За самоубийството....

Повечето хора, с които съм обсъждала темата твърдят, че за да посегнеш на себе си трябва да си ИЗКЛЮЧИТЕЛНО силен човек. Личното ми становище е, че подобна (фатална и единствена) крачка не би направил човек, който притежава гореспоменатата сила. Ще ми се да вярвам, че силните характери винаги биха намерили решение - дали задоволяващо или не толкова е според ситуацията, по-важното е, че такова ИМА! По-скоро отчаяните, обезверени и брутално наранявани хора прибягват до подобни мисли, за съжаление често и действия.
Какво всъщност трябва да ти се случи за да посегнеш на живота си?

До сега и през ум не ми е минавало да се самоубивам. Даже не съм размишлявала по подобни въпроси,но не мисля че това решава проблемите.

Достатъчно е да преживееш любовна мъка, болест на близък, изнасилване, няколко обира и всичко това съчетано с допълнителни фобии, и си готова за въжето.

Мога да отговоря на въпроса ти единствено и само от своя гледна точка! Какво би ме накарало ли?! НИЩО! Но хората,психиката и съдбите им са различни..Имам, по-точно имах една приятелка, с която вече не контактувам, тя ходеше се едно момче от 4 години,бяхме у тях...живеят в къща на третия етаж...сдърпаха се нещо с него, той и каза че късат и си тръгна, докато асимилирам какво става тя крещеше името му и ретеше през терасата. Жива си остана...по чудо, сега има един огромен грозен белег на бедрото си и пирон вътре и което може би е по-странното...омъжена е за въпросния мъж, дори си имат дете....Така че, хора всякакви, явно и причини да посегнеш на живота си-СЪЩО

През последната година много съм разсъждавала в/у този въпрос.Моя колежка ГО направи.Беше абсолютен шок за всички нас.
До ден днешен нямам обяснение за това как една жена на 61 г.,омъжена с две пораснали момчета,успели в кариерата си ,живеещи и работещи в чужбина намери този път за себе си.

Преди доста години съпругът на моя приятелка се обеси. За мен това е най-глупавата постъпка, която човек може да направи. КАКВИТО и да са мотивите. До сега винаги съм мислила,че такова нещо никога не бих направила. Но знам ли, по-добре да не казвам голяма дума,никой от нищо не е застрахован. Но аз съм достатъчно страхлива за това. Но неотдавна една жена се самоуби като скочи от висока сграда. Преди известно време синът и загина така- паднал е с делтапланер или нещо подобно. Може би жената е искала да преживее същото наказание, което е преживяло детето и. Може би се е самонаказала за безсилието да помогне на сина си. Човек не знае как би реагирал в различни ситуации, неочаквани,действащи силно на психиката му.

За мен само слаби хора го правят.
Прекалено е лесно.
Силните са борят - до край!

Лично аз мисля,че за да се решиш на тази стъпка,трябва да си много силен!Не казвам,че това е правилното решение,но не всеки би посмял.
Веднага се сещам един човек ,който си отиде твърде рано от този свят,но през своя кратък живот остави толкова много, колкото други и за 2 живота не биха успяли.
Петя Дубарова    

Смятам, че точно слабите прибягват до такава постъпка, силните биха издържали и търсели начини да избегнат проблемите.
Много харесвам творчеството на Петя Дубарова, но и преди и сега не виждам нищо силно в постъпката й и то заради причините които се посочваха(то е ясно, че винаги има неща които си знаят само тези които постъпват по този начин, но...)

 

