, се раждат и се дават на гувернантки и педагози да ги обучат, възпитат и отгледат по най-добрия възможен начин. Мари-Антоанет няма грижата да им чете/разказва приказки, да ги къпе и храни, а Крал Люи няма грижата да се занимава с тяхното образование. И така я карали докато ги свалят от трона и вкарват в затвора. В първите месеци на семейството (децата са били с тях в килията) са им дали да задържат 2-ма слуги. Те ги обличали, сресвали, хранели и едната слугиня учила децата. Но след няколко месеца им отнемат слугите и ги местят в по-малка и мизерна килия, а Кралят и Кралицата остават сами с децата (едното май се поболя и почива) в килията, чакайки присъдата си. Тогава Мари-Антоанет и Люи вземат решение, че независимо от условията, в които са поставени "няма по-добър учител от бащата и по-добра обгрижваща жена от майката" и започват сами да се грижат за децата. Мари-Антоанет за първи път сяда да сресва коса, пощи въшки, обтрива с намокрен пешкир, кърпи дрехи, пришива копчета и т.н. А Люи се заема с образованието на децата, зер те няма да седят ей така в килията и да си губят времето, я. Той им преподава вътре ботаника, латински, френска история и т.н. Този пример на отговорно поведение не е ли заразителен, според вас? Още помня как ми се забиха в главата тези думи "Няма по-добър учител от бащата и по-добра обгрижваща от майката". Всичко завършва трагично, разбира се, и децата много страдат (не помня вече подробности), ноооо…. до последния ден преди екзекуцията си Люи е преподавал ботаника, история и латински...
Мари, няма лошо, ако съм по 24 часа с децата Но съгласи се, не винаги е така.
Не казвам, че системата трябва да свърши ЦЯЛАТА работа. Но родителят може да надгражда според знанията, професията, интересите, възможностите си, хобитата, силните си страни. Системата трябва да даде една база, минимум, върху която родител да гради. А не 12 години по 7 часа в училище и накрая да не мога да напишат 3 изречения без грешки на родния си език.
Родителят може да те заведе в Кюстендил или Рим или да те научи да свириш на пиано. Но това не е всичко
Не става така. Не и САМО така
Именно. Има родители- Айше от махалата. И какво правим? Ще ги научи ли на латински и френски На нищо няма да ги научи. Ма и системата на нищо не ги научава, а целта на системата е уж да го направи...
Но съгласи се, не винаги е така. Не казвам, че системата трябва да свърши ЦЯЛАТА работа. Но родителят може да надгражда според знанията, професията, интересите, възможностите си, хобитата, силните си страни. Системата трябва да даде една база, минимум, върху която родител да гради. А не 12 години по 7 часа в училище и накрая да не мога да напишат 3 изречения без грешки на родния си език.
Родителят може да те заведе в Кюстендил или Рим или да те научи да свириш на пиано. Но това не е всичко
Не става така. Не и САМО така Родители има всякакви.
На нищо няма да ги научи. Ма и системата на нищо не ги научава, а целта на системата е уж да го направи... 
Признавам си ,че не изчетох всичките постове на Мари , тъй като нямам много време. Но обещавам ,че ще ги изчета от - до.
Това с личният пример и аз си мислех, че е изключително важно...но детето ми показа че съм далеч от истината. Четях на детето от 1 годишен, всяка вечер. Наказание за него беше да не четем. Имаме хиляди книги у дома...четем усилено. До момента в който дойде време за четене на задължителната литература. Детето ми не харесва голяма част от книгите като Пипи и подобни. И срещам страхотен отпор от негова страна. Разбира се, чете други които са негов избор или подбрани от мен. Та с две думи - задължителните....почнаха да го отдалечават от четенето като удоволствие.
Като малък играехме с него на задачи. Всекидневно и чакаше това време с удоволствие. В училище успяха да му покажат колко било трудна тази дейност и да го отдалечат от нея.
