Вторият баща/ вторият мъж на мама

Да кажа и аз една по-различна гледна точка...
От 6 години вече живеем под един покрив с мъжа,свекърите ми и девер ми.Свекъра е втори мъж на свекървата и девер ми е негово дете.Докато мъжът ми е от първия и брак...
Та,разликата в отношението баща/пастрок е огромна.
И не говоря за любов ,внимание,помощ,а точно за възпитанието.
Свекър ми е строг баща,не обича децата да му се качват на главата.И определено е по-стриктен и по-взискателен към собственото си дете.Не си позволява да скръцне със зъби на мъжа,по негови думи никога не го е и правил.
Докато с неговия син е доста строг.
В резултат двете деца са коренно различни-мъжът е дооооста разглезен ,понякога инфантилен.Докато брат му е много стегнат и стриктен,възпитан и сдържан.Никога не мрънка,не е инат.Да,различни характери са,но дори мъжът си признава,че му е трябвала строга бащина ръка,която не е имал.
А липсата на такава е продиктувана изцяло от свекървата,която е на принципа-детето не трябва да поема отговорности,трябва да се глези,не трябва да се труди,за това е дете(цитирам дословно) .И от там"кой си ти да ми възпитаваш детето".Не взимам страна колко е правилно това

След като родителите ми се разделиха, по вина на баща ми, който е олицетворение на некадърен родител и съпруг, той просто си живееше живота и до ден днешен живее на друга планета. Тъй като оплеска живота си, точно защото никога не стъпи на земята и не включи жена си в проблемите си сега се мъчи да си стопли отношенията с мен. Да, ама не! Вече отдавна ми е чужд, да кажеш някога да е бил в топли отношения да имам причина да го съжаля, но едиснтвениа спомен, който имам с него е когато ми купи сладолед и ме заведе в заведението, където пиеше кафето си всеки ден с приятели. Чувствах се горда, че най - сетне ще видят коя е дъщеря му, смятайте колко често е бил с мен, тоест почти никога. После наистина оплеска живота си, не ми се навлиза в подробности, но като цяло се срамувам от него, не искам да има допир с децата ми, не е заслужил, а това, че се държа с него цивилизовано води до нахалство от негова страна и държание все едно е бил перфектен, от което ми кипва. Баща е съпругът ми, той се грижи за децата така както трябва, до мен е винаги.

Не сполучих с биологичния, но пък в живота ми дойде този, които наистина чувствам за такъв. След като майка ми се възстанови от развода срещна приятеля си(с него са от толкова години, колкото аз с мъжа ми). Аз го посрещанах топло, защото исках тя да е щастлива, явно защото и аз знаех колко лош късмет е имала първия път. А и не съм била особено конфликтно дете. Както и да е с годините искрено го обикнах, той не се натрапваше, а същевременно беше до мен. Дори днес едната от дъщерите ми прилича на него, което е странно, защото нямат биологична връзка, но е факт. Той по стечение на обстоятелствата не е много близък със своите деца, разведен е, естествено има си връзка с тях, но биха могли да бъдат и по - близки, но той е прекрасен човек, там жена му малко бърка главите на децата.
Накратко от моята гледна точка истина е приказката, че не си родител като направиш и ти се родят деца, а като ги отгледаш и не е въпроса да си перфектен, а да го направиш със старание и любов.