Здравейте, проблема ми е от две години, като в началото се случваше много рядко, затова и досега не обърнах внимание. Активен човек съм, и от десетки години не е имало ден в който да не се разходя с кучетата си поне час - два. А и до преди три години спортувах активно и спазвах нисковъглехидратна диета. Никога не съм имала проблеми с температурите навън, дори напротив, обичах снежните зими и виелици, както и летните жеги. Всичко започна в една много студена зимна вечер преди две години, температурата беше около -15, бях облечена много добре, чувствах се отлично и се радвах на времето, докато в един момент, не изгубих всякаква чувствителност, все едно изпаднах в безтегловност, не усещах как се движа, все едно сънувах. Много се уплаших, с мъка се прибрах вкъщи и там ми мина това неприятно усещане. В следващите студени дни когато се опитах да изляза, състоянието се повтаряше и аз се отказвах от разходката. Със стоплянето на времето, оплакванията ми изчезнаха и реших че е било нещо временно и съм се оправила. Но през лятото в жегите, започна пак да ми става лошо. В по-горещите дни на лятото усещанията бяха подобни, чувствам се замаяна, залитам, вървя само на една страна (на дясно), въпреки че искам да си вървя по средата на пътя, просто не ми се получава, краката ми ме водят в дясно, все едно търся някаква опора, понякога дори удрям ръката си в стени или крайпътни колчета. Голямо изпитание ми е да премина през широко пространство, особено когато слънцето е силно. Понякога седмици и месеци не ми се появяваше това гадно усещане, особено когато температурите са умерени, и после изведнъж се случва. Опитвала съм се да се боря със себе си и да измина маршрута на разходката, каквото и да ми струва това. Не се получава, започвам да залитам, ръцете и краката ми се разтреперват, тялото ми става горещо и се изпотява, а ръцете и краката ледено студени, стигам до момент в който не мога да направя нито крачка повече. Когато вляза на хладно и сенчесто място след няколко минути започвам да се чувствам по-добре. Миналата зима до януари нямах такова прилошаване, само в най-големия студ през януари имаше няколко дни в които не можех да изляза, а сега от няколко дни положението е страшно. Не смея да изляза сама, за да не ми стане лошо, вчера например излязох с приятеля ми, в първия половин час си вървях нормално, въпреки че ми беше много студено, после започна да ми става лошо, и в един момент почти не можех да ходя той ме държеше и крепеше, имах чувството че умирам, идеше ми да легна на мократа земя и повече да не стана. Краката ми не ме държаха, цялата треперех, все едно губех усещане за разположението ми в пространството, имах чувството че се намирам в хоризонтално положение, въпреки че очевидно бях във вертикално. Свалих си качулката и си разкопчах якето за да си подобря усещането за реалност. С големи мъки стигнахме до колата и там на топло почти веднага се оправих. Днес изминахме същото разстояние без да ми стане лошо въпреки че очаквах да се случи. Наблюденията ми са, че тези ужасни усещания се появяват най-вече в студени дни когато има вятър, в слънчеви и тихи дни, дори да са студени, не ми прилошава толкова. А през лятото горещите и задушни дни ми влияят най-зле. Не мога да си обясня от къде идва всичко това, все едно терморегулацията ми не работи нормално и получавам признаци на хипотермия или хипертермия, при температури на околната среда, при които не би следвало да получавам. Не мисля че е от падане на кръвната захар, защото съм опитвала непосредствено преди разходката да изям голямо количество въглехидрати и това не ми помага по никакъв начин.
Моля препоръчайте ми при какъв лекар да отида, и какви изследвания да си направя, нямам личен лекар, и ще трябва да отида на платен преглед, въпроса ми е при какъв специалист по-точно.
Моля препоръчайте ми при какъв лекар да отида, и какви изследвания да си направя, нямам личен лекар, и ще трябва да отида на платен преглед, въпроса ми е при какъв специалист по-точно.