Та заучените клишета в повечето случаи хич не вървят. И се надяваме ,че въпреки нас децата ще израснат свестни хора.
Това с личният пример и аз си мислех, че е изключително важно...но детето ми показа че съм далеч от истината. Четях на детето от 1 годишен, всяка вечер. Наказание за него беше да не четем. Имаме хиляди книги у дома...четем усилено. До момента в който дойде време за четене на задължителната литература. Детето ми не харесва голяма част от книгите като Пипи и подобни. И срещам страхотен отпор от негова страна. Разбира се, чете други които са негов избор или подбрани от мен. Та с две думи - задължителните....почнаха да го отдалечават от четенето като удоволствие.
Като малък играехме с него на задачи. Всекидневно и чакаше това време с удоволствие. В училище успяха да му покажат колко било трудна тази дейност и да го отдалечат от нея.
Та заучените клишета в повечето случаи хич не вървят. И се надяваме ,че въпреки нас децата ще израснат свестни хора.
Hope for two, добавям: няма нужда да се опитваш да обиждаш като принизяваш нечие мнение. За теб може и да са клишета, за много други хора - не са и чували дори, че трябва да помогнат и стимулират детето си. Всъщност, много родители си мислят, че със записването на детето в училище, ангажиментът им е приключил. Ако искаш да кажеш, че си направила всичко по силите си, но училището е попарило ентусиазма на детето - ще ти повярвам и ще разбера. Какво да кажа в този случай? Училищата са кофти, разбирам ви, момичета, разбирам ви оплакването. Честно казано и моите училища бяха много зле, когато аз бях ученичка. Лансираха се деца на партийци, детето на класната му пишеха по 1 единица отгоре без да заслужава, момчетата се биеха всяко междучасие, момичетата си завиждахме, базата беше много зле - стара, порутена, един учебник, надраскан от предишния випуск и никакъв интернет или страничен източник на информация. Бързах да свърши училището и да отивам на 100 други места, които посещавах редовно. Мисля, че разширяването на възможностите от други места да получиш знания е също важно. Ето, гледам в момента във фейса - в художествената галерия на родния ми град са събрали група деца и им правят занятия от интересни по-интересни, направо сред разкошните картини на класици. Изглежда повече от забавно на снимките. Същото правят и в библиотеката. Уроци по музика можеш винаги да взимаш. Преди дни четох спомените на един наш бг актьор, как е учил пиано при една госпожа на "Евл. Георгиев" и колко впечатляващ е бил апартамента й (т.е. средата, в която си поставен като дете). Гледам майките си записват децата по лагери, на езда, на математически школи, пращат ги на езикови курсове... Ами има възможности, не е като да няма. Училището не е единствения източник на знания. Но пък родителят е основен източник на желание...
Така е. Но специално в Европа, при тази шепа деца и застаряващ континент, имаме като родители един ангажимент - да изкараме от децата най-доброто като умения, знания и качества. Имаме форуми за взаимопомощ, имаме печатни материали, имаме нет, комп, коли, туристически карти, хартия, мастило... Това на една майка в Африка ще й се види просто неземен лукс. Лошото е, че ако не дадем всичко от себе си, децата на Китай и Индия ще ни отвеят просто. Гледам, тук в Англия, английските деца мързелуват, майките все много работят (ако са средна класа) или пък лежат по диваните (ако не са средна класа). Разчитат на това, че винаги ще са добре, с или без знания. Вместо тях обаче, в английските училища се пънат да учат като за световно индийските и азиатските деца. Те са бъдещите лекари, ИТ, химици, математици и т.н. Много силни индийски майки с много силни семейства - майките не работят, за да могат да са всяка секунда на разположение на децата да им помагат и учат. Предпочитат на една заплата да карат (от таткото) и скромно, с домашна храна и редки ходения в Индия при роднини, но да изучат децата. Като кучета са там, пред училище, и ги чакат. Китайските пък ги напъват да запаметяват. Колеги на мъжа ми разказват за учене и в събота по 8 часа плътно. Няма тън-мън. Ще учиш. И на този фон - ресурси, възможности и т.н., родителите на здраво и право дете да кажат "ми той не иска да учиии" или да разчиташ в калабалъка в училище да му обърнат внимание... Грехота е направо.