Преди една година брата на моя приятел се самоуби.Изпадна в депресия с която така и не можа да се пребори.А може би и сам не желаеше.Все пак потърси помощта на специалист,но по неговите думи доста късно...за всичко.Той просто не желаеше чужда помощ.И затъваше все повече..нищо не е могло да се направи,поне в това и той и психоложката бяха на едно мнение...Той казваше,че не може повече,това единствено би го облекчило,терзаеше се непрекъснато,депресията го съсипваше.Мисля,че действително се отърва,намери покой.Мир на праха му..
Но защо избра този начин,защо вкъщи,макар и на затворена врата..може би наистина много му е тежало,искал е по-бързо да се отърве...
Случи се пред приятеля ми,пред съпругата и дъщеря му.Не го пожелавам на никого!Не мога да ви опиша какво преживяха тези хора,и цял живот ще преживяват.Приятеля ми изпадна в депресия,не беше на себе си,в този период бяхме се разделили за около три месеца.Обади ми се в работата..много неща ми се губят тогава...И двамата имахме други връзки,но аз се върнах за да бъда до него-чувствах се длъжна!В последствие приключихме връзките си,и отново заживяхме заедно.И до ден днешен не спира да ми повтаря,че ако АЗ не съм била до него,не би могъл да се справи.Все още е на лекарства,естествено под лекарско наблюдение.Майка му така и не разбра за лечението което провежда.Вече повече от година ги пие,но при такъв стрес и шок това е нормално,и тези лекарства се спират много постепенно и внимателно,в противен случай всички последствия от преживяната травма биха се върнали с пълна сила.
Никога няма да разбера един човек,решил сам да приключи с живота си. Може би изпитва огромна тежест,губи представа за реалността,отказва помощ от най-близките си.Но това не е лудост някаква,често това крайно решение е взето поради дълбока депресия,когато човек смята че това е единствения изход за мъките му.Тогава последното нещо за което си мисли,е близките му.Той просто трябва да приключи с всичко тук и сега!
Много ми е мъчно...

И аз много харесвам стиховете на Петя Дубарова. Но не мисля че самоубийството й е проява на сила. По-скоро е болезнено силна чувствителност.
И според мен повечето самоубиийци са такива - твърде чувствителни, които не могат да се справят с проблемите в живота си. Макар че има и други случаи.
И аз съм на мнение че човек трябва да се бори до последно. Самоубийство приемам само под формата на евтаназия при сериозна болест, която е нелечима и много болезнена примерно.

Тук може много да се спори... Дали "силните" не се "борят" само защото ги е страх да се самоубият?
И хич не ми се вижда лесно да посегнеш на живота си. Аз например не бих имала тази смелост; и ми остава само да се боря...
Не ги разбирам самоубийците. Нямам тяхната психика

Самоубийството явно е изход и облекчение за онези хора, които не могат да се справят със съкрушаваща болка /емоционална или физическа/, или изпаднали в екзистенциална криза, или взимащи такова решение пред някакъв ужасяващ страх...

Предполагам, че често това са твърде раними и чувствителни натури...

Но понякога може би са и силни хора, внезапно изправени пред грозно нещастие, които рухват за кратко време...

Или склонни към депресии и вечно търсещи смисъла на Живота, красотата в съществуването, възвишеното...и неоткриващи го, силно разочаровани и депресирани може би посягат към живота си...И може би това са самоубийците - тийнейджъри...

Не бих определила самоубийството като проява на сила...а по-скоро като загуба на смисъла да се бориш пред перспективата да живееш в огромна болка/разочарование....

айде престанете с тия теми ! изобщо не се връзват тук, където говорим за живот.


страх ли ви е да умрете
погребение или кремация
самоубийството


 

Мисля , че тук не става дума за силни и слаби.Човекът има инстникт за самосъхранение и  в мозъка му явно става нещо , когато прибягва до самоубийство. Нещо като моментна лудост , блокиране или нещо подобно .

Според мен се иска по-голяма сила да се самоубиеш, отколкото да се "бориш" с трудностите в живота. Би трябвало всеки да има правото да решава какво да прави с живота си без да бъде осъждан от останалите

Подкрепям. И да добавя, че си има такова психично разстройство. Тези хора търсят всякакъв начин да сложат край на живота си. Учили сме по психиатрия за това в подробности, но аз естествено не помня вече всичко. Дискутирали сме и няколко такива случаи.

Не пожелавам на никого да има взимане даване с такива хора със суисидно разстройство (нещо такова беше на Български май )

МИслила съм си много по този въпрос, но от както родих - няма начин да посегна на живота си, и да оставя детенце на прозвола на съдбата. Ако бях сама, може и да съм способна, знам ли, но сега НЕ.

Според мен само душевно болен човек може да го направи...

