Mизофония

изследвала ли си си щитовидната жлеза?

Значи не съм само аз! Имам същия проблем, тихо и дълбоко в себе си издивявам от звуците на хранене, които издават определени (не всички) хора от обкръжението ми. В един кратък период като че ли спря да ми прави впечатление, но иначе...
Решение? Храним се на включено радио, или си тананикам, или гледам да не съм в стаята, друго не успях да измисля за последните 16 год. откакто ме "мъчи" това. Даже помня как се "отключи": в зората на интернета, докато седях на компютъра, майка ми обичаше да наднича зад мен, така че главата й да е точно до моето ухо и да си хапва нещо сладко-сладко. От тогава...§*//@дгхйгх$##]]dffgjghj сещаш се.

Щитовидната жлеза ми е наред, asyalein Мизофонията има отчасти психически причини, които "принуждават" мозъка да интерпретира определени звуци като особено пречещи и непоносими. Над това чувство няма контрол.  Само контрол над реакциите, които човек си позволява, но и това си е трудно всеки път да го контролираш, просто защото звуците се възприемат като прекалено фрапиращи и те влудяват.
Горчива, интересното е , че и при мен корена на това развитие е при майка ми. Тя си беше навремето тиранин ( и днес си е , но "властта " й намаля с годините) , и непрекъснато ни контролираше. Къде сме, какво правим, секундичка не ни оставяше ненаблюдавани и все с някакви упреци към нас. Тя се хранеше бързо и издаваше определени звуци, колкото повече остаряваше , толкова по-силно осезаеми. ОСвен при нея започна да ме дразни и при сестра ми дъвкането, и малко по малко се разви до степента, в която е и днес. Дъвкане, примляскване, сумтене, хрупане, определени видове смях, тоест кикотене- от всичко това тихичко си полудявам. ПРавя горе долу като теб, опитвам се да се заглавиквам с други занимания, или да се концентрирам на други места. Но си е проблем ...

при мен се засилва, когато хормоните на ЩЖ са повишени.  , т.е. повече звуци ме дразнят.
най-много ме дразнят мухи, цъкане с език между зъбите, мотори на спортни коли, детски рев. мляскането ме дразни само при един точно определен човек, но не се виждаме често, та не е толкова трагично.

аз понякога се храня с тапи за уши, но тогава пък чувам собственото си дъвчене, та не е кой знае каква алтернатива.

Ох, и аз съм мислила за тапи, но те не изолират напълно и предполагам ще се напрягам още повече, за да се уверя, че вече не чувам това, което ме дразни и понеже не изолират напълно, всеки тих звук ще ме кара да се чудя - това, което едвам чувам, онова ли е, което не искам да чуя? И разни такива луди неща...

повдигам темата.

гледах едно предаване, където говореха точно за мизофонията и имало терапия: мисля в Канада прилагат неща от поведенческата психология, които помагат да се измести фиксацията от неприятния звук към нещо, което не дразни.

от два дена детето ме побърква с един балон. постоянно скърца с него.

Да, опитват се да правят терапия, чиято цел е да почваш да свързваш дразнещите звуци с позитивни неща. Пробвам се да се терапирам сама в тая насока, ама хич не ми се получава.

А как е да се побъркваш от звука на миене на зъби? Особено с много пяна...Като стоя в банята до пубертетката и тя почне да мие зъбите, излизам, че издивявам.
Или когато сладко сладко похрупва грозде, макар тя, както казах по горе, все да се опитва да се съобразява с мен и с чинийката плодове си изчезва в стаята..Чак ме гризе съвестта, милото съобразително дете на мама... :/

мен такива звуци не ме дразнят, но откачам от песни, в които повтарят едно и също...
звуци от хранене или миене на зъби не ги възприемам даже...

но лятото с мухите е ужас някакъв 
също косачки и подобни звуци ме побъркват, но самолетите не ги чувам...

Много интересно, значи, има ли значение кой е човекът, който възпроизвежда дразнещите звуци? Защото аз се дразня от храненето на двама конкретни души. Чудила съм се дали някога ще ме дразни да слушам синът ми как яде, като беше малък, то беше мед за ушите ми, по-скоро си мисля, че проблемът е на ниво отношения с конкретните хора. Но вас пък ви дразнят звуци от машини/животни. Тук явно роля играе честотата на звука...
А бе в края на краищата всичко е в главата, това е. И да допълним, че е имало време, в което тези звуци не са ви дразнили, едва ли като деца сте им отдавали особено значение. Въпросът е в кой момент, как и защо се е развила тази т. нар. мизофония.

Аз съм забелязала, че за съжаление има наистина връзка между дразненето от звуци при познати и непознати.. Тоест, най- ме дразнят звуци, които издават най-близките ми... И това ме кара да се чувствам ужасно, но нямам решение за този проблем.:/ Не знам по каква тънка нишка е това разграничаване в побърканата ми тиква, но е факт. Колежката с която съм в обикновени отношения хрупа салата и не ме дразни. Колежката с която се разбирам прекрасно исме приятелки хрупа салата и ме побърква...