Хепи, аз не визирам никого в темата. Просто споделям моите размишления. Кофти в цялата ситуация е, че докато се промени тази система, нашите деца ще пораснат и завършат. Затова - няма избор. Мотивираш, стимулираш, помагаш, пак и отново. Иначе ако чакаме някой друг...
Родители има всякакви.
Така е. Но специално в Европа, при тази шепа деца и застаряващ континент, имаме като родители един ангажимент - да изкараме от децата най-доброто като умения, знания и качества. Имаме форуми за взаимопомощ, имаме печатни материали, имаме нет, комп, коли, туристически карти, хартия, мастило... Това на една майка в Африка ще й се види просто неземен лукс. Лошото е, че ако не дадем всичко от себе си, децата на Китай и Индия ще ни отвеят просто. Гледам, тук в Англия, английските деца мързелуват, майките все много работят (ако са средна класа) или пък лежат по диваните (ако не са средна класа). Разчитат на това, че винаги ще са добре, с или без знания. Вместо тях обаче, в английските училища се пънат да учат като за световно индийските и азиатските деца. Те са бъдещите лекари, ИТ, химици, математици и т.н. Много силни индийски майки с много силни семейства - майките не работят, за да могат да са всяка секунда на разположение на децата да им помагат и учат. Предпочитат на една заплата да карат (от таткото) и скромно, с домашна храна и редки ходения в Индия при роднини, но да изучат децата. Като кучета са там, пред училище, и ги чакат. Китайските пък ги напъват да запаметяват. Колеги на мъжа ми разказват за учене и в събота по 8 часа плътно. Няма тън-мън. Ще учиш. И на този фон - ресурси, възможности и т.н., родителите на здраво и право дете да кажат "ми той не иска да учиии" или да разчиташ в калабалъка в училище да му обърнат внимание... Грехота е направо.
Хепи, аз не визирам никого в темата. Просто споделям моите размишления. Кофти в цялата ситуация е, че докато се промени тази система, нашите деца ще пораснат и завършат. Затова - няма избор. Мотивираш, стимулираш, помагаш, пак и отново. Иначе ако чакаме някой друг...
В училище научиха детето ми да играе шах и да ходи на състезания п математика. У дома още от 1 клас няма кой да се състезава с него на шах, та ако чакаше на нас, ехе...
Научиха го на много неща, запалиха го по много неща
Но отвратиха и двете ми деца от историята например
Посетили са много исторически места, гледат с кеф филми на такава тематика, но ненавиждат предмета и преподавателите.
С географията е горе долу сходно положението. Можем да си зяпаме някакви неща, да си пътуваме и говорим, ама възпроизвеждане на тези неща в учебника...абсууурдд
Мари, всеки от нас е непрофесионализт и съди по собствената си среда. Твоята е една, моята друга, а ги има и Айше...системата трябва да е за всички. А че ние имаме ангажимент да надградим- абсолютно безспорно
У дома още от 1 клас няма кой да се състезава с него на шах, та ако чакаше на нас, ехе...Научиха го на много неща, запалиха го по много неща
Но отвратиха и двете ми деца от историята например
Посетили са много исторически места, гледат с кеф филми на такава тематика, но ненавиждат предмета и преподавателите.
С географията е горе долу сходно положението. Можем да си зяпаме някакви неща, да си пътуваме и говорим, ама възпроизвеждане на тези неща в учебника...абсууурдд
Мари, всеки от нас е непрофесионализт и съди по собствената си среда. Твоята е една, моята друга, а ги има и Айше...системата трябва да е за всички. А че ние имаме ангажимент да надградим- абсолютно безспорно
Между другото, малкият сам си намери един влогър, който прави много интересни образователни клипове. В момента го слушам и говори за Тесла.