Лени, права си, тук наистина говорим за Живота, а смъртта е част от него. Финалната част, но все пак, такава.
За силните хора, не съм съгласна, те просто оцеляват. Не говоря за самоубийствата заради честта, визирам предимно японците. Личното ми мнение е, че можеш да се прецакаш по-добре като живееш

Според мен не е вярно,че силните се самоубиват.Силните избират да живеят въпреки всичко,което им предлага животът.Отчаяните се самоубиват,защото не знаят (или не искат да знаят),че винаги имат поне две възможности за избор.

Сетих се за невероятно мъдрата мисъл: 'Изход винаги има и той е през вратата.'

Такива теми никъде не се връзват,но за съжаление това са неща от живота!

всеки разполага с живота си както намери за добре..отчаянието и болката са прекалено тежки и непосилни за някои твърде чувствителни хора,затова те избират да сложат край на мъките си,но какво всъщност избират не е ясно.Имало е моменти,когато съм си помисляла за това,но жаждата ми за живот е била винаги прекалено голяма.Имала съм такива моменти състояние,но знам че те винаги минават и на тяхно място ще дойде нещо по-добро.Тук ще вмъкна един цитат на Агата Кристи,който ми се струва подходящ"Понякога съм до отчаяние,до болка,до лудост нещастна,съсипана от мъка,но дори и тогава нито за миг не се съмнявам,че да бъдеш жив е нещо грандиозно"

Преди време отворих подобна тема,но тя беше следствие от видяното (това,което остава и става след самоубийството)...
Не зная,дали тези,които стигат до това решение са силни или слаби хора...Мисля си,че аз не бих могла да го направя...Поне на този етап от живота си.Имам детето си и не бих го изоставила или предала...
Преди около два месеца моя приятелка ми се обади в 12 през нощта,седейки на перваза на прозореца и плачейки...Съпругът и бил изневерил,обичал друга,искал да живее с нея (другата жена) и животът бил свършил(за моята приятелка).В това време децата й спяха,съпругът - след поредния скандал не беше вкъщи...Дълго говорихме тогава.И въпреки всичко не можах да разбера,защо опита да направи това...По моя и не само моя преценка,тя изобщо не е чак толкова чувствителен и лесно раним човек.Но се беше вкопчила много здраво в мъжа на живота си.Толкова здраво,че беше готова заради него да изостави дори и децата си...
Не съм специалист и не разбирам,какво става в дълбините на човешкия мозък в такива моменти.Може би наистина пада някакво перде...Според мен част от тези хора имат това качество да обрекат,нарекат,посветят или отдадат живота си на някого или нещо определено.И извън това нещо животът няма смисъл. Концентрират всички сили и енергия към този някой или това нещо. Той или то ги прави да се чувстват сигурни и когато обектът изчезне, губят основата под краката си.Остават слепи и глухи за всички останали цветове и звуци на живота...
За страха от самото самоубийство...Мисля,че го има при всички.Не случайно повечето прибягват до алкохол,лекарства,наркотици преди да извършат това деяние.Като се надрусаш яко,надали ти пука,какво ще усетиш,падайки от 12-ия етаж...А за някои гореспоменатите са дори оръжието на деянието.Та в тази връзка не зная,дали от всеки става самоубиец и дали има някаква предразположеност към това...
Мисля,че и възпитанието е от значение и средата,в която си отраснал.Искам да науча детето си,че животът не е само възход,но и падение,понякога много яко пропадане...Да не се страхува от грешките си и да не се срамува от това,което е.Че животът има много лица -тези на родителите,приятелите,...и изгревът има лице,и дори кедърът в гората,и ако изгуби пътя към едно от тях,нека потърси пътеката към другите...Това пак е изход.
Не бих се съгласила,че дори самоубийството при много болни хора е нещо нормално...Видях го с очите си.Усещайки близкия край, желанието за живот може да бъде много силно.

Хората, които го правят според мен се чувстват твърде слаби, за да се справят с реалността(субективната им реалност) и са достатъчно силни за да победят инстинкта за самосъхранение и страха от умирането и смъртта изобщо.

Преди около 2 години и мой приятел избра този изход. Беше много тежкко и още не мога да проумея, че го няма. Беше започнал с хероин, защото баща му го тормозеше непрекъснато. Майка му работеше в Израел, а сестра му в Холандия. Бяха само той и баща му. След като реши, че ще спре да се друса отиде да живее в малко село в Родопите с неговия най-близък приятел. Живяха там 2 години и сами без ничия помощ отказаха хероина. При него проблема беше, че не можа да възприеме отново големия град и студените хора. Баща му постоянно му натякваше за този така труден за него момент. Изпадна в депресия. Една вечер след поредния скандал просто излязъл на терасата (8-ми етаж) и скочил. Разпръснаха прахът му в Родопите. Искам да ви кажа, че след като се отказа от хероина беше амбициран да учи биология и да се занимава с ботаника. Просто има неща в живота си които не можем да променим и едно от тези неща са родителите. За едни са прекрасни, хора за други причина да се самоубият.
Максим, още мислим за теб и те обичаме! Мир на прахта ти!  

 Прекалено елемантарно е да се каже трябва да си силен за да се самоубиеш или трябва да си слаб за да го направиш. Самото самоубииство е пренебрегване на един основен вроден истинкт - самосъхранението, в повечето случаи има неадекватно възприемане на околния свят, трудност да се приеме действителността или нереално възприятие, също така депресивни състояния на отчаяние. Буба е права, като казва, че това са психични разстройства, не случайно самоубийствата се влияят от смяната на сезоните.  В края на есента и в началото на пролетта, обикновено се отключват тези разстройства, заради смяната на климатичните условия, слънцестоенето и хиляди други фактори.
 Моя близка го направи, беше шокиращо, травмиращо и непонятно, но наистина не мисля, че опира до силна или слаба воля,  проблемът е в главата.

моя позната го направи преди 6 години - остави сираци 4 деца, най-малкото от които беше едва на 1 месец.
ако ми каже някой, че тази жена е била силна...

 Кофти тема...Чак се чудя от къде да я почна.

 Баща ми се обеси на едно дърво не много на далеко от дома ни. Минаха повече от 16 години, през повече от половината аз не можех да говоря за това и изпадах в паника като ме пита някой: "Как умря?".
 Малко спомени имам, бях на 9 когато се случи. Преди това три години той беше по болници заради тежък инцидент на работа. Свестиха го докторите, събира ли са го парче по парче да го върнат към живот. Да го върнат в къщи да пребива майка ми, а тя да събира три малки деца в 1 през ноща да ги води по чуждите къщи да нощуват. Да го върнат в къщи, за да хвърля тенджери през терасата, да се напива и троши каквото има в дома. И преди инцидента е бил така, държанието му не е следствие на престоя в болница и тежка депресия.
 Иначе е бил със "златни ръце", амбициозен, добре изглеждащ и млад.
 Сестра ми си спомня деня в който е излязъл, за да го направи. Минал е през стаята ни и е целунал всеки по челото.
 Не е вярно, че всички го правят за един момент. Повечето го мислят и знаят къде отиват. Свалям му шапка че го е направил, защото иначе щях да имам много повече спомени от него, но те щяха да са кошмарни.  
 ДА! За мен той е бил силен и така е спечелил борбата си с живота. Защото е знаел и е осъзнавал, че със себе си няма да се пребори, но не трябва повече да наранява другите. Силна е и майка ми която го е преживяла. Няколко месеца след това и хиляди обвинения от баба ми че тя е виновна, 4 месеца в клиника и няколко години, на антидепресанти вече живее така както заслужава. Спокойно.
 
 Можеше и да не пиша в тази тема, но тя е част от новия живот който искам да живея. Без недомлъвки, без премълчана истина колкото и да боли, и най-важното добра -  за да е добро и детето ми!
 

миг смелост за подходящит момент, отърваваш се и оставяш другите да ти сърбат попарата!  

Айде вече казах си и майчиното мляко в тоя форум, отивам да търся някоя хапи тема.

Аз мисля,че е по-добре да се молим никога да не изпадаме в подобна ситуация,защото според мен това си е болестно състояние,от което никой не е застрахован.Наскоро и аз се замислих по този въпрос,защото от нашия блок доста млади хора решиха да си сложат край на живота,при което и аз се запитах дали е от слабост или са страшно силни,за да го направят.Както повечето от вас така и аз мисля,че това е най-лесния начин да избягаш от проблемите и по принцип по-слабия човек би го направил,най-лесно е да си кажеш "не мога"и да приключиш с живота.За жалост хората сме различни,едни са с по-слаба психика и нямат сили да се приборят с трудностите,а други с по-силна и гледат по философски на нещата и на живота като цяло.