Горчива, там е работата. Висчко е в главата и конкретните причини не са открити, кое точно "отключва " това. А и е типично за Мизофония, че се проявява най-силно когато става въпрос за близките.
Като дете ме дразнеха само звуците на семейството ми. Дете, дете- пубертетна възраст. От тогава е така. И пак оттогава- основно са звуци, които произвеждат най-близките хора (Освен определен вид кикотене, то ме дразни при всеки!)

при мен няма връзка кой издава звука.

днес детето го чух на другия етаж как си играе с една играчка, която издава супер изнервящ за мен звук.
бях още в леглото, току-що се бях събудила...

звукът или по-скоро вибрациите от спортни коли не понасям от много години.
понеже не го чувах често и не ме дразнеше толкова, но лошото е, че се появи непоносимост и към много други звуци.
при мен проблемът се задълбочава когато хормоните на ЩЖ не са наред, когато имам някакви липси (на желязо или на някой витамин), т.е. когато тялото ми се бори с някакъв проблем и звуците просто не могат да бъдат филтрирани от мозъка като не толкова важни и започват да ме дразнят.

днес доста песни по радиото ме изнервяха.
даже слушам радио с не толкова добър сигнал, съответно бръжди, но това не ме дразни толкова, колкото другите досадни песни, в които се повтаря едно и също до припадък.

Здравейте и от мен!
Съживявам темата, защото тъкмо мислех да пускам такава, но първо потърсих дали вече някой не се е сетил да започне и ви намерих.

При мен ситуацията се обостри като бях на 23 (сега съм на 36). Над нас имаше един съсед- тийн, който всяка вечер до 3-4 сутринта играеше на компютърни игри и говореше по скайп, викаше, смееше се - страшно ме нервираше, до степен, в която се появи това усещане за нарастваща тревога когато наближи полунощ.
После се преместих да живея сама, но пак над мен в апартамента се нанесоха нови наематели, млада двойка, които всяка вечер почти имаха гости или просто си говореха на висок глас, чуваше се телевизора да боботи, затръшваха вратите и т.н. и след продължително излагане на тези дразнители, започнах да получавам панически атаки вечер - все едно ще ме колят като наближи времето да си лягам, защото вместо да се отпусна за сън, тялото ми беше сковано в режим "бий се или бягай", тръпнещо и предусещащо неизбежните шумове.
И забележки правих, и на хазяина се оплаках, нямаше ефект - дори още повече се озлобиха и започнаха на пук да правят.
Пак се преместих, живея до Морската градина в Бургас - и като цяло съседите са възпитани и се съобразяват (с малки изключения), но лятото е някакъв ужас...непоносимата жега е едно на ръка, но това оживление ЦЯЛА НОЩ, когато непрекъснато някой минава или недай си Боже - решава да поседне малко на пейките пред блока и да си довърши приказката на подпийнал висок тон, с крясъци, смехове, двигатели на коли, аларми, които не се изключват сами и блеят с часове...направо е някакъв ужас.

Тапи за уши на мен лично не ми помагат, защото по някаква причина имам чувстото, че даже повече ми изострят слуха - с тапи повече се дразня от шумовете.
Единственото, което има някакъв ефект, е да си пусна звук от youtube на бял шум или кафяв шум - като за фон, който да удави и притъпи останалите звуци.

Друго, което забелязах, е че звуците, които ме дразнят и предизвикват тази силна реакция, която вътрешно ме взривява и чак на агресия ме избива, са всъщност все предизвикани от хора.
Ако е природен звук - дъжд, вятър, гръм, или пък животински - котки, кучета, гларуси и т.н. - не ме дразни.
Даже някога се стряскам през нощта от силен звук, сърцето ми веднага започва да блъска силно, но после осъзнавам, че не е човек, а примерно котки, които се бият - и веднага се успокоявам.
Може би освен с разклатени нерви и усещането за безпомощност, което да бъдеш подложен на дразнещи звуци причинява, всичко това е свързано с вътрешното силно негодувание към причинителите на тези звуци.
Например хората, които не се съобразяват с другите късно вечер, силните ревове на мотори, които преминават през кварталите, двигателите на коли, оставени да бръмчат дълго време и да карат прозорците да вибрират, алармите на колите и т.н.

Здравейте!
Мислих,че това е особеност на характера,но се оказа съвсем друго нещо.Как до сега не съм се сетила да проверя за какво иде реч.Току-що детето взе да хрупа краставица до мен-е не мога да го изтърпя това хрупане,вярвайте ми,положих усилия,но за секунди направо ме заболя главата от нерви 🫥...Ставам нервна,избухвам,после се чувствам виновна.Главно към този вид звуци ми е непоносимостта-хрупане,мляскане,дъвчене,ако щеш...После се чувствам виновна заради начина,по който реагирам,защото реално краставицата и ябълката няма как да ги яде по друг начин човек...Детето пък ми се дразни като преглъщам 🙄
Някой знае ли дали тази непоносимост може да е наследствена или се отключва поради стрес да речем???