Маpи,малко говориш на теория и мисля, че нямаш много опит.
Аз съм маниак на тема образование. За да го накарам да чете в първи клас предлагах да четем по роли избрани от него книжки. Правила съм и съм използвала най-различни интересни методи за да събудя интерес. По математика ако ми остане време мога да напиша помагало как да накараш всяко дете да види и да разбере зависимостите и да вижда начини. По история гледаме филми, но не мога да събудя грам интерес към предмета. Ефективността на гигантските ми усилия е много малка.Въпреки че на всяко ъгълче у дома има карти, енциклопедии, а приятелите също често разговаряме по интересни теми за последните открития във физиката, той не проявява грам интерес. Детето е много любознателно в някои области. От 5 годишен може с часове да седи над анатомии и на всяко листче рисуваше мозъци, черва, далаци и сърца.Гледаше десетки пъти едни и същи филми по образователните канали. И сега като гимназист биологията и химията сам от лесните предмети. Обаче почти не проявява интерес и оценките му са между 4 и 5, почти без да учи при височки изисквания. Във фотографията е изучил какви ли не оптичните системи и с часове чете за всяко нововъдение, но по физика има четворки. Всъщност на раздела за светлината и оптичните уреди имаше шестици. ,Покрай спорта, с който се занимава на много високо ниво се интересува от баланс на храната и анатомията. Обаче всички опити да свържа интересите му с училището завършват с неуспех. Но пък при някои учители сам се амбицира и се готви и се старае да научи повече. Учителят по география в гимназията го запали много по предмета. Моето неучещо дете знае над 90% от държавите в света - местоположение и столици. Освен това започна ад се нитересува от събитията по света, точно защото учителят му го запали.Аз не можах
При сина ми личният пример не сработва. И не само по отношение на образованието.
Аз съм човек, който държи на уважението към хората. За мен поздравът при влизане и излизане от някакво място е нещо съвсем естествено, независимо дали става въпрос за колеги, приятели или абсолютно непознати хора. Поздрав + усмивка. Ми, няма такова нещо при моето дете - то минава покрай хората като влак покрай малка гара. И не е като да не съм правила забележки, да не съм обяснявала и прочие. И това е само един пример.
У дома имаме много книги и речници. Всекидневно работя с езици, защото съм професионален преводач. Вярно че сяда да чете с най-малко кандърми и чете без никакъв проблем, но поне засега не сяда сам. Трябва винаги да съм до него.
И внимание не му липсва, и пътува, и на спортове ходи. Да не говорим за социалния му живот - всеки уикенд е на рожден ден. Изобщо мотивация и стимули не му липсват.
От образователната система, училището и учителите също не мога да се оплача.
И пак съм на изходна позиция - детето е незряло или тотално незаинтересовано?
Аз съм човек, който държи на уважението към хората. За мен поздравът при влизане и излизане от някакво място е нещо съвсем естествено, независимо дали става въпрос за колеги, приятели или абсолютно непознати хора. Поздрав + усмивка. Ми, няма такова нещо при моето дете - то минава покрай хората като влак покрай малка гара. И не е като да не съм правила забележки, да не съм обяснявала и прочие. И това е само един пример.
У дома имаме много книги и речници. Всекидневно работя с езици, защото съм професионален преводач. Вярно че сяда да чете с най-малко кандърми и чете без никакъв проблем, но поне засега не сяда сам. Трябва винаги да съм до него.
И внимание не му липсва, и пътува, и на спортове ходи. Да не говорим за социалния му живот - всеки уикенд е на рожден ден. Изобщо мотивация и стимули не му липсват.
От образователната система, училището и учителите също не мога да се оплача.
И пак съм на изходна позиция - детето е незряло или тотално незаинтересовано?