мамка му...  Никое дете не заслужава подобен спомен.  но,  чета те тук  и  определено  си
  ГО преодоляла. Доколкото. Ти си знаеш, Евалла ! Не зная дали  той е бил силен, но  ти си.
 Брат ми имаше 2 опита за самоубийство.  През късен пубертет..17-19години. / Аз съм по- малката с 9 години, та, ме отминаха "спомени"  . Родителите ми не допуснаха да разбера за това, преди да порасна достатъчно.
 И след като се роди детето му , брат ми   се стегна... поне доживя до 15- годишнината  на сина  си . Има такива "Нежни "души, непригодни. Просто не си намери място в този свят.  Дали е сила или слабост.. ейййй!!  Вярвайте ми .. много ми се иска да го попитам,  но няма начин вече.
  Но, определено липсата му навреди на детето. Което вече е един 26- годишен и доста объркан млад мъж.. Сила ли?! Чия?
  СИЛА е да решиш да си тръгнеш.. о.. да. Слабост  е , обаче да причиниш всичкото ТОВА  на хората, които те обичат. Слабост /ЛИ?!/е да се решиш да останеш.. и да залепяш невероятно разпиляните парченца  на живота си. И да се окаже, че това е възможно.
М?

 Ех, Нейче, така е през моите очи: Той е силен че си тръгна, но ако майка го беше последвала или изпреварила щеше да е слабост.
 
 А за питането: Питах го всяка нощ, докато разбрах че не искам да знам. Някога може и да разбера.

nana_cool ,
най- голямата прекръдка е за теб  от момента, в които прочетох какво ти е минало през главата!

Едва ли бих могла да го формулирам по - добре...само хора, които са минали пшрез опит за самоубийство знаят колко  е трудно да се стигне до истинското самоубийство и разбират, че са слаби да го извършат , а не толкова заради взетото решение....

Да поразведря темата:  zwezdi4ka, аз за туй пиша, чакам само някоя мама да напише книга по живота ми и друга да продуцира сапунката. Пък тогава "Дързост и красота" ще ми духат под опашката.  
 
 zwezdi4ka, благодаря за  

Не знам колко са силни тези, които се самоубиват.Но знам,че това е последната им надежда да се спасят от болката и неуспеха.Никой не е застрахован от мисълта за самоубийство.Но ако това се случва с млади хора е жалко.

Не става!
 

Щото тогава трябва да ти продостява ник-а си сапунена ЗВЕЗДА!

сорри за спам-а, няма да се повтаря повече или поне не в тази тема

....аз съм на мнение, че и силни и слаби харектери биха го направили 
Просто е различно.....за всеки

...когато едно време аз посегнах да направя ТОВА, бях наистина слаба и безпомощна, тийнеджър, който не знае какво прави, не мисли...залутан някъде там из бездната После съжалявах за всичко сторено....най-вече заради майка ми - че не бях помислила какво и причинявам

...в другият случай - познавам мъж, който се бореше в живота и никой не би казал или помислил, че би го направил - но уви и СилниТе ги спохожда ....

И аз щях да го направя когато бях по млада, изпаднах в депресия заради ревност и изневяра. Не съм го мислила да го правя нарочно , нещо по-силно от мен ме караше да ставам и тръгвам към балкона, тогава не мислех нито за децата, нито за роднините си - какво ще им причиня. Слава богу , реших първо да отида на психиатър, където с малко разбиране и едномесечно лечение ми помогнаха много и разбрах, че няма смисъл да си причинявам това. Но и досега се ужасявам от мисълта, че ако нямаше никой до мен да ме спре , щях да го направя, беше по силно от мен и направо ме теглеше навън. От тогава си казах край на ревноста , която можеше да ме убие и сега съм много доволна от себе си, че успях да преодолея и ревноста и депресията. Всъщност всички и винаги са ме имали за много силна, но тогава проявих слабост.

Всеки има различно мнение по въпроса.Според мен,до самоубийство стигат хора в момент на голяма слабост и безисходица,хора,които немогат и незнаят как да преодолеят даден проблем,по-трудното е да преодолееш проблема и да продължиш въпреки всичко...според мен
...ненапразно самоубийците ги погребват отделно от другите,без излишен шум и опеело...много е тъжно   Имам приятелка,която беше много жизнерадостен човек с две момиченца  и се е обесила заради изневерите на съпругът си,неспирам да мисля за нея.Много е важно,човек имащ проблеми да има и силно приятелско рамо до себе си,защото когато на отчаяният му стане всичко толкова безразлично и апатично ...само нечия протегната ръка може да го извади от безтегловността
Дай Боже да сме силни и да се справяме с проблемите си,каквито и да са те

  от хората оживели след такъв опит - така знам и аз, и аз преди си мислех , че е страхотна слабост
всъщност според някво изследване едва 20 процента от хората, правещи опит за самоубийство искат наистина а умрат, останалите просто искат да им се обърне внимание

В моето село, което не е никак голямо, за последните 20 години се самоубиха 4-ма. Много е тъжно. А това за погребването им отделно, го чух. А защо не бива? Те всички са погребани в гробището. Баба ми говорила с попа и той й казал, че не е трябвало. Дидка, ще ми е интересно да ми кажеш, ама ако искаш на ЛС , да не спамим.

Това за първи път го чувам от вас. Татко го погребаха както си му е с все салтанати. Ще ми е интресено и на мен да пишете тук, защото е и по темата. Пък по-късно ще пиша нещо което се случи с мама заради това.

Тези които искат наистина да умрат избират сигурен начин. Докато пиене на хапчета и рязане на вени са по-скоро за привличане на внимание и ги избират главно жени (от човек, учил психиатрия го знам).
Естествено, че се иска много сила- на кой би му стискало да се хвърли от 16-ти етаж? Аз изпитвам ужас само като погледна надолу от такава височина

nana cool ,много ме развълнува твоята история. Преживяла си нещо ужасно и може би си си задавала въпрос, който нито едно дете не трябва да си задава: "Кое е по-добре за нас-татако да е жив , или да е умрял? " Много тъжна история. Радвам се за майка ти и за вас,че сте преодоляли всичко това успешно. 
Чета историята ти и плача,а малкия ме пита какво се е случило с толкова страх в очите . Казах му, че ми е влязланякаква прашинка...

И мен много ме трогна историята на nana cool.

Мисля, че не ги погребват в гробищата, защото самоубийството е сред най-тежките грехове в християнството. И такива хора нямат място при починалите праведници.

Съгласна съм с това, само до частта за победата над инстинкта за самосъхранение. Според мен при случаите на самоубийство - такъв просто липсва или постепенно е бил изместен някъде назад. Приспан.

много е лесно да умреш, по трудно е да живееш

Това е най-голямата простотия която съм чела и чула!    Момиче не си добре,честно..!
Да не би гробищата да са разделени на "много грешните-отляво","по-малко грешните-от дясно"?!
Или според теб този,който сам е сложил край на живота си е по-грешен от този,който насила е отнел друг живот?!
Всеки в последния му земен път бива опян от поп,защото според църковните канони се смята че така душата му намира покой в отвъдното.

Да, вярно е. Имах приятелка с 7 опита за самоубийство... Последният беше точно с рязане на вени - и на двете ръци до лактите Проблемът й беше, че искаше да привлече внимание, чувстваше се недооцена...тъпо.
Според мен това е слабост. Винаги има решение, щом си жив - може да намериш изход

Е, не й се нахвърляй така, де 

Доколкото и аз знам, наистина самоубийството се счита за грях


"Понеже самоубийството според католиците е смъртен грях, самоубилите се членове на църквата биват обявени за проклети и нямат привилегията да получат църковно погребение на свята земя."
Източник

...самоубийството е резултат от психиатри1на болест,не е изобщо  въпрос на силен/слаб и лесен/труден живот..има редица данни 1е биохимията в мозъка на жертви на самоуб. е променена болестно,много голям процент от тях са търсили помощ и не им е била оказана адекватно..

САМОУБИЙСТВОТО- не предполага сила , а слаба воля и лабилна психика! Силата е в това да живееш и да се бориш!

"Християнската религия и изградените върху нейните принципи общества и култури отхвърлят самоубийството, тъй като разбирането, че животът е даден от Бога, изключна намесата на човека в Божията воля. Само провидението има власт над човека и той трябва да се подчини на тази божествена власт над живота му. това обяснява защо християнската религия не приема самоубийството и смята самоубиеца за бунтовник срещу бога и отлъчил се от човешката (християнската, църковната) общонст. Затова църквата не изпълнява христианските погребални обреди спрямо отнелите сами живота си и ги изключва от христианските некрополи. Поради това и в основаните върху христианските етични принципи правни възгледи и юридически норми и практики суицидът се смята за престъпление , макар че на практика, особено в по-ново време, се проявява по-толератнтно отношение към неуспелите самоубийци"

ЦЯЛАТА СТАТИЯ - "САМОУБИЙСТВОТО КАТО СОЦИАЛЕН ЖЕСТ"

и неподходящи хора край теб -бих добавила.За мен това са слабо характерни хора

Това не съм го измислила аз и не е моя работа да казвам как трябва да бъде, просто съм чувала, че в християнството самоубийството е много голям грях, може би по-голям от убийството (не съм напълно сигурна). Защото според тази религия тялото на човека не е негово, а на Господ и човека със самоубийството все едно се уеднаквява с Бога!
Смешно е така да се изказваш, когато си нямаш представа, не мислиш ли? Аз не съм религиозна, но въпреки това от обща култура знам някои неща...

 Да според християнството най-големия грях е самоубийството. Душите на самоубийците дори са отделени и всяка е затворена сама...Това според библията. Като четох "Ад" на Данте, главата за самоубийците ме ужаси най-много, не знам дали и заради татко, но много ме беше натъжило.
 Татко го погребаха нормално, както и в гробище където са всички от рода му, умрели преди това. Него го сложиха в гроба на баба му. Имаше и опело, но сега се замисля, че той умря '89 няколко дни след промените, а доколкото знам, християнството е отричано от кумунистите и може би заради това. Всъщност то нямаше ни поп, ни попадия. Един трактор и цялото село след него...Егати нецивилизованата история...
 
 djemma и РЕНИ, съжелявам ако съм ви разтроила, не съм го имала за цел. Просто има и такива детства...И да, много често съм се питала дали беше по-добре че умря, за мен е по-добре така. Мир на праха му!

E аз общокултурно да кажа,че самоубийците ги погребват както останалите,с опело и т.н.Факт!(ако си чела постинга ми по-нагоре...)Аз не споря за това че самоубийството не е грах,но да твърдиш,че такива хора нямат място при починалите праведници,е те т'ва е смешно?!
Цялата ни църква не е на това мнение,(опяват се и се погребват според техти желания или на близките),следователно за нейните починали чада божий следва да се отдели гробищен парк с размерите на Младост 4,па белким побЕре най-грешните-тези които са погребали самоубиец до праведен,па даже са го и опели,айде моля ти се!

Не се притеснявай, аз така си преживявам чуждите нещастия. Много пъти съм си казвала, че не трябва да се разстройвам за всяко нещо, но такава съм. Много ми е мъчно за всеки, преживял някакво нещастие и ако имах силата да направя така, че никой, ама никой да не страда за нищо,щях да го направя на всяка цена.За съжаление както казваш има и такива детства, но дано са по-малко.

Ами аз не знам дали ги погребват или не, нямам такива познати, нито следя отблизо доколко се спазват християнските ценности в църквата, а казвам по принцип как е заложено в религията! И това, че самоубийците нямат място в гробищата не го казвам аз! Така е в канона!

Здравейте, не прочетох всички постове по-нагоре и отговарям без да знам, дали някой вече е писал нещо подобно.

Имала съм мисли за самоубийство(в пуберитета) - слава Богу, бях достатъчно силна, за да не направя тази глупост. Да, все още съм доста емоционален човек, но знам, че това не е изход! Съществуват обаче хора, които освен болезнена чувствителност и емоционалност, имат проблеми с депресията, а това е болестно състояние при много хора. Много е важно да бъдем внимателни и откликващи към хората търсещи помощ, защото лабилността им може да се превърне в оръжие против самите тях.

И все пак, като се върна назад, знаете ли, кое е най-силното чувство, което съм чувствала в такива моменти? Самота и вглъбяване в себе си и собствените си чувства! Самотата е страшна, но в повечето случаи си е личен проблем на повечето хора. Но да се чувстваш самотен в днешно време, когато има толкова нещастни хора по света, толкова същества имащи нужда от протегната ръка, е в известен смисъл егоизъм. И какво излезе, че много хора се самоубиват от егоизъм, от невъзможност да се вживеят в чувствата на дугите, на близките си. защото ако можеха, никога нямаше да направят такова нещо, знаейки, каква мъка им причиняват.

Незнам, така го чувствам аз и се моля, да има все по-малко хора, чувстващи се самотни, пречещи или неразбрани!

Няма да изказвам свое мнение по въпроса , защото то обединява всички отговори писани от другите досега. Само ще напиша нещо и ще те помоля да си го повтаряш по-често и да вникнеш МНОГО внимателно в смисъла на това ,което е написано. И се замисли и върху това ,когато някой се самоубие разрешавали си проблемите,които е имал - НЕ.Това не е решение на проблемите ,това не е изход от ситуацията , нито пък е начина по който ще поправиш някаква грешка или ще задържиш някого при теб. Когато се самоубие някой какво става ? Умира неговият живот спира до тук , другите продължават да живеят ,но без него ,да се радват на хубавите неща от живота. Това ли заслужава той ? Да тегли чертата вместо да се бори и да търси смисъла и решение на нещата. В този свят няма човек без проблеми ,за едни са малки ,за други са големи.Важното е да търсим решение на нещата и ако не можем да се справим сами да потърсим помощ от най-близките за нас хора.

Живей приятелко , живей !
Живей когато те разкъсват светкавици и ветрове. И любовта започва грубо железни двори да кове. Живей дори когато си измамена от собствената си съдба , и вместо рамото желязно , получиш някой нож в гърба. Живей и всяка адска мъка с капчукова вода полей! Дори когато ти коват ковчега , живей , приятелко , живей !

Миналата година четох книга, която се казва "Дългият път надолу" - Ник Хорнби.
Оставям настрана качествата на самата книга и стилът на писане, типичният английски хумор - много добро произведение от където и да го погледнеш.
Интересен бе начинът на интерпретация на желанието за самоубийство през погледа на четирима потенциални самоубийци, качени на най-високата сграда в Лондон - небостъргача "Топърс" (явно е любимо място на самоубийците там).
Ако не ви мързи, прочетете я. Ще ви накара да се замислите.
Ето едно кратко изречение от там:
"… понякога тъкмо в подобни моменти, наистина сложни моменти, моменти, които вземат всичко от теб, ти разбираш, че тъкмо тези моменти те карат да се чувстваш жив."

мисля, че е до човека
аз не бих го направила, защото съм силен човек
но има доста слаби характери, които се огъват при трудности
разбира се, че човек взема такова решение, когато не вижда изход
или когато смята, че на никой няма да липсва
но животът е най-ценното нещо и се дава само веднъж

имах приятелка, която си отиде точно по този начин-хвърли се от терасата.за нейните години страшно много и беше минало през главата и винаги съм се чудила как има сили да се усмихва и да се радва на живота и най-вече да не пророни и сълза пред мен/а аз често роних пред нея-я за гадже, я за други глупости/, а тя ми даваше кураж докато един ден не ми се обадиха, за да ми кажат зловещата новина. сега знам, че всичко е таяла в себе си до оня момент...и все се питам зашо поне веднъж не изплака болката си пред мен или някоя друга приятелка, зашото близки почти нямаше.

1.Ако те пребиват системно;
2.Ако не те смятат за човек - нямаш права, а само задължения;
3. Ако си виновен винаги за всичко - от първородния грях до... зъбобола на човека до теб;
4. Ако на твой гръб смотаняците си избиват комплексите, а ти не си достатъчно борбен за да се справиш;
5. Ако искаш да избягаш, но няма къде;
6. Ако имаш дете, но то не е засегнато от тези негативи и не знаеш как да го откъснеш от този дом и това семейство и да го завлечеш... и ти не знаеш къде...
7. Ако се чувстваш безсилен, безсилен, безсилен...
Има